Къде се мотахте последно?

Избягах от 40-градусовите температури - на Белмекен. Very Happy

В събота по обяд, бурята, която дойде откъм Сиври чал, ме догони точно когато стигнах на връх Белмекен.
А на върха се случи да съм сам - сама. Щото си тръгнах на разходка при слънчево време, че и дъждобран не взех.

В Пловдив дъжд не сме виждали поне два месеца. Намокрих се яко, дори студено не ми стана.
Така или иначе вече бях мокра, не ми се връщаше по обратния път и реших да се спусна и до близкият връх - Сунгурли чал.
Там вече дъждът със силният вятър стана все едно са ме пуснали в пералнята! Не се притесних.
Знаех само, че трябва да се върна долу до язовира жива и здрава.

Ама, адреналинът често ни кара да правим големи глупости! Very Happy

Вместо да се върна назад към връх Белмекен и да си вървя по утъпканите, познати пътеки, аз се спуснах без пътека между
върховете Белмекен и Сунгурличал към язовира. Тревите и скалите - мокри и отвсякъде шуртеше вода. Дъждът намаля, но преминах
през много бързи потоци. Удължих си спускането още и заради едно стадо овце с кучета в ниското, което трябваше да избегна.

А колко е стръмно! Този белмекенски баир, гледан откъм контрастената на язовира, ми е изглеждал винаги измамно лесен за спускане,
но слизането ми не беше никак леко. Когато стигнах на язовира, долу беше сухо, даже не беше преваляло.

Хубава новина от района е, че трите мечета, които наскоро бяха пуснати в района на НП "Рила" - Белмекен, са добре. Very Happy

Паркаджиите ги следят къде са, защото мечетата са маркирани с GPS нашийници, които позволяват тяхното непрекъснато проследяване.
По този начин ще се гарантира безопасността както на хората, така и на животните.

Трите мечета си имат имена - Никола, Мишо и Анета. Те осиротяха миналата година и бяха уловени и спасени.
След първите грижи на екипа на фондация "Четири лапи" в "Парка за мечки" над Белица, после бяха преместени в спасителният център
за рехабилитация на кафяви мечки - „Арктурус“ в Гърция.
Така мечетата получиха шанс за нов живот и сега вече са на свобода в дивата природа и скитат из рилската гора.

Не подценявайте и по-кратките си разходки във високата планина и внимавайте с адреналина!

А ако ходите из белмекенските гори и баири, може да имате среща с някое от трите вече пораснали мечета - Никола, Мишо и Анета. Very Happy

Желая ви щастливо планинарско лято!

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.

Браво, Диана! Мечетата удивяват.... не мога да разбера това неистово влечение на българина, не само в планината, да крещи, да пали, да сече, да унищожава безпричинно

_________________
https://blogailiev.blogspot.com

Събудих се на обяд след 2ра нощна и реших да си осмисля живота...Хванах буса за София вечерта, после за Самоков и след това ЦПШ за първи път през живота си. Smile

Казах си ще се кача докъдето мога пък да видим. До хижа Мальовица стигнах за 40 мин и бях все още много бодър. Тръгнах по баира към върха. Взе да става свръх стръмно и се позамислих малко, че май и маркировка не виждах. След 30 минути поглеждам надолу и виждам, че всички хора се катерят по друга пътека! Малко бях объркал пътя Shocked

. Слизам по супер стръмното и коленете и както винаги ме предават Sad

. Ами трябва да отслабна и това е! Метнах се по правилната пътека и завървях нагоре. Много красиво тука, ей! Горе долу добре 30 минути и после взех да се издухвам. Не знам защо, но толкова уморен не бях бил през живота си! Че и бях замаян на всичко отгоре.А коленете скърцат Sad

На втора поляна починах доста, пак хапнах малко смокини и фурми, пийнах вода, а исках бира и газ нагоре. Срещам мома тичаща надолу като сърна която ми казва, че имам още час и половина баир....Не ми помогна много. След малко срещам 2 баби от Нова Зеландия на 72 и 73 години да слизат надолу. Качили са се до езерото и са се предали и сега слизат. И аз така реших да направя. Добрах се някак до Елениното езеро, накефих се и тръгнах надолу. Но надолу се тътрих с охлювна скорост, че коленцата ми страдат и пак настигам бабите. Доста полафихме, аз съм бил навремето в Нова Зеландия, пообиколих там, та имахме какво да си кажем. Даже ми дадоха 2 ибупрофена за болките Smile

Яки моми! Изпих едно пиринско на хижата да ми даде сили и слязох на бегом към ЦПШ, за да не си изтърва бусчето за Самоков. За малко щях, понеже беше късно, но по някаква причина буса беше още там Cool

Късмет! Газ към София, там още бири и се метнах на БДЖ дилижанса за Варна. Първа класа друг път! Седалката и облегалката без дунапрени!!!Натъртих си всички кости в този 9 часов ад! Каквото ми направи БДЖ и Мальовица не успя!!Сега планът е да отслабна 13 кг и ако мога и да се подмладя с 10 години и догодина газ на Мальовица, но с другари този път. Но ще се кача на върха!

Morbid Angel написа:

Събудих се на обяд след 2ра нощна и реших да си осмисля живота...Хванах буса за София вечерта, после за Самоков и след това ЦПШ за първи път през живота си. Smile

Казах си ще се кача докъдето мога пък да видим. До хижа Мальовица стигнах за 40 мин и бях все още много бодър. Тръгнах по баира към върха. Взе да става свръх стръмно и се позамислих малко, че май и маркировка не виждах. След 30 минути поглеждам надолу и виждам, че всички хора се катерят по друга пътека! Малко бях объркал пътя Shocked

. Слизам по супер стръмното и коленете и както винаги ме предават Sad

. Ами трябва да отслабна и това е! Метнах се по правилната пътека и завървях нагоре. Много красиво тука, ей! Горе долу добре 30 минути и после взех да се издухвам. Не знам защо, но толкова уморен не бях бил през живота си! Че и бях замаян на всичко отгоре.А коленете скърцат Sad

На втора поляна починах доста, пак хапнах малко смокини и фурми, пийнах вода, а исках бира и газ нагоре. Срещам мома тичаща надолу като сърна която ми казва, че имам още час и половина баир....Не ми помогна много. След малко срещам 2 баби от Нова Зеландия на 72 и 73 години да слизат надолу. Качили са се до езерото и са се предали и сега слизат. И аз така реших да направя. Добрах се някак до Елениното езеро, накефих се и тръгнах надолу. Но надолу се тътрих с охлювна скорост, че коленцата ми страдат и пак настигам бабите. Доста полафихме, аз съм бил навремето в Нова Зеландия, пообиколих там, та имахме какво да си кажем. Даже ми дадоха 2 ибупрофена за болките Smile

Яки моми! Изпих едно пиринско на хижата да ми даде сили и слязох на бегом към ЦПШ, за да не си изтърва бусчето за Самоков. За малко щях, понеже беше късно, но по някаква причина буса беше още там Cool

Късмет! Газ към София, там още бири и се метнах на БДЖ дилижанса за Варна. Първа класа друг път! Седалката и облегалката без дунапрени!!!Натъртих си всички кости в този 9 часов ад! Каквото ми направи БДЖ и Мальовица не успя!!Сега планът е да отслабна 13 кг и ако мога и да се подмладя с 10 години и догодина газ на Мальовица, но с другари този път. Но ще се кача на върха!

Интересно разказваш, духовит си. Поздравления за изявата!

Не съм духовит, а дърт...🤣Пак преоткрих планината след мноооооого години, както и от скоро намерих този форум. Голям кеф, и форума, и планината...Отдавна забравена. Любов, но преоткрита наново и отново с нов плам! И по жарък!

До Гребенаря, Родопи.

Подробности тук: https://forum.bg-turist.com/viewtopic.php?t=15024&highlight=

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.

В събота, колкото да не сме вкъщи, направихме кратка подбалканска разходка:

https://photos.app.goo.gl/v3hR32qKvPtxWdN97

Разходих се от Боровец до черната скала, хижа марица, после към хижа Чакър Войвода и все по разни горски пътища. Там както забелязах тази година а и предната в Стара планина, се изкарват много големи дървета. Явно за дървесина, но са на по между 50 и 100 години, като най-вероятно има и по-стари, тъй като диаметъра беше много голям около 1 метър и половина. Изглеждаха огромни, имам и доста снимки.

Сетих се нещо забавно, тука един ваш познат от форума бил направил преди време някакъв алтернативен съюз и искал да вземе от бтс хижите, ама нещо не му се е отворил парашута Smile

... Явно зад всяко едно "добро" дело се крие и по някой и друг мошенник тарикат Smile

	kaloyanv написа:
	Явно зад всяко едно "добро" дело се крие и по някой и друг мошенник тарикат

Имаме нужда от ПИКАП

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

vedrin написа:

	kaloyanv написа:
	Явно зад всяко едно "добро" дело се крие и по някой и друг мошенник тарикат

Имаме нужда от ПИКАП

Имаме нужда от ракия!

_________________
Не мога да спра.
http://ke-2013.blogspot.com/

Затова ти трябва пикап, за да закараш бидоните с джибри до казана.

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича

vedrin написа:

	kaloyanv написа:
	Явно зад всяко едно "добро" дело се крие и по някой и друг мошенник тарикат

Имаме нужда от ПИКАП

И аз си имам мечта – някои българи да се научат да пишат грамотно, а не „високо проходим автомобил“... Confused

	Цитат:
	Вече над 10 години нашето дружество се занимава именно с това – подобряване на пешеходните туристически маршрути и изграждане на нови... Да творим добрини и чудеса. Да ги творим заедно, както винаги досега.

По времето на социализма имаше лозунг – „Петилетката – за 4 години!“.
Тук е наобратно – 7 години се броят за над 10 години. Внимание!

Бих перифразирал думите на Васил Левски „Дела трябват, а не думи“:

Чудеса трябват, а не дела и думи. Smile

По темата:

На 14.09.2024 г. (събота) мислехме да подновяваме маркировката в Осоговска планина, но заваля дъжд.
Но всяко зло – за добро! Слязохме към местността Грамадите, където набрахме гъби (сърнели и печурки).

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

Всяка последваща среща с Пирин е винаги като първа. Вихрен, 25 септември 2024г.

Снимките

Пиша след себе си?! Никой никъде ли не ходи вече?
27 януари 2025. Старопланински полузимен, полупролетен, полутраверс.

Още няколко снимки тук.

Еее мерси за снимките ... Така се вижда горе долу какво е положението. А пък и е хубаво, сигурно много ви е напекло тоя ден ...

Твоите сники са много добре, пускай така по някоя и друга от време на време.

Ходим слава богу ... има възможност чат пат... Ето малко снимки от 26-ти Smile

и от мен ..

https://drive.google.com/drive/folders/1CPKDVRcg0J1LnUYtDUpafKQkkrcysuY8?usp=sharing

П.С все ме мързи да прочета темата на Стефан как се ембедват снимките тук... Така както го правиш ти е по-готино, че директно се вижда някоя и друга снимка. А не като мен само линкове да пращам някакви.