Храните, които ядем

	Митак написа:
	Каква е разликата между хлебната пшеница и фуражната?

1. Цена
https://agroplovdiv.bg/89915/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83-%D0%BA%D0%B0%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%B8-%D1%84%D1%83%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%BD%D0%B0/
2.Състав
"Глутенът се определя като главният показател за качеството на пшеничното брашно за производство на хляб. Измерва се в проценти. Нормалното съдържание, което позволява направата на хляб, е от 21 до 30%. При по-високи стойности качеството на хляба е по-добро. Пшениците с глутеново съдържание под 18%., са в категорията фуражни."
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%BB%D1%83%D1%82%D0%B5%D0%BD

Предвид горното, обърни внимание на ширещите се напоследък реклами на нещо си, че било "без глутен"...
Като изключим насочеността на посланието към алергичните, за останалите не виждам особен смисъл.

vaskoo написа:

Кала, търсене има, просто нашите зърнари изнасят БГ пшеницата, продават я скъпо, внасят фуражна и некачествена от воюващите, която пак ни продават като родна и скъпа.
Затова бяха протестите (както Дидо правилно написа), че смениха играчите по вноса на тази схема. Подлъгаха се и по пиковите цени миналата година и задържаха доста от зърното, та продължават със загубите. За инфо - от 9 години работя за един големите световни играчи за хранителни суровини, понаучих и аз разни работи.

Това което пишеш не е вярно, или поне чисто фактологически е грешно.

Кала, телевизионната истина е различна от реалната.
До Ковид всичко минаваше що- годе гладко. Дойде вироса, раздвижи се цената, разтресе се пазара, потекоха едни огромни пари в ХВП суровините, с многото пари се пристигнаха други играчи и интереси. Родните зърнари бяха отработили една схема, която най-бегло описах. После руската простотия уби ковидя, а украинска и руска пшеница започнаха официално и безналожно да се внасят / транзитират тук, но с други участници.В годините на войната, пшеницата и от двете държави беше още по-евтина. Ама ще трябва да се явим на очна ставка ми се струва, на 27 май беше.

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича

	vaskoo написа:
	......... Ама ще трябва да се явим на очна ставка ми се струва, на 27 май беше.

..

А неее 27ми Април е, да се разберем Smile

) Аз друго имах предвид, ама наистина е по-лесно на живо Smile

Малко за разнообразие а идват и празници, захванах се с УИСКИТО. Мислех, че Джони черен етикет 12 г. е ОК като цена и качество за постоянна напитка, вече 5 години...доста бутилки се минаха, обаче попадам и на откровено лоши, различни партиди. Последната крайно лоша, по зле и от обикновено 20 левово, което трудно може да се нарече уиски, обаче се води такова. Това знам от 90-те далечни вече години, когато в Германия съседи ми бяха 60 шотландци,майстори на крила на самолети, в заводите ДАСА, къето правят и Еърбъс , до Мюнхен / преди се е казвал МВВ - Месершмид Бьолков Блом, но по разбираеми причини е прекръстен / Шотландците винаги са били майстори на крилата и опашките на самолетите, имаха си собствен бар в Мюнхен с хиляди бутилки най-различно, непознато за мен тогава уиски.
Та в БГ попаднах на един сайт разбирачи, АйТи специалисти, които с ума и труда си, са постигнали прилични възможности да си угаждат https://hardwarebg.com/forum/showthread.php/130341-%D0%9A%D0%BE%D1%8F-%D0%B2%D0%B8-%D0%B5-%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%B0-%D1%83%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B8
Леко се образовам там, най - много опит има участникът nick_wolf1 , и разбирам разликите между конфекцията на Джони 12 год например, и истинкото уиски.
- Джони е смес от това, което купят. те не произвеждат. Купаж, което в някои отношения не е лошо, но ако е контролиран. При обемите на Джони това е невъзможно. Не се знае знае какво е вътре.
- За да урегулират вкуса, след смесване се филтрира, което убива истинският вкус и качество
- После се разрежда с вода, за да стане 40 градуса.
- и накрая оцветяване с течна горена захар / карачел / за да е приблизително еднакво на цвят. Неотлежалото уиски си е бецветно, особено съхранявано в какви да е бъчви.

