Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
Връх Балабаница - 22 март
Това е един връх, за който до неотдавна не бях чувала че съществува и който е идеален за еднодневен зимен преход. Нисък, неизвестен, клечасал, на за сметка на това интересен, обзорен и статистически (демек върхът е 2157 м и все някога трябва да се качи )
Бай Йоцкан е познавач и ценител на района на Белмекен, така че инициативата тръгна от него. Едно време ходех на 22 март да бера минзухари и синчец, сега се влачих десет часа със снегоходки в двуметрови преспи. Хората като остаряват стават традиционалисти, пък аз обратното
Ето я и компанията - все отбор юнаци и юнакини
Тръгнахме от София безбожно рано и пак беше късно. С отбиването до Юндола за храна, на хижа Христо Смирненски стигнахме чак в девет и половина. Не мина и без сантиментални разкази от дните ни на мезейци. Без малко да зарежем останалите от компанията и да хукнем към Аврамово, но преспите и спомена за десетте километра асфалт ни спряха
Вместо това сложихме снегоходките и стегнахме раниците
Разгледахме хартиената карта, имахме и два GPS-а, времето беше идеално, целта беше прихваната и нищо не можеше да се обърка
Тръгнахме с идеята да се качим по един път (условно наречен долният), а да се върнем по друг (наречен горният), който извеждаше малко по-нагоре по пътя, при чешмата Пиздова вода, с мечката и мечето. Скоро стигнахме до сгради и кошари, където ни пресрещнаха няколко мили животинки, с хубави остри зъбки, които виждахме много добре докато мурджовците ръмжаха и лаеха срещу нас
Снимани са доста отдалече, но не защото нямаха желание да ни хапнат за закуска, а защото ние благоразумно заобиколихме. Преследваха ни известно време докато се отдалечим от територията им, после зачакаха следващите жертви. Завалийките, едва ли често минават такива, не видяхме никакви следи нагоре
Известно време вървяхме по широк и хубав път през гората, не се затъваше и темпото и настроението беше добро
После пътя стана пътека, по нея се появиха паднали дървета - темпото намаля, но настроението си остана добро
Всички успяхме да се вкараме някъде - кой в дупка, кой на склон, така че всеки беше актьор, каскадьор, публика и фотограф
И двата GPS-а показваха, че сме точно където трябва, въпреки че изглежда като да нямаме никаква работа там
А това е Голяма Сюткя, където не съм ходила още
И нещо, което неопитния наивен турист може да се заблуди, че е Балабаница, но не е, защото идеята не е да е толкова близо и лесно
Падналите дървета изчезнаха и настроението стана още по-добро (не че имаше вече накъде)...
... и взе че изчезна и пътеката Не ни оставаше нищо друго освен да се качим на горния път, където щяхме да си бъдем от самото начало, ако не упорствахме в тъпотията да си разнообразяваме живота Спряхме се на кратка почивка за чай от мащерка брана в района на Белмекен (естествено, че къде другаде?!) и бисквити Туристическия съвет реши, че няма да се откажем само защото трябва да вървим в пресен сняг по стръмен склон без пътека
Беше забавно, поне през повечето време
Къде съм аз, къде сте вий!
Нищо работа - два часа по пътя, още един по склона и в един часа излязохме на горния път. По пътеводител върха се качва за три часа, така че изоставахме само малко, има няма двойно Не, това отзад не е Балабаница
След малко се ширнаха едни поляни, недокоснати от снегоходки, да ти е кеф да газиш из тях Нещо като Райските градини, ама във вариант Рилските пустини
Трябваше да се качим на билцето отсреща и по него да стигнем до върха. Вляво от нас се издигаше Славов връх, който не ни беше цел, поне на 4/5 от групата не беше
Въпреки че не си бяхме изпълнили целите за деня, умората и гладът си казаха думите и преди да започнем качването се спряхме за обедна почивка. Тъкмо навреме. Решихме да си оставим раниците там за да не ги носим, което обикновено не е добра идея, но всеки път я прилагаме за да се пробваме дали мислейки че ще качим върха за половин час, можем да издържим няколко часа без вода
И винаги успяваме
(следва продължение)
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Пон Апр 13, 2015 10:20 pm
Mariana1000
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
Както вече написах - хапнахме, пихме вода, взехме по някоя дрешка и се приготвихме най-накрая да качваме връх Балабаница
Първо трябваше да преодолеем ето тази височинка
Бързо набрахме височина и гледките почнаха да се показват, въпреки лекото заоблачаване
И вече сме горе и се оказа че след тоя баир друго равно нема
Минахме покрай изгорелите дървета от пожара през есента на 2012-та
Фотографите постоянно изоставаха за да снимат
Пък ние нямахме търпение да стигнем върха, който ни се привиждаше зад всяка височинка
Но нямаше начин да се върви през тази красота, спирахме се през няколко метра за да погледаме Славов връх и Белмекен или да чуем разказите на Наско за язовир Чаира, който се виждаше под нас
Имаше и страхотни навявания и преспи, оформени от природата в причудливи фигури, които ни караха да гадаем колко метра по-надолу е земята... или по-добре да кажа клека
Най-накрая, почти два часа след като обядвахме стигнахме до поредното връхче, което с нищо не се отличаваше от останалите и Божо обяви че това е върха. Почуствахме се излъгани. Очаквахме повече
Затова продължихме към следващия, където виждахме да стърчи някакъв кол, а може би изсъхнало дърво
Че то беше направо греда, даже с наковани пирони по нея. И нямаше нищо след това - най-източния изток за деня
Имаше гледки към Родопите, Пирин, Стара планина, Ибърското било и не само не можехме да се оплачем, даже похвалихме Божо, че ни заведе на този хубав връх Направихме си една дълга фотосесия, даже малко прекалихме, ама ни е простено, защото сме готини и чаровни
Кратко суетене за още панорамни снимки, слагане на качулки, че излезе неприятен студен вятър и в четири и половина тръгнахме по обратния път. Очакването го нямаше, еуфорията отмина, но пък остана задоволството от изпълнената цел, видяните хубави гледки и добрата компания Всъщност не, имаше очакване - да се върнем до раниците, където имахме храна и вода
На връщане си направих няколко снимки и на самия връх, за всеки случай, защото не мисля че скоро пак ще отида там. Мястото е чудесно, разбира се, и изобщо не може да се сравнява с Шпаньовица (не, не ходете там!), но мисля да пропусна повторното качване на Балабаница през следващите 2-3-5 (поне) зими
От тук нататък е ясно - следваше слизане-качване-слизане-качване-слизане по билцето...
...слизане-слизане-слизане до раниците...
...хапване-пийване-хапване...
... и малко отегчително вървене-вървене-вървене-вървене през поляните и гората обратно по пътя
В шест и половина стигнахме мястото, където излязохме от долния на горния път и единодушно решихме да не се мъчим в тъмното да минаваме падналите дървета. Продължихме по горния път, по някое време извадихме челниците. Като наближихме хижата и ни се стори че склона не е вече толкова стръмен се спуснахме надолу, за да не ходим чак до Пиздова вода. Излязохме между сградите с кучетата. Баскревилите ни надушиха отдалече и нададоха доволен вой... ъъъъъ, исках да кажа лай И както се шегувахме преди това за светещите в тъмното очи... ами вярно светеха Отървахме се на косъм от неравна битка насред снежната пустош и в осем събувахме снегоходките при колата. Мечтаехме за топла супа, но свършила, не всички са гонили десет часа Михаля по баирите
Все пак изпихме по един горещ чай, направихме разбор на прехода, казахме си всички похвали и суперлативи, които ни се полагаха и се прибрахме в София
Обикновено, когато пиша и си спомням Рила, я свързвам с думите на Вазов за Великата Рилска пустиня, особено при зимните ходения, когато белия пясък на снега наистина напомня на дюни. Сега обаче се сещам за едно стихотворение на Валери Петров, може би малко неподходящо, защото е пролетно, а на Балабаница изглеждаше сякаш зимата никога няма да реши да си отиде.
И все пак, това което чувахме докато пиехме чай в хижата, не беше ли обещание за капчук?
Пролет в планината
Ледът в тръбите се размръзва,
Навън чешмата пръска пак.
Бруррум! – по покрива се плъзва,
Огромна плоча мокър сняг.
Топят се белите камили,
прокапва тъмната ела.
(И ето где в снега се крили
загубените очила!)
И как е свежо! Порцеланът
на изолатора блести
и сякаш сам блестиш, обхванат
от свежи мисли и мечти.
Какво му трябва на човека?
Едно приятелство добро,
една шишарка сред пътека,
един бял лист, едно перо.
една случайна песен птича,
един нелош човешки път…
Бруррум! – как весело се свлича
по ламарината снегът!
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Вто Апр 14, 2015 11:03 pm
Mariana1000
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
Регистриран на: 29 Апр 2015 Мнения: 46 Местожителство: София
Страхотни снимки и на двете дами! Като гледам екипа е почти същия....а защо не спахте на хижата?
_________________ "Трудните неща изискват много време, невъзможните малко повече" - сенсей Георги Иванов.
Нед Май 17, 2015 9:28 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3375 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
sbalkan написа:
Страхотни снимки и на двете дами! Като гледам екипа е почти същия....а защо не спахте на хижата?
Защото бай iozkan е любител на еднодневните бедствания... така де - на еднодневните преходи.
Както сами се убедихте, важното е да има "адвенчър отсекъде".
П. П. Предния ден преди Балабаница някои от "екипа" се мотаха по Витоша - Лъвчето, Самара, залез на Черни връх...
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
)
Спряхме се на кратка почивка за чай от мащерка брана в района на Белмекен (естествено, че къде другаде?!) и бисквити 
Отървахме се на косъм от неравна битка насред снежната пустош и в осем събувахме снегоходките при колата. Мечтаехме за топла супа, но свършила, не всички са гонили десет часа Михаля по баирите
Все пак изпихме по един горещ чай, направихме разбор на прехода, казахме си всички похвали и суперлативи, които ни се полагаха и се прибрахме в София 
