Да походим...боси

На гимназиална възраст пробвах да походя няколко часа бос по едни черни пътища из Софийската планина над с. Кътина. Беше интересно и приятно, ала в следващите няколко дни имах рани (мехури) на стъпалата и се наложи да ги прекарам в предимно легнало положение. Явно ходенето бос из планините не е за всеки...

Ведрине, почва се полека Smile

Едно момиченце потича с Шампиона от Езерата (мисля, че това въпросния Костадин Маргин) час по снега и после няколко месеца не можеше да ходи...

Махам ги обувките когато мога, в края на лятото стигам до час-два ходене бос в планината, особено като са ми бавнички клиентите. На тях им обяснявам, че си пазя обувките Smile

Но пейзаж не виждаш - гледаш си в краката... Че като изриташ камък с бос палец, боли Smile

Преди няколко дни ме осени идеята да ходя бос известно разстояние, за да движа мускули, които иначе мързелуват и ми пада свода. Речено сторено. Поле на действието е Борисовата градина в София. На връщане от работа събух обувките при Коколандия и вървях бос по почвените пътеки (на места с малко сипица), стигнах до подлеза под алея Яворов и надолу по асфалта покрай басейна, Колодрума, ЦСКА, Спортна София до метростанция Стадион Васил Левски, където поради цивилизационни порядки и риск от нараняване обух обувките и продължих до къщи.

Впечатления и резултати:

Ходенето по пръст е приятно. По сипица боде, но приканва към работа с пръстите и включва повече мускули, за да се омекоти стъпването. Стъпването с твърдо стапало по сипица би довело до нараняване.
По гладък асфалт успях да променя походката към по-правилна с отъркалване от пръстите към петата. Можех да подтичквам леко без да ме боли.
По изровени и едър асфалт не беше особено приятно.
Щом обух обувките все едно се движех на колелца. Ходилата бяха приятно раздвижени и масажирани.

На следващият ден имах леко напрежение/мускулна треска в подбедрицата. Явно там минават мускулни влакна, които иначе мързелуват. Сводът се беше поизпънал леко и една болка, при възглавнияката на безименния пръст на десния крак бе отзвучала.

Следващите два дни карам пак с обувки и виждам, че пак си карам с неправилната походка. Скоро ще има втори дубъл.

При меко внимателно стъпване завърших без никакви охлузвания и наранявания.

Излиза, че обувките дори и удобни са все едно шини, които обездвижват много стави по ходилото.