Йоан Цец, византийски учен, поет, граматик и филолог, живял и творил в Константинопол през XII в. (~1110 - 1180 г.), пише, че планината, известна днес с името дадено ѝ от древните гърци -- Пинд, по негово време е носела името Metzovon. По-късно, през 1552 г., Pahomios Rousanos в съставеното от него похвално слово за Свети Висарион, пише че "Планината, наричана от гърците Пинд, е същата носеща името Metzovon на Варварски език" и по-нататък в същия текст пояснява, че това е планината разделяща районите на Янина и Солун. По-сетне топонима Мецово е споменат във френската енциклопедия от 1756 г. На свой ред John Cam Hobhouse, един от най-близките приятели на познавача на Гърция Лорд Байрон също възприема гледната точка, че този топоним се отнася за цялата планина, а не само за едно от градчетата в нея. В свои бележки от 1825 г. той пише: "... последната планина, известна сега като Мецово, не би могла да бъде друга освен самият Пинд." По-нататък следва епохата на гръцкото национално самоопределяне и свързаната с него постепенна промяна на част от топонимите. Мецово вече не е планина, а само градче-витрина за автобусни туристи.
Имахме два-три свободни дни, в които избрахме да се насочим към района на върховете Лупата, Мароса, Орнио и Авго в южния мечкарник. Долината на река Ахелос (известна също като Аспропотамос -- Бяла река) на запад отделя този масив от Чумерка:
От източната му страна се протяга от север на юг планината Козяк, по чието било върви европейския маршрут E4 на път към Пелопонес. На юг са планините Хаджи (Chatsi) и Аграфа, а на север са масивите Нереида и Трингия. Отседнахме в селцето Нереидохори, чието по-старо име е било Хаджипетрос. Недалеч от Нереидохори е запазен стар сводест каменен мост над приток на Бяла река. Мостът е дарение от Gousios Chatzipetros, заможен влашки овчар, родом от близкото село Елати. Построен е около 1750 г. През моста е минавала стара калдъръмена пътека (известна днес като Vlachostrata), свързвала Тесалия и Епир и в частност околните планински селища с равнината на Трикала. Christodoulos Chatzipetros, син на Gousios Chatzipetros, роден през 1799 г. е служил като секретар на управителя на Епир, Али паша. По-късно е посветен в тайното Общество от Приятели (Filiki Eteria) и взима дейно участие в гръцката война за независимост през пролетта на 1821 г. Достига чин генерал и известно време е адютант на крал Ото Гръцки, а впоследствие и на Георгиос I, до смъртта му през 1869 г. Запазена е една негова снимка от 1855 г., облечен в униформата на военно формирование, съставено от ветерани от войната за независимост. Снимката е направена и впоследствие оцветена от Filippos Margaritis, първия фотограф-грък:
В древногръцката митология Нереидите са 50 морски нимфи, дъщери на морския старец Нерей и океанидата Дорида. Нереиди са: Амфитрита (съпруга на Посейдон), Аретуза, Галатея (която дълго била преследвана от циклопа Полифем), Калипсо, Панопея, Псамата, Тетида (майка на Ахил) и др. Те обитавали "вътрешното море", на брега на което живеят хората (за разлика от океанидите, които живеят във външното море, което бележи края на света). Нереидите живели в сребърни пещери на морското дъно, занимавали се с музика и танци, а в лунните нощи излизали на брега, където пеели, танцували и се състезавали с тритоните. Нереидите били благосклонни към моряците, забавлявали ги с игрите си и им помагали при опасност. Те помогнали на аргонавтите да минат между Симплегадите (двойка скали в Босфора, които често се блъскали една в друга и между тях никой не можел да мине). Единственото, което би могло да свързва по някакъв начин новото име на селото и планината над него с тези древни митове е може би изобилието на вода, която там буквално шурти отвсякъде по твърде необичаен за много от безводните гръцки планини начин.
