От х Яворов до Синаница през Влахински и Гергийца

Здравейте,

Най-сетне сколасах и аз със снимките, та рекох да се отчета за миналия уикенд Smile

Преди две седмици Speedy ми подпали подметките по карстовото било, то бяха гледки невероятни из североизточните безводни циркуси. Разправях аз на приятелите за всичките тези хубавини и хората се запалиха за ново пиринско пътешествие.

Уточнихме маршрут от хижа Яворов по карстовото било с качване на Вихрен и слизане до Влахинския циркус. Там преспиване до Голямото Влахинско езеро, после качване на Гредаро и слизане в Гергийския циркус. Оттам право на югозапад под в. Гергийца и излизане на Синаница и заслона. След това - връщане по стандартната пътека из Спано поле до х. Вихрен и Банско надолу.

То всичко добре, но излязоха малко проблеми с организацията - като в онзи виц... Агитката се заформи аз, Ива, Влади - Байхуй и Пешо. В един момент Иван - itilien - също се меракландиса за ходенето. Това добре, но нямахме подходящия транспорт. Моят кораб беше в бокса след последното ми пиринско ходене, на Влади хондьото идваше тесен за петима души с раница. Освен това за мен разумното ходене по тоя маршрут беше като се тръгне от петък вечерта, с преспиване на х. Яворов. Пешо и Влади можеха да тръгнат едва в събота сутринта, itilien не искаше да рискува с транспорта на отиване и връщане, та накрая тръгнахме само аз и Ива. Пешо и Влади щяха да се качват от х. Вихрен къмто върха Вихрен, после да се чакаме над Кабата. itilien щеше да ходи на Рила и Страшното езеро.

Почва се - в петък в 17:30 хванахме бусчето от автогара Овча купел за Банско, 12 лева билетчето. Към 20:15 слязохме на разклона за Бетоловото и х. Яворов. Оттам имахме около 5 километра до Бетоловото по черен път. При горялото излязохме от пътя и хванахме леко вляво през полето към долината. След час и 15 минути ходене бяхме в основата на планината. Беше 21:30, в гората си беше доста тъмно. Челника вършеше работа, но ходенето по пътеката беше леко измъчено като за двама души. Малко преди 22:00 излязохме на пътя за хижата, при пейките и табелите на парка. Там хапнахме набързо. Ива се запъна, че и било зор в гората по тясната пътека и - хванахме пътя вместо пътеката. Голяма грешка - както се оказа по-късно. До хижата ги навъртяхме 5 километра за 1:30 часа, а по пътеката се връзваха 2 километра за 1:00 часа. Т.е. - не ходете по пътя, че криволичи в повече Laughing

Бяхме решили да опънем палатката нейде около хижата, неприятно начинание. Така и не можахме да намерим добро място по пътя, та реших да питам стопанина дали мога да опъна палатката на ливадата. В бараката на ПСС-а имаше двама души - добър вечер-добър вечер, поканиха ни хората да се видим и да се чуем. Питах ги аз за палатката - човека вика - спете при нас, но проблемо. ОК, спането беше уредено. Тръгна мохабета с двамата разложени, имаше пиене и пеене на пирински песни, мани мани. В 1:30 легнахме, на другия ден се излюпихме в 7:30 и към 8:30 тръгнахме нагоре.

Денят се очертаваше слънчев и ясен. Тръгнахме нагоре по дерето. Скоро стана ясно, че Ива е поизгубила форма и намалихме темпото. На суходолското езеро пресипах малко от нейния багаж в моята раница и така се балансираха донякъде нещата. Срещнахме разни групички по пътя, хора всякакви пъплеха, пъшкаха и се потяха нагоре по баира. За късмет досадните мухи от предното ходене бяха позачезнали, та освен жегата и баира друго не ни мореше Smile

Към 11:30 бяхме на суходолския превал. Там извадих фотото и нащраках малко снимки:

На суходолския превал. Ива иде отдолу. На заден план - склона на Албутин

От превала тръгнахме посока в. Разложки суходол и в. Каменитица. Там вече излязоха и потресаващите гледки, Ива беше впечатлена, аз - повтоврно Smile

Като за капак деня беше ужасно свеж, атмосферата - бистра както никога не съм я виждал в планината. От билото към Рила се откриваше невероятна гледка, виждаха се току до мене Родопите, оттатък Кресна беше на една ръка разстояние.

До каменитишкия превал стигнахме за 0:50 часа. Там опънах дисагите и завинтих поляризационен филтър, за проба. Резултата беше добър, ето някоя и друга снимка от превала наоколо:

На каменитишкия превал, поглед към Рила. Долу - рида Стълбите и Каменитишкия циркус.

Поглед към Кресна. Долу вляво е дерето на Влахинската река.

Мхм мхм, е я къде е хижа Вихрен...

Въпросната табелка ме разчувства леко, та реших да пропусна катереното по Баювите дупки и към 13:00 поехме по подсичащата пътека къмто заслон Кончето. В 13:40 бяхме там. Подминахме го като бързия влак и изязохме на ръба. Лелеле какви шеметни дупки са там долу. Тръгнахме къмто Банския суходол и билото - оная ми ти страховита гледка не е за изпускане. В 14:20 стъпихме на Банския суходол. Наоколо се бяха разщъкали хора разни с раници. Горе на Вихрен стърчаха черни чертички разни, Кончето го яздеха, абе идилия. Докато Ива се взираше в оня ми ти циркус, аз изкарах средството за комуникация и се помъчих да прозвъня Speedy. Той беше офлайн, звъннах и на Байхуй, ама нещо Мтел нъц там горе, баси куцата фирма, ако имаше как да чуят моя глас, мани мани Smile

В тоя критичен момент обаче телефона издрънча и се оказа, че с Влади си говорим от съседния връх - те с Пешо се мотаеха по Вихрен. Потвърдихме срещата над Кабата и се юрнахме надолу към то Кончето и Премката.

На Кончето отклонихме надолу по подсичащата пътека и поехме към Премката. Горе над нас разни лелки се бяха увесили панически на въжето, чичковци разни ги подвеждаха разъвлнувано, абе адреналин въх въх Smile

Е, потрошихме крак малко по чакъла надолу и към 15:15 бяхме на Премката. Там пощраках малко снимки, обелихме малко приказка с едни бургазлии, хапнахме:

На премката между Кутело и Вихрен. Напред - Ушиците, Стражите и Тодорка лежи цялата в рани. Вдясно - северния вихренски склон.

След блажената почивка се резнахме по мраморния северен склон и за 35 минути бяхме на върха. За мене и Ива - все за първи път. Горе си беше райска гледката, на изток 2/3 Пирин, на запад 1/3 Пирин, абе отвсякъде Пирин, гледка като сълза, всяко връхче изваяно във въздуха, аха да протегнеш ръка и ще ги пипнеш. Еми - време е да ви досадя с малко снимки от върха:

Върхове.

Влахинският циркус и Гредаро. Виждат се четирите Влахински езера, щяхме да спим при голямото. Зад Гредаро - Гергийския циркус, там стърчи и Синаница. Нататък щяхме да ходим на следващия ден.

Поглед в Бъндеришкия циркус. Долу вляво част от Дългото езеро, долу вдясно - Рибното езеро.

Тодорка.

Хвойнати връх.

Муратов връх в средата, на преден план Хвойнати връх. Отзад - полето около Петрич. Вижда се Кулата и силуета на Беласица. Вдясно от снижението при Кулата, съвсем на хоризонта, има силует на планина, може би Олимп

Гредаро. Виждат се и явни и скрити езера ...

Поглед назад към карстовото било. Вижда се и връх Пирин.

Кроп от горната снимка, специално за Жоро Левскаря, дето питаше за пътеката към Кутелото. Вляво стърчи Банския суходол, следва Кончето и целия ръб на Кутело, разгърнат. По хоризонтала вляво се вижда подсичащата пътека под Кончето към премката, както и пътеката от Кутело за премката. Двете се събират нейде малко под средата и продължават надолу към премката

Долината на Влахинската река.

Толкова от Вихрен. След солидно помотване горе тръгнахме по южния склон. Той се оказа значително по-лек за ходене от северния. Нейде по средата мернах и Байхуй и Пешо, бяха се излегналли на ръба на Кабата. Казахме си здрасти и се присъединихме към почиващата агитката. Съзерцавахме стадо кози, което пасеше току на източния склон на върха. В един момент на 50 метра от нас до пътеката изскочиха 2 кози, отидоха до пътеката и почнаха да хрупат нещо по земята. Взех си аз фотото и се приближих до тях щракайки. Оказа се, че тая двойка кози е явно откачена - бях легнал на 20-на метра от гадините, бавно пъплих към тях с фотото, те вдигаха от време на време глава да ме погледнат и продължаваха да хрупат нещо си там. Така се попъплих на 10-на метра от козите, ако имах по-дълъг обектив щях да им снимам и зениците, ама с широкия се получи ето това:

Стояхме така и ги зяпахме поне половин час. Група слизащи от върха ги подплаши встрани, след като групата се изниза, козите пак се върнаха на същото място и продължиха да хрупат. Таааа - на нас ни писна да лежим, ракията почна да се стопля и тръгнахме към Влахинския циркус. Последва едно досадно 300 метрово спускане по склона до голямото езеро. Току над езерото подлпашихме още едно козе стадо, много голямо - 30-50 и нагоре животни с малки - тревата във Влахинския е тучна и събира гадините.

Голямото Влахинско езеро, Байхуй пъпли надолу. Нейде при белия камънак в средата изскочи голямото козе стадо

До езерото срещнахме 3-ма души рибари, щяха да нощуват до нас. Намерихме подходящо място за палатките, събухме чепиците да почиват краката и постлахме покривка на масата - разбирай найлонова торбичка върху плосък камък. Следващото дегустиране на разните ракийки се подразбира, яденето също. Умората от ходенето си каза думата обаче, легнахме като разстреляни да почиваме за ходенето на следващия ден.

Станахме към 8:00. Хапнахме няколко залъка за сила и се помотахме в района. Рибарите явно го познаваха - бяха показали на Влади едно особено изворче с ледена вода веднага след оттока на Голямото езеро, вдясно от рекичката, при група гьолове. В един от тях дъното беше чисто, и водата "вреше", извирайки ледена вода. Напълнихме оттам бутилките, събрахме раниците и тръгнахме да качваме Гредаро.

По склона бяха 200 метра денивелация, след около 30 минути бяхме горе на премката. Откри се един великолепен изглед към карстовото било на север и циркуса Гергийца на юг, ето малко снимки:

Агитката пъпли по Гредаро. Нощувахме на отсрещния, северен бряг на Голямото Влахинско езеро.

Карстовото било от Албутин до Вихрен. Долу - Голямото Влахинско езеро

Пешо вика аман, Влади иде отдолу. Вече сме на премката, това беше най-сериозното качване по маршрута

Гергийските езера от Гредаро. От трите върха средното е Гергийца, дясното е тумбата, която дели Гергийския циркус на две. Пътеката ни беше надолу вдясно от близкото езеро, между двете далечни езера и в улея между Гергийца и тумбата. Вдясно циркуса гледа към Кресна.

Агитката позира пред Вихрен - Ива, Влади, Пешо

Аз влизам в кадъра, забравих да махна шапкътъ като Емил Smile

Голямото Гергийско езеро, запряно с як моренен вал.

Тръгнахме надолу да пресичаме Гергийца. Бързо подминахме малкото горно езеро и влязохме между двете големи. Там се отвориха едни полянки за почивка - равни, скатани, тук-там обградени от клекове - приказка просто. След полянките последва кратко изкачване - прехвърлихме средната туба и навлязохме в югозападната част на циркуса. Пътеката минаваше над единственото езеро там, подсичайки високо северозападния склон на връх Гергийца през уникална смесица от камънак - бели силно ерозирали нацепени мрамори, червени керемидени отломъци и гранитни такива:

Едно от Гергийските езера, това в югозападната половина на циркуса. Насреща Гредаро, зад него - Карстовото било.

Поглед към пътеката назад. Отзад вляво Муратов връх и началото на Гредаро, от там дойдохме. Вдясно - връх Гергийца. Може да се различи пътеката по каменистия сипей под върха.

Скоро се качихме на рида, отделящ Гергийския циркус от Синаница. Синаница се изправи остра и блестяща. Дотук от премката при Гредаро до въпросния рид ни отне около 1:30 часа. Ето малко снимки на Синаница:

Синаница от югозападния рид на Гергийския циркус.

Двете синанишки езера - вляво това под върха, по-долу вдясно - скритото по-малко езеро.

Между синанишкия и Гергийския циркус имаше едно малко циркусно задълбаване, ръкав на основния синанишки циркус. Пътеката ни предполагаше спускане до дъното му, после качване на североизточния синанишки рид и 150 метрово слизане до самото езеро. На излизане от циркуса ни чакаше още едно 230 метрово качване до синанишкия превал. Това потенциално нагоре-надолу поразстрои Влади - искахме да се приберем що-годе навреме, та накрая компромисно решихме да влезем в страничното циркусно задълбаване нагоре и право на изток и да излезем през малка порта в Голямо Спано поле. Т.е. - да прескочим Синанишкия циркус.

Речено-сторено. За 30 минути се резнахме нагоре по склона и излязохме при портата. Вляво от нас беше връх Гергийца, вдясно - безименен и безкотен връх, този, който е веднага северно от синанишкия превал. Нареща - Спано поле. Трева, коне разни, крави, абе Тексас Smile

Мене ме хвана яд обаче, че я пропуснахме пустата Синаница. Та - хванах аз щеките и фотото и драснах да се кача на въпросното безименно и безкотно връхче. Оттам - яка гледка към Синаница, не е истина просто колко е добро мястото за снимане на върха. Язък само дето времето не беше таман целия ден, тежки облаци по небето, контрастни сенки и ярки участъци. Ето Синаница отгоре, в края на текста има и панорама:

Синаница, поглед от съседния, североизточен връх.

От същия връх, поглед към Вихрен вляво и Муратов връх вдясно. Наоколо - Спано поле

Спано поле. Вляво - Муратов връх, следват Дончовите караули и Спанополския чукар. Отзад се вижда Малко Спано поле

Еми - слязохме от портата до синанишката пътека и поехме към тъй наречената Бъндеришка порта. Това Спано поле е яко досадно място, направо си представям как мулетарите са похърквали докато кервана нежно се клатушка нагоре към портата...

Надникване в Гергийския циркус от Спано поле, това при премка между Муратов връх и в. Гергийца, току до горното езеро югозападно от Муратов връх

Скоро стигнахме до Бъндеришката порта и започнахме едно безкрайно слизане по камънака надолу, покрай муратовите езера. Спряхме се до голямото Муратово езеро, красота голяма е то както и гледката наоколо. Там хапнахме, пийнахме, отморихме краката и поехме към Равнако и хижа Вихрен малко по-надолу:

Слизане от Бъндеришката порта към долината на Бъндеришката река. Насреща Малка Тодорка вляво и Бъндеришкия чукар вдясно

Голямото Муратово езеро.

Равнако и река Бъндерица. Наближаваме хижата.

Малко панорами:

Кабата, гледана отгоре. Насреща - Тодорка. По-голяма версия тук

Панорама към Гергийския циркус от рида Гредаро. Вдясно - в. Гредаро. В средата - в. Гергийца. По-голяма версия тук

Панорама към Синанишкия циркус и едноименния връх. По-голяма версия тук

Голямо спано поле. Вляво близко - връх Гергийца. По-голяма версия тук

Панорама от югозападния бряг на голямото Муратово езеро към връх тодорка. По-голяма версия тук

Последната промяна е направена от dido на Сря Юни 25, 2008 12:06 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Какво да кажа. Няма думи да се опише тази красота!

Тежък преход сте направили. Адмирации за усилията. ръкопляскания

Бай хуй страшна разходка сте направили. Страхотни снимки. Добре че сте срещнали кози а не мечки Very Happy

Щяхте да оцапате пейзажа Laughing

Ааа, мани щеше да стане като в оня виц - ще има, ще има ... Ходенето беше наистина чудесно, Гергийца и Влахинския циркус предлагат великолепни гледки просто.

Пак си нащракал много снимки! Абе Дидо, голям панаир горе бе!

П.П. Пропуснах да отбележа - този път последната панорама е фаворита!

Ааа, още не е панаир то. Аз нали ходя из района от края на април насам, в началото си бях баш сам в планината. Лека полека взеха да се появяват хора и панаира се очаква след 2-3 седмици Smile

Последната панорама е добра, наистина. Макар, че тая на Спано поле също е много просторна, показва много далечни върхове.

Ха, значи сме се засекли с вас Wink

Точно на 6 юли и ние от х.Яворов към Кончето. Ако не се лъжа се догонвахме с вас двамата из клековете, после на езерото и накрая на разложкия превал вие хванахте към билото Wink

Бяхме една групичка от 5 човека ние. А лелките ги засякохме после на заслон Кончето... много бяха досадни Wink

	dido написа:
	Муратов връх в средата, на преден план Хвойнати връх. Отзад - полето около Петрич. Вижда се Кулата и силуета на Беласица. Вдясно от снижението при Кулата, съвсем на хоризонта, има силует на планина, може би Олимп

Погледнат от Вихрен, Олимп мисля, че се пада точно над най-високата част на Беласица. Може пък и да бъркам.

Ето една документална снимка от 2004 г. Откроява се като съвсем лек силует над Беласица.

pepino_bg, бая мерих кое откъде се вижда, май действително не е Олимп, а по-скоро едни възвишения на няколко километра източно от Солун, 1200 м. нм.в Имам една снимка от тогава посока най-високата част на Беласица, не се вижда нищо оттатък Sad

Gamina написа:

Ха, значи сме се засекли с вас Wink

Точно на 6 юли и ние от х.Яворов към Кончето. Ако не се лъжа се догонвахме с вас двамата из клековете, после на езерото и накрая на разложкия превал вие хванахте към билото Wink

Бяхме една групичка от 5 човека ние. А лелките ги засякохме после на заслон Кончето... много бяха досадни Wink

А, сещам се да, мисля отивахте посока Премката и х. Бъндерица Very Happy

Как мина ходенето ви?

Мдам, ходенето обаче мина малко тегаво. Много се забавихме, защото на едното момиче новите обувки бяха направили зверски, ама наистина зверски, мазоли, едвам ходеше. Нямахме време да качим Вихрен и т.н. На мен обаче ми беше първо ходене в Пирин и явно като нямах мазолни проблеми се накефих максимално. Само дето зверски изгорях, но това аз съм си виновна - хем съм бяла, хем не се сетих да взема някакво мазило.

На Бъндерица после трябваше да се молим на хижарката за да останем да спим... абе филм си беше Wink

Ето снимки

ааа, Gamina, ...имаш попадения Wink

че и времето било хубаво Very Happy

Моето ходене преди месец от там мина в такава мараня, че...
вечерта, на ниското слънце се пооправи изгледа, но пък много неща вече бяха в сянка Laughing

Обаче си мечтая с малка раничка да търча напред - назад, ама нямаа... кой да ми носи багажа Very Happy

Хехе Kat абе и аз съм така - и моя багаж няма кой да го носи Laughing

Gamina добре е, че си успяла да минеш това голямо разстояние без сакатлъци. Чудя се направо другото момиче как е тръгнало с неутъпкани обувки точно по тоя маршрут, не е шега работа като време и трудност Smile

Както и да е - него ден беше чудесен за гледки, имаше уникална видимост и е жалко, че не сте се качили на Вихрен да позяпате наоколо.

Какви са тия молби по хижарката на Бъндерица?

Бъндерица - слизаме долу първо аз и едно момче (бяхме се разбили групичката заради Мазолото - така кръстихме обувките Wink

и хижарката вика: "Няма места", та дойде после водача ни - ти си говори с него когато се засякохме. След половин час увещания той я убеди все пак да ни остави да спим и изведнъж се оказа че места има колкото си искаш... Много грубо се държа тая жена.

Аз също бях с нови, почти неутъпкани обувки, които освен това не са за ходене из Пирин, но нямах никакви проблеми - късмет явно.

А раницата - тая малката за нищо не става, едно че не можах да събера всичко, а и е супер неудобна... Сега имам една 40л., която сигурно пак ще ми е малка, ако помъкна и чувал... добре че палатка нямам да нося Laughing

Хм абе с палатката можеш да отсвириш хижарката много лесно просто Very Happy

Иначе в онзи хамбар там да няма места, много странно ми звучи това, сигурно не се е случвало последните 20 години Laughing