Направихме еднодневна разходка до вр.Модър. За изходен пункт избрахме с.Осиково. Бях чел, че за първи път селото е получило асфалтов път през 2011г. с личното съдействие на бат Бойко. Исках да видя това село и не очаквах, че пътя започва чак почти до Михалково. Синята маркировка в картата на БГ маунтайнс не минава от там. На отиване минахме по трака на GPS. Първо съвпадаше с маркировката, но в един момент тя тръгна нагоре, а трака продължи по пътеката направо. Ние по трака. Наистина по едно време видяхме една силно ръждясала табелка, но никакви други следи от маркировка. Може пък едно време да е минавала от там. Пътеката общо взето си личи и само на няколко места е трудно проходима заради паднали дървета. Накрая излиза в един изоставен разсадник на борчета и не може да се следва, а трябва да се заобиколи. Стигнахме до някаква изоставена постройка, съединихме се с път и съответно със синята маркировка. Съвсем наблизо е Бейбунар. От там тръгнахме по червената маркировка за х.Персенк. Когато видях , че сме съвсем близо до х.Модър /изгоряла - пише в картата/ решихме да погледнем какво е останало - нищо не е останало - купчина камъни, тухли и бетон.
Стигнахме до подножието на вр.Модър. Според горецитираната карта има един трак "без пътека" - абсолютно непроходимо е там където е показан. Синята маркировка, която е показана на същото място също я няма. Има няколко парцалчета по дърветата. Дърветата в района са много особени - имат дълги сухи клони още на много малка височина. Това прави минаването между тях направо невъзможно.
Продължихме още малко по пътеката за х.Персенк. От преди си спомняхме за табелка сочеща върха. От нея нагоре има маркировка, но тя е само зелени ивици по дърветата и камъните - няма бяло и едва едва се вижда. Пътека няма. Трябва да се следва маркировката от дърво на дърво. За час и нещо стигнахме върха преодолявайки 200 метра денивелация. Там някой е редил камъни или е имало постройка... не е ясно. Намерихме евангелие. Гледки от върха няма - дърветата са високи.
По обратния път решихме да вървим по маркировката - тя е доста нарядко. Вървяхме по пътя и явно накрая пак пропуснахме отклонението и продължихме по пътя докато навлязохме в ягодовите плантации над селото. Понеже няма дървета е изключително огледно към Селча, Фотиново, Баташки снежник, а зад тях цяла Рила. Като се наближи Осиково се вижда и яз.Въча. Невероятно място за снимки, който проявява интерес и има техника. Много наблизо е скалния масив на връх Голец. От любуване сме пропуснали да го снимаме, но скоро ще го качваме
Регистриран на: 22 Мар 2010 Мнения: 1355 Местожителство: София
Браво!
Другият път на Голица да се качите. Той е обзорен, поне на юг, а може би и в други посоки. Като се слезе по червената маркировка на първия черен път в посока Митницата има малка дървена табела надясно (запад) по пътя, на която пише "Голица". То и от северната страна има пътека на топографската карта, която се отделя от червената маркировка малко след развалините на х. Модър (някъде около рекичката), ама един дявол знае, дали още я има тази пътека, както много други... Горе на Голица има паметник на загиналите в Балканската война. Мисля си някой ден да се разходя натам за два дена с тази цел.
Вто Юни 04, 2013 9:22 pm
Todor
Регистриран на: 03 Юни 2009 Мнения: 1161
И ние сме го планували качването на Голица. Не знам дали от Осиково, но ще го измислим. Според един местен нощем се вижда Пловдив от Голица.
И ние го качихме този връх на 30 окт. 2011 г. само че тръгнахме от Лилково и го "атакувахме" без пътека по северния склон. На самата кота няма гледка, но малко в страни се открива ето това:
После се спуснахме по същия този затревен улей, беше доста стръмно.
След това заобиколихме от юг и после на изток до черния път, който води в Лилково.
Вто Сеп 24, 2013 11:28 pm
ivailo.hr
Регистриран на: 22 Мар 2010 Мнения: 1355 Местожителство: София
Хубави снимки! Тези скали на Модър съм ги снимал миналото лято от една полянка на слизане към Митницата. Към Персенк нямате ли някоя снимка?
На голямата поляна, която се вижда долу не се ли намират Модърската пещера и останките от чифлика на Ахмед ага тамръшлията?
До поляната не слезнахме, обаче трябва да отидем, щом има пещера и останки. Има още доста за обикаляне в района Към Персенк май нямам снимки, или не съм ги качил във фейсбука, че там не виждам да има. Когато бяхме там преди 2 години имаше сняг на места, като долу северно от върха видяхме ясни следи от мечка в снега
Снимки на изгорялата след пиянски запой хижа Модър :
Местността "Бей Бунар" :
Хубаво би било да си я има тази хижичка . Мястото и е много точно преценено .
Ако имах машина на времето бих се върнал за да изкарам една активна почивчица там.
_________________ Избягвам употребата на БДО, ПКС, ИОМ, ИБПУ, ССОБ и телефонен способ ,но ми се налага !!!
Хижата е описана така: "Хижа Модър е малка, но кокетна каменно-дървена постройка на два етажа. Бившият горски пункт през 1969 г. бе основно преустроен и обзаведен от перущенските туристи в хубава хижа. Намира се на 1850 м н.в. и може да приюти 40 души на легло в общи спални. Водоснабдена е, но не е електрифицирана. Столовата ѝ (в приземието) може да побере едва 15-20 души. Има лятна столова, но тя е една временна примитивна барака, оградена отвред с гъсти борови гори. Разположена е на югоизток от вр. Маркова чука, който се издига непосредствено над нея (10 мин)."
Из мрежата се споменава, че хижата е изгоряла през 1988 г., но не открих подробности за обстоятелствата, при които това се е случило.
Би било хубаво наистина хижата да бъде възстановена или поне да бъде направен малък заслон в този район.
Съб Авг 22, 2015 9:28 pm
Пчелата Жужа
Регистриран на: 29 Окт 2013 Мнения: 851
Аз съм "спала" в тази хижа. Пак имаше пияна компания. Вторият етаж беше на гредоред и дъски и все едно, че си в средата на шумната компания.
Знам, че имах два-три диапозитива от хижата, но за съжаление всичките ми диапозитиви заминаха безвъзвратно - останаха в друго жилище, което беше продадено.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети