Не че е нещо особено като ходене, но гледахме хубав залез Освен това поставихме световен рекорд по бавно стигане до хижата. Ако си спомняте 25 юли беше обявен за най-горещия ден от началото на лятото. По тая причина между Клисура и Ехо се точехме около 10 часа. Главно на бързи прибежки от сянка на сянка и голямо мръхтене по сенките. Освен това боровинкарите бяха генерирали тонове боклук, та и със сметоизвозване се нагърбихме. На другия ден от всяка раница висеше поне по една торба.
Преди година някъде бях пак в района и не се качих на Юмрука заради мъглата, сега му се бях заканила, но не би Когато стигнахме подножието му аз с още един-двама бяхме много напред. Мислехме да го качим и да слезем по коловете от другата страна, но се отказахме. Това ни беше и грешката. После и тея един-двама изостанаха и в крайна сметка аз седях блажено на биричка пред хижата, докато народа леко-полеко се точеше. Хижата се пукаше по шевовете. Ние се бяхме обадили 2 седмици по-рано и пак нямаше места за всички. Като казах на хижарката, че сме с палатки за малко да ме разцелува.
Пак там - на Ехо видях и човек с костюм, официални обувки и жълта раница. Наистина с костюм, наистина с обувки. Бил дошъл в тоя вид от Беклемето. На другия ден заслиза с групичката си към Розино Така и не разбрахме какъв му е случая, най-логичното обяснение беше, че сигурно е загубил бас и затова е тръгнал така. Ето го, снимката не е моя, надявам се другарчето да не се сърди.
Та така, опънахме си палатките, наснимахме залеза, хижарката ни показа огнището, прати ни в дерето за дърва... и от там нататък всичко тръгна наопаки. Докато мъжете още събираха дървата започна да духа силно, когато се върнаха вече се съмнявах, че палатките ще издържат. С всичкия си акъл ги бяхме опънали на едно по-равно място зад хижата, под Кавладан. Над пътеката от Козя Стена. Как да е, отидохме да вечеряме в столовата, където лудницата беше пълна. С половинката се изнесохме първи, имаше мъгла, за малко да окатеря Кавладан, вместо да се прибера в колибата. Тъкмо се унасях, а палатката се клатеше във всички посоки, когато другите се върнаха. Една от палатките (най-читавата при това) се била полу-сгънала. В просъница ги чувах какво правят и резултата беше счупена рейка. Прегрупирахме се както можахме, като в крайна сметка половината избягахме с чувалите в столовата, а другата половина останаха да обитават оцелелите 2 палатки. Не че ние много сме спали, но поне не духаше. Важното е, че на сутринта всички бяхме живи.
тази не е от наш'те
тези са оцелелите:
От там ясно - вятърът не спря, духа си ни почти до Розино. Заради него и не се качихме пак на Юмрука. Поне го впрегнахме на работа:
х. Козя Стена
Пък в Розино успяхме да намерим читава кръчма, и да ям най-яките панирани дробчета с чесън...
Съб Авг 08, 2009 10:49 am
irmelinda
Регистриран на: 07 Май 2007 Мнения: 39
Да допълня и аз с една две снимки)
Следващият път - живи умрели - качваме се на върха
_________________ „Нещата не се променят. Човек просто променя начина, по който ги вижда, това е всичко.“ - Карлос Кастанеда
Чудесни снимки,особено на параклиса.Може ли малко инфо за параклиса,скоро ли е строен или е от време уно и само е ремонтиран малко?
Може ли снимка в по голям размер на последната снимка на параклиса,за да е сложа за тапет на работния плот с ваше позволение?
_________________ Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост,
твойта прелест,
ах, те имат край.
Нед Авг 09, 2009 2:08 am
rosen_talov
Регистриран на: 12 Ное 2007 Мнения: 235
Параклисът се казва "Света Троица" и е разположен на 1700 м.н.в. За момента до колкото има данни е най-високият на Балканския п-ов. Открит е лятото на 2005 година. Инициатор е Николай Керанов - дългогодишен хижар на х. Ехо, понастоящем арендатор на х. Васильов.
Пон Авг 10, 2009 12:57 pm
Hellfire Гост
Снимките са много готини, а тия на параклиса, които е направила irmelinda направо
Пон Авг 10, 2009 1:10 pm
irmelinda
Регистриран на: 07 Май 2007 Мнения: 39
тенкю, тенкю
Значи за параклиса, не съм сигурна кога е строен. Миналата година стария хижар ми разказваше разни истории, че е строен от бивш хижар на Ехо, бил там 17 години (тука не съм много сигурна), а те били 17-тите хижари след него
това горе е линка към википедията, ама нещо се инати и не иска да стане на линк както си трябв
_________________ „Нещата не се променят. Човек просто променя начина, по който ги вижда, това е всичко.“ - Карлос Кастанеда
Пон Авг 10, 2009 7:19 pm
Kat
Регистриран на: 08 Юли 2007 Мнения: 872
много хубаво описание и снимки. Стара планина на таз светлина е ... направо без думи.
А на irmelinda втората с кръста и залеза е супер.
ПОздрави и на двете
_________________
Вто Авг 11, 2009 5:49 pm
ivailo.hr
Регистриран на: 22 Мар 2010 Мнения: 1355 Местожителство: София
Доколкото знам, въпросния параклис беше построен на или около мястото където през 1994г. умряха от студ няколко студента, тръгнали за 8 декември. Няколко седмици по-късно стана и драмата на Амбарица. Спомням си много добре тези инциденти, защото месец преди драмата на Ехо попаднахме там на идентична ситуация. Водихме огромна група ученици, които с изключение на неколцина, за пръв път стъпваха на планина. Учителят им обаче, и съответно шеф на нашия клуб, реши че проявата е напълно във възможностите на всички. На Розино с нас тръгнаха и няколко студента, на които тайно казах, че ако до 18,00ч не сме на хижата, да помолят Николай да слезе да ни пресрещне. Така и стана - падна гъста мъгла, никой нямаше осветление, заваля дъждо-сняг, групата се разкъса, с изненада констатирах, че силите на почти всички незапознати с терена, като по чудо свършваха точно на мястото на сегашния параклис. Може би се дължеше на обстоятелството, че до там си в гора и после за завет, но излезеш ли на билото, запотен и съответно уморен, лъхва те вятърът отсреща, усещаш студа и изведнъж установяваш, че силите ти са свършили. Там някъде в мъглата се появи Николай с голям пес подръка. Спомням си, че на хижата стигнах с около 5-6 раници над моята, влачейки-теглейки за ръка клетите им собственици. Точно месец след нашия инцидент се случи абсолютно същото. През цялото това време имах някакво смътно усещане, че около нас се върти нещо, но не можех да си го обясня. После по Коледа решихме да се качим на Амбарица през Сопот, но в последния момент организацията пропадна и ходихме на Джендема. Като се прибрахме, разбрах, че по първоначално планираното ни трасе, е тръгнала група от Кърджали, която е загазила около връхната част на Амбарица, и отново има жертви на студа... Та оттогава все ми се разминава на косъм, скоро ще станат 20 години.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Освен това поставихме световен рекорд по бавно стигане до хижата. Ако си спомняте 25 юли беше обявен за най-горещия ден от началото на лятото. По тая причина между Клисура и Ехо се точехме около 10 часа. Главно на бързи прибежки от сянка на сянка и голямо мръхтене по сенките. Освен това боровинкарите бяха генерирали тонове боклук, та и със сметоизвозване се нагърбихме. На другия ден от всяка раница висеше поне по една торба.
Когато стигнахме подножието му аз с още един-двама бяхме много напред. Мислехме да го качим и да слезем по коловете от другата страна, но се отказахме. Това ни беше и грешката. После и тея един-двама изостанаха и в крайна сметка аз седях блажено на биричка пред хижата, докато народа леко-полеко се точеше. Хижата се пукаше по шевовете. Ние се бяхме обадили 2 седмици по-рано и пак нямаше места за всички. Като казах на хижарката, че сме с палатки за малко да ме разцелува.
Така и не разбрахме какъв му е случая, най-логичното обяснение беше, че сигурно е загубил бас и затова е тръгнал така. 
)
много хубаво описание и снимки. Стара планина на таз светлина е ... 
направо без думи.
Де да имах и аз тези възможности! 
