След седмица плаване между о-в Евия и континента ни предстояха и няколко дни планинарство в планините Аграфа и Чумерка. На път към Аграфа съзряхме една любопитна табела на пътническа агенция в среднощен Волос:
Интересни са основните им линии, нали?
Порадвахме се и на една красива възстановка на кораба на аргонавтите:
Първата ни екскурзия бе до вр. Вуцикаки (2154 м н.в.), третия по височина връх на Аграфа след първенеца вр. Карава (2184 м н.в.), който също изкачихме в следващ ден, и вр. Делидими (2163 м н.в.). Противно на очакванията на хората, с които бяхме споделили намеренията си, се радвахме на прохладно време с умерен североизточен вятър. Изходната ни точка бе залостената хижа над село Нераида, в близост до малък детски ски влек.
До там може да се достигне по макрирана пътека или по официално затворен асфалтов път, пострадал от пороища, но все още проходим за автомобили с повишено внимание на няколко места.
Карта на маршрута (снимката е и връзка към такава с по-висока разделителна способност):
Статистики от нашето ходене:
Първоначално пътеката бързо изкачва безименна кота (1808 м н.в.) високо над детския ски-влек, като с всяка следваща крачка се разкриват гледки към околните долини и върхове, както, разбира се, и към язовир Пластирас, който с местоположението си донейде напомня яз. Батак.
За наша изненада на тази безименна кота имаше метална кутия с тетрадка, в която не пропуснахме да отбележим усещанията си в този чудесен ден.
По-нататък се върви общо взето без очертана пътека по добре изразено тревисто било с хубави гледки във всички посоки. Минава се в непосредствена близост до паметник на планинар.
Напред е вр. Вуцикаки, но преди да започне същинското му изкачване предстои доста продължително слизане към ниска седловина на билото, по което вървим.
На юг е дълбоката долина, в която е сгушено селцето Карвасарас, а зад нея в далечината са начупените ридове около емблематичния вр. Борлеро.
Пътьом минаваме край вр. Ангонас (1827 м н.в), след който започва спускането към седловината преди вр. Вуцикаки.
Поглед и на север:
След седловината ни посрещат характерните за гръцките планини тръни обагрени в синьо.
Наклонът става по-сериозен, но североизточния ветрец продължава приятно да ни разхлажда.
Отправяме жаден взор към язовира далеч надолу и се кахърим дали няколкото литра вода в раницата ще ни бъдат достатъчни за този безводен билен маршрут.
Достигаме североизточния ръб на вр. Вуцикаки и напредваме по него нагоре.
Гледките са все по-омайни.
Още малко и сме на върха, при орлите.
Подплашваме и ято гарги, след което поемаме по дългия път надолу.
Един сокол ни правеше компания известно време и сякаш държеше да бъде сниман.
Слънцето клонеше вече към хоризонта и багрите на пейзажите, на които цял ден се наслаждавахме, станаха по-топли.
Избрахме да се върнем по обиколен черен път, който щеше да ни спести малко изкачване, а и даваше възможност да се порадваме по-отблизо на иглолистната гора, съставена сякаш предимно от Abies borisii-regis (Цар-Борисова ела).
Аграфа е станала част от Гърция по силата на Берлинския договор. Горите в нея са били предимно манастирска собственост, която впоследствие е преминала в общинска и частна. Силно впечатление ми направи липсата на болни и/или повалени дървета в тези гори с екземпляри на най-различна възраст. На едно подготвено за изнасяне край пътя вековно дърво преброих не по-малко от 157 годишни кръга. С други думи, неговия живот е започнал някъде около 1860 г., в период, когато Аграфа все още е била част от Османската империя.
Иглолистната гора в този район започва от около 700 м н.в. и достига до началото на алпийския пояс на около 1600 м н.в.
Както слънцето, така и ние слизахме все по-ниско.
За щастие намерихме и хубава вода за пиене и разхлаждане покрай горския път.
Още един поглед по-отблизо към чудесната гора:
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Чудесен поход сте си направили, от снимките усещам природата, тишината, уханието и изобщо атмосферата там, където сте били!
Направи ми впечатление, че иглолистния пояс там е от около 700 до 1600 м височина. Странно, уж Гърция е по-на юг, намира се вече в субтропичния пояс (в северната му част), би трябвало иглолистните гори да са по-високо, а вместо това този пояс е по-ниско, отколкото в по-северна и по-студена България!
Тук в Китай например, на същата географска ширина иглолистни гори има чак докъм 3800-4000 м височина, иглолистния пояс (той като цяло не е много добре изразен), е някъде от около 1800-2000 м, на някои места даже и по-високо- докъм 3500-4000 м височина.
Явно причината е във влажността на климата, тук в западната част на Китай, където има такива надморски височини, климата е доста по-сух, докато в Гърция е влажен.
Иначе най-голямата иглолистна гора в Южна Европа е тази в нашите Родопи- от Рила- чак до Преспанския дял, нашата "южноевропейска тайга".
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети