Четири дни в пролетен Пирин, от 13-ти до 16-ти юни
В края на пролетта започнах внимателно да следя прогнозите на десетте сайта за метеопрогнози,
които ползвам. Харесах си периода от 13-ти до 16-ти юни за кратка разходка в Пирин.
Компания ми правеха напълнената голяма раница и чантата с фотографска и друга техника.
Истинското ходене започна от х. Дамяница. Малко над Голямото Превалско езеро зеленият килим,
изпъстрен с предимно жълти цветчета отстъпи място на преспата под Мозговишка порта.
Снимка на най-долната петина на пряспата.
На заслона бях достатъчно рано, за да направя няколко снимки, една от които показва наличието на сняг и лед по повърхността на Тевно езеро.
За едно денонощие бе стопен почти напълно.
Вечерта след 20 часа в столовата останах само аз, но това не попречи на благата ми разпивка. Както вероятно съм писал и в други теми, моите походи са комбинация от три неща:
Ходене (преходи с до средна продължителност и техническа трудност), снимане и вечер пийване за релакс и по-добро настроение.
Поради натрупаните години и мързелуването през зимата и пролетта не съм в много добра форма, та внимавам да не се озорвам.
Признавам си, че с тежката раница не се чувствах много комфортно при качването на портата.
На другия ден, докато Валя переше одеяла и подготвяше заслона за сезона, аз се качих първо на Кралев двор,
а след пладне и на Валявишки чукар, за да натрупам точки в снимането:
На третия ден потеглих към х. Пирин. След досадно, бавно и внимателно слизане по заснежената Кралевдворска дясна порта
бях възнаграден с хубави снимки на Митрево езеро и Малка Каменица:
Демиркапийска река бе много пълноводна и стотици водопадчета светеха под слънцето:
Поляните бяха пълни с цветенца, пеперуди прелитаха от цвят на цвят:
На х. Пирин пристигнах сравнително рано, имах време за кратка фотосесия в близката околност:
Четвъртият ден бе последен – преход до с. Рожен (където завърши и октомврийския ми поход), а оттам прехвърляне в Мелник. Пътьом се поклоних на гроба на Т. Александров,
наричан от Енциклопедия Британика „Некоронованият крал на българите в Македония”.
Маркировката на пътеката от х. Пирин до Рожен в долната част не е много добра,
ползването на трекер е препоръчително. По-рано имах Гармин, но беше с малък дисплей с мизерна резолюция
и слаб процесор, който лапаше бързо батериите. От повече от година ползвам смарфона Mi MAX2, който е с големи дисплей и батерия.
С инсталирани на него ОруксМапс и картата на bgmountains.org върши добра работа. Да благодарим на хората, дали ни тези безплатни благини!
Пешеходната част приключих в ресторант „Златен Рожен” в с. Рожен,
а културната – в една от механите в Мелник.
В Мелник направих и опит за малко по-нетривиална фотосесия, която може да видите в третия албум.
През тези четири дни Пирин бе прекрасен.
Дари ме с невероятно красиви гледки, интересни обекти за снимане,
много водопади, много цветя, много пеперуди, много радост и щастие.
След такива походи, човек разбира защо са наричали Алеко „Щастливеца”.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
