Четири дни в пролетен Пирин, от 13-ти до 16-ти юни

В края на пролетта започнах внимателно да следя прогнозите на десетте сайта за метеопрогнози,
които ползвам. Харесах си периода от 13-ти до 16-ти юни за кратка разходка в Пирин.
Компания ми правеха напълнената голяма раница и чантата с фотографска и друга техника.
Истинското ходене започна от х. Дамяница. Малко над Голямото Превалско езеро зеленият килим,
изпъстрен с предимно жълти цветчета отстъпи място на преспата под Мозговишка порта.
Снимка на най-долната петина на пряспата.

На заслона бях достатъчно рано, за да направя няколко снимки, една от които показва наличието на сняг и лед по повърхността на Тевно езеро.
За едно денонощие бе стопен почти напълно.

Вечерта след 20 часа в столовата останах само аз, но това не попречи на благата ми разпивка. Както вероятно съм писал и в други теми, моите походи са комбинация от три неща:
Ходене (преходи с до средна продължителност и техническа трудност), снимане и вечер пийване за релакс и по-добро настроение.
Поради натрупаните години и мързелуването през зимата и пролетта не съм в много добра форма, та внимавам да не се озорвам.
Признавам си, че с тежката раница не се чувствах много комфортно при качването на портата.
На другия ден, докато Валя переше одеяла и подготвяше заслона за сезона, аз се качих първо на Кралев двор,
а след пладне и на Валявишки чукар, за да натрупам точки в снимането:

На третия ден потеглих към х. Пирин. След досадно, бавно и внимателно слизане по заснежената Кралевдворска дясна порта
бях възнаграден с хубави снимки на Митрево езеро и Малка Каменица:

Демиркапийска река бе много пълноводна и стотици водопадчета светеха под слънцето:

Поляните бяха пълни с цветенца, пеперуди прелитаха от цвят на цвят:

На х. Пирин пристигнах сравнително рано, имах време за кратка фотосесия в близката околност:

Четвъртият ден бе последен – преход до с. Рожен (където завърши и октомврийския ми поход), а оттам прехвърляне в Мелник. Пътьом се поклоних на гроба на Т. Александров,
наричан от Енциклопедия Британика „Некоронованият крал на българите в Македония”.
Маркировката на пътеката от х. Пирин до Рожен в долната част не е много добра,
ползването на трекер е препоръчително. По-рано имах Гармин, но беше с малък дисплей с мизерна резолюция
и слаб процесор, който лапаше бързо батериите. От повече от година ползвам смарфона Mi MAX2, който е с големи дисплей и батерия.
С инсталирани на него ОруксМапс и картата на bgmountains.org върши добра работа. Да благодарим на хората, дали ни тези безплатни благини!
Пешеходната част приключих в ресторант „Златен Рожен” в с. Рожен,
а културната – в една от механите в Мелник.

В Мелник направих и опит за малко по-нетривиална фотосесия, която може да видите в третия албум.

През тези четири дни Пирин бе прекрасен.
Дари ме с невероятно красиви гледки, интересни обекти за снимане,
много водопади, много цветя, много пеперуди, много радост и щастие.
След такива походи, човек разбира защо са наричали Алеко „Щастливеца”.

Бъдете щастливи и вие!

Албумите:

https://photos.app.goo.gl/bD1rdLiPzWDbisep6

https://photos.app.goo.gl/gmrZxmvX2uGga1Ew7

https://photos.app.goo.gl/fFHjnrj7REdsSqmi9