Отовица-Мальовица-Ловница-Водния чал-Кьоравица-Рил. манастир
Всичко започна към 10:00 часа на 14-ти юли. На „спирката” на автобуса в Дупница ни чакаше с открит джип адаша Борислав - собственик на хижа (както се оказа по-късно по-точното име е хотел) Отовица. От каросерията на джипа се откриваха чудесни гледки към Рила, а по-сетне, с бързото набиране на височина - към Дупница и околните населени места. Напорът на въздуха, друсането в неасвалтирания участък на пътя и буйната растителност около него ни преносоха бързо в друг свят, различен от този, с който сме привикнали, и с който искахме да се разделим за една седмица.
Хижата се оказа истински хотел, съоръжен с всички удобства – санитарни възли с топла вода към стаите, просторни и добре заредени ресторант и бар под него. Подходящо място за започване, а още по-добре за завършване на една хубава експедиция в този дял на Рила!
Възползвахме се от ранното пристигане за да направим продължителна следобедна разходка за аклиматизация. Постепенно пред нас се откриваха чудесни гледки, както към планината, така и към равнината долу.
Възнамерявахме да стигнем до Кабул, но пътят до него, макар и предоставящ прекрасни гледки, се оказа по-дълъг от очакваното. Затова на широката билна заравненост пред него решихме да се прибираме обратно. Решихме връщането да стане по пътеката в долината на река Отовица. Слизането до пътеката бе кошмарно, а самата „пътека” се оказа в много лошо състояние – губеща се маркировка, клони, камъни, мощни ручеи и други препятствия, които трябваше да бъдат преодолявани. Така доволно изморени, но щастливи от прекрасните гледки, късно привечер се прибрахме в хижата, за да се насладим на нейните удобства.
На другия ден ни предстоеше преход до х. Иван Вазов. Първоначалното намерение бе да вървим по долината до Отовишко езеро, а след това да се порадваме и на Седемте езера, но състоянието на гореописаната „пътека” ни принуди да изберем по-класическия вариант. Преходът е дълъг, но изкачването е постепенно и в голяма част в сенките на гората. От време на време се откриваха чудесни гледки към Дупница и неговата околност:
След изкачването на билото пътеката се съединява с тази от х. Бял кладенец. От тук се откриват гледки към Калините и Поличите:
В хижа Иван Вазов нямаше много хора. Хижарите са любезни и свестни момчета, правещи всичко по силите си да направят престоят на посетителите по-приятен. На другата сутрин ни предстоеше траверс по билото до вр. Мальовица и след това до едноименната хижа. Преход, който бих препоръчал на всекиго, поради красотата на гледките, които предлага:
Част от Урдини езера, в далечината, вляво – вр. Мальовица
Връх Мальовица е притегателен център за туристите в Северозападна Рила. До него ни „чакаше” продължително и досадно изкачване:
Наградата за положените усилия са предоставяните от върха възможности за снимки, гордост за колекцията на планинаря:
Слизането към хижата бе по стандартния маршрут, украшение на който бе Еленино езеро:
На другия ден имахме разтоварващ ден, в рамките на който бе предвидена разходка с лек багаж до Ловница и евентуално Голям Купен. Няколко снимки илюстрират интересни обекти по маршрута.
При изкачването към вр. Ловница се разви купеста облачност и стана ясно, че без дъжд няма да мине. Поради това потеглихме обратно, но на два пъти – малко над Втора тераса и непосредствено пред хижата се наложи да вадим дъждобраните или якетата.
Тук е място накратко да отбележа, че х. Мальовица се оказа единствената негостоприемна хижа за целия поход. В детайли няма да изпадам, само ще посоча, че поводи за подобен извод имахме много. Същото мнение имаха и други туристи, с които обсъждахме тази тема. Една седмица след като се прибрахме от Рила се срещнах с приятел, който се оказа, че е бил на хижата няколко дни преди нас. Без да го питам и разпитвам, сам държеше да сподели, че обслужването в хижата е много лошо. Е, остава ни утешението от красотите, които този район предлага:
18-ти юли бе събота, но за нас не бе почивен ден. Предстоеше ни преход до х. Рибни езера. Преходът е дълъг - на нас ни отне малко над 11 часа, но задминахме група, която бе тръгнала от х. Мальовица 2 часа преди нас! Не е за препоръчване за хора, които не са добре екипирани или не са в добра кондиция. Няколко снимки на езера и върхове по пътя.
Хижа Рибни езера е постоянно местожителство на 21 годишен котарак, който е любим герой от форумите за Рила:
По програма в неделя до обяд бе планирана разходка до вр. Острец (Кьоравица) и Рилец. С качването на първия връх нямаше проблеми, но ниската облачност, която криеше езерата (Смрадливото и Мермерското) и Рилец правеше безпредметно качването на втория. При слизането към хижата времето частично се проясни, но вече бе късно за китка – предстоеше ни и слизане до Кирилова поляна.
Обядвахме на хижата (кухнята и бюфетът на хижа Рибни езера заслужават добра оценка) и поехме към Тиха Рила. При слизането се наснимахме на цветя, а долината е пълна и с билки. На Кирилова поляна отседнахме в мотел-ресторант „При чичо Киро”, от който останахме с добри впечатления.
Рано сутринта на следващия ден поехме пътеката към Рилския манастир. С две снимки от светата обител завършвам своя пътепис, който се надявам да не Ви е отегчил.
Сега е на дневен ред Пирин, но да поотмине навалицата и да намалеят жегата, маранята, комарите и мухите.
От години не съм ходил по маршрута : Костенец - Равничалско езеро (х. Белмекен)- х. Грънчар - х. Македония.
Има вариант първо на направя този маршрут, а после да продължа през Добърско (най-удобен транспорт) към Банско.
Да е живот и здраве!
Чет Юли 30, 2009 10:19 am
Kat
Регистриран на: 08 Юли 2007 Мнения: 872
Голямо, че и хубаво ходене с добра компания
Ама на Пирин, ако чакаш да намалее навалицата, трябва септември
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети