Аграфа: Връх Вуцикаки

След седмица плаване между о-в Евия и континента ни предстояха и няколко дни планинарство в планините Аграфа и Чумерка. На път към Аграфа съзряхме една любопитна табела на пътническа агенция в среднощен Волос:

Интересни са основните им линии, нали? Smile

Порадвахме се и на една красива възстановка на кораба на аргонавтите:

Първата ни екскурзия бе до вр. Вуцикаки (2154 м н.в.), третия по височина връх на Аграфа след първенеца вр. Карава (2184 м н.в.), който също изкачихме в следващ ден, и вр. Делидими (2163 м н.в.). Противно на очакванията на хората, с които бяхме споделили намеренията си, се радвахме на прохладно време с умерен североизточен вятър. Изходната ни точка бе залостената хижа над село Нераида, в близост до малък детски ски влек.

До там може да се достигне по макрирана пътека или по официално затворен асфалтов път, пострадал от пороища, но все още проходим за автомобили с повишено внимание на няколко места.

Карта на маршрута (снимката е и връзка към такава с по-висока разделителна способност):

Статистики от нашето ходене:

Първоначално пътеката бързо изкачва безименна кота (1808 м н.в.) високо над детския ски-влек, като с всяка следваща крачка се разкриват гледки към околните долини и върхове, както, разбира се, и към язовир Пластирас, който с местоположението си донейде напомня яз. Батак.

За наша изненада на тази безименна кота имаше метална кутия с тетрадка, в която не пропуснахме да отбележим усещанията си в този чудесен ден.

По-нататък се върви общо взето без очертана пътека по добре изразено тревисто било с хубави гледки във всички посоки. Минава се в непосредствена близост до паметник на планинар.

Напред е вр. Вуцикаки, но преди да започне същинското му изкачване предстои доста продължително слизане към ниска седловина на билото, по което вървим.

На юг е дълбоката долина, в която е сгушено селцето Карвасарас, а зад нея в далечината са начупените ридове около емблематичния вр. Борлеро.

Пътьом минаваме край вр. Ангонас (1827 м н.в), след който започва спускането към седловината преди вр. Вуцикаки.

Поглед и на север:

След седловината ни посрещат характерните за гръцките планини тръни обагрени в синьо.

Наклонът става по-сериозен, но североизточния ветрец продължава приятно да ни разхлажда.

Отправяме жаден взор към язовира далеч надолу и се кахърим дали няколкото литра вода в раницата ще ни бъдат достатъчни за този безводен билен маршрут.

Достигаме североизточния ръб на вр. Вуцикаки и напредваме по него нагоре.

Гледките са все по-омайни.

Още малко и сме на върха, при орлите.

Подплашваме и ято гарги, след което поемаме по дългия път надолу.

Един сокол ни правеше компания известно време и сякаш държеше да бъде сниман.

Слънцето клонеше вече към хоризонта и багрите на пейзажите, на които цял ден се наслаждавахме, станаха по-топли.

Избрахме да се върнем по обиколен черен път, който щеше да ни спести малко изкачване, а и даваше възможност да се порадваме по-отблизо на иглолистната гора, съставена сякаш предимно от Abies borisii-regis (Цар-Борисова ела).

Аграфа е станала част от Гърция по силата на Берлинския договор. Горите в нея са били предимно манастирска собственост, която впоследствие е преминала в общинска и частна. Силно впечатление ми направи липсата на болни и/или повалени дървета в тези гори с екземпляри на най-различна възраст. На едно подготвено за изнасяне край пътя вековно дърво преброих не по-малко от 157 годишни кръга. С други думи, неговия живот е започнал някъде около 1860 г., в период, когато Аграфа все още е била част от Османската империя.

Иглолистната гора в този район започва от около 700 м н.в. и достига до началото на алпийския пояс на около 1600 м н.в.

Както слънцето, така и ние слизахме все по-ниско.

За щастие намерихме и хубава вода за пиене и разхлаждане покрай горския път.

Още един поглед по-отблизо към чудесната гора:

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

Здрасти Ведри,

Чудесен поход сте си направили, от снимките усещам природата, тишината, уханието и изобщо атмосферата там, където сте били!

Направи ми впечатление, че иглолистния пояс там е от около 700 до 1600 м височина. Странно, уж Гърция е по-на юг, намира се вече в субтропичния пояс (в северната му част), би трябвало иглолистните гори да са по-високо, а вместо това този пояс е по-ниско, отколкото в по-северна и по-студена България!
Тук в Китай например, на същата географска ширина иглолистни гори има чак докъм 3800-4000 м височина, иглолистния пояс (той като цяло не е много добре изразен), е някъде от около 1800-2000 м, на някои места даже и по-високо- докъм 3500-4000 м височина.
Явно причината е във влажността на климата, тук в западната част на Китай, където има такива надморски височини, климата е доста по-сух, докато в Гърция е влажен.
Иначе най-голямата иглолистна гора в Южна Европа е тази в нашите Родопи- от Рила- чак до Преспанския дял, нашата "южноевропейска тайга". Cool