Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3367 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Лозенска планина отново ни изненада както винаги09.05.2020г.
В слънчевия съботен следобед аз и съфорумката Валерия (в този форум с името „абсурд“) решихме да се поразходим нейде на планина.
Трябваше да е близо до София, затова не умувахме дълго къде - решихме да е в Лозенска планина - Планината на хилядите изненади!
Лозенска планина е част от планината Средна гора, а още по-точно от нейния най-западен дял Ихтиманска Средна гора.
Тя е сравнително ниска планина – най-високият ѝ връх – Попов дял – се издига само на 1190 метра надморска височина.
Обаче първенецът Попов дял е покрит с гъста гора и от него няма никаква гледка, което го прави много рядко посещаван.
Още първия път, когато стъпих в Лозенската планина, аз се влюбих в нея!
При всяко следващо посещение тази планина винаги ме е изненадвала с нещо!
И поради тази причина тя бе кръстена с прякора Планината на хилядите изненади!
И сега ИЗНЕНАДИТЕ не закъсняха - още от самото начало!
Пътят след село Лозен до базата на БЧК беше задръстен от паркирани коли и камиони!
Толкова превозни средства не бях виждал никога там! Обикновено софиянци предпочитат по-близката и висока Витоша.
Но сега сякаш по някаква незнайна причина те бяха решили точно този ден да се изсипят точно тук, в Лозенска планина!
(Уточнение:
Повече от 1 месец и половина имаше забрана за движение в планини и паркове около София заради заболяването КОВИД19.
5 дни преди съботата забраната отпадна, но останаха някои ограничения, като например забраната за събиране на много хора.)
За щастие вече беше следобяд и имаше коли, които си тръгваха, така че без проблем намерихме място за паркиране.
Тъй като Валерия посещаваше за първи път Лозенска планина, реших да я разведа по „стандартния“ маршрут:
БЧК - екопътеката с червена маркировка - Лозенски манастир „Свети Спас“ - Пещерата - в. Половрак 1182 м - в. Лалина могила 1188 м.
Ето това се канехме да качим - връх Половрак - различава се българското знаме, което традиционно се развява на върха:
Както казах - много коли, много нещо! Дойде и полиция, но само направи кръгче и си замина обратно.
(Докато имаше забрана поради КОВИД19, полицията вардеше на шосето и не пускаше хората в планината.)
ИЗНЕНАДА - пътеката започваше с чадър!
Част от маркировката беше подновена, но явно има какво още да се желае.
А зеленото в планината беше... ЗЕЛЕНО!
Още една изненада - Ловджийската чешма не течеше! Явно беше голяма суша, защото никога не съм я виждал да не тече:
Екопътеката „Лозенска планина“ е разделена на няколко алеи, кръстени на революционери. Например на Георги Бенковски:
На Райна Княгиня:
На поп Груйо:
По пътеката беше невъзможно да се спазва дистанция от 2 метра между хората (заради КОВИД-19).
А дори и да беше възможно - никой не се стараеше да спазва! Видях само 1 жена със защитна маска!
Стара планина - връх Издремец 1496 м, връх Чукава 1588 м и връх Козница 1637 м:
Стара планина - връх Мургаш 1687 м:
Стара планина - върховете Звездец 1655 м, Етрополска Баба, Мирковска Баба, Челопешка Баба, Паскал 2029 м, Тетевенска Баба:
Стара планина - връх Вежен 2198 м (снежният връх най-вдясно):
Храмовият празник на манастира наближаваше - 27-28 май 2020 г.
Тръгнахме нагоре по познатата ми пътека. За няколко години гората беше пораснала много. Тук преди се виждаше София:
Един от малкото по-стръмни участъци от екопътеката (за щастие - кратък):
Излиза се на обширна поляна с много цветя и беседка с огнище. Младежи бяха насядали по поляната, други бяха запалили огън.
