Циркусите Бъндеришки/Типицки през Башлията - 18-19 Авг 2007

С Иван - itilien - се навихме да ходим нейде из Пирина в седмицата преди 18-и. Заплюхме си едно спане на езерото източно между двата чукара - Бъндеришки и Башлийски, то е от групата на Башлийските езера, второто по височина и ако не се лъжа най-дълбокото от Башлийските. Дотам трябваше да стигнем през Бъндеришката порта и Дончовите караули.

На 18-19 приключваше пиринското ходене на една голяма група приятели - градския ми Цецо, Катето, Поли, Витя и още доста хора. Те се бяха разположили на палатковия лагер при х. Бъндерица. Та в петък вечерта хванахме пътя за Банско, зарязахме колата на Тодорова орница и хванахме нагоре към х. Бъндерица пеша. След няма и 20 минути ходене ни качиха на стоп и скоро - на здрачаване - бяхме при голямата агитка.

Там седнахме на мохабет, мушнахме по някоя и друга бира докато се разправяхме за последното ходене на нашите приятели. На другия ден хората се пръсваха кой където види, та към нас двамата щеше да се присъедини Катето само, Цецо нещо нямаше кеф за такава разходка и се отказа. Та легнахме да му поспим, че ни чакаше ставане към 05:30.

Речено-сторено. Излюпихме се рано и към 06:30 тръгнахме нагоре. Скоро подминахме х. Вихрен и стигнахме до езерото Окото. Там се помотахме малко за снимки и продължихме през Равнако. Там обаче дойде идеята да огледаме Рибното Бъндеришко езеро, а после да кривнем нагоре към Муратовите и портата. Пътят до Рибното езеро беше сравнително лек, някъде към 08:30 бяхме до бреговете му. Езерото си е красиво, помотахме се около час по бреговете му.

Там нейде направихме лека промяна в плана - отказахме се от ходене до Муратовите езера и нагоре и директно хванахме улеите от Рибното езеро къмто седловината западно от връх Дончови караули. По склона нагоре имахме няколко тежки забавяния заради обширните боровинкаци - падна яко лапане на едри боровинки, та затова ги кръстихме чумата на ходещия турист - не усещаш как минават час и нещо в ядене ... Smile

Мани боровинките ами в един момент го обърнахме на фотосесия по склона - а сега застани там, подпри се така и така, ама нека да е по-естествено и прочее. Както и да е - кацнахме на главното било нейде към 12:00.

Ако кликнете на малките снимки, ще видите по-големите им версии.

Пъплим към главното било, долу Рибното Бъндеришко езеро и склона на Тодорка

Иван прави фотосесия на Катето на фона на Вихрен. Аз се възползвам от намалението Smile

Тодорка и Рибното Бъндеришко езеро

Оставихме раниците и отскочихме до близкия връх Спанополски чукар и началото на циркуса голямо Спано поле. В задълбаването под върха държи няколко интересни езера, поснимахме ги и се върнахме при раниците. Пропуснахме качването на в. Дончови караули, подсякахме го малко отдолу от юг. Последва едно ходене къде по камънак къде по трева, лееко досадно. За капак един мераклия покрай кравите около Малоспанополското езеро току се провикваше хайдушки колкото му глас държи та всяваше паника и ужас в наще души Smile

Спанополският чукар от главното било, в далечината солямо Спано поле

Бъндеришки и Башлийски чукар от главното било

Бъндеришкия циркус от главното било

Масива на Вихрен от главното било

Отново Бъндеришкия циркус

На седловината източно от в. Дончови караули поснимахме малко посока Бъндеришките езера и се позачудихме дали да сечем склона на в. Бъндеришки чукар от юг посока седловината към Башлията или все пак да се качим на върха. Здравият разум надделя и хванахме към върха Smile

Драпането по камънака хич не беше малко, но очакването за добра гледка от върха някак си облекчаваше ходенето Smile

Към 14:00 бяхме горе заедно с друга гупичка, идеща откъм Жабешкото езеро и превала. Доволни от обширната панорама, ощракахме района наоколо и поехме към седловината на юг. От нея бързо се спуснахме до набелязаното Башлийско езеро. Към 16:00 разпънахме бивака и се опънахме на дрямка.

Башлията от Бъндеришки чукар. Облаците щяха да ни понамокрят по-късно Smile

За да има интрига в пътешествието, малко след това времето се начумери и заваля дъжд и градушка. Нейде откъм Атмегдан започна да трещи здраво, но подмина нашите върхове в посока Синаница. Скатахме се под една скала да изчакаме патакламата, позъзнахме малко. Някъде към 19:00 бурята се отдалечи и небето се поизчисти. Тогава слязохме посока долните Башлийски езера на разходка. След като се върнахме - ядене, пийване и здрав сън.

Долното Башлийско езеро привечер

----------------

На другата сутрин, 19 Август, се поизлежавахме в повече - маршрута не се очертаваше особено дълъг. Тръгнахме към 09:20 посока в. Възела. Решихме да подсечем Бъндеришкия чукар от изток за да не губим височина, но клека не ни пусна и се наложи все пак да слезем до мочура и малките езерца долу. Оттам напълнихме вода и почнахме едно постепенно изкачване по лекия за ходене терен. Къмто 10:20 бяхме на главното било. Там оставихме раниците и отскочихме до Възела да пощракаме наоколо. Гледката към Тевното Василашко езеро и Бъндеришкия циркус се хареса на групата, няма как просто Smile

Бъндеришки циркус от Възела

Бъндеришките езера

Башлийски и Бъндеришки чукар, вижда се езерото, където спахме

От Възела тръгнахме по билото посока Големия Типик. По пътя пак щракахме Тевното Василашко езеро долу от разни и разнообразни ъгли заедно с навалицата туристи около нас. Към 12:20 бяхме на Типика и откъм седловината на север се спуснахме към горното Типицко езеро. По това време Башлийския циркус се беше напълнил с облаци, които обаче стигаха само до главното било, насрещните течения ги държаха в Башлията и не им позволяваха да прехвърлят към нас. Помотахме се около горното Типицко езери и около пресъхващатото на югоизток от него.

Не сме само ние мераклии за снимки на Тевното Василашко езеро Smile

Горното Типицко езеро и склоновете на Газей, гледани от в. Типиц

По главното било около типиците облаците напираха ...

Западните склонове на Газей и вложения циркус западно от Малък Полежан (дясно)

Под пресъхващото хванахме право на изток по един стръмен моренен сипей надолу към южния бряг на долното Типицко езеро. Както се оказа, в началото на сипея избиваше поток ледена вода с голям дебит, който е основен водоизточник на лежащото долу голямо езеро а явно и началото на Типицката вода. Слизането не беше особено леко, че морените бяха едри и яко пръснати. Нейде към 14:20 бяхме на брега на езерото - особено дълбоко в него край, дъното се губеше стръмно надолу в синевата току до брега. Тръгнахме посока оттока на север, но не щеш ли пак се натъкнахме на яки масиви от особено едри зрели боровинки и нещата утекоха...

Както и да е, подминахме една компания бански рибари с мижава слука и тръгнахме да слизаме към пътеката при река Валявица. По информация пътеката се движеше покрай Типицката вода, но нещо не я открихме, затова възприехме друга тактика - хванахме коритото на потока и лека полека слязохме до долу по хлъзгавите на места камъни. Оттам до хижата беше лесно - малко преди 17:00 бяхме там и пийнахме по една кола.

Иван имаше голям мерак да пощрака долното Василашко езеро, това с полуострова, та да не му скършваме хатъра хванахме нагоре покрай Василашкия поток и бързо излязохме на Комарника и хубавата беломурова гора наоколо. Помотахме се покрай езерото, пощракахме малко - без особен късмет, че облаците криеха залязващото слънце. На връщане минахме покрай онова място до Комарника, от което се открива панорамна гледка към долината на Демяница и Стражите насреща, после поехме по маркираната пътека надолу. Към 19:50 бяхме пак на хижа Демяница, последва досадното спускане до Тодорова орница. Финалните метри ги взехме на челници и в 21:50 бяхме до колата. В София се прибрахме след полунощ разбира се, някои даже поспаха в колата ... Smile

И малко панорами:

Панорама от Дончови караули към Бъндеришкия циркус

Панорама към Спанополския чукар и голямо Спано поле

Панорама към малко Спано поле. Вляво е Бъндеришкия чукар, вдясно - Спанополския

Последната промяна е направена от dido на Вто Сеп 23, 2008 8:02 pm; мнението е било променяно общо 4 пъти

A аз като голям мързел все ме мързеше да я напиша тая тема Smile

Но предпочитах дидо да я на пише, че да не объркам нещо из имената на маршрута и да се изложа Smile

Сега само ще пускам снимки наготово Smile

Зачервен от изгрева, Муратов се отразява в Окото:

Изглед от оттичащата се от Рибното бъндеришко езеро към Вихрен:

Катя и Тодорка Smile

Дъждът идва:

Издебнат кадър измежду позирането Smile

Дидо снима от Бъндеришкия чукар:

Дидо снима Башлията:

Дъждът идва:

След дъжда - меандри около долното башлийско езеро:

Сутрешен изглед от малко под езерото на което спахме:

някъде по типиците Катя снима: :

При внимателно гледане, тук могат да се видят хората, вървящи по билото:

Горното типицко езеро:

Пак то:

По пътеката към х. Демяница

Долното василашко езеро:

Стражите по залез:

И панорамка на башлийския и бъндеришкия чукар:

И една добавка

цитат:
"затова възприехме друга тактика - хванахме коритото на потока и лека полека слязохме до долу по хлъзгавите на места камъни."

Това изречение е доста миловидно, за да опише бруталното слизане, с денивелация може би към 200 метра, по камънаците на река, течаща по склон с наклон към 60-70 градуса, с вървене на места по изцяло мокри камъни и почти през вода Smile

[/url]

Но предпочитах Дидо да я на пише, че да не объркам нещо из имената на маршрута и да се изложа.

А бе пиши си спокойно. Голяма работа като има някоя грешка. То ако се напъне човек винаги може да намери такава. Wink

Стражите по залез:
Много готина тая снимка! Целия гребен на Ушиците си е готин, а Стражите (Голяма и Малка - последните 2 /вляво/ скали по ръба) си са венец на всичко.

Дидо, Тевно Василашко с фотаджията трепе отвсякъде. Smile

Браво бе!
Itilien, тази снимка с меандрите е много яка! И другите , разбира се! Smile

Няма само Дидо да се дуе! Laughing

	mislesht написа:
	Браво бе! Itilien, тази снимка с меандрите е много яка! И другите , разбира се! Няма само Дидо да се дуе!

Наистина кадъра си го бива. Следващия "Сутрешен изглед от малко под езерото на което спахме:" пък действа много успокояващо. Много добре! Cool

mislesht, щеше да е още по-яка, ако не бях изтрил без да помисля другия кадър от там, на който катя и дидо вървяха край меандрите Crying or Very sad

А, тоя фотаджия над Тевното Василашко си беше късмет голям наистина, добър кадър благодарение на случайността де...

Иначе слизането верно си беше неприятно, ама няма да го избираме я ... Very Happy

Слязохме по коритото от 2270 на 2050 за 45 минути, което си е едно съвсем приемливо време предвид обстановката Wink

ей, то снимки та снимки Laughing

Ма така е, като трима ходим, че и тримата снимаме .. сега да взема и аз да пусна малко снимки .. и, момчета, няма само вие да ме снимате, ей сега ще видите кадрите с вас Wink

--------------
Същевременно да си допиша края на ходенето из Пирина, продължение на "От Тевно до Бъндерица през Спано поле и Синаница"

И тъй, събуждаме се ние в петък сутринта, на къмпинга на х. Бъндерица, с още неясни планове за деня, поне моя не беше, защото идеята за качване на Вихрен по Джамджиевите скали нещо не ме привличаше.. Витя си беше поръчал въже на Данчо / ей така, за всеки случай, щот никой не се беше качвал по тоз ръб нагоре, и не се знаеше какво е положението/, който се очакваше да пристигне сутринта около 8.30 - 9.00 ч. Докато чакахме Данчо и който още дойде с колата, до 5 човека, се размотавахме, пиехме кафе, закусвахме, изобщо сутрешни работи Very Happy

Чакането доста се проточи, щото Данчо, който бил прословут с голямата си точност, всъщност закъсня - пристигна към 11 ч, а накрая за голямо разочарование на Витя, беше забравил въжето.. И тъй, качването към Вихрен по Джамджиевите скали, както си остана плана на Витя, Поли, Герги, Стани, Данчо и Ники / Данчо дойде на Бъндерица придружен от Ники, Рали, Ачо и Бистра/ в особено жежкото време, което бе настало къмто 11.30, нещо не ми беше по вкуса. Та затова се отказах и четирима тръгнахме към езерата малко по - нагоре от х- Вихрен - така де, малко почивка. Цеци, обаче, се беше доста изнервил от чакането и напредването на времето, та припряно подбра Ачо, Бистра и още един пирински фен, от една друга групичка, с която последните 3 дена все се случва да ходим заедно, и хайде нагоре към Вихрен и Кончето, то КОнчето си му беше фикс идея да го мине тоя ден, щото беше решил да се спуска в събота надолу и да се връща в София, а не като другите, да минават по билото от Бъндерица до х- Яворов. И тъй, всеки хукна по неговите си пътища, а накрая вечерта, всички зачервени и удовлетворени, отново се събрахме на седянка, бира и приказки на кръчмичката на палатковия лагер Very Happy

към 21 ч, както и Дидо писа, те с Иван довтасаха, присъединиха се към нас на дългата маса, която бяхме спретнали, и приказки та приказки, и бири... и тъй течеше времето, докато не стана време за лягане Very Happy

-----------------------
На сутринта нямахме проблеми със събуждането, станахме, сгънахме палатки, събрахме багажа, и още преди който и да е от лагера да се е размърдал, се отправихме нагоре към х- Вихрен. Слънцето тъкмо изгряваше:

На хижа Вихрен погледахме малко червените скали на Вихрен:

и пак запрашихме нагоре. Той Дидо добре го е описал, аз няма да разтягам много локуми Laughing

ето една снимка и от мен на Окото:

Като се качвахме към Рибното бъндеришко езеро, някаква гадинка летяща привлече вниманието ни, ама беше много бърза, та не е много на фокус:

А на самото езеро бяхме вече в не много подходящ момент, затова тръгнах да го обикалям с идеята да намеря хубаво отражение на върховете в него. Ето го, Вихрен и Хвойнати се оглеждат в него:

А като запрашихме нагоре към седловината западно от връх Дончови караули по едно време се озовах по - нагоре, и щракнах боровинкоядящите Laughing

После стигнахме каманаците, и секна изобилието от боровинки, та можехме да се съсредоточим в качването. А отгоре снимки и пак снимки Very Happy

Като гледам, Иван не е пуснал снимка на Дидо как снима към Вихрен, затова аз пускам Wink

А ето и Иван, в пълно бойно снаражение Very Happy

Докато крачехме към Бъндеришкия чукар, долу в долината, покрай реката и мераклията с хайдушкото провикване, се мяркаха крави:

После на Бъндеришки чукар пак гледка. Седнах току до ръба с изглед към Бъндеришкия циркус, подпрях гръб в един камък и опънах крачетата. Абе, не ми стигна времето да зяпам, пък и малко снимах. Обаче хванах това Laughing

Мъглите яко бяха захапали всичко на юг, като малко по късно не пропуснаха да заобиколят и езерцето между двата чукара, на което се канехме да пренощуваме:

За съжаление нямаше слънце, за да синеят водите на езерото.. Ето и скромния ни лагер, в един момент, когато слънцето за малко след дъжда, проби облаците..

Ето и моя снимка на долното Башлийско езеро, май малко по-тъмна:

Вечерята мина в непрестанно ослушване за гръмотевици. В крайна сметка решихме, че няма да имаме проблеми с дъжд и гръмотевици тая нощ. На сутринта аз станах първа, щото след 7.30 не ми се лежеше повече и се поразходих, докато станат момчетата. Поогледах се, Типиците не се виждаха, бяха обвити в мъгла. Над нашия лагер върховете също бяха обгърнати от бялата пелена. Затова след като се излюпиха и останалите членове на нашата скромна дружинка, хапнахме и без бързане разтурихме лагера. Мъглата по някое време се разсея, та се очерта едно доста хубаво, приятно и пълно с гледки минаване по главното било. От Възела спретнах този изглед - малко нетрадиционно съм изпуснала някои от езерата в Бъндеришкия циркус, за сметка на върховете Дончови караули и Бъндеришки чукар:

Естествено, че Тевно Василашко езеро ни възхити, то как да не се спреш да го зяпаш. На снимката гарнирано с Къркъмския чал:

и с Тодорка:

Като се движихме към Типиците, езерото се скрива, ако не вървиш точно на билото.. както прави Дидо Very Happy

Нейде около Типиците....

Стигнахме до Горното Типицко езеро, няма да пускам снимка с него отгоре, момчетата имат хубави кадри. Ето друга гледна точка:

Долното Типицко обаче беше великолепно, струваше си всяка минута от слизането до него, и след това по оная ти ми стръмнотия хлъзгава - коритото на потока от езерото надолу:

После на Долното Василашко езеро аз също пощраках, ето кадърче:

После спускането пак до Демяница, пътя надолу, колата, пътуването към къщи.. всъщност не го усетих, нещо нанедейно съм се унесла.. Laughing

Айде, приключих с 8-те дена в Пирин. Но има други...

До скоро дъра-бъра

Последната промяна е направена от Kat на Вто Сеп 04, 2007 12:01 am; мнението е било променяно общо 1 път

Хаха браво бе, добро око имаш за нещата - станал съм медийна звезда Very Happy

Майтапа настрана, хванала си яките гледки просто...

Брей, брей! Що снимка, що чудо. Smile

ми то не за друго, ами вървиш отпред, бе, Дидо, а на мен ми е лесно да извадя апаратчето, и от време на време, покрай плявата, да има и читави Very Happy

Ама и както забеляза и ти самият, по - добре да вървиш отпред, да държиш темпо Very Happy

	Speedy написа:
	Брей, брей! Що снимка, що чудо.

Вече и 2мбит ADSL се задъхва при зареждането на толкова много снимки.
Ники, не може ли да ги прередиш на няколко отделни страници /в същата тема/, за по-бързо и безпроблемно зареждане.

Поздравления за фотографите Wink

Значи никой не снима на статив и въпреки това снимките са със страхотно качество.

bialk написа:

	Speedy написа:
	Брей, брей! Що снимка, що чудо.

Вече и 2мбит ADSL се задъхва при зареждането на толкова много снимки.
Ники, не може ли да ги прередиш на няколко отделни страници /в същата тема/, за по-бързо и безпроблемно зареждане.

Поздравления за фотографите Wink

Значи никой не снима на статив и въпреки това снимките са със страхотно качество.

Така е човече, ама не знам какво да направим. Smile

Митко сложи една темичка в препоръки http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?t=210 за снимките, ама кой ти чете братче! Всеки зяпа красоти Wink

Може да пробвам да разделя темата, ама то така е кофти. Иначе наистина се задъхва компа при отварянето на такива големи теми.

Да, прочетете и си дайте малко зор да делите темите, че така се следят трудно новите мнения. Това, ако качвате повече снимки де. Cool

bialk - моя апарат не е DSLR ( Sony R1 e) и няма огледало което да създава вибрация, ръката ми е сравнително стабилна и успявам да извадя читави кадри до скорост около 1/20-та и то дори и на по-дълго фокусно разстояние. Иначе статива е изключително полезен за рано сутринта и късно вечерта, но лошото му качество е че много забавя (ако оставим тежестта назад). Ако съм сам няма проблеми, но като съм с други хора не е удобно. Пък и моя статив е малко тежичък - кило и 800 грама.