Регистриран на: 23 Май 2009 Мнения: 822 Местожителство: ПЛОВДИВ
Избягах от 40-градусовите температури - на Белмекен.
В събота по обяд, бурята, която дойде откъм Сиври чал, ме догони точно когато стигнах на връх Белмекен.
А на върха се случи да съм сам - сама. Щото си тръгнах на разходка при слънчево време, че и дъждобран не взех.
В Пловдив дъжд не сме виждали поне два месеца. Намокрих се яко, дори студено не ми стана.
Така или иначе вече бях мокра, не ми се връщаше по обратния път и реших да се спусна и до близкият връх - Сунгурли чал.
Там вече дъждът със силният вятър стана все едно са ме пуснали в пералнята! Не се притесних.
Знаех само, че трябва да се върна долу до язовира жива и здрава.
Ама, адреналинът често ни кара да правим големи глупости!
Вместо да се върна назад към връх Белмекен и да си вървя по утъпканите, познати пътеки, аз се спуснах без пътека между
върховете Белмекен и Сунгурличал към язовира. Тревите и скалите - мокри и отвсякъде шуртеше вода. Дъждът намаля, но преминах
през много бързи потоци. Удължих си спускането още и заради едно стадо овце с кучета в ниското, което трябваше да избегна.
А колко е стръмно! Този белмекенски баир, гледан откъм контрастената на язовира, ми е изглеждал винаги измамно лесен за спускане,
но слизането ми не беше никак леко. Когато стигнах на язовира, долу беше сухо, даже не беше преваляло.
Хубава новина от района е, че трите мечета, които наскоро бяха пуснати в района на НП "Рила" - Белмекен, са добре.
Паркаджиите ги следят къде са, защото мечетата са маркирани с GPS нашийници, които позволяват тяхното непрекъснато проследяване.
По този начин ще се гарантира безопасността както на хората, така и на животните.
Трите мечета си имат имена - Никола, Мишо и Анета. Те осиротяха миналата година и бяха уловени и спасени.
След първите грижи на екипа на фондация "Четири лапи" в "Парка за мечки" над Белица, после бяха преместени в спасителният център
за рехабилитация на кафяви мечки - „Арктурус“ в Гърция.
Така мечетата получиха шанс за нов живот и сега вече са на свобода в дивата природа и скитат из рилската гора.
Не подценявайте и по-кратките си разходки във високата планина и внимавайте с адреналина!
А ако ходите из белмекенските гори и баири, може да имате среща с някое от трите вече пораснали мечета - Никола, Мишо и Анета.
Желая ви щастливо планинарско лято!
_________________ Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.
Вто Юли 23, 2024 11:54 am
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1969
Браво, Диана! Мечетата удивяват.... не мога да разбера това неистово влечение на българина, не само в планината, да крещи, да пали, да сече, да унищожава безпричинно
Събудих се на обяд след 2ра нощна и реших да си осмисля живота...Хванах буса за София вечерта, после за Самоков и след това ЦПШ за първи път през живота си. Казах си ще се кача докъдето мога пък да видим. До хижа Мальовица стигнах за 40 мин и бях все още много бодър. Тръгнах по баира към върха. Взе да става свръх стръмно и се позамислих малко, че май и маркировка не виждах. След 30 минути поглеждам надолу и виждам, че всички хора се катерят по друга пътека! Малко бях объркал пътя . Слизам по супер стръмното и коленете и както винаги ме предават . Ами трябва да отслабна и това е! Метнах се по правилната пътека и завървях нагоре. Много красиво тука, ей! Горе долу добре 30 минути и после взех да се издухвам. Не знам защо, но толкова уморен не бях бил през живота си! Че и бях замаян на всичко отгоре.А коленете скърцат На втора поляна починах доста, пак хапнах малко смокини и фурми, пийнах вода, а исках бира и газ нагоре. Срещам мома тичаща надолу като сърна която ми казва, че имам още час и половина баир....Не ми помогна много. След малко срещам 2 баби от Нова Зеландия на 72 и 73 години да слизат надолу. Качили са се до езерото и са се предали и сега слизат. И аз така реших да направя. Добрах се някак до Елениното езеро, накефих се и тръгнах надолу. Но надолу се тътрих с охлювна скорост, че коленцата ми страдат и пак настигам бабите. Доста полафихме, аз съм бил навремето в Нова Зеландия, пообиколих там, та имахме какво да си кажем. Даже ми дадоха 2 ибупрофена за болките Яки моми! Изпих едно пиринско на хижата да ми даде сили и слязох на бегом към ЦПШ, за да не си изтърва бусчето за Самоков. За малко щях, понеже беше късно, но по някаква причина буса беше още там Късмет! Газ към София, там още бири и се метнах на БДЖ дилижанса за Варна. Първа класа друг път! Седалката и облегалката без дунапрени!!!Натъртих си всички кости в този 9 часов ад! Каквото ми направи БДЖ и Мальовица не успя!!Сега планът е да отслабна 13 кг и ако мога и да се подмладя с 10 години и догодина газ на Мальовица, но с другари този път. Но ще се кача на върха!