За да е истинско уиски, ценителите държат на :
- Единична партида, всяка бъчва подписана от майстор - дестилатор, оттам влиза в бутилка също с подпис от него. Купажите са много редки, само от майстори - дестилатори. Малцово или зърнено - по избор. Зърненото казват, че е по-особено, доста не им е по вкуса.
- Естествен цвят, добит от премерено отлежаване в подбрани бъчви , които създават аромата. Бъчвите са зериозна инвестиция, основно най-ценните са американски
- 46 градуса
- Майсторът ако е майстор, не филтрира. Изрично трябва да пише на етикета нефилтрирано, и без карамел
- Отлежаване от 8 години нагоре. За предпочитане поне 12 и смяна-преливане в вида 2 бъчви, още по-добре 3 през годините на отлежаване. Там вече цените отиват над 100 лв

Този бизнес много агресивно напоследък влизат Кока -кола и други подобни, купуват марка и я правят масова луксозна с агресивна реклама - като Джони черен етикет, или луксозна за хора с дейтвително доста пари за харчене - като Макалан. Там рекламата е по-скрита, но ефективна, във филмовата индустрия / Милиарди сериала, пример /
- Сър , поръчахте бутилка, трябва да ви уведомя, че тя е хиляда долара
- Така ли, я ми дай две тогава
Макалан в Метро има и по 6 бона на промоция. Хубаво било, няма спор, но с много по-малко пари могат да се постигнат същите резултати.
Има обаче много независими дестилерии, които държат на традициите и продават сами. Цените се увеличават, но се създават още десетки нови дестилерии, които целта им е да работят самостоятелно и да вадят ограничени партиди. Някои вече са се наложили, други са толкова нови, че още не им е отлежало уискито, на под 10 години са. Японците също правят уиски и казват че било на нъщото ниво като шотландското. Румънците също имали една добра марка.
Избирам мненията на признатият в сайта специалист с опит, и набелязвам 10 дестилерии. Избирам 2 класики с вековна традиция, на малцово уиски
- първата е от меката на истинското уиски, страната Спейд, която освен долината на р. Спейд, е и р.Фидих /известният Гленфидих, но него го отричат, поради прекалено голямо производство, оцветяване и разреждане до 40 гр / и други долини. Спирам се на дестилерия https://www.craigellachie.com/ , превод даже на английски от местното наречие е труден. Уискито Сraigellachie 13 год. им е фаворит на много в бълг. сайт, три отлежавания в различни бъчви. Имат особени казани и серпентини на дестилация, които преди векове им казали, че са грешни, обаче те държат на тях и сега берат плодовете си от тази "грешка". Скромно като цена, малко над 100 лв, а сега е и в коледна примоция промоция 80 лв.
- дестилерия от Високите земи, спрях се на Лох Ломонд, също много хвалено Може да се спори коя е по-добра от горната. Правят доста видове уиски, докато Сraigellachie е само 1 вид, наблягат на уникалността . Въпреки че реалният им собственик е Деуардс, които имат големи производства, но на други места.
- имах чаши , специално купени за отлежало уиски, но взех още едни други, за което не съжалявам.
Записвам се при един продавач, който ти кара на адрес- DrinkLink
Получавам това, над 100 лв е безплатна доставка :

И сядаме със съпругата да пийнем. Умишлено не й казвам за 46-те градуса, защото очаквам уискито да е остро и да си го пия после сам. Аз го пия чисто, но за жената слагам и малко ядки

Опитваме, казва -Ама то много по меко от Джонито 12 !?!. При 46 градуса, казват познавачите, ароматите са много по-силни и са непипнати с разреждане, карамел и филтрации и градусите не ги усещаш. А пиеш по-малко, 80-100 грама на 2-3 дози най-много.
Направо елексир! Такъв плътен аромат и вкус не съм очаквал! Първата чашка 40 гр. отваря лаф и настроение, след втората чашка отпускам, след 3 -та се опивам . Повече не трябва. Пие се бавно, леко охладено, на малки глътки и на голо, за да му усетиш пълно аромата и вкуса, без никакъв лед или друго.
Заслужава си всеки лев Х 2, вчера поръчах още 2 бутилки Х 75 лв е промоцията, че ще свършат.

Ще се пробва и 3-та класика - торфеното уиски, на което лидера е Bunnahabhain , Буна му казват в България. Кротко , че имам и още 4 бутилки Джони12, което сега не ми се пие.
Интересно ще е да сравня истинското уиски и имам една бутилка подарък, 90 евро е литъра, австрийска крушова ракия от лимитиран казан, както и българска сливова 10 литра, 54 градусова.

_________________
https://blogailiev.blogspot.com

Интересно описание, аз ще пробвам някои от твоите.

Моят избор обикновено е..

https://www.aberlour.com/en/

което започва обаче да понавлиза прекалено масово и това обикновено не е на добре. От там поне засега което и да се вземе няма да се сбърка.

Балвени също

https://www.thebalvenie.com/

Също така Аберфелди Aberfeldy и Glendronach Глендрона.

от опушените

Ардбег Ardbeg

Има и други, ама айде стига толкова Smile

.. Като цяло аз гледам да взимам и cask strength , обичам ги на по-висок градус.

Иначе каквото и да казват, масовоста съсипва накрая дадено уиски. Аз пих Гленливет за първи път 2008-ма година в америка, нямаше толкова хубаво уиски. Сега нямат нищо общо, същото важи за Гленфидич, Макалан, Гленморанчи.... Преди години бях стигнал до 21 годишните варианти, само да ги провам, обаче съм скептичен към тях вече. Пробвам ги от време на време и не стават. Отделно на това те започват и да ги променят да експериментират и ....... не ми харесват ..

Ша взема да ви прата по една бутилка кайсиева рикия, да не пиете просташки питиета (зърнен спирт умирисан у бъчва) по празниците Croc

Поправям се, ше прата на Калоян, че Ангел си има сливова Cool

Благодаря за информацията, доста усилия си положил, Ангеле!

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича

vaskoo написа:

Ша взема да ви прата по една бутилка кайсиева рикия, да не пиете просташки питиета (зърнен спирт умирисан у бъчва) по празниците Croc

Поправям се, ше прата на Калоян, че Ангел си има сливова Cool

Благодаря за информацията, доста усилия си положил, Ангеле!

Айде, прати ти една от твоите, аз пък ще ти пратя от моята кайсиева. Smile

.. по - скоро от на баща ми, че той е майстора, аз съм само помощник.

П.С - иначе не знам дали си запомнил, аз пия само ракия и то домашна ... Уискито ми е просто като допълнение, въпреки че последните години, съм го намалил значително, но все пак от време на време взимам някоя бутилка, преди имах колекция, но вече не държа алкохол под формата на колекция.

Калоян много е навлязъл в уискитата, аз тепърва ....ще ги имам предвид тия дестилерии.
Силни сте с ракията, но не мога да достигна до нещо хубаво от нея, иначе бих си пийвал. Даже вино в София не се намира, скоро ме подведоха, че ще ми докарат хубаво мелнишко, не се появи.
Мисля че съм го писал преди време, но е отдавна. Един интересен начин за оцветяване ми показаха в Балкана. Отрязва се 3-4 см в диаметър клон, да е жизнен, не стар и изсъхнал, от черница. Обелва се, цепи се лесно по дължина с нож точно в средата. Там е кафява, изжълтяваща навън сърцевина. Изрязва се с ножката една половинка съчка от повечето от бялото дърво отвън от сърцевината, но не до края, защото то е основа да държи, сърцевината е мека. Колкото да се вкара в бутилка, 4 см летвичка е достатъчна за 1 литър. След 1 месец, без да е нужно да се разклаща, течността придобива постоянен кехлибарен цвят. Пръчката си остава вътре, тя е и за малко атракция. Става за всички безцветни алкохоли. Пробвал съм го.

_________________
https://blogailiev.blogspot.com

При нас боядисват с меше (дъб). Суха цепеница от вътрешността на дървото като за подпалка на огън. Няколко такива се пускат в бидон с ракия. Няма кой да си играе с всяка бутилка по отделно Very Happy

На майната си (Пловдивско) боядисваха ракията с черничева пръчка или с такава от дива райска ябълка, не в бутилките разбира се Smile

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича

И ние във Варна също я оцветяваме с черница, а ако се остави да постои така поне година се получава много добър ефект. Опитвал съм и оцветена със мише също е много добра.
А за виното от 2 години си правя 50 на 50 Сира и Каберне и съм много доволен от резултата.

Ние не боядисваме ракията, остава си бяла, тъй като нашата технология е проста и може би най-добрата, стига да се ползва висококачествен материал, в случая плодове съчетата с много качествена ферментация.