Ние случихме дъждовно време в тези водни планини и донейде заради това през първия ден се отдадохме изцяло на автомобилен туризъм. Изминахме сериозно разстояние нагоре по течението на Бяла река, прехвърлихме билото на около 1700 м н.в. и сетне се спуснахме към Мецово. Минахме покрай чудесни крайпътни църкви и параклиси:
-- Света Параскева
-- Свети Николай
-- Преображение Господне
-- Света Неделя
Срещу Света Неделя има и някакъв паметник със сърп, чук и пушка, който прави впечатление с доста занемарения си вид, особено на фона на църквицата:
В градчето Мецово се натъкнахме на ... мечки, но от бронз -- нелош начин да се обясни "варварския" смисъл на този топоним:
Бързо избягахме от центъра му, който със своите кръчми и сергии не предизвика у нас нищо повече от пристъп на клаустрофобия. За жалост туристическия информационен център за националния парк "Северен Пинд" се оказа разположен почти извън градчето и на всичкото отгоре с работно време само до 15:00 часа:
Е, останахме си "неинформирани", но затова пък се насладихме на безбройните омайни крайпътни гледки в този дъждовен септемврийски ден, най-впечатляващите от които бяха в югозападна посока към върховете на Чумерка, която също сякаш предлагаше нагледен урок за смисъла на името, което са ѝ дали предците ни:
Привечер, след над 200 км по тесни планински пътища с много завои, някои участъци от които доста са пострадали от преминалия наскоро циклон, донесъл наводнения, разрушения и пожари на различни места от Пелопонес, та чак до Тасос, затворихме кръгчето и се прибрахме в изходна позиция в Нереидохори. Дали следващия ден щеше да бъде по-благоприятен за нашите намерения? Облаците малко се вдигнаха, но все още пъплеха по гърба на Орнио:
Утринта ни посрещна с мъгла, през която слънцето трудно пробиваше:
Все пак, доверихме се на благорпиятната метеорологична прогноза и след обилна закуска поехме към района на връх Мароса. Избрахме си за цел билото източно от Мароса, макар и върха да е малко по-нисък от съседите му Лупата и Авго, заинтригувани най-вече от трудностите, които предлага траверса между Лупата и Авго през Мароса и Орнио, а също, разбира се, и заради гледките, които очаквахме да се открият на юг към Хаджи и Аграфа. Въпросния траверс е бил оборудван през юни 2014 г. на няколко места с улеснения за рапел, без които преминаването му би представлявало доста голямо затруднение:
Заради скромните ни възможности, ние се изхитрихме да се изкачим директно откъм долината към красивата средна част от билото, без да ни се налага да минаваме през най-трудните участъци от траверса, които са между Лупата и Орнио от изток, както и между Орнио и Авго на запад. Изкачването бе около 1000 метра. Подухваше свеж североизточен ветрец. Росата или по-скоро мокротията от предходните дъждовни дни, не се вдигна изцяло чак до вечерта. Имаше изобилие от много видове гъби, всред които се открояват най-голямата печурка, която изобщо някога съм виждал (забелязахме я край Св. Параскева предния ден), както и вкусни сърнели, от които не пропуснахме да си вземем малко на слизане:
С набирането на височина взорът достигаше все по-далеч. Зад нас на север и надолу, от другата страна на долината, остана селцето Нереидохори, разположено на южните склонове на Нереида:
Интересно е че на доста голяма височина попадахме на шипкови храсти, отрупани с плод, дори и на самото било (~2000 м н.в.). В българските планини май не сме виждали шипки толкова на високо:
След като най-сетне достигнахме билото, на юг се откри тази гледка:
Поглед на изток към Лупата (самия връх се подава едва-едва отзад, а на малко по-преден план личи един от трудните участъци от траверса):
А ето и поглед на запад към Мароса и Орнио -- следващите по-големи препятствия по траверса към Авго:
Най-високата точка на Орнио сама по себе си е трудно достижима. След спускане по тясна стръмна пътечка на запад се изкачва затревен склон с наклон над 45 градуса (вдясно от ръба на снимката по-долу), който може да бъде опасен ако тревата е мокра. Една по-сигурна алтернатива е минаване по самия ръб с дължина около 60 метра и UIAA категория около III:
След това предизвикателство следва рапел на слизане от Орнио на югозапад:
Ето и още няколко гледки на юг от нашата далеч по-скромна гледна точка, вече и с оптическо увеличение:
Последва дълго, но приятно слизане, което за разнообразие направихме по обичайната гръцка мрежа от горски пътища, вместо по пряката и доста пообрасла пътека, по която се изкачихме. От една поляна в гората неочаквано се откри хубава залезна гледка към Хаджипетрос (1901 м н.в.), най-високия връх на планината Козяк:
Общото ни впечатление от тази част на Пинд е че до около 1200 м н.в. планината напомня Родопите, а оттам нагоре е нещо подобно на Пирин, макар и с надморска височина, която рядко надхвърля 2200 м. Планината предлага множество възможности за ходене, колоездене, пантене и още други удоволствия. Има какво да се прави и лете и зиме, включително и с елементи на алпинизъм за онези, които се интересуват от подобни предизвикателства. Есента не е активен сезон -- бяхме единствените гости в хотела и никого не срещнахме по пътеките из планината. Представяне на всички снимки, които направихме, е достъпно тук.
На следващия ден си взехме довиждане и с Егейско море край дюните на Neoi Poroi или по-просто по нашенски "Нов Порой". Старият Порой е разположен на стръмните югоизточни склонове на Олимп на около 500 м н.в. Да се чуди човек за какъв порой би могло да иде реч.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Пон Сеп 26, 2016 11:12 am
igurbev
Регистриран на: 23 Авг 2008 Мнения: 2406 Местожителство: София
Re: Из дебрите на "мечкарника": Мароса и Орнио
Много интересен разказ и то за район, към който съм пристрастен. Ходихме към Авго преди няколко години, но откъм Ливадохори.
Бих искал да те помоля, ако не те затруднява, да добавиш и една схематична карта с имената, които споменаваш, защото на мен започва да ми става каша. Например на долната снимка върховете спред мен са в Лакмос (Перистери), сниманото е някъде от връхната точка на прохода южно от Мецово, след който пътят се спуска към Халики - селцето е в дъното на този скаляк, който изпъква фронтално. Онзи пък в мъглата, вляво зад него, го качвахме снежно миналогодишния Великден. Вдясно на него излиза и най-високия асфалтиран гръцки роход - Барос (1850 м.н.в.) Какардица е по протежение на билото няколко километра по-южно и още никак не малко остава и до масива на Чумерка, поне в моите представи.
vedrin написа:
Е, останахме си "неинформирани", но затова пък се насладихме на безбройните омайни крайпътни гледки в този дъждовен септемврийски ден, най-впечатляващите от които бяха в югозападна посока към върховете на Чумерка, която също сякаш предлагаше нагледен урок за смисъла на името, което са ѝ дали предците ни:
Много интересен разказ и то за район, към който съм пристрастен. Ходихме към Авго преди няколко години, но откъм Ливадохори.
Бих искал да те помоля, ако не те затруднява, да добавиш и една схематична карта с имената, които споменаваш, защото на мен започва да ми става каша. Например на долната снимка върховете спред мен са в Лакмос (Перистери), сниманото е някъде от връхната точка на прохода южно от Мецово, след който пътят се спуска към Халики - селцето е в дъното на този скаляк, който изпъква фронтално. Онзи пък в мъглата, вляво зад него, го качвахме снежно миналогодишния Великден. Вдясно на него излиза и най-високия асфалтиран гръцки роход - Бургос (1850 м.н.в.).
Да, точно така -- конкретно горната снимка е направена от южното подножие на превала между Халики и Мецово в югозападна посока. На нея действително са върховете на Перистери (Лакмос). От близка до тази гледна точка малко по-вляво (на юг - югоизток) се виждат и някои от върховете на Чумерка (на преден план долу в ниското е селцето Халики):
Разстоянието от мястото на снимане по права линия до тях е около 11 км:
igurbev написа:
Какардица е по протежение на билото няколко километра по-южно и още никак не малко остава и до масива на Чумерка, поне в моите представи.
Разстоянието по права линия от същото място до Какардица е 18.68 км, но тя не е най-северния връх на Чумерка:
Ето и една скица за траверса Лупата-Фурка-Мароса-Орнио-Авго:
Фурка е върха с червеникавия сипей вляво на тази снимка, а Лупата само малко се подава зад билото вдясно от Фурка:
Орнио е най-високата, издадена на юг точка, в непосредствена близост до Мароса (вляво от нея на снимката по-долу):
Рапелите са по западните склонове на Фурка и Орнио. Повече подробости евентуално би могъл да разкаже Nicolas Kroupis, собственик на хотел в селцето Елати, който е организирал и осъществил оборудването на маршрута.
Пон Сеп 26, 2016 2:52 pm
igurbev
Регистриран на: 23 Авг 2008 Мнения: 2406 Местожителство: София
Имах предвид по-скоро такава схема:
Ако се приеме, че проходът Барос разделя Лакмос от Чумерка и Какардица е част от Чумерка - тогава този нашия, великденския, също е в Чумерка и се вижда на първата снимка.
Ето още една снимка. Чисто визуално Какардица и Чумерка (с Катафиди) са "много по-разделени" от Лакмос и Какардица:
2) В OpenStreetMap като най-северен връх на Чумерка е посочен Tsouma Plastari (2118 м н.в.), разположен на 700 метра източно от прохода Барос:
3) В Wikipedia Какардица е посочена като най-висок връх на Чумерка.
Въз основа на горните източници би могло да направим извода, че дори да приемем Какардица за име на планина, а не само на връх/рид, вероятно би трябвало все пак да я разглеждаме като част от Чумерка. Ти откъде черпиш сведения че Какардица не е част от Чумерка?
Между другото, името на връх Tsouma Plastari може да е свързано по някакъв начин с чумната епидемия, обезлюдила долината на Бяла река през 1720 г. Plastari би трябвало да означава гипс. В миналото, а и до днес, едно от най-простите средства за борба с гризачите, които биха могли да пренасят заразата, е била смъртоносната смес-примамка от брашно, захар и гипс.
Последната промяна е направена от vedrin на Пон Сеп 26, 2016 4:53 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Пон Сеп 26, 2016 4:51 pm
igurbev
Регистриран на: 23 Авг 2008 Мнения: 2406 Местожителство: София
vedrin написа:
Ти откъде черпиш сведения че Какардица не е част от Чумерка?
Реално нямам сериозна аргументация, освен тази, че частта между Строгула и Катафиди набиващо се на очи изглежда като обособен масив. Нещо като описаното тука: http://www.peakware.com/peaks.html?pk=1859&view=overview По всичко личи, че официално не е вярно, обаче.
Пон Сеп 26, 2016 4:52 pm
igurbev
Регистриран на: 23 Авг 2008 Мнения: 2406 Местожителство: София
Оставам с впечатлението, че съществуват различни схващания по въпроса. Например в немскоезичната Уикипедия има кратка статия за Какардица, в която от една страна се казва че тя е най-високия дял на Чумерка, а от друга посочват, че заради някои нейни географски особености е приемана като отделна планина.
