Информация за вр.Трещеник ?

Здравейте ,

Искаме да качим вр.Трещеник 2020м. този четвъртък , обаче не намираме на картата къде точно се намира самият връх.
Също така ме интересува с какво още може да се комбинира?

Ето от тук взех информация за този връх : https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%B5_%D0%B2_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0%D0%B4_2000_%D0%BC%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%B0

Благодаря Smile

_________________
"Some make excuses,others make history."

	Augus7 написа:
	Искаме да качим вр.Трещеник 2020м. този четвъртък , обаче не намираме на картата къде точно се намира самият връх. Също така ме интересува с какво още може да се комбинира?

Предполагам, че става дума за местност над х. Венетица, край която минава пътеката със зелена маркировка от Долна Баня и х. Венетица към вр. Ибър.

В топографските карти няма връх Трещеник в този район, нито безименна кота с посочената надморска височина (2020 m).

В обзорна туристическа карта на Рила с мащаб 1:130000, издание на МССУ - "Главно управление по геодезия, картография и кадастър", проектирана и отпечатана от "Комплексен институт за проучване и проектиране по картография" през 1984 г. в София, е налице точка Трещеник в този район без посочена надморска височина:

В карта на Рила с мащаб 1:50000, издадена от Домино през 2008 г. на същото място е означена местност Трещеник:

Според едромащабната топографска карта на България с мащаб 1:5000 в този район кота с надморска височина 2020 m няма и не би могло да има:

https://kade.si/#BG5K=17/2641678.04/5194986.94/0

Възможно е някои хора да наричат вр. Трещеник кота 1966.6 или по-главната кота с номер 34 малко по-нагоре по билото, за която обаче не е нанесена надморската височина в топографската карта.

Ето и извадка от едно описание на поход през тези места:

«Пътеката отново навлиза в гора. Тревата е доста висока, ще се провирате през нея, сякаш сте в джунглата. Не след дълго се откриват и първите гледки към долината на река Чавча, Равни рид, Топоклиите, при хубаво време се вижда и язовир "Искър". Обграждат ви величествените рилски гори. На такова място човек се чувства толкова малък! Нищо не нарушава покоя на природата и тишината – наблизо няма пътища, постройки или населени места. Тук сте само вие и Нейно Величество Планината.

Излизате за малко от гората и попадате на обширна поляна с чакало. Внимателно я пресечете, има опасност от изгубване. Наближавате клековия пояс. Не го ли достигнете скоро, значи сте се изгубили. Пътеката след вековната иглолистна гора подсича връх Трещеник и покрай Трите улука излиза на хребета Топоклия – Петата. Подсичате го, като се провирате през тясна 50 см просека. Борбата с клека е безмилостна – като жив е! Дърпа ви, къса ви панталоните, дере ви, хлъзга се, спъва ви, но накрая всичко свършва добре. След около 2 часа примерно.»
Източник: https://www.capital.bg/light/mesta/2010/07/23/936166_sledvai_markirovkata/

Ако решите да поемете по този маршрут си заслужава да изкачите вр. Ибър, за предпочитане преди обед и в ден без гръмотевични бури. Наскоро са били разчиствани пътеки из района, може би и тази, за която иде реч...

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

Благодаря за изчерпателния отговор.
Ние се чудехме дали тази точка на картата , която е 2018м. не е върха.

https://ibb.co/3hpyy1J

_________________
"Some make excuses,others make history."

	Augus7 написа:
	Благодаря за изчерпателния отговор. Ние се чудехме дали тази точка на картата , която е 2018м. не е върха. https://ibb.co/3hpyy1J

И аз хвърлих поглед в района на летовище "Трещеник", но едва ли става дума за там. По-скоро иде реч за билото над х. Венетица. Ето и още примери:

«Тръгнахме от м.Ечемиците през Долна Сиврика , Горна Сиврика 1972 м. и до Турският пост. Наляхме вода от десния от Трите улука на р.Бистрица с изглед към долината на р.Бистрица и Долна баня. В ляво към с. Радуил се виждат Мавров преслап , по-близо местността Девечаир и вр.Девечаир 1946 м. След почивката тръгнахме да заобиколим от ляво вр.Бистришки /Трите улука/, а зад нас се виждат вертикалните скали на Трещениците , в ляво в далечината вр.Белмекен 2626 м. , а дългия рид по протежението на бучащото Айрян дере е Равни рид , вижда се огромния гръб на вр.Равни чал 2637 м. ,а пред нас след Равни чал на дясно вр.Сиври чал 2641 м., вр.Каменити чал 2591 м. и част от огромния и най-висок вр. Ибър 2666 м. Преодоляваме клека и излизаме на полянка зад вр.Бистришки пред нас е малкото било на Долна Топуклия 2317 м. Продължихме да режем , плуваме , борба с клека и накрая стъпихме на дългото било на Топуклия , като далече пред нас са скалите на Горна Топуклия , а в ляво на вр.Ибър се вижда малкия вр.Ушите 2404 м. и под него седлото Ушите , където започва пътеката за Айрян дере. В дясно е долината на р.Ибър и м.Ангелова бичкия , където се събират р.Голям и Малък Ибър , а по протежение на долината се извисява дългото било на Черната скала и най-горе вр.Черната скала 2497 м. Излизаме над Ибърското езеро , покрай вр.Ибър, по неговото огромно било и слязохме на почивка покрай буйните води на р.Голям Ибър в местността Даутица , а Чалтъците и Чалтъшко езеро , са в началото на водозбора на реката.»
Източник: http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?t=7726

«Потърсих с поглед на югозапад и забелязах просеката в клека, моята пътека. Оказа се много интересно. В резервата имаше надписи да не се ходи извън маркираните пътеки. Ами то и да искаш, не можеш да мръднеш извън пътеката в гъстия клек. Тази пътека след вековната иглолистна гора подсича връх Трещеник и покрай Трите улука излиза на хребета Топоклия – Петата. Качвах достъпните връхчета и се движех на зиг-заг по хребета, за да не изпусна гледките/снимките и към двете долини на р. Чавча на изток и на р. Ибър на запад. Различавах в далечината Мусала, Ястребец. На север ниско долу се виждаха от различни просеки Костенец, Долна баня, Радуил и дори яз. Искър.»
Източник: http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=turizym&Number=1947550487

«хижа "ВЕНЕТИЦА"
Съседни обекти:
връх Трещеник (2020 м) - 2,45 ч»
Източник: http://www.planinite.info/V_pomosht_na_turista/Hiji_i_zasloni/Rila.htm

«Хижа "Венетица"
Съседни обекти: вр. Трещеник (2020 м) - 2,45 ч»
Източник: http://www.hotelbg.com/?menu=print_hotel&hotel=4274&lang=bg

«4.37.1. Хижа "Венетица" - Трещеник 302»
Източник: Върховете на Рила. Пътеводител към високата планина, Румен Грънчаров, София, 2000 г.

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

	Augus7 написа:
	Благодаря за изчерпателния отговор. Ние се чудехме дали тази точка на картата , която е 2018м. не е върха. https://ibb.co/3hpyy1J

Здравей, Augus7,
Със сигурност връх Трещеник няма общо с летовището Трещеник. Според географския речник на Рила от Живко Радучев местоположението на въпросния връх е в Източна Рила, или по-точно казано на билото на хребета Топуклия, който заема пространството между реките Голям Ибър и Айрендере. Като допълнително описание е дадено, че под връх Трещеник река Айрандере прави голям завой и променя посоката си от север в изток. След този завой реката вече се нарича Чавча. В географския речник Живко Радучев посочва, че връх Трещеник е висок 2220 метра.

2220м ? В интернет го дават 2020м. явно е грешка , но няма да съм жив 2220 година да го кача искаше ми се 2020г да съм на 2020м на 20 август (рождения ми ден) , но уви докато съберем информация къде е този връх съчетахме друг маршрут , който също не осъществихме поради неблагоприятно време , а именно Мальовишкия дял.Успяхме само Мальовица , Елени връх и Орловец , като моят авер се качи и на Злия зъб , но аз реших , че не е много разумно с мокри обувки , без осигуровка с вятър и гъста мъгла и то за първи път , затова се отказах.
Но поне после си направихме 3 прекрасни дни в Пирин.

Много благодаря за информацията ще започна и аз да си купувам пътеписи на стари планинари явно там информацията е доста полезна.

_________________
"Some make excuses,others make history."