На югоизток се издигаше Половрак. Самият връх и знамето се виждаха преди няколко години, но вече не - дърветата бяха порасли.
Витоша се беше показала на запад:
След поляната навлязохме в една от най-причудливите за мен гори. Не мога да си го обясня, но в нея изпитвах нещо тайнствено...
След малко стигнахме до отклонението за Пещерата.
Трябва да се внимава, за да не се пропусне отклонението.
След това пътеката бе добре маркирана с червена маркировка.
Самата пещера е доста интересна, особено ако я виждаш за първи път.
Обикновено хората очакват да видят истинска пещера, а то се окаже... ИЗНЕНАДА!
Имаше доста цветя, но това не беше изненада за Лозенска планина.
Както казах, маркировката беше подновявана, но старата самоделна маркировка вече беше започнала да се разпада:
И така, неусетно стигнахме до парка-мемориал на незнайния четник от Хвърковатата чета на Бенковски:
„Вместо кандила блещукат звездите на незнайно падналите български великани“...
Паркът се пресича и връх Полуврак 1182 м е съвсем близо от другата му страна (от западната му страна):
Преди десетина години на замазката на тухлите имаше надпис „Какво, Швейцария ли? Алеко Константинов“, но вече се е заличил.
Наскоро някой е бетонирал тази нова мраморна плоча с вълк (защо вълк - още една ИЗНЕНАДА ):
Името на върха се среща в различни варианти – Половрак, Половраг, Полуврак, Полувраг... Най-разпространен е първият.
Връх Половрак дължи голямата си известност на невероятната гледка, която се разкрива трийсетина метра на запад от котата.
Традиционно там има голямо българско знаме, което се вее от традиционния вятър и хората традиционно се снимат със знамето.
От скалистия участък гледката към София, Витоша и Софийското поле е впечатляваща! Както и към софийския смог (сега нямаше).
Стара планина - връх Миджур 2169 м и връх Ком 2016 м:
Легендарният Мургаш 1687 м!
На изток: първенецът на Лозенска планина - връх Попов дял 1190 м, обрасъл с гора, отзад се издигат първите ридове на Родопите:
А на юг... Рила! Рила! Рила!
На върха имаше няколко поколения...
Имаше и мотористи, които за съжаление изравяха пътеките с моторите си.
По такава изровена пътека слязохме до заслон „Половрак“, намиращ се южно от едноименния връх:
Но нямахме време да останем и традиционно да запалим огън. Бързахме към следващия връх - Лалина (Ланина) могила.
За съжаление имаше и ловци:
По пътя минахме покрай много важен кръстопът - Радево ливаде (ливаге) - малко езерце, полупокрито с блатна растителност.
Хванахме билната стара червена маркировка. Имаше много цветя.
Продължаваше традиционната самоделна маркировка - този път върху пластмасови капачки от кутии:
Почти се бяхме изкачили на върха, когато забелязахме левурда (лиорда, див чесън, мечи лук).
Това обаче не бе изненада за мен, защото и друг път бях виждал левурда да расте на това място.
Набрахме си 10-20 стръка от това вкусно растение, тъй като възнамерявахме да обядваме на върха.
Ето го и връх Лалина (Ланина) могила 1188 м, втори по височина в Лозен планина (само с 2 метра по-нисък от първенеца Попов дял):
Поглед назад към връх Половрак 1182 м (вляво) и гористия връх Попов дял 1190 м, първенеца на Лозен планина (вдясно):
Връх Половрак 1182 м с развяващото се българско знаме (вляво и надолу от върха се крие Лозенския манастир „Свети Спас“):
Името на върха се среща в 2 варианта - Лалина могила и много по-рядко Ланина могила.
Самият връх горе е равен, обширна поляна с цветя, между които редките съсънки, котенца и перуники.
Склоновете на Лалина могила са гористи с изключение на южния, който е много стръмен и на места леко скалист, но е проходим.
Върхът заема централно положение в планината, обзорен е, втори по височина - всичко това го прави привлекателен за туристите.
И на този връх традиционно се развява българското знаме, но сега то беше свалено. Сигурно скоро ще го подменят с ново.
Стават хубави снимки със знамето и на заден фон се вижда цялата Рила с първенеца връх Мусала. Сега обаче не се снимахме.
И тук дойде поредната ИЗНЕНАДА - някой беше занесъл фотьойл на върха, за да може да си седне удобно, докато се любува на Рила!
Хапнахме скромно - кюфтета, хляб, домати, краставици и левурда.
Междувременно дойдоха още хора, които останаха на върха след нас, защото сигурно бяха решили да посрещнат залеза там.
А залезът наближаваше...
За съжаление ние нямаше да го наблюдаваме, защото навлязохме в гъстата гора и започнахме да слизаме.
Исках да разуча и да запиша пътеките, които се спускаха на север към село Лозен. По тях имаше дърводобив:
На едно място попаднахме на маса с пейки и чешма, която за съжаление не течеше, но по-надолу започваше поточе:
Все пак излязохме на едно открито място, където успяхме да издебнем края на залеза и спускащия се над София полумрак:
Продължихме да слизаме бързо надолу по пътечката, защото скоро щеше да се мръкне.
И изведнъж нова ИЗНЕНАДА - заслон-навес и до него течаща чешмичка, на която беше изобразена сърна (или коза?) с бозаещо сърне:
Скоро пресякохме поточето и стигнахме до оградите на последните къщи на село Лозен.
Покрай оградите, през една поляна и едно дере - стигнахме до първата асфалтова улица.
Продължихме на изток през уличките на селото и стигнахме до детската площадка „Баба Яга“:
След това ни остана малко - 600 метра по главната улица „Половраг“ до БЧК и до колата. Сега обаче паркингът беше празен.
Над връх Половрак блещукаше звездата Спика - най-ярката звезда от съзвездието Девица...
А вдясно от нея над клоните на дърветата беше създездието Гарван... Мъдра птица е гарванът...
Запалихме колата и потеглихме по смълчаните улички на село Лозен към София и към цивилизацията...
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Чет Май 14, 2020 2:09 pm
vaskoo
Регистриран на: 21 Апр 2007 Мнения: 1424 Местожителство: София
Страхотна разходка, Стефко!
Ловджийската чешма - камионите с дъводобива разбутаха нещо, водата тече отстрани по пътя над чешмата, но не и в нея. Но като го няма буса с кебапчетата, за какво ви е чешмата
За връо Лалина могила - в Пасарел са и викали Ланина могила, в Лозен не сме открили толкова възрастни хора, които да питаме.
_________________ Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича
Чет Май 14, 2020 3:22 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3367 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
vaskoo написа:
Страхотна разходка, Стефко!
Ловджийската чешма - камионите с дъводобива разбутаха нещо, водата тече отстрани по пътя над чешмата, но не и в нея. Но като го няма буса с кебапчетата, за какво ви е чешмата
За връо Лалина могила - в Пасарел са и викали Ланина могила, в Лозен не сме открили толкова възрастни хора, които да питаме.
Малко преди манастира на уширение на пътя имаше спрял бус и продаваха разни неща, но не се приближих да проверя какви точно.
Относно името Ланина/Лалина могила... Благодаря ти за информацията, не я знаех!
На старите карти на „Картография“ ЕООД върхът е Ланина могила.
На топографските карти и картата БГМаунтийнс върхът е Лалина могила.
В Уикипедия върхът се среща и с двете имена - Ланина могила и Лалина могила.
И двете имена имат своите правдиви обяснения и теории за произход, не знам кое от тях е по-вярно.
За себе си мога да кажа, че като ходих за първи път на Лозенска планина, имах само картата на „Картография“ ЕООД.
Ето защо свикнах да назовавам върха Ланина могила и сега много трудно бих могъл да се отуча и да му казвам Лалина.
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети