По света има много високи и красиви планини. Но безспорно „царството на планините” се намира в централната част на Азия- зоната, наречена „Покрива на света”, където няколкото най-високи планини на Земята се събират заедно- Тиеншан, Памир, Хиндукуш, Каракорум, Хималаите, Тибетското плато, Кунлуншан и Източните Тибетски планини и техните разклонения.
Отвори ни се възможност да посетим тези планини, по-специално югоизточните разклонения на Тибетските планини. Сезона (втората половина на август) не е най-подходящия, това е най-дъждовния период, когато даже и да не вали, пак високите снежни върхове остават скрити в облаци, но пък от друга страна природата е най-зелена, с най-много цветя.
Нямахме и време за кой знае каква подготовка, за 2-3 дни планирахме каквото можахме, купихме билети за влакове, резервирахме хотели, и направо тръгнахме. Първо със скоростния влак от Гуанджоу до Наннинг (Nanning- столицата на китайския Гуанси-Чжуан автономен район). На следващия ден- със следващия влак, който вече си беше обикновен, не скоростен- от Наннинг до Кунминг (Kunming)- столицата на най-колоритната и интересна китайска провинция- Юннан. За един ден- 14 часа, с влака изкачихме денивелация от около 100 до 1900 м надморска височина (Кунминг се намира в полите на „Покрива на света”, на платото Юнгуй). После- на следващия ден продължихме със следващия влак до град Дали (Dali), който е известна туристическа атракция, на брега на езерото Ърхай (Erhai), на около 2000 м височина, вече в полите на една от Тибетските планини- Цангшан. Там обикаляхме Стария град, Трите пагоди и други местни забележителности. Навсякъде пълно с народ, най-вече с китайски студенти, които са решили да обикалят из тези места докато са във ваканция.
После на другия ден- с автобуса до следващия град- Лидзян (Lijiang)- на 2400 м височина- т.нар. „Венеция на Изтока”, чиито Стар град е един от най-големите и най-красивите в света. Но там нямахме време да го разглеждаме, и го оставихме за на връщане.
Направо продължихме нататък- към следващия град, с емблематичното име Шангри Ла (Xianggelila), където вече основното население са тибетци (всъщност името на града е Чжонгдиен, но от 2001 г. китайското правителство го е наименувало Шангри Ла, с цел да привлича туристи). Той се намира на 3200 м височина, на едно малко плато. Там нощувахме у наши приятели- съпруга китаец от Гуанси, а жена му- местна, от племето Наси. През деня пообиколихме района, направихме си кратък преход по близките хълмове, на другия ден посетихме и неговия Стар град, в тибетски стил.
И на следващия ден навлязохме в най-интересния район, все по-навътре в „Покрива на света”- района на Трите реки. Това е място, където три от най-големите азиатски реки текат успоредно една до друга, от север на юг. Те са Яндзъ, Меконг и Салуин. Пейзажите в този район са наистина поразителни. Тук тези три реки текат по надморска височина от около 2200 м на север, до около 1600 м на юг. А между тях се издигат огромни планини, надвишаващи 5000-6000 м височина. В България такива пейзажи просто няма как да има- ние нямаме такъв район, където човек да застане на едно място, и над него да се издига над 3-4 км висока стръмна планина. Дори Стара планина над Карлово изглежда скромна в сравнение с тези планини. Това са огромни, чудовищно високи планинища, а между тях- бездни, в които текат тези големи азиатски реки (по тези места- буйни и мътни, особено в дъждовния сезон).
И така, пътя първо слиза до Яндзъ (на това място реката се казва Дзинша дзян), до едно селище на около 2050 м, и оттам нагоре следва над 2 км денивелация с много завои (все пак сега пътя е доста добре направен, и е по-безопасен)- до 4292 м височина- планината Байма, чието било разделя Яндзъ от съседната река Меконг. Там автобуса спря за малко, снимахме се навън в студа, и продължихме надолу- към следващия град Дъчин (Deqen)- малко тибетско градче, напоследък също интензивно развиващо туризма. И оттам продължихме още 10 км до манастира Фейлай, където има много хотели, в един от които отседнахме (на 3450 м височина).
Интересното на самия манастир е поразителната гледка, която се открива оттам към отсрещната планина, разположена между реките Меконг и Салуин- планината Мейли, с най-висок връх Кавагабо- 6740 м., издигащ се на около 4,5 км стръмно над Меконг. За съжаление ние така и не го видяхме, през цялото време беше плътно обвит в облаци. От време на време виждахме само ледниците, които се спускат от него.
На следващия ден първо валеше дъжд, и ние бяхме принудени да си стоим в хотела. Но към обяд облаците и мъглите започнаха да изтъняват и дъжда да спира. И ние тръгнахме първо по шосето около 2-3 км, до едно място откъдето тръгва черен път стръмно надолу към бездната на Меконг. С много серпентини пътя се спуска до около 2750 м, до една изоставена махала. През цялото време пред нас се издига планината Мейли, а долу се вижда ръждиво-калната буйна река. Целта ни беше да слезем до реката, и оттам с автобус или минибус да се върнем обратно, като в интернет бяхме прочели, че можело да се слезе от Фейлай до Меконг за около 2 часа.
Ние слязохме към изоставената махала за около час. Беше към 16:00 часа следобед. Там има едно стръмно дере, и една нова дъскорезница, в която имаше двама местни- те ни казаха, че можело да се слезе до река Меконг и отстрещното село, нямало проблем. По дерето имаше няколко терасовидно разположени ниви, но явно изоставени, а сега покрити с дебел слой кал. Някакси изгазихме през калта, и излязохме на тясната пътека надолу за Меконг и селото. Тук растителността е рядка, храстовидна, при това много от храстите са трънливи. Така че от време на време трябваше да преминаваме по пътеката между тези храсти доста внимателно, за да не се издерем на тръните. И скоро, на около 2400 м височина, пътеката излезе на най-опасната отсечка- високо над буйната река Меконг, пресичайки чудовищно стръмния склон над нея. Вървяхме по 30-50 см тясна пътечка, отляво- няколкостотин метра бездна надолу, а отдясно- почти стена нагоре. Стръмен наклон от около 60-80 градуса. С много каменни сипеи, минаващи направо през тясната пътечка. Тук-там малко храсти и корени. А отсреща над другия бряг на Меконг- невероятна панорама към гигантската планина Мейли, и двете малки селца в подножието й, по брега на реката.
Видяхме, че няма никакъв начин да слезем до Меконг за 2 часа, както пишеше. По опасната пътечка се вървеше бавно, трябваше много да се внимава. На някои места трябваше буквално да се сяда и да се пълзи, за да не се изплъзнем надолу в бездната. По едно време стигнахме до едно място, където пътечката беше разбита, явно от пресен сипей, който се е срутил наскоро. Там ни отне почти 30 мин, докато някакси успеем да изпълзим от другата му страна, през цялото време с много голям риск да паднем надолу. Първоначално като го видяхме, мислехме да се върнем, но и това беше не по-малко опасно, защото скоро щеше да се мръкне, а в тъмното ако трябва пак наново да преминаваме същите опасни участъци нагоре, пак не се знае какво можеше да стане. Затова, нямахме избор, някакси преодоляхме срутения участък, и продължихме по опасната пътечка. Накрая вече наклона намаля, ние слязохме почти до реката, и зад един завой се показа моста над нея, по който трябваше да я пресечем. Беше вече 20:00, смрачаваше се.
Самия мост се оказа доста специален. Това е моста Рондзонг, по който будисти поклонници традиционно пресичат Меконг, и се изкачват от 2000 до 3450 м- до манастира Фейлай- вероятно по същата пътечка, по която ние слязохме! Аз лично не мога да си представя как тези хора го правят, и то редовно, без да е имало злополуки и смъртни случаи по тази пътечка, но... явно за местните тибетци това не е проблем. Между другото след това разбрахме, че и други туристи като нас са се опитвали да слязат по тази пътечка, но са се подхлъзвали и са падали в бездната, а нас просто Бог ни е опазил!
Всъщност тук трябва да вметна нещо- в Китай напоследък все повече места биват определени като туристически забележителности, което означава, че правителството слага на централните пътища, влизащи в съответния туристически обект пропускателен пункт, където туристите си купуват билет, за да влязат. Цялата планина Мейли представлява такъв обект. На централния асфалтиран път, който слиза от Фейлай до река Меконг, около 15 км на север от моста Рондзонг, по който минахме, са сложили такъв пункт, и билета е 150 юана (около 40 лв). Но много туристи знаят, че в тази планина може да се влезе и по други пътища, „отзад”, където няма пропускателни пунктове. Едно такова място е моста Рондзонг, по който ние влязохме. Някои такива „туристи-тарикати” обаче са заплатили с живота си, като не са успели да преминат през екстремно-опасните пътечки.
И така, преминахме река Меконг по моста Рондзонг. На отсрещния му бряг има голяма тибетска ступа и други тибетско-будистки молитвени атрибути. Тибетците са силно религиозни. Техния будизъм не е като „кроткия” будизъм в другите части на Китай, като в Тайланд, Виетнам и други места. Техния будизъм е екстремен, и дори агресивен. Те реагират почти като радикалните мюсюлмани, когато някой по някакъв начин ги засегне на религиозна тематика. Те се „молят” много, но не с уста, а именно с такива атрибути като ступи и чортени, навсякъде с молитвени знаменца- все „молитвени инструмени”, които да се „молят” вместо тях. Ступите например се употребяват именно така- тибетците само обикалят около тях. Ние видяхме много ступи, сложени на кръгови кръстовища- така явно преминаващите автомобили, правейки завои по такива кръстовища „участват” в такава „молитва”.
Пресякохме моста, и се изкачихме нагоре до едноименното селце, през което преминаваше пътя към другите туристически обекти по планината Мейли. Зачакахме някой да мине и да ни вземе- просто вече бяхме изпуснали всякакъв вид редовен транспорт, беше почти 21:00 вечерта. Накрая мина един джип с едно тибетско семейство, което явно също е било тук на поклонение. Те ни качиха за 60 юана (преди това едни други ни иската 250 юана), и ни закараха обратно до Фейлай. Беше вече тъмно, река Меконг бучеше страшно долу под нас, а от двете й страни- мрачните силуети на чудовищните склонове над нея. Пътя първо върви около 15 км все край брега на Меконг, докато излезе на следващия мост, където е и пропускателния пункт. Този 15 километров участък не е асфалтиран- той е черен, при това опасен път, върху който на няколко места се бяха изсипали огромни камъни. Както и да е, накрая пресякохме обратно Меконг, и се изкачихме обратно нагоре до Фейлай- към 22:00 вечерта.
На следващия ден тръгнахме обратно към Шангри Ла. Времето така и не се оправи, напротив, дъжда се засили, всичко над 3500 м потъна в облаци и мъгла, и вече нищо не се виждаше. Решихме, че трябва пак да дойдем по тези места, но в друг сезон- местната тибетка от персонала на хотела ни каза, че най-добре било през ноември-декември, а също и през май месец. Януари-февруари също било добре, но било много студено и снежно. Следващия път смятаме да останем по билото на Байма (планината между Яндзъ и Меконг) на палатки за по-дълго време (като поради голямата височина- 4300 до 5000 м, явно ще трябва да се аклиматизираме по-специално), а също така и да посетим отново отсрещната планина Мейли (между Меконг и Салуин), защото там има също много неща и места, които си заслужава да се видят.
Върнахме се до Шангри Ла, вечерта бяхме на тибетска фолклорна програма. На другия ден слязохме до Лидзян, видяхме и неговия известен Стар град. След това- по обратния път- Дали, Кунминг- до Гуанджоу.
Района на Трите реки си остава планиран за второ посещение, този път вече за по-дълго време, поне 2-3 седмици, дори месец. А оттам нататък, ако се оправим успешно и с необходимите документи за влизане в Тибетския автономен район, който започва само на броени километри малко по-на север от Фейлай, смятаме да продължим и там. Ако не- към западен Съчуан и Чинхай. Ще видим, има време.
Тук прилагам линк със снимки от пътуването до Юннан и Трите реки. Не са много качествени, понеже хубавите снимки, които правих, останаха във фотоапарата ми, който обаче, за съжаление, изчезна. От него успях да сваля само клипове, които правих, и от тях отрязвах снимки, а други снимки са от телефон. Все пак доколкото е възможно, могат да дадат представа за този район и местата, в които бяхме:
Интересни места! За над 99% от българите представата за китай не е от
лични впечатления на място, а от телевизията и чужди снимки. В този
смисъл е мого жалко, че се е изгубил апарата. Защо част от публикуваните
снимки имат черен градиент в горната част?
Поздрави и пожелания за успешни експедиции и занапред!
Интересни места! За над 99% от българите представата за китай не е от
лични впечатления на място, а от телевизията и чужди снимки. В този
смисъл е мого жалко, че се е изгубил апарата. Защо част от публикуваните
снимки имат черен градиент в горната част?
Поздрави и пожелания за успешни експедиции и занапред!
Да, жалко че се изгуби апарата, но пък тъкмо повод да мисля за нов, по-хубав
А иначе за снимките- тези с черен градиент са "снети" от клиповете, които правих с апарата, от Windows Media Player, и в горната част на екрана му има такъв черен градиент, затова така са излезли.
Благодаря, че сподели за тази екзотична дестинация. Разглеждането на снимките е интересно с отворен таб в съседство на Гугъл мапс. Добавих моста Rongzong над Меконг в тях. Би трябвало да се появи след известно време. А манастира го има, но не като monastery, а като Feilai temple. Мостът е З-СЗ от него.
Много влага, много нещо...
Ха, еделвайси:
Благодаря, че сподели за тази екзотична дестинация. Разглеждането на снимките е интересно с отворен таб в съседство на Гугъл мапс. Добавих моста Rongzong над Меконг в тях. Би трябвало да се появи след известно време. А манастира го има, но не като monastery, а като Feilai temple. Мостът е З-СЗ от него.
Много влага, много нещо...
Ха, еделвайси:
Така се прави :
Супер, благодаря ти че добави моста Rongzong, за това не се сетих, но е полесно и интересно да го има (особено за тези, които искат да посетят Мейли "по тарикатски", без да плащат вход през централния мост по-на север. . Разбира се, стига да не паднат в пропастта по-горе по пътеката. ) А пък и все пак този мост се оказа не просто обикновен мост, той също си е интересна забележителност.
Иначе за Feilai- да, той май наистина по-скоро си е temple, а не манастир, ние така и не влязохме в него (темпъли и манастири в района колкото искаш, и този не е с нищо по-специален, специална е поразителната панорама, която се открива от терасата му към Мейли и връх Кавагабо). Просто на китайски е използван същия йероглиф, който се използва и за манастир (si- 寺- така името му всъщност е 飞来寺- Feilai Si, произнася се Фейлаи Съ).
За еделвайсите- при нас в Пирин те са защитени, обаче в района на Юннан и Тибет не са, но пак си ги има в изобилие навсякъде.
Иначе за последната снимка...малко ме е срам, хаха Тогава се връщахме с влака от Дали за Кунминг, и точно този ден ме хвана някакво много яко разстройство с болки в корема. То продължи само няколко часа, ама беше много неприятно, и като пристигнахме в Кунминг, жена ми настояваше тя да носи голямата раница- хем да ми помогне, хем да покаже, че "и тя е достатъчно силна и може да я носи". И докато чакахме около час и половина там до следващия влак, седнахме в едно заведение да хапнем, после като станахме, вече аз грабнах голямата раница, жена ми трябваше да вземе малката, в която беше фотоапарата...но в бързината я забрави на масата, и се сетихме чак като влязохме пак в гарата, ама твърде късно...
И аз непременно искам да разбера как ще изглежда в сух сезон. Затова си "заплюхме" този район, да дойдем пак, но този пък през ноември-декември, когато било най-сухо и слънчево (само че доста по-студено), или пък през май, преди началото на влажния сезон. Убеден съм, че тогава гледката към тези планини ще спира дъха...
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
:
. Разбира се, стига да не паднат в пропастта по-горе по пътеката. ) А пък и все пак този мост се оказа не просто обикновен мост, той също си е интересна забележителност.
