Мрамор в кръвта

Мартине, тука са гледки, а при теб фотография... Smile

Неусетно се стигна до идеята да завърша триъгълника с третата чука, кояго се оказа и най-трудна , едно люто шило:

Това зверско изкачване го минах през 2016 год. и беше третото по трудност място, на което съм попадал. Второто по труднос е същото място, което го слязох до средата по тъмно в 2015 год и после се наложи да го катеря обратно, за да не ме повлече раницата в пропастта..... а за първото, някой дрл път....Не мога да помисля да го преминавам пак изотдолу :

Освен ако не обещаят лади без ред или други благини....ладите вече ги няма, и без ред никой ги не ще, затова ще излъжа тая чука и ще се метна на върха изотгоре. Все едно ме свалят от хеликоптер, излазвам 20 метра и става монтажа...добра идея , но тия 20 метра се оказаха 100, и то не беше висене, приклякване, баене в опити да се излъжат тия няколко метра....
Излязох от горната страна на връхлето:

Но се оказва, че върхът е разделен на две отделни коти. Как се появи това раздвояване, не мога да си обясня, напълно непредвидено е , не се вижда, връхчетата се припокриват :

И още нещо, всички камъни на първата кота се клатят ... наложи се да сляза доста разстояние право надолу, и там с клякания, пролазвания, та даже се захванах за един стабилен зъб с две ръце, стана нещо като маховик ... изхвърлих се напред докъде мога, та стъпих на нещо отдолу:

Добре че не беше много като разстояние. Второто връхче беше по-равно отгоре....само да не ти се вие свят, че е едно балконче със стотици метри пропасти отвсякъде :

Гледката отгоре му е един път:

На връщане, минах през друго място и се появи интиресна пазва-пропаст в тази част, която не я бях виждал :

Ей ги тия две връхчета, образуващи Третата чука, първото, което ме озори е почти незабележимо, гледани от по-ниско :

_________________
https://blogailiev.blogspot.com

Изкачвайки тия шила, изглежда малко тежичко.... но не е тъй. Избягвам ходенето тип " хамалогия ", дето се трамбова като малоумен, само и само да се мине много километри и върхове. От какъв зор? За мен по-важно е , и затова съм по тия диви места, да се насладя на :
- скалните форми
- животинките, които тук са представени от:
Планински кози, които всички знаем. Нещо по-неизвестно са симпатични прилепчета - може би най-високо живеещите на Балканите, вечер се виждат излизат от мраморните пещери и си пърхат на височина над 2600 м . Жужат весело и пчели, които особено любят еделвайсите. И...нема комари! Срещат се малко около клековата зона, но над нея няма грам! А на ниските езера в Пирин е доста тегаво с тях...трябва да ходиш за нощувка по-добре към високите езера, над 2500 м, където благоприятно въздушно течение ги спира.
Планинските цветя....за тях по-нататък. Сега за любимите снежно-фирново-ледени образувания, единствените постоянни в България. Другите ги разгледахме, останаха тези под Кутелите. Средата на юли месец, тук беше море от фирн, километри :

Сега в последните дни на август, фирнът е намалял, но пак си е доста. Спретнах едно спускане и се озовах на второто фирново поле под Купените, красата такая :

Оттам, на стръмният пролом, дето изкарва на долните две фирнови полета:

Надолу става доста стръмно :

В горната част на фирна, обличам дрехи, че стана лад. Изглежда че не е много стръмно, но наклона е голям, а и фирнът вече се е втвърдил - едно падане няма да е приятно и безопасно. За такива случаи имам подръчна технология - ръкавици, и по един остър камък в ръка. Падна ли, забивам и двата :

Откри се очарователният амфитеатър на скалите, скрит за хората които бичат по билото :

Ей го и долното фирново поле, расождам се през него чак до долният му край:

Тази година долният фирн е двоен, километър на километър е :

Връщам се в посоката където тръгнах, към Кутелите. Навсякъде сняг, но на една пряспа се натъкнах на интересен феномен - лавината се е засилила и спряла и стотина метра нагоре по наклона , се е получил обратен пад :

Минавам покрай снежната пещера

Вътре нещо капе леко....малий, ка не бех виждал жива вода от сума ти дни, само пия рядкото на снега....Наточих една бутилка и целата я изгълтах одма, после веднага още една :

Сладка, пущината, и сега се сещам за тая изпотена, ледена вода. На студеното не трябва да се обръща внимание. Пие ли се снег, свиква се....

_________________
https://blogailiev.blogspot.com

Голямата, равна Баюва дупка....гледана отгоре, откъм билото, прилича на огромна чаша, без никакви изненади. Скучно е по билото, като го минах 3,4 , 5 пъти, все едно и също.... затова винаги вече минавам през циркуса. Вътре в долината има много избори на посоки и красиви места. Спрях се в предишни преминавания на някои от забележителностите й :
- най-голямата единична скала в Пирин, там където се събират ръкавите на двата ледника в дъното на долината. Издялана е гладко от леда :

Току под тази скала, е равната безотточна поляна, любимо място на козите :

И отново наблизо, стъпката на Гъливер, най-ниско разположения фирн в Пирин:

В друга посока, са безкрайните скални тераси, отрупани с цветя, под вр. Баюви дупки, гледащи на изток :

Които извеждат на мраморните извори:

Изворите, за друг път си отбелязвам, да ги посещам следобяд. Тогава са пълни с вода, защото се захранват от една вечна пряспа малко под върха Баюв. Сутрин има малко вода в тях, през нощта фирнът замръзва :

Тоз път от изворите отидох вдясно, към един интересен понор точно в средата на циркуса, където се задържа дебел фирн, дзверско място :

Тук идват много кози, рупат снежец от километричните тази година преспи. Приятно се ходи нагоре по фирна,

и над него, нагоре козите са направили пътека, която право изкарва на превала, откъдето започва Котечкото :

Мястото изглежда голо отдалеч, но в действителност цветята те изненадват навсякъде :

_________________
https://blogailiev.blogspot.com

Чудесен разказ за уникални местенца насред Пирина

Знаците на тази снимка дали сочат вход на пещера или нещо друго?

	аngel написа:

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

Да , Ведрине Smile

, при по-ниско ниво на снега ще се открие вход под стрелката. Съдя това от други подобни такива знаци навсякъде в района. Това е най-упоритата пряспа в този циркус, само 1 път съм я виждал полустопена като черен снежен съсирек през жарката 2012 година. Пещерняците споменават , че често откопават заровени от снежни тапи входове на пещери. Само в много гореща година , повечето, но не всички входове на пещери са свободни.
Илчо Войвода Smile

, твоето майсторско перо се усеща , че го няма .....
Скоро ще дойде и краят на мраморен епизод 2018, който този път беше с много неочаквани обрати и опасности....

_________________
https://blogailiev.blogspot.com

Последната промяна е направена от аngel на Съб Мар 23, 2019 8:45 am; мнението е било променяно общо 1 път

Да, това е пещера№6
Впрочем, по-надолу след входа е затрупана от сняг, та дълбочината не е съвсем коректна. Знам, че преди слагаха платнища за да препречат влизането на още сняг, но ... с природата не се излиза обичайно на плюс Smile

Дали може ..... : https://blogailiev.blogspot.com/2019/03/blog-post.html

_________________
https://blogailiev.blogspot.com

Тук на първа страница е писал загиналият Делчо Делчев - danin , мир на праха му https://www.youtube.com/watch?v=rAtDrFdomN4 когото почетох при това ходене по Пирин

_________________
https://blogailiev.blogspot.com

Последната промяна е направена от аngel на Вто Сеп 29, 2020 5:05 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти

Страхотни снимки и респект към целия труд по описване на тази част от планината!

Ко туй черното петно на пряспата?

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича

	vaskoo написа:
	Страхотни снимки и респект към целия труд по описване на тази част от планината! Ко туй черното петно на пряспата?

Страшно замърсяване е ударило снежниците тази година. Мислех, че това е нормалният пустинен прах, който обаче е по-светъл, червеникав. Когато разрових снега да си напълня сняг за вода, установих, че не е прах, сажди са . Водата не се пиеше от тях.
Имало е падане на сажди върху всички снежници, има го навсякъде този черен слой, не само под Кутело.Вижда се този черен слой в центъра на снегът на Кутело, където горният слой се е стопил, по периферията е още покрит . Саждите ще си останат там, няма къде да отидат . Слоят е доста дебел, на снимката съм открил само 5 см от него:

_________________
https://blogailiev.blogspot.com