Нед Авг 25, 2024 12:10 pm
Пчелата Жужа
Регистриран на: 29 Окт 2013 Мнения: 851
Morbid Angel написа:
Събудих се на обяд след 2ра нощна и реших да си осмисля живота...Хванах буса за София вечерта, после за Самоков и след това ЦПШ за първи път през живота си. Казах си ще се кача докъдето мога пък да видим. До хижа Мальовица стигнах за 40 мин и бях все още много бодър. Тръгнах по баира към върха. Взе да става свръх стръмно и се позамислих малко, че май и маркировка не виждах. След 30 минути поглеждам надолу и виждам, че всички хора се катерят по друга пътека! Малко бях объркал пътя . Слизам по супер стръмното и коленете и както винаги ме предават . Ами трябва да отслабна и това е! Метнах се по правилната пътека и завървях нагоре. Много красиво тука, ей! Горе долу добре 30 минути и после взех да се издухвам. Не знам защо, но толкова уморен не бях бил през живота си! Че и бях замаян на всичко отгоре.А коленете скърцат На втора поляна починах доста, пак хапнах малко смокини и фурми, пийнах вода, а исках бира и газ нагоре. Срещам мома тичаща надолу като сърна която ми казва, че имам още час и половина баир....Не ми помогна много. След малко срещам 2 баби от Нова Зеландия на 72 и 73 години да слизат надолу. Качили са се до езерото и са се предали и сега слизат. И аз така реших да направя. Добрах се някак до Елениното езеро, накефих се и тръгнах надолу. Но надолу се тътрих с охлювна скорост, че коленцата ми страдат и пак настигам бабите. Доста полафихме, аз съм бил навремето в Нова Зеландия, пообиколих там, та имахме какво да си кажем. Даже ми дадоха 2 ибупрофена за болките Яки моми! Изпих едно пиринско на хижата да ми даде сили и слязох на бегом към ЦПШ, за да не си изтърва бусчето за Самоков. За малко щях, понеже беше късно, но по някаква причина буса беше още там Късмет! Газ към София, там още бири и се метнах на БДЖ дилижанса за Варна. Първа класа друг път! Седалката и облегалката без дунапрени!!!Натъртих си всички кости в този 9 часов ад! Каквото ми направи БДЖ и Мальовица не успя!!Сега планът е да отслабна 13 кг и ако мога и да се подмладя с 10 години и догодина газ на Мальовица, но с другари този път. Но ще се кача на върха!
Интересно разказваш, духовит си. Поздравления за изявата!
Нед Авг 25, 2024 11:21 pm
Morbid Angel
Регистриран на: 06 Юли 2024 Мнения: 21
Не съм духовит, а дърт...🤣Пак преоткрих планината след мноооооого години, както и от скоро намерих този форум. Голям кеф, и форума, и планината...Отдавна забравена. Любов, но преоткрита наново и отново с нов плам! И по жарък!
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3 ... 192, 193, 194
Страница 194 от 194
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Казах си ще се кача докъдето мога пък да видим. До хижа Мальовица стигнах за 40 мин и бях все още много бодър. Тръгнах по баира към върха. Взе да става свръх стръмно и се позамислих малко, че май и маркировка не виждах. След 30 минути поглеждам надолу и виждам, че всички хора се катерят по друга пътека! Малко бях объркал пътя 
. Слизам по супер стръмното и коленете и както винаги ме предават 
. Ами трябва да отслабна и това е! Метнах се по правилната пътека и завървях нагоре. Много красиво тука, ей! Горе долу добре 30 минути и после взех да се издухвам. Не знам защо, но толкова уморен не бях бил през живота си! Че и бях замаян на всичко отгоре.А коленете скърцат 
