Два трекинга и два върха - Zugspitze и Grossglockner
Два трекинга и два върха – Zugspitze и Grossglockner
Първи трекинг Garmisch-Partenkirchen – Zugspitze - Meilerhütte – Scharnitz - Innsbruck
И това лято отправих взор към Алпите. На 21 юли сутринта, с пълна раница, пътешествието ми започна от Русе товарна гара. Пристигнах по обед в София, а вечерта бе полетът ми до Мюнхен. Там пристигнах на свечеряване. Има особена тръпка в това да си сам, на непознато място и да се справяш с най-различни проблеми. Първо минах през паспортна проверка. Дълго сканираха личната ми карта, оглеждаха ме критично, но накрая си получих документа с усмивка. После трябваше да си взема багажа. Накрая ми предстоеше пътуване до централната железопътна гара на Мюнхен /Hauptbahnhof/. Отидох на касите да си купя билет, но те бяха затворени. Насочих се към автоматите за билети, превключих на английско меню и след няколко опита се сдобих с билет от 10,80 евро. Дадох банкнота от 20 евро и получих билет и един килограм монети ресто! В интернет бях чел, че билетът трябва да се завери на специална машина. Намерих я, но опитите ми да пъхна моя билет в нея не успяха. Вероятно билетът, закупен от автомат, не се заверява. Имах резервация за младежки хостел съвсем близо до железопътната гара, намерих го не без усилия. На 22 юли, след обилна закуска, се разходих из Мюнхен. И понеже лакомията винаги те наказва, два пъти трябваше да се връщам до една химическа тоалетна близо до Karlsplatz!
http://media.snimka.bg/s1/4807/035857831.jpg?r=0
Въобще в много случаи се чувствах като съвременен вариант на Алековия герой Бай Ганьо на път из Европа! Бях впечатлен от катедрала на Marienplatz.
http://media.snimka.bg/s1/4807/035857847.jpg?r=0
По обяд отпътувах към Garmisch-Partenkirchen. Този път по-уверено се снабдих с билет от автомат и пристигнах в известния планински курорт. Горещината бе подобна на тази в България, а температурите над 30°С. След няколко часа разходка се настаних в хостел 2962 и навън заваля продължително. Времето се разхлади, но не успях да се разходя из Garmisch-Partenkirchen.
http://media.snimka.bg/s1/4807/035857885.jpg?r=0
Чак вечерта спря да вали и аз се насочих към стадиона със ски шанцата. Успях да я разгледам отблизо. Бях поразен от действителния и размер и макар че бе лято си представих емоцията на самото зимно състезание по ски скокове около Нова година.
http://media.snimka.bg/s1/4807/035857888.jpg?r=0
Малко по-нагоре е Partnach gorge – живописна клисура дълга около 700 метра, като 250 метра от тях са тунели, а разликата във височините е 86 метра. Поради дъжда отвсякъде течеше вода, но гледките бяха фантастични.
http://media.snimka.bg/s1/4807/035857890.jpg?r=0
На 23 юли бях изправен пред сериозен избор – да изкачвам ли Zugspitze или да тръгна направо към Innsbruck. Времето не бе устойчиво, но аз реших да изкача този най-висок връх в Германия. Съществуват два туристически варианта за неговото изкачване – по-лекият е през Reintal, а по-трудният през Höllental. За мене бе по-удобно да се изкача до върха по трудния път и да сляза по лесния. От Garmisch-Partenkirchen с Zugspitzebahn отпътувах за Hammersbach.
http://media.snimka.bg/s1/4807/035857893.jpg?r=0
Това пътуване с влакчето трая десетина минути. Отначало изкачването бе през чудесна гора по хубав път. Съвсем скоро видях змия, но тя бе по-уплашена от мене и бързо се скри в тревата. Достигнах до друго живописно ждрело Höllentalklamm.
http://media.snimka.bg/s1/4807/035857897.jpg?r=0
За преминаването му се плаща такса от 4 евро. Същото се отнася и за Partnach gorge. Преминах покрай едноименната хижа, около която кипеше интензивно строителство.
Нагоре липсваха указателни табели за Zugspitze. Едва след два часа ходене попаднах на табела, от която разбрах, че съм на правилния път. Започна стръмно изкачване, появи се via ferrata.
http://media.snimka.bg/s1/4807/035857899.jpg?r=0 http://media.snimka.bg/s1/4807/035857900.jpg?r=0
. За да бъде купонът пълен, падна и мъгла. Достигнах ледника, поставих котките и тръгнах по него. Дирите се загубиха, после отново ги открих в мъглата и достигнах до най-тежката част от прехода – преминаване от ледника на скалите. Между ледника и скалите се бе образувала цепнатина, чието преминаване изискваше сериозни усилия. Някак успях да се справя с предизвикателството, но от трън та на глог! Започна една нескончаема via ferrata, която бе разделена на 15 части. Това бе най-дългото и трудно обратно броене към върха. Умората бе твърде голяма, а почивките дълги. Достигнах върха /2962 м/ и останах да преспя на него в Münchner Haus. За мой късмет поради лошото време имаше свободни места.
http://media.snimka.bg/s1/4807/035857902.jpg?r=0 http://media.snimka.bg/s1/4807/035857903.jpg?r=0 http://media.snimka.bg/s1/4807/035857904.jpg?r=0
На 24 юли започнах слизането по „лесния” път. Той се оказа един неприятен сипей, водещ към Knorrhütte /2051м/.
http://media.snimka.bg/s1/4807/035857911.jpg?r=0
Сипеят продължи и след нея. Пътеката бързо губеше височина, а гледките станаха приятни, особено към следващата хижа Reintalangerhütte /1369 м/ Достигнах и следващата Bockhütte /1052 м/. Бях само на 2 часа от Partnach gorge, но моята цел бе да достигна Innsbruck и трябваше да се отклоня към Meilerhütte /2375м/. Тази хижа е кацнала на една скала и се намира точно на границата между Германия и Австрия. Преодоляването на 1300 метра денивелация бе възнаградена с чудна гледка към долината на Reintal.
http://media.snimka.bg/s1/4807/035857927.jpg?r=0 http://media.snimka.bg/s1/4807/035857928.jpg?r=0
На 25 юли трайно навлязох на австрийска територия. Три часа ми отне спускането от Meilerhütte до долината и селище с име Puitbach, като вървях по пътека 22. Продължих по долината на река и завих при друго малко селище Ahrn по Satteltal. Този път ме водеше към градчето Scharnitz, което бе първата ми цел за деня. Оказа се и последна, защото времето се развали и започна да вали. Успях да се настаня в Geiger Haus, където условията бяха чудесни, а цената за нощувка и закуска – приемлива.
http://media.snimka.bg/s1/4807/035857929.jpg?r=0
26 юли бе последният ден от първия ми трекинг от Garmisch-Partenkirchen до Innsbruck. Трудно налучках началото на пътя, но се вървеше през приятна борова гора, минах покрай водопад и завих надясно към Gleirschklamm.
http://media.snimka.bg/s1/4807/035857930.jpg?r=0
Това бе поредното живописно ждрело, което водата от планината бе издълбала. Достигнах до хижа Mösalm, ресторантът и бе пълен. Продължих нагоре, очакваше ме стръмен склон. Той прерасна в ужасен сипей.
http://media.snimka.bg/s1/4807/035857932.jpg?r=0
Пътеката бе стръмна и силно хлъзгава. След сериозно изпитание на волята достигнах билото и за първи път видях Innsbruck от орлов поглед. Започна едно безкрайно спускане към него. Поне пътеката бе значително по-добра от сипея на север. Близо до река Inn намерих младежки хостел Fritz Prior Schwedenhaus, където се настаних. Цените са сравнително ниски, а сутрин има обилна закуска. Бях истински впечатлен от този град! От рекламните брошури разбрах за многобройните забележителности и реших да остана един ден в този разкошен град. На 27 юли си закупих еднодневна карта Innsbruck Card. Тя е 33 евро, но с нея можеш да посещаваш без допълнително заплащане многобройните забележителности на града. Дворци, църкви, градската кула, музей на народното творчество през вековете, триумфална арка, лифтове, ски шанци и какво ли още не.
http://media.snimka.bg/s1/4807/035857995.jpg?r=0 http://media.snimka.bg/s1/4807/035857964.jpg?r=0
Задължително отидох до Bergisel ski jump stadium. Там се намира ски шанцата, която също е с вход. С въжено влакче можеш да се изкачиш до най-високата и част. Гледките към града са невероятни. Младеж, почти дете, правеше тренировъчни опити. Не случайно в Innsbruck са се провели две зимни олимпиади през 1964 и 1976 година.
http://media.snimka.bg/s1/4807/035857993.jpg?r=0
След обяд се качих на Sightseer – автобус, който за 1 час обикаля забележителностите на града. Има слушалки и обяснения на 6 езика – включително и руски. Можеш да слезеш на определено място, да го разгледаш и да се качиш на следващия автобус до следващите забележителности. Последното, което съумях да направя този ден, бе да се кача на Hungerburgbahn.Това е зъбчата железница, с която можеш да отидеш до зоологическата градина или да хванеш лифта Nordkettenbahnen.
http://media.snimka.bg/s1/4807/035857974.jpg?r=0
В града се уморих повече, отколкото при преход в планината! Но си струваше усилията и времето!
Втори трекинг: Kitzbühel – Panoramaalm – Wald, Habachtal – Neue Fürther Hütte – Matrei in Osttirol – Kals am Grossglockner – Stüdlhütte – Grossglockner – Glorer hütte - Lienz
На 28 юли след кратко пътуване от час и половина достигнах Kitzbühel. Времето за пореден ден бе навъсено, но това не попречи градчето да грабне вниманието ми. Чудесни, разнообразни хотели, усеща се неподправена атмосфера на световно известен планински курорт. От витрините надничат характерните носии за Тирол. Аз се насочих бързо към Snow Bunny хостел, който намерих много лесно. Бях посрещнат ведро от неговия собственик, чиято съпруга е българка. Направиха ми отстъпка и буквално спах на символична цена, за което благодаря! След настаняването се насочих към информационния център. Бе ми препоръчано да се кача до Kitzbüheler Horn и Hahnenkamm. Бързо се стегнах за ходене и тръгнах към Kitzbüheler Horn. Въпреки наличието на лифт, аз се качих пеша през живописна гора, минах покрай Adler hütte и достигнах Alpenhaus am Kitzbüheler Horn.
http://media.snimka.bg/s1/4809/035862430.jpg?r=0 http://media.snimka.bg/s1/4809/035862431.jpg?r=0
Там имаше ресторант и магазини с интересни и качествени сувенири, които можеш да разглеждаш с часове. След време продължих към Alpenblumengarten – живописна алпийска цветна градина! Над главите ни минаваше лифт към близкия Kitzbüheler Horn.
http://media.snimka.bg/s1/4809/035862436.jpg?r=0 http://media.snimka.bg/s1/4809/035862437.jpg?r=0
Вечерта излязох да се разходя по двете главни улици на градчето. На една от тях бе издигната естрада и оркестър изнасяше концерт от класическа музика. Никога не съм проявявал особен интерес към този вид музика, но майсторските изпълнения бързо привлякоха вниманието ми. Десетки и стотици аплодираха концерта. Скоро той свърши, така си помислих. Само след минути концертът продължи по улиците на градчето. Много хора ги аплодираха и изпратиха до техния хотел! Атмосферата на Kitzbühel е наистина неповторима. И не само заради околните планини. Тук усетих, че съм в Родината на Моцарт, че и днес са живи неговите последователи. Въобще в Kitzbühel не можеш да скучаеш – от 2 до 8 август се проведе тенис турнир, по-късно ще има филмов фестивал и каво ли още не!
http://media.snimka.bg/s1/4809/035862439.jpg?r=0
Утрото на 29 юли бе направо дъждовно. Чудех се да тръгна ли на разходка или да си остана в хостела. Тръгнах към близкото езеро Schwarzsee. То е заобиколено от пътека, по която много хора бягаха, други използваха откритите съоръжения за спортуване, а някои плуваха във водата.
http://media.snimka.bg/s1/4809/035862440.jpg?r=0
Минах покрай къмпинг, голф игрище и продължих към Rauher Kopf. Това е обгледен връх с височина 1580 метра. При хубаво време има добра панорама към околните планини, включително и Wild Kaiser. Това е живописна верига, висока около 2200 – 2300 метра, която се намира на десетина километра от Kitzbühel.
http://media.snimka.bg/s1/4809/035862441.jpg?r=0
По пътеката попаднах на огромни боровинки и ядох до посиняване на устните. За съжаление след обяд отново заваля дъжд и трябваше бързо да се прибирам.
На 30 юли трябваше да реша какво да правя. Имах идея да се отправя към Доломитите, но през последните дни отново се прокрадна мисълта да направя опит за изкачване на Grossglockner – 4 по ред. Не просто изкачване, а трекинг до него. Речено сторено. Тръгнах към Hahnenkamm през красива иглолистна гора. Скоро ме достигна мъгла. Тя придаде тайствен вид на гората.
http://media.snimka.bg/s1/4809/035862447.jpg?r=0
Достигнах до крайната точка на лифта. Там разгледах стартовата къщичка на състезанита по ски, която през лятото е превърната в музей.
http://media.snimka.bg/s1/4809/035862451.jpg?r=0 http://media.snimka.bg/s1/4809/035862450.jpg?r=0
Продължих към следващата хижа Pengelstein и връх Schwarzkogel, висок 2030 метра
http://media.snimka.bg/s1/4809/035862452.jpg?r=0
За съжаление времето бе мъгливо, вървеше се до дълги ограждения за крави и ориентацията ми не бе на ниво. Вечерта достигнах до Panoramaalm, където и преспах. Условията са чудесни, както и гостоприемството бе на ниво.
http://media.snimka.bg/s1/4809/035862457.jpg?r=0
Тази снимка е от 31 юли. Бях много радостен, че времето е слънчево. Гледките към отсрещния Grossvenediger привличаха очите като магнит. Размечтах се да направя опит за изкачване и на този висок 3674 метра връх.
http://media.snimka.bg/s1/4809/035862460.jpg?r=0
Реалността се оказа друга, но това се разбра след няколко дни. Въпреки хубавото време не успях да отида далеко. Качих се на връх Robgruber Kogel, висок 2156 метра.
http://media.snimka.bg/s1/4809/035862462.jpg?r=0
На слизане от него тръгнах в погрешна посока. Слизането бе трудно, без пътека. Загубих часове, докато изляза отново на правилната пътека. Минах край живописния връх Gr. Rettenstein и продължих по билото.
http://media.snimka.bg/s1/4809/035862463.jpg?r=0
От седловината Geigen Sch. започнах слизане към долината, където се намира селището Wald. Е, първоначално се оказах в съседното Neukirchen, но вечерта достигнах целта си. На площада имаше импровизирана продажба на домашно приготвени храни. Пак имаше концерт, но оркестърт не бе като този в Kitzbühel. На 1 август останах до отварянето на информационния център в 9 часа сутринта. Изчакването си струваше – закупих си туристически карти на Hohe Tauern. Така вече можех да преценя колко реални са моите планове за трекинг до Grossglockner. За броени минути трябваше да реша какво да правя. Бързо се насочих към спирката на локалната теснолинейка. С нея пътувах точно 9 минути до Habachtal.
http://media.snimka.bg/s1/4809/035862464.jpg?r=0
Денят започна със слънце, но скоро се заоблачи. След обичайното замотаване от моя страна, все пак вече бях на входа на националния парк Hohe Tauern и тръгнах към хижа Alpenrose и Neue Thüriger Hütte. Отначало се върви по долина на река. Пътеката е живописна, от двете страни са се изправили стръмни склонове.
http://media.snimka.bg/s1/4809/035862536.jpg?r=0
За два часа се стига до първата хижа, а до втората хижа са нужни още 3 часа. Множество водни потоци се стичаха към долината. Подобно нещо съм виждал през април месец в долината на реката към Рилски манастир. Пътеката между двете хижи бе доста стръмна и живописна. Погледът се привличаше от ледниците на околните високи върхове в обкръжението на Grossvenediger. Достигнах до Neue Thüriger Hütte и след кратка почивка продължих към крайната цел за деня Neue Fürther Hütte.
http://media.snimka.bg/s1/4809/035862537.jpg?r=0
За целта трябваше да се изкачи седловина с височина 2933 метра, а до нея е едноименния връх Larmkogel – 3022 метра. Макар и за два – три дни това бе най-високия ми изкачен връх за годината. След него последва стръмно спускане към Neue Fürther Hütte.
http://media.snimka.bg/s1/4809/035862538.jpg?r=0 http://media.snimka.bg/s1/4809/035862539.jpg?r=0
На 1 август вечерта заваля дъжд, който продължи с часове до обяд на 2 август. Всичко подгизна от вода. Наложи се да изчакам известно време, но към 9 часа и 30 минути не се сдържах и тръгнах. Вода, вода, много вода! Не съм виждал толкова вода на планина. Тя се стичаше отвсякъде. Дори кротките потоци се бяха превърнали в сериозни водни маси. На две места с усилие преминах на другата страна на тези разбеснели се потоци.
http://media.snimka.bg/s1/4809/035862540.jpg?r=0
Целта за деня бе да достигна градчето Matrei in Osttirol. Най-трудно бе да се слезе до долината, в която се намира Venedigerhaus. http://media.snimka.bg/s1/4809/035862543.jpg?r=0
Оставаха ми три дни за ходене и една голяма цел – Grossglockner. На 3 август целта бе да достигна изходна позиция за изкачване на този връх. Трябваше да прехвърля билото през Kals-Matreier Törl, да сляза в Kals am Grossglockner, да премина през Lucknerhaus и Lucknerhütte и да достигна Stüdlhütte. Амбициозна задача, изискваща преодоляване на повече от 2500 метра денивелация. Накрая едва се движех по пътеката, всеки ме изпреварваше. Но по светло аз бях вече в Stüdlhütte. http://media.snimka.bg/s1/4809/035862552.jpg?r=0 http://media.snimka.bg/s1/4809/035862553.jpg?r=0 http://media.snimka.bg/s1/4809/035862555.jpg?r=0
Вечерта на 3 август започна пренареждане на багажа. Трябваше да взема само това, което би ми потрябвало при изкачването. Сутринта на 4 август станах в 5 часа, след закуската тръгнах към 6 часа. Времето бе чудесно, преминаване по ледника и via ferrata към Erzherzog Johann hütte. Това го бях правил преди три години.
http://media.snimka.bg/s1/4809/035862556.jpg?r=0
Нагоре все още не знаех какво точно ме очаква – ходене по ледена серпентина и безкрайно скално катерене със сериозен наклон. Бавно, с респект от трудността на изкачването, достигнах върха. Имаше моменти, в които се съмнявах дали ще успея. Преодолях ги и бях на върха.
http://media.snimka.bg/s1/4809/035862558.jpg?r=0 http://media.snimka.bg/s1/4809/035862559.jpg?r=0 http://media.snimka.bg/s1/4809/035862560.jpg?r=0 http://media.snimka.bg/s1/4809/035862561.jpg?r=0
Изкачването на върха бе само част от начинанието, трябваше и да сляза от него. Внимателно, разминавайки се с много други групи, се добрах до Erzherzog Johann hütte и после до Stüdlhütte. Хапнах подобаващо, събрах си багажа и се насочих към Glorer hütte.
http://media.snimka.bg/s1/4809/035862563.jpg?r=0
Там преспах и на другия ден 5 август тръгнах към Lienz, преминавайки последователно през Elberfelderhütte и Lienzerhütte.
http://media.snimka.bg/s1/4809/035862566.jpg?r=0 http://media.snimka.bg/s1/4809/035862567.jpg?r=0
Доста амбициозна задача за един ден. В Lienz бях неприятно изненадан и доста трудно си намерих място за пренощуване.
http://media.snimka.bg/s1/4809/035862568.jpg?r=0
6 август бе ден за връщане в Мюнхен. С автобус от Lienz се върнах в Innsbruck, а след това с влак до Мюнхен. На 7 август по обратния път със самолет се върнах в София, а след това и в Русе. Така приключи пътешествието ми тази година, с много дъжд и изненади, с нови посетени места, с много емоции!
Чет Авг 20, 2015 9:46 pm
ceckoguide
Регистриран на: 26 Фев 2014 Мнения: 144
Браво, все повече такива пътеписи Ви пожелавам, за напред като препоръка съветвам ако не е тайна да се споменават и някой цени, като на нощувки, влакчета и т.н. Защото предполагам на доста хора биха им били от полза
_________________ Човек дори и добре да катери, се жени!
Чет Авг 20, 2015 11:19 pm
Станислав
Регистриран на: 08 Юни 2010 Мнения: 172
Много добри маршрути, много хубав пътепис! Снимките от Цюгшпице ме върнаха 12-13 години назад. Поздрави, бъдете здрави!
Браво, все повече такива пътеписи Ви пожелавам, за напред като препоръка съветвам ако не е тайна да се споменават и някой цени, като на нощувки, влакчета и т.н. Защото предполагам на доста хора биха им били от полза
Не зная кои цени точно Ви интересуват. Билетът със самолет до Мюнхен отиване и връщане е 380 лева. Нощувах в младежки хостел до централната жп гара на Мюнхен. Нощувката е около 35 евро в обща стая. Плаща се допълнително 5 евро за закуска. От Мюнхен до Гармиш Партенкирхен се пътува около час и 20 минути и билетът е около 20 евро. В Гармиш Партенкирхен нощувах в хостел 2962. Много съм доволен - бях сам в стая и платих 40 евро - в цената влиза и закуска. Преспах на Munchner haus на връх Zugspitze - 28 евро е само нощувката. За вечеря и закуска избягаха още около 20 евро. Въобще за нощувка, вечеря и закуска по хижите обикновено са нужни около 50 евро. В Инсбрук цената на хостела бе доста изгодна - 20 евро първата нощувка, а втората нощувка бе 18 евро. Допълнително се заплаща около 5 евро за закуска, която е просто изобилна. Влакът от Инсбрук до Кицбюел също пътува около час и 30 минути - цена 16 евро. Най-евтина ми бе нощувката в Snow Bunny хостел Кицбюел - само 15 евро. Направиха ми отстъпка затова, че съм българин. Съпругата на собственика на хостела е българка. От Лиенц до Инсбрук пътувах с автобус - 23 евро. Най-сериозна бе цената на влака от Инсбрук до Мюнхен - 41 евро за два три часа път. Цените са високи за нашия джоб, но те са неизбежни. А, пропуснах да кажа цената на бирата - половин литър е от 2-3 евро в ниското, а по хижите достига до 4-5 евро. Постарах се да бъда изчерпателен в отговора си.
Пет Авг 21, 2015 12:32 am
ceckoguide
Регистриран на: 26 Фев 2014 Мнения: 144
Благодаря много, ето за това говорех
_________________ Човек дори и добре да катери, се жени!
Пет Авг 21, 2015 9:41 am
andimit
Регистриран на: 19 Юни 2007 Мнения: 284 Местожителство: София
Браво колега.
Хубав пътепис, хубави дестинации- браво!
П.П. Само лека корекция- това в Мюнхен не е църквата, а общината.
Църквата е малко по отзад, с двете кули приличащи на кромидени глави
Пет Авг 21, 2015 4:48 pm
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1979
По принцип в Германия е по - изгодно да се купува многодневен билет за транспорт , той е за 5-7 души но даже и един да го ползува, излиза по евтино - например от петък вечер до понеделник сутрин, ползване за 3 дни от 7 души на цялата транспортна инфраструктура на Бавария / половин БГ територия / - влакове 2 клас, метро, автобуси и трамваи е на невероятната цена от 49 евро, броя на пътуванията е неограничен - ако сакате тия седем души, се въртете денонощно по влакове и метра Тези евтини пътувания се проверяват на сайтовете MVV /Мюнхен ферайн веркер - Мюнхен обединен транспорт / например за Мюнхен , BVV например Берлин ит.н. Билета се купува във всяка каса и не се заверява - просто започва да важи от 22 часа в петък, до 7 в понедрелник Значи билета е за 7 , но може и един , двама или трима индианци да го ползуват, но имената им се отбелязват в общия билет предварително, после промени няма.
Пет Авг 21, 2015 5:46 pm
Rain
Регистриран на: 03 Юли 2013 Мнения: 652 Местожителство: Стара Загора-София
Регистриран на: 07 Сеп 2011 Мнения: 64 Местожителство: Ст. загора
Браво за пътеписа и изкачванията. Много интересен трекинг. По принцип малко хора се наемат да
осъществяват плановете си самостоятелно за такива преходи.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Защото предполагам на доста хора биха им били от полза 
Тези евтини пътувания се проверяват на сайтовете MVV /Мюнхен ферайн веркер - Мюнхен обединен транспорт / например за Мюнхен , BVV например Берлин ит.н. Билета се купува във всяка каса и не се заверява - просто започва да важи от 22 часа в петък, до 7 в понедрелник 
Значи билета е за 7 , но може и един , двама или трима индианци да го ползуват, но имената им се отбелязват в общия билет предварително, после промени няма.
