Лозенска планина отново ни изненада както винаги09.05.2020г.

В слънчевия съботен следобед аз и съфорумката Валерия (в този форум с името „абсурд“) решихме да се поразходим нейде на планина.

Трябваше да е близо до София, затова не умувахме дълго къде - решихме да е в Лозенска планина - Планината на хилядите изненади! Smile

Лозенска планина е част от планината Средна гора, а още по-точно от нейния най-западен дял Ихтиманска Средна гора.
Тя е сравнително ниска планина – най-високият ѝ връх – Попов дял – се издига само на 1190 метра надморска височина.
Обаче първенецът Попов дял е покрит с гъста гора и от него няма никаква гледка, което го прави много рядко посещаван.

Още първия път, когато стъпих в Лозенската планина, аз се влюбих в нея!
При всяко следващо посещение тази планина винаги ме е изненадвала с нещо!
И поради тази причина тя бе кръстена с прякора Планината на хилядите изненади!

И сега ИЗНЕНАДИТЕ не закъсняха - още от самото начало!
Пътят след село Лозен до базата на БЧК беше задръстен от паркирани коли и камиони!

Толкова превозни средства не бях виждал никога там! Обикновено софиянци предпочитат по-близката и висока Витоша.
Но сега сякаш по някаква незнайна причина те бяха решили точно този ден да се изсипят точно тук, в Лозенска планина!

(Уточнение:
Повече от 1 месец и половина имаше забрана за движение в планини и паркове около София заради заболяването КОВИД19.
5 дни преди съботата забраната отпадна, но останаха някои ограничения, като например забраната за събиране на много хора.)

За щастие вече беше следобяд и имаше коли, които си тръгваха, така че без проблем намерихме място за паркиране.

Тъй като Валерия посещаваше за първи път Лозенска планина, реших да я разведа по „стандартния“ маршрут:

БЧК - екопътеката с червена маркировка - Лозенски манастир „Свети Спас“ - Пещерата - в. Половрак 1182 м - в. Лалина могила 1188 м.

Ето това се канехме да качим - връх Половрак - различава се българското знаме, което традиционно се развява на върха:

Както казах - много коли, много нещо! Дойде и полиция, но само направи кръгче и си замина обратно.
(Докато имаше забрана поради КОВИД19, полицията вардеше на шосето и не пускаше хората в планината.)

ИЗНЕНАДА - пътеката започваше с чадър!

Част от маркировката беше подновена, но явно има какво още да се желае. Smile

А зеленото в планината беше... ЗЕЛЕНО!

Още една изненада - Ловджийската чешма не течеше! Явно беше голяма суша, защото никога не съм я виждал да не тече:

Екопътеката „Лозенска планина“ е разделена на няколко алеи, кръстени на революционери. Например на Георги Бенковски:

На Райна Княгиня:

На поп Груйо:

По пътеката беше невъзможно да се спазва дистанция от 2 метра между хората (заради КОВИД-19).
А дори и да беше възможно - никой не се стараеше да спазва! Видях само 1 жена със защитна маска!

Лозенски манастир „Свети Спас“ е от 13 век. Има хубав двор с хубава градинка и хубава гледка към Стара планина:

Стара планина - връх Издремец 1496 м, връх Чукава 1588 м и връх Козница 1637 м:

Стара планина - връх Мургаш 1687 м:

Стара планина - върховете Звездец 1655 м, Етрополска Баба, Мирковска Баба, Челопешка Баба, Паскал 2029 м, Тетевенска Баба:

Стара планина - връх Вежен 2198 м (снежният връх най-вдясно):

Храмовият празник на манастира наближаваше - 27-28 май 2020 г.

Тръгнахме нагоре по познатата ми пътека. За няколко години гората беше пораснала много. Тук преди се виждаше София:

Един от малкото по-стръмни участъци от екопътеката (за щастие - кратък):

Излиза се на обширна поляна с много цветя и беседка с огнище. Младежи бяха насядали по поляната, други бяха запалили огън.
На югоизток се издигаше Половрак. Самият връх и знамето се виждаха преди няколко години, но вече не - дърветата бяха порасли.

Витоша се беше показала на запад:

След поляната навлязохме в една от най-причудливите за мен гори. Не мога да си го обясня, но в нея изпитвах нещо тайнствено...

След малко стигнахме до отклонението за Пещерата.
Трябва да се внимава, за да не се пропусне отклонението.
След това пътеката бе добре маркирана с червена маркировка.

Самата пещера е доста интересна, особено ако я виждаш за първи път.
Обикновено хората очакват да видят истинска пещера, а то се окаже... ИЗНЕНАДА! Smile

Имаше доста цветя, но това не беше изненада за Лозенска планина.

Както казах, маркировката беше подновявана, но старата самоделна маркировка вече беше започнала да се разпада:

И така, неусетно стигнахме до парка-мемориал на незнайния четник от Хвърковатата чета на Бенковски:

„Вместо кандила блещукат звездите на незнайно падналите български великани“...

Паркът се пресича и връх Полуврак 1182 м е съвсем близо от другата му страна (от западната му страна):

Преди десетина години на замазката на тухлите имаше надпис „Какво, Швейцария ли? Алеко Константинов“, но вече се е заличил.

Наскоро някой е бетонирал тази нова мраморна плоча с вълк (защо вълк - още една ИЗНЕНАДА Smile

):

Името на върха се среща в различни варианти – Половрак, Половраг, Полуврак, Полувраг... Най-разпространен е първият.

Връх Половрак дължи голямата си известност на невероятната гледка, която се разкрива трийсетина метра на запад от котата.

Традиционно там има голямо българско знаме, което се вее от традиционния вятър и хората традиционно се снимат със знамето.

От скалистия участък гледката към София, Витоша и Софийското поле е впечатляваща! Както и към софийския смог (сега нямаше).

Стара планина - връх Миджур 2169 м и връх Ком 2016 м:

Легендарният Мургаш 1687 м!

На изток: първенецът на Лозенска планина - връх Попов дял 1190 м, обрасъл с гора, отзад се издигат първите ридове на Родопите:

А на юг... Рила! Рила! Рила!

На върха имаше няколко поколения...

Имаше и мотористи, които за съжаление изравяха пътеките с моторите си.
По такава изровена пътека слязохме до заслон „Половрак“, намиращ се южно от едноименния връх:

Но нямахме време да останем и традиционно да запалим огън. Бързахме към следващия връх - Лалина (Ланина) могила.

За съжаление имаше и ловци:

По пътя минахме покрай много важен кръстопът - Радево ливаде (ливаге) - малко езерце, полупокрито с блатна растителност.

Хванахме билната стара червена маркировка. Имаше много цветя.

Продължаваше традиционната самоделна маркировка - този път върху пластмасови капачки от кутии:

Почти се бяхме изкачили на върха, когато забелязахме левурда (лиорда, див чесън, мечи лук).
Това обаче не бе изненада за мен, защото и друг път бях виждал левурда да расте на това място.
Набрахме си 10-20 стръка от това вкусно растение, тъй като възнамерявахме да обядваме на върха.

Ето го и връх Лалина (Ланина) могила 1188 м, втори по височина в Лозен планина (само с 2 метра по-нисък от първенеца Попов дял):

Поглед назад към връх Половрак 1182 м (вляво) и гористия връх Попов дял 1190 м, първенеца на Лозен планина (вдясно):

Връх Половрак 1182 м с развяващото се българско знаме (вляво и надолу от върха се крие Лозенския манастир „Свети Спас“):

Името на върха се среща в 2 варианта - Лалина могила и много по-рядко Ланина могила.
Самият връх горе е равен, обширна поляна с цветя, между които редките съсънки, котенца и перуники.

Склоновете на Лалина могила са гористи с изключение на южния, който е много стръмен и на места леко скалист, но е проходим.
Върхът заема централно положение в планината, обзорен е, втори по височина - всичко това го прави привлекателен за туристите.

И на този връх традиционно се развява българското знаме, но сега то беше свалено. Сигурно скоро ще го подменят с ново.
Стават хубави снимки със знамето и на заден фон се вижда цялата Рила с първенеца връх Мусала. Сега обаче не се снимахме.

И тук дойде поредната ИЗНЕНАДА - някой беше занесъл фотьойл на върха, за да може да си седне удобно, докато се любува на Рила!

Хапнахме скромно - кюфтета, хляб, домати, краставици и левурда.

Междувременно дойдоха още хора, които останаха на върха след нас, защото сигурно бяха решили да посрещнат залеза там.

А залезът наближаваше...

За съжаление ние нямаше да го наблюдаваме, защото навлязохме в гъстата гора и започнахме да слизаме.
Исках да разуча и да запиша пътеките, които се спускаха на север към село Лозен. По тях имаше дърводобив:

На едно място попаднахме на маса с пейки и чешма, която за съжаление не течеше, но по-надолу започваше поточе:

Все пак излязохме на едно открито място, където успяхме да издебнем края на залеза и спускащия се над София полумрак:

Продължихме да слизаме бързо надолу по пътечката, защото скоро щеше да се мръкне.

И изведнъж нова ИЗНЕНАДА - заслон-навес и до него течаща чешмичка, на която беше изобразена сърна (или коза?) с бозаещо сърне:

Скоро пресякохме поточето и стигнахме до оградите на последните къщи на село Лозен.
Покрай оградите, през една поляна и едно дере - стигнахме до първата асфалтова улица.

Продължихме на изток през уличките на селото и стигнахме до детската площадка „Баба Яга“:

След това ни остана малко - 600 метра по главната улица „Половраг“ до БЧК и до колата. Сега обаче паркингът беше празен.

Над връх Половрак блещукаше звездата Спика - най-ярката звезда от съзвездието Девица...
А вдясно от нея над клоните на дърветата беше създездието Гарван... Мъдра птица е гарванът...

Запалихме колата и потеглихме по смълчаните улички на село Лозен към София и към цивилизацията...

Връзка към снимките от пътеписа:

Lozen pl.- 09.05.2020g.- izbrani snimki za plan.forum- Lozen,BChK-L.man.Sv.Spas-Peshterata-v.Polovrak-v.Lalina mog.-L.(JPG(otStefan
- 127 броя снимки - 975 МБ.

Връзка към всички снимки от деня:

Lozen pl.- 09.05.2020g.- Lozen,BChK-L.man.Sv.Spas-Peshterata-v.Polovrak-v.Lalina mog.-L.(JPG(otStefan
- 664 броя снимки - 4,82 ГБ.

Връзка към джипиес траковете:

GPS trak- Lozen pl.- 09.05.2020g.- Lozen,BChK-L.man.-v.Polovrak-v.Lalina mog.-L.BCK(pesh(otStefan

GPS trak- Lozen pl.- 09.05.2020g.- Lozen,BChK-L.man.-v.Polovrak-v.Lalina mog.-L.-Sofia(1(otStefan

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

Страхотна разходка, Стефко!

Ловджийската чешма - камионите с дъводобива разбутаха нещо, водата тече отстрани по пътя над чешмата, но не и в нея. Но като го няма буса с кебапчетата, за какво ви е чешмата Smile

За връо Лалина могила - в Пасарел са и викали Ланина могила, в Лозен не сме открили толкова възрастни хора, които да питаме.

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича

vaskoo написа:

Страхотна разходка, Стефко!

Ловджийската чешма - камионите с дъводобива разбутаха нещо, водата тече отстрани по пътя над чешмата, но не и в нея. Но като го няма буса с кебапчетата, за какво ви е чешмата Smile

За връо Лалина могила - в Пасарел са и викали Ланина могила, в Лозен не сме открили толкова възрастни хора, които да питаме.

Малко преди манастира на уширение на пътя имаше спрял бус и продаваха разни неща, но не се приближих да проверя какви точно.

Относно името Ланина/Лалина могила... Благодаря ти за информацията, не я знаех!

На старите карти на „Картография“ ЕООД върхът е Ланина могила.
На топографските карти и картата БГМаунтийнс върхът е Лалина могила.
В Уикипедия върхът се среща и с двете имена - Ланина могила и Лалина могила.

И двете имена имат своите правдиви обяснения и теории за произход, не знам кое от тях е по-вярно.

За себе си мога да кажа, че като ходих за първи път на Лозенска планина, имах само картата на „Картография“ ЕООД.
Ето защо свикнах да назовавам върха Ланина могила и сега много трудно бих могъл да се отуча и да му казвам Лалина.

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!