В руската военна топографска карта М1:50000 (лист J34-019-1, отпечатан през 1985 г.) Какардица е част от "Атамания (Дзумерка)":
Сря Сеп 28, 2016 5:20 pm
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1980
Много интересни планини, които сте обходили. По времето, когато бях здравата затънал в гъбарството, около с. Гумощник и с. Чифлик в Предбалкана, след дъжд обикаляхме с бинокъл в търсене на групи по десетина гигантски печурки, които там редовно достигат 50 см диаметър и над килограм тегло. Виждаха се от километър разстояние. Често се случваше, след намиране на 4 -5 леговища с печурки, да няма къде да седнем в ладата натоварена с гъби.
Пробвайте го този номер с бинокъла, ако не сте го правили и ви влечат гъбите. И сега има такива печурки, виждам в Балкана отдалече по такива групи на високите поляни под в.Саръяр над с. Енина. Южно, югоизточно или югозападно изложение, габите са винаги в средната отцедлива част на склона, на завет - нито на ветровитото било, нито в долчина. По снимката ви правя извода, гръцката е просто остаряла печурка, щом отгоре е със завити наръфани и тънки краища, а кафявото е избило също отгоре, станала е вече на целулоза. Нашите в леговище, са различен вид, месести и плътни, младите са като бухалки и розови отдолу, по-големите са светло бежави, старите и черни отдолу не са вече подходящи за тиганя.
Чет Сеп 29, 2016 7:11 am
tzezko
Регистриран на: 21 Фев 2012 Мнения: 1250 Местожителство: софия
за сведенье
nabludatel50 написа:
...........остаряла печурка, ..........
На вниманието на компетентите - второто е сърнела.
Чет Сеп 29, 2016 9:42 am
igurbev
Регистриран на: 23 Авг 2008 Мнения: 2406 Местожителство: София
Нещата в крайна сметка се оказват не толкова мистични: в гръцкия текст в Уикипедия съвсем явно се говори (щом и гугъл преводача го разбира), че планината Атаманика (или Чумерка/Джумерка) се разделя на две части, северна и южна, съответно Какардица и Чумерка/Джумерка. Разделя ги реката Μελισσουργιώτικο, която извира точно изпод Криакорас.
А също и един много интересен ред в текста, пак там: Το όνομα Τζουμέρκα είναι σλαβικής προέλευσης και σημαίνει ελλέβορος. Παράβαλε πολωνικό ciemiernik, ουκρανικό Чемерник, και ρωσικό чемерица.
Или с други думи се твърди, че произходът на името Чумерка е от славянски произход и означава "кукуряк". Бинго!
Чет Сеп 29, 2016 1:42 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6458
Поздрави, Ведрине, за разходката в Южен Пинд.
Успяхте ли впоследствие да разгледате околните близки планини - Нерайда, Козяк?
Относно имената Чумерка, Мецово, Смолика и други подобни.
Имената вероятно са старобългарски или влашки по произход. Онзи район е бил в рамките на I-вото българско царство 200-300 години, власите пък ползват за пасбища тези планини от хилядолетия. Чумерка може да е както от чемерика, чемерник (кукуряк?) така и от чумеря се. Последното е по-вероятното тълкуване сякаш, щото чемерика и кукуряк има във всяка планина по много.
За орографското деление. Впечатлението ми е, че гърците отскоро окрупняват двата масива в Атаманика, на името на елинистични племена, живели там в античността. Традиционните местни имена са Чумерка и Какардица. Дали се застъпват или обозначават точно определени планински периметри, могат да кажат само местните власи-епироти. Тънките нюанси щото ги знаете - примерно с Чипровския и Копиловския балкан
_________________ Бутам след осмата бира
Чет Сеп 29, 2016 2:24 pm
igurbev
Регистриран на: 23 Авг 2008 Мнения: 2406 Местожителство: София
dido написа:
Чумерка може да е както от чемерика, чемерник (кукуряк?) така и от чумеря се. Последното е по-вероятното тълкуване сякаш, щото чемерика и кукуряк има във всяка планина по много.
Не е задължително името да идва от това, че е находище на кукуряк, аналогията може да е визуална - "подава се от снега", защото тия отвесни скаляци сняг не задържат, примерно.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети