Река Ибър

Онзи ден в неделя можах да се кача от Спортната база през "Зъбчето" до билото. Полюбувах се на гледките.
Две борчета от базата (казаха, че не са от лошите) много ме похвалиха.
Та: в къщи си препрочетох това-онова и попаднах на нещо, което досега ми е било убягнало. Ето:

Код:

"Името на р.Ибър е видоизменение на древното наименование на р.Марица - Хеброс или Еброс. Ибър и Марица се сливат при с.Радуил, като до този момент Ибър е по-дългата и има по-голям целогодишен отток. Това кара някои автори убедително да твърдят, че древната Хеброс е днешната р.Ибър, а не реката, която извира от Маричините езера." Живко Радучев.

За името - не е далеч от ума, макар, че аз лично не бях се замисляла над него. Лесно е, когато някой друг ти насочи вниманието.
Дали още по времето, когато най-голямата река на полуострова се е казвала Хеброс, това име е стигало чак до началото на десния приток? Дали левият е имал име и то Марица ли е било? Кога голямата река е започнала да се нарича така? Защо, ако тя е тъждествена на Хеброс, се казва, че извира от Маричините езера, а не от Ибърския дял?
В един блог прочетох това:

Код:

"Върхът Ибър носи тракийското име на р.Марица.От тук тя извира от две места.Едното е пред върха,където има малко езеро и второто – далеч зад върха.Това е най-дългият приток на Марица и поради това аз го считам за нейния извор.Наблизо до този извор също има малко езеро.След победата над монархо-фашизъма и изгряването на свободата,социалистическото ни наукознание но топонимия преименова Мусаленските езерца в Маричини и премести извора на Марица там." - http://planinitenabulgaria.blog.bg/turizam/2011/03/30/rila-pirin-alibotush.719409

Цитат:

След победата над монархо-фашизъма и изгряването на свободата,социалистическото ни наукознание но топонимия преименова Мусаленските езерца в Маричини и премести извора на Марица там." - http://planinitenabulgaria.blog.bg/turizam/2011/03/30/rila-pirin-alibotush.719409

Горното твърдение от цитирания блог е неточно. Съществуват по-ранни източници, според които началото на Марица е в циркуса под вр. Манчу, а р. Ибър е неин приток. Ще спомена тук два от тях:

1) 3rd Military Mapping Survey of Austria-Hungary, М1:200000, (картата е публикувана около 1910 г.)

2) ПРИРОДНА СКУЛПТУРА ПО ВИСОКИТѣ БЪЛГАРСКИ ПЛАНИНИ, Ж. РАДЕВЪ, София, 1920 г.

-- стр. 65: "Рѣка Марица води началото си отъ двѣ голѣми, наредени едно надъ друго планински езерца. Тѣзи езерца сѫ разположени въ срѣдата на голѣмъ циркусъ, който е ограденъ съ стръмни стѣни, които образуватъ полузатворенъ крѫгъ. По високитѣ вѣнци на този циркусъ се редятъ върховетѣ Марица и Манчу и задъ тѣхъ се издига Юрушки чалъ."

-- стр. 68: "Два малки циркуса даватъ начало на Суха Марица и Завратица, а по-наизтокъ началнитѣ два крака на голѣмия Маричинъ притокъ Ибъръ — Малки и Голѣми Ибъръ —изтичатъ отъ обширни циркуси."

Известен интерес представляват и данните за средния годишен отток на Марица и някои от нейните притоци за периода от 1961 до 1998 г. От тях се вижда, че например при кота 1400 оттока на Марица (1.044 куб. м. / сек.) е малко по-голям от този на Ибър (1.004 куб. м. / сек.). По-съществена разлика има в средногодишния отток на единица площ от водосборните им басейни. Според същата таблица (параметър M) при кота 1400 Марица е с 26.1 литра в секунда на квадратен километър, а Ибър -- 21.638.

С цялото ми уважение към Живко Радучев все пак трябва да отбележа че твърдението му че Ибър има по-голям целогодишен отток от Марица преди водослива им над с. Радуил не се потвърждава от по-новите данни. Може би е по-точно да се каже че оттока им е съпоставим, с лек превес в полза на Марица. Що се отнася до дължината, Живко Радучев е прав че Ибър е по-дълъг от Марица до водослива им, ала разликата е само няколкостотин метра, тъй че едва ли и това е чак толкова определящо.

Интересно е наистина какви са били древните имена на тези реки, а в тази връзка също и какво общо има евентуално между нашенския Ибър и онзи другия в Черна гора, Косово и Сърбия.

А има ли по-ранни карти?

Има едно описание на географа Димитър Илков от 1896г. във връзката от първия пост на тази тема.
Стр. 277, 278... от оригиналната номерация на страниците от сканирането.

_________________
Енциклопедия за ЕКИПИРОВКАТА за туризъм.
Палатки *** Туристически обувки

	Ружа 62г. написа:
	А има ли по-ранни карти?

Ето още няколко, от началото на 19-ти до началото на 20-ти век:

-- Arrowsmith's map of Turkey in Europe. Boston. Published by Thomas & Andrews, 1812.

-- Turkey in Europe. Drawn under the direction of Mr. Pinkerton by L. Hebert. Neele sculpt. 352 Strand. London: published 1st Jany. 1814 by Cadell & Davies, Strand & Longman, Hurst, Rees, Orme, & Brown, Paternoster Row.

-- Carte generale de la Turquie d'Europe, dressee par Adrien Hubert Brue, Geographe du Roi. Paris, 1826.

Общото между всички по-горе е че наричат главната река Марица. Има и една османска карта от 1901-1902 г., но за мен надписите върху нея са непонятни:

Последната промяна е направена от vedrin на Сря Авг 05, 2015 6:23 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти

"Те са известни на жителите из Самоковската околност, както и на тукашните ловджии и пастири, под общото име Маричини езера."
Край. Няма никакво място за спор и съмнение.
Не знаех за Димитър Илков. Ще чета книгата с интерес и с благодарност към тези, които са я качили. Laughing

Съвсем неотдавна, пък аз съм пробляла.

Ведрине, и на първата, и на втората карта има селище Bagni. Какво е това? Долна Баня ли?
И на третата.

	Ружа 62г. написа:
	Ведрине, и на първата, и на втората карта има селище Bagni. Какво е това? Долна Баня ли? И на третата.

Не съм сигурен, но е много вероятно да е Долна Баня, да.

Забележи, на първата карта до това селище има три кръгчета, подобни на езера. Другаде по картата не виждам такива знаци.

	Ружа 62г. написа:
	Забележи, на първата карта до това селище има три кръгчета, подобни на езера. Другаде по картата не виждам такива знаци.

Ако правилно схващам за кои кръгчета иде реч, най-горното е знака за населено място, а другите две по-долу са част от опашката на буквата g съответно в надписите Bagni и Despoto Dag.

Да, така е. Големи опашки, цели езера!
Laughing

vedrin написа:

	Ружа 62г. написа:
	Ведрине, и на първата, и на втората карта има селище Bagni. Какво е това? Долна Баня ли? И на третата.

Не съм сигурен, но е много вероятно да е Долна Баня, да.

Възможно да е Костенец, в банен-ската му конфигурация преди 100 години.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Да, може. Картите пораждат много въпроси.

Не ми е ясно как водохващанията се вписват в тази картина. Цитираната от Ведрин статистика дава обобщени числа за периода 1961-1998 година, но в това време е построена и пусната в експлоатация каскадата Белмекен-Сестримо-Чаира. Какво е било съотношението между реките преди строежа и дали е било същото след завършването на каскадата? От коя река по колко вода се взема и как това се отразява в отчетите за оттока? Например, в цитираната статистика е даден оттока на Марица при кота 1900 и кота 1400 и т.н. а пък за Ибър е даден само оттока при кота 1400. Ако не ме лъже паметта, на Ибър също има водохващане при кота 1900. Можем ли да отхвърлим възможността при кота 1900 от Ибър да се взема повече вода, отколкото от Марица?

Водохващане на река Ибър има на 1900, мога да го потвърдя, снимката е от Малък Ибър на 1900 м. н. в.:

_________________
I want that star, I want it now
I want it all and I don't care how

Careful what you wish
Careful what you say
Careful what you wish, you may regret it
Careful what you wish, you just might get it