С.Манастир-параклис св. Дух-водопад св. Дух-с. Борово-К.гора
В търсене на пролетта, обаятелните Родопите примамват по невероятен начин. Дъхавите билки красящи поляни и склонове, схлупените къщурки с гредореда и тиклите, очакващи стопаните си да се върнат от работа, пасящите на воля стада. Запътихме се по живописните тесни пътища, виещи, като че ли до безкрай към отдалеченото и откъснато село Загражден. Отдавна точа лиги по Загражденската екопътека, екстремните и мостчета навлизащи в ждрелото и водопадите разкриващи красотите на непокорните родопски реки.
На 35 км. от село Загражден се отбива път малко преди отдалеченото село Манастир. Това е един от подходите до село Загражден. На ръждясала табела, стар и изтъркан надпис с червени букви гласеше, че свърнем ли по въпросната отсечка, ни чакат премеждия и гарантиран провал... Снегът догатваше за проблемите още, на около 1500м.н.в., а справката с гпс-а показа, че ни очаква още изкачване, до около 1900м.н.в., преди да започнем да слизаме. Село Загражден, е едно от най-високо разположените села в България и бедственото положение от преди месец, не внесе яснота за какъвто и да било успех. Дори не предполагах, че е възможно все още да има такова количество нестопен сняг. Друг подход до Загражден би трябвало да следва и от отбивката за Кръстова гора и село Белица, но като гледам картата, пътят и там се изкачва високо в планината.
На 1700м.н.в. положението стана почти неконтролируемо. Ниската кола ревеше безпомощно на втора скорост, колелетата приплъзваха на едно място, а миризма на съединител и пластмаса с включените перки на охладителната система, гарантираха авария ако продължим в същия дух. Огромни буци от паднали малки лавини бяха се запречили по цялата отсечка, по която успяхме да издрапаме. Слизахме, махахме ги, не ни беше скучно... Въпреки, че съм все още със зимните гуми, лопатата която грижливо носех през всичките зимни месеци вече бях махнал от колата. Много майсторлък и усилия бяха нужни да обърна и да стигнем безопасно в село Манастир, което пък е най-високо разположеното село на Балканския полуостров. Безумният ни план претърпя провал.
В село Манастир бях проучил за един по-неизвестен водопад, който излезе набързо от резервната скамейка и се вписа точно на място. Дори планувах първо да ходим там, а не в Загражден, явно така и стана!
Село Манастир, както бяхме проучили, е отдалечено от натовареното ежедневие, а пролетта тепърва ще го украси и премени с минзухари и звучни чанове, и с пасторална идилия, присъща за тези приказни места. Над селото е изградена хубава екопътека, водеща в подножието на водопад Свети Дух.
Нали е село Манастир, нямаше да е логично ако няма и параклиси, и църкви. По екопътеката се натъкнахме на параклис Свети Дух.
Навсякъде по дърветата, водопадът е обозначен ясно и отчетливо на жълто-бели табели.
С буйни води ни посрещна водопад свети Дух, а малко по-късно се озовахме и в подножието му. С труден подход през обрасли и снежни склонове, слязохме от другата страна на официално обозначената пътека. Огромен надпис с червени букви - "Не преминавай, опасно за живота", ми запали фитилите и отсвирихме дървените перила на обезопасената екопътека.
Снимайки, зърнах голяма надгробна плоча на младо момиче починало тук. Вероятно паднало от водопада или скалните отвеси обграждащи труднодостъпния склон до него.
Катя и тя се появи. Въпреки всички филтри и чалъми, с фотографията не се получаваше, светлината беше крайно неблагоприятна, но толкова от тук. Водопадът така или иначе беше бонус в днешния ден, няма повече поводи за оплакване. И без това омърморих де що свят имаше в този зимно-пролетен ден...
Над водопад свети Дух. Не ме питайте с какъв акъл застанах да снимам оттук, но си е реално човек да се очисти без дори да подозира... В плановете за днес беше и рапел от приказното Сливодолско падало, но не остана време, отново си тръгнахме по тъмно, а и не ни се претупваше района!
По пътеката случихме на тази беседка, с интересен поглед през прозорчето и към вековните иглолистни гори на Родопите.
Към село Манастир. Тия букаци колко ли зимни чевермета ги чакат, ум не ми го побира?.....
Параклисът в село Борово е сред фотографските обекти в Родопи. Беше ми в плановете от поне пет години. А сега, с раззеленяването на дръвчетата, си беше пропуск да не го отметнем по път!
Ред беше на пейзажната фотография! Любима светлина! Подобни условия се срещат трудно! Оловно небе наситено със сивота и контрастиращи, крещящо-свежи цветове допълващи пейзажа. Подобни кадри случих само веднъж миналата пролет, обикаляйки манастирите в Търновската епархия, за които може да погледнете тук - http://martinpetrov555.blogspot.com/2014/04/blog-post_14.html. Това ми дава зелена светлина, подсещайки ме да направя поне още една серия с манастирски снимки в този сезон. Безценно е, поне за мен, както и водопадите - http://martinpetrov555.blogspot.com/2014/04/blog-post_22.html, които в това време на годината нямат аналог! Атмосферата по тези места е космическа. Мирис на дъхави билки, звучни камбани разливащи се меко по осеяните с цветя поляни, "забързани" хора...
В района, на около 5 км. от село Борово е прочулата се в последните години Кръстова гора. Ако не сте ходили на цирк скоро и това ви липсва много - съветвам ви най-искрено, посетете Кръстова гора. Модерни постройки, паркинг, сергии за дрънкулки и кебапчийници, множество места обособени като огнища и беброй табели със забрана "Нежелателно е разпъването на палатки", явно това е на почит там сред туристите! Добре е, че посетихме извън сезона това свято място.
Все пак успях да впиша по-чист кадър - без табели, знаци, човешко присъствие, кошчета за боклук, сергии до които мургави чичковци въртят захарен памук, кучета влачещи случайно някой найлон от сандвич...
Видяхме на картата обозначение за връх Кръста над манастирските постройки, около Кръстова гора. Малко билно връхче с приятна панорама към Родопите и добра порция облъчване за престрашилите се да избягат от облъчването на големите градове. С този жалък прогрес-регрес, скоро надали ще има върхове без антени, чинии, военна техника...
Час ни делеше от залеза. Не искахме да го пропускаме пътувайки, затова се запиляхме по тучните поляни над село Борово. Последните цветове на слънцето едва докоснаха пролетната земя. Параклисите, както навсякъде в Родопите, са безброй. На всеки хълм, възвишение, поляна, вярата е запечатана във вековете зад каменните зидове и стария гредоред, а наоколо непристъпни хребети и ждрела пазят всичко това от лоши помисли.
Изцедихме последните залезни цветове и се запътихме към реалността. Нашата си реалност - сива, забързана, задушена. Оставихме красотите за друг път, когато отново ще наситим сетива в кратките мигове. На още приказни кадри може да се насладите в наскоро излялата книга - http://rodopa.info/ описваща част от Източните Родопи, в която имах честта да участвам с авторски фотографии и която препоръчвам с две ръце!
Регистриран на: 22 Мар 2010 Мнения: 1355 Местожителство: София
Добре че не сте пробвали по черния път Белица - Планинско - Загражден... Като гледам в какво състояние е асфалта покрай връх Свобода...
Иначе вероятно селото е по-достъпно от юг през Давидково и Баните, но пак без 100% гаранция за успех.
Вто Апр 28, 2015 4:23 pm
val4ana
Регистриран на: 24 Юли 2012 Мнения: 15
Здравейте пътят през белица към загражден е най-често използван и подържан в този район в зимни условия и най-краткия към с. Згражден. Лошото е че не е изцяло асфалтиран (тази година трябва да го довършат). Прохода се нарича Карамуш. Пътят през който е минал колегата зимата не се чисти.
Здравейте ,
Пътя от с.Белица до с.Загражден минава през Кормисош - ловно стопанство създадено от Пенчо Кубадински.
От с.Манастир до хижа Преспа има слабо означена пътека - там ви чака върлия враг на алкохола хижаря чичо Асен .
Наблизо са и върховете Преспа и Свобода .
На връщане може да се затвори кръгов маршрут през Хайдушки поляни за с.Манастир - идеален е за еднодневна класика .
Здравейте ,
Пътя от с.Белица до с.Загражден минава през Кормисош - ловно стопанство създадено от Пенчо Кубадински.
От с.Манастир до хижа Преспа има слабо означена пътека - там ви чака върлия враг на алкохола хижаря чичо Асен .
Наблизо са и върховете Преспа и Свобода .
На връщане може да се затвори кръгов маршрут през Хайдушки поляни за с.Манастир - идеален е за еднодневна класика .
Дон Цеци, правилно са го казали, че името на местността е Карамуш. Стопанството се пада вдясно на пътя в посока с. Загражден. Между другото познавам реститута на горите в местността Карамуш - там където са останали мечките именно от ловното стопанство.
Правих парапета на вилата на човека, която е точно до мечките. Имам някъде из архивите снимки на това място.
Спомням си, че единият път водих жена си и дъщеря си да ги видят с една голяма торба ябълки, които им ги раздадохме.
Беше ми жал за тях как са оставени в клетки, но не знам какво може да се направи повече за тези животни.
Само да кажа, че има щастливо развитие за мечките в Карамуш.
Вече са преместени от стопанството. Бяха останали само две като специално бях взел един кашон ябълки и нектарини да ги нахраня.
И тези последните след няколко дена щяха да ги преместват някъде за Холандия.
Ще пусна и няколко снимки през следващите дни като разровя на жената фотоапарата.
Здравейте ,
пътя Белица - Загражден приятно ме изненада.
Остава много малко за довършване и беше проходим в зимни условия .
Асфалтирано е до Родопското конче - остава само малко до дерето надолу .
Въпреки снега и леда месните си пърпореха по него .
_________________ Избягвам употребата на БДО, ПКС, ИОМ, ИБПУ, ССОБ и телефонен способ ,но ми се налага !!!
Пет Фев 21, 2020 10:28 am
ivailo.hr
Регистриран на: 22 Мар 2010 Мнения: 1355 Местожителство: София
Re: пътя е добре !!!!
donzezi написа:
............................................................
Асфалтирано е до Родопското конче - остава само малко до дерето надолу .
............................................................
Браво, браво!
Тоест от раклона за кончето в посока на Планинско е асфалтирано?
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
