До връх Мусала за един ден

03.03.09г.
Имах идея на днешния ден да навестя Черни връх. Но след като дремнах вчера следобяда /след като се върнахме от Паничище/, ми дойде някакъв импулс за друго предизвикателство - изкачване първенеца на Балканите връх Мусала за един ден. Още повече, че през тази зима не се бях качвал.
С превоза до Боровец всичко бе като по часовник. В 7.30 часа от автогара „Юг” в София и 8.30 часа от Самоков.
Така в 8.50 часа вървях първоначално по асфалта, а след петнадесетина минути и по Мусаленската пътека, която е превърната в писта до Маркуджик 1.
единствената слънчев снимка

тук слънцето се скри и не се показа повече

Преди Велчовото мостче настигнах мъж и жена. „Да спрем да си починем малко, ти ми обеща...”, каза жената на мъжа. Към 10.20 часа минах през мостчето.
Движех се добре, времето бе облачно, но приятно за ходене. Не усещах умора /през двата дни в Паничище изминахме около 32 км/. Преодолях около 630 метра денивелация за 1.30 часа ~ 5.70 км.
2.00 часа след като тръгнах от Боровец, бях на пистата Маркуджик 1. Натам нямаше да внимавам толкова за „летящи” скиори и сноубордисти. В интерес на истината сутринта не бяха много. Сигурно още спяха...
Малко преди хижата срещнах една девойка и двама младежи. Поздравихме се и те много се зарадваха, че възнамерявам да се кача на върха, защото девойката си загубила ръкавиците някъде на слизане от заслона. Но не знае, къде точно. Даде ми номера на GSM-а, ако ги намеря да и звънна.
В 11.30 часа бях на хижата. Хижарката Галя ми даде един пакет, да го предам на физиците на върха. Останах 10 минути в хижата, колкото да си поема дъх.
На първата стръмнина след хижата започнах да спирам по често. Срещнах един скиор, а като изкачих стръмнината - още двама. Там някъде на един голям камък видях изгубените ръкавици на девойката.
стръмната част

ръкавиците...

Малко след 13.00 часа бях на заслона. Оставаха около 200 метра денивелация до върха. Продължих нагоре по въжето. Снега бе доста твърд. Имах котки в раницата, но не ги сложих. Снегоходки дори не бях взел /нямаше нужда/. През декемви 2007 г., когато катерихме нагоре, имаше един проблемен участък. Въжето бе затрупано от снега и правехме дупки в снега, като ги използвахме като стъпала. Участъка бе около два метра. Като го наближих, умувах, че ще се наложи да вадя котките все пак. А там е доста стръмно... Но за моя радост установих, че е сложен допълнителен кол и допълнително въже. Участъка е много добре обезопасен.
допълнителния кол - поглед назад

и поглед напред

След този участък е почти равно до върха. В 13.50 часа бях на върха. Докато се чудех как да се самоснимам, или по-точно къде да поставя фотоапарата, се появи един човек. Оправда се, че не вижда добре, но успя да ме снима. Занесох пакета на физиците и влязох в станцията.
на върха /само минус 4 градуса е/

влиза се през прозорчето

Оказа се, че човека, който ме снима се е качил на върха за 22 път през тази година... и има десетина изкачвания на Черни връх за тези два месеца. Попита ме за колко време съм се качил от Боровец до върха. Като му казах, че за 4.50 часа съм се качил, той отвърна - а аз за 3.15 часа... Онемях от изумление.
Останах половин час на станцията. Надолу бе по-лесно. За 15 минути по въжето и общо един час до хижа Мусала.
До Маркуджик 1 нямаше никакви хора, но по Мусаленската пътека бе пълно със спускащи се скиори и сноубордисти. Трябва да имаш очи и на тила, за да бъдеш винаги нащрек. Изобщо слизането бе много изморително психически, като почти през цялото време гледах назад...
Както и да е - в 17.05 часа бях в Боровец. Изминах 25.22 км за 7.35 часа. В 17.30 хванах буса за Самоков и 18.00 часа автобус за София.

През този облачен ден не съм правил много снимки, но все пак тук са всички.

Брей, много мъгли, много нещо. Ама има и такива дни де, не може все да е слънце. Поздравления за ходенето.

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

ти летиш из планините бе човек Very Happy

Страхотна разходка.Поздравления

_________________
На туриста раницата е тежка ,но главата е лека!!!

Супер Валъо! А ти Албена я не се самоподценявай, че клониш и ти към групата на състезателите както казва Христо.

Да не пускам нова тема ....
Качването ми отне точно колкото и на теб ... На х.Мусала бях за 2 часа и половина, но от там нагоре КПД-то спадна рязко, може би поради това че месец не бях ходил по баири Smile

. Целия ден беше слънчев и тих с изключение на вятъра на самия връх...
Снимки тук.
На някои качеството в ъглите е кофти, заради дефектите при 18-те мм на китака..., новобранска работа.

_________________
Който пие бира не умира!

бре, Цеци, щом снимките са с инициали IMG е Канон... ма хич не си се похвалил, кажи нещо, раздухай - как, какво, кой Wink

_________________

Мне... пентакс е ... К200д Smile

. Ама не ми се обработваха снимките от raw, снимах директно в jpeg и после разбрах за този проблем на обектива... както и да е. Като цяло добро му беше сефтето, на най- високата точка в България Smile

.

_________________
Който пие бира не умира!

Браво градски, добри снимки си направил ръкопляскания

Интересни ефекти докарва - все едно си сложил поляризатор ...

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Зажаднял съм за тези гледки. Very Happy

Не съм имал този късмет с времето в района от декември 2007 г. Sad

05.04.09г.
Сутринта звъни алармата на GSM-а. Имам чувството, че преди малко съм си легнал, толкова много ми се спи. Гледам часовника - показва 06.15 часа, значи трябва да ставам. Тръгвам да ставам и... разбирам, че имам страхотна мускулна треска. Няма да ме бъде, си казвам.
В 07.30 часа се събрахме четири човека и отпрашихме за Боровец.
В Боровец една тарапана от скиори и сноубордисти, дошли да използват последния сняг и да покарат, се подреждаха за лифта за Ястребец.
След един час ходене започнах да изоставам от останалите. Въпреки това до Велчевото мостче не бях изостанал много. От Боровец до там стигнах за 1.45 часа. Нагоре работата загрубя доста. Изобщо не се затъваше, но вчерашното газене си каза думата. Реших, че няма да бавя другите и ще остана на хижата да ги изчакам, докато те отидат до върха и се върнат. До хижата стигнах за 3.30 часа.

След 16.00 часа отличниците се върнаха и след кратко размотаване продължихме заедно надолу.

Снимките:
П.П. Снимките от хижата до върха и обратно са на колегата Георги Пантев.

Е отличници сте си Smile

И ти, въпреки Витошката умора, 3.30 до хижата си е доста прилично време Smile

Как ми се ходи пак по високото, ама за сега - Витоша и Балкана утъпквам.

А снимките са... страшни! Досега никога не съм се качвала на върха в ясно време... тая зима за малко, ама точно горе бяхме в облак.
ръкопляскания

Мусала - 14.03.2009

Най - накрая остана време и за тези снимки.

Действат ми доста добре в жегата. Very Happy

Re: Мусала - 14.03.2009

	pepino_bg написа:
	Най - накрая остана време и за тези снимки. Действат ми доста добре в жегата.

страхотни

0195 какво е?
красиво е много

Re: Мусала - 14.03.2009

	albena написа:
	0195 какво е? красиво е много

Скалното образувание "индианеца" - на качване към върха в дясно се вижда. Забележи издатъка на скалата в ляво - уникално прилича на профил на индианец.
Те го лятно сниман:

Баси ква ми е смотана снимката Laughing

_________________
Енциклопедия за ЕКИПИРОВКАТА за туризъм.
Палатки *** Туристически обувки