Разказ за преход от Чепън планина до село Кътина

Здравейте,

Мисля да разкажа за един преход в Стара планина, който е от доста по-редките и се надявам да бъде интересен и най-вече полезен за други, които имат намерението да го направят.
Става въпрос за Чепън планина до Кътина. Разстоянието е около 60 км, за съжаление нямам точна представа поради пестенето на батерията на телефона, както и прекъсване в част от маршрута, в което ни закараха с кола от една до друга точка. Но за това – по-късно.
Защо избрах този маршрут – това е родният ми край, но понеже там не сме много планинари или явно аз не съм попадала в такива кръгове, затова трябваше чак когато се запознах с мъжа си, който е доста по-запален планинар, за да се замисля да обикалям из местните планини.
Преходът беше 2 дни. Първият ден преходът обхваща гара Драгоман – Чепън планина – с. Василовци – с. Понор – Беледие хан (х. Люляка). Вторият ден: х. Люляка – с. Градец – с. Царичина – с. Кътина.
Нещо, което впоследствие се оказа ИЗКЛЮЧИТЕЛНО полезно е, че целият маршрут се покрива от картите на Стара планина на издателство Домино - част 3 (Белоградчик-Берковица) за прехода от Чепън до Беледие хан, част 3+част 4 (Берковица-Златица) - за прехода от Беледие хан до Кътина.

Ден 1
Пристигнахме с влака от София на гара Драгоман към 8:30 сутринта. Добре се получи, че за същия ден беше планирано състезание „Байк и рън за Чепън“, което ни подсигури маркировка от червени триъгълници, заградени с бяла рамка, които да ни напътстват за част от маршрута. От Драгоман тръгва и синя маркировка, но след вр. Петровски кръст, продължавайки надолу, някъде ни се загуби от поглед и не знам до къде стига. Не че човек може да се загуби в Чепън, но понякога маркировката помага, когато гониш време... Тук е мястото да спомена за незапознатите, че Чепън е карстова планина, част от старопланинската верига и в голямата си част преобладават скали, пътеките са каменисти, а гори има само в южните и северните подножия. Голяма друга местна забележителност е Драгоманското блато, което се намира в подножието на най-високия дял на планината и е подслон за гнездене на множество птици и дом на много растения, включително застрашени и/или ендемични видове. И може би най-важното - не без нотка на гордост в гласа, всеки местен ще ви каже, че това е малкият Пирин - със сигурност причината е в характерния скалист облик на най-високата част на планината. Smile

Допълвам с нарисуван маршрут на прехода за деня. Това не е GPS трак, засега съм от старомодните, които сме по хартиени карти и ако записвам трак, го правя с безплатната версия на Sports Tracker за Андроид, ако някой ден реша да проуча нещата, бих могла да опитам да кача нещо. Иначе в общи линии това е пътят. Синята точка е чешма Басарка. Жълтата точка е Маломаловския манастир.

От гарата в Драгоман се тръгва в посока Драгоманското блато или най-добре да питате за пътя за Годеч. Когато и последните къщи свършат, де факто на най-високата точка на превала на планината, се свива вдясно и нагоре по черен път. Би трябвало маркировката на състезанието от 25.04.2015 да стои още известно време, така че това също може да е ориентир.

Върхът е едно широко плато, на най-високата точка на което са натрупани камъни във формата на пирамида и това е и най-висока точка на планината (1205 м.). На метри от него е и самият Петровски кръст. Легендата гласи, че Петър бил убит от турците горе на върха и съселяните му от Драгоман издигнали кръста в негова чест. Предполагам, че обяснението може да е доста по-прозаично. Чела съм, че на върха е имало манастир преди векове, освен това в средната част на Западна България има традиция за поставяне на оброчни кръстове - не маркират места, където са погребани хора, разположени са на ключови места, имащи специално значение за местните хора, и тези кръстове се наричат на някой светец, като на деня, в който е честван, се ходи на кръста и се прави курбан. Забравих да спомена, че на метри южно от върха са останки от тракийско светилище на бог Сабазий, ако не се лъжа и там е било по-късно и разположението на манастира.

Поглед от върха на изток. Билото минава почти идеално в посока изток-запад. Открива се страхотна панорамна гледка. На юг - към Драгоман и блатото, Сливница, хълмовете Три уши и Мека црев, на които са се водили едни от решаващите сражения при Сливница през Сръбско-българската война от 1885 г.

Блатото. Проблясващото в далечината е Алдомировското блато - също важно място за гнездене на птици. Между тях, от дясно наляво, са две от трите уши и Мека црев.

Доколкото разбрах от интернет, това е съсънка. Имаше ги много там

Още повече имаше от това синьо цвете, което не можах да намеря как се казва. Основната част от планината беше синьо-бяла.

По-близък план на другата по-висока част от планината. Включва върховете Ушите (1137 м.), Каменати връх (1182 м.) и Чепън (1179 м.).

Поглед назад към вр. Петровски кръст и блатото. Някъде между вр. Ушите и вр. Каменати. По средата има друг връх, цели 1172 м., но на картата не е отбелязано името му. Удобното в този участък е, че се върви по черен път, маркиран от двете страни с разринати камъни. Камъни в тази планина - колкото искаш.

Поглед на югозапад към селата Раяновци (най-близкото), Мало Малово и Василовци. На заден план е ниската верига Три уши, взела името си от трите хълма. Не знам защо, но аз имам спомен, че по-близката част до Сливница, на практика източно от Мека црев, се нарича Камико. И там има камъни, може би затова Smile

Тази верижка не е интересна с нищо, освен с това, че преди имаше военни полигони на танковото подразделение в Сливница. Сега танково подразделение няма, а полигоните се разпадат.

Това в далечината е вр. Каменати, поне би трябвало да е той, тъй като следващият е последният най-висок и е Чепънския връх. Държа да отбележа, че тук пътека вече слабо се намира, но има. Има и останки от път, маркиран с камъни, но да не се разчита на него. Поне няма обрасли участъци и ориентирането е..само направо.

Бърз поглед на север-северозапад към селцата в Годечката котловина

И самият Каменати връх с кръст върху котата. Изглежда се подменя, наоколо имаше разхвърляни разпаднали се парчета от стария кръст.

Гледка към Годеч. Върхът, който си личи да е с най-много сняг и най-висок, би трябвало да е Ком. В този момент ми хрумна, че правя нещо като мини Ком-Емине, посоката беше същата, пак сме в Стара планина...

От този момент нататък започва плавно слизане към по-ниската част на планината. Пътека вече почти няма, но пак следваме посоката. В най-ниската точка на този масив се стига до една седловина. В нея пътека няма, но за сметка на това се вижда черен път, вървящ в посока изток-запад в подножието на билата. Тук планината става доста неудобна за вървене по билото заради многото единични връхчета, които изискват качване на 100-150 м и после слизането им, за да следва пак същото. Пътеки също не видях да има, така че най-добрият избор е този път. Той върви точно по границата на гората над селото на снимката.

Ако сте на прав път, ето това би трябвало да се вижда в посока запад-югозапад. Снимката е правена буквално на 50-ина метра над черния път. Пътека няма, слизането е стръмно и през камъни. На моята карта имаше маркиран черен път, минаващ точно през тази седловина, но явно не е вярно... Или аз не съм се оправила... Но 10 минути и мъките свършват.

Ето го и самият път, точно в момента, в който се засякохме отново със старите ни познайници - бегачите и колоездачите. Снимката е в посока запад и точно по средата се намира тази седловина, през която слязохме долу, а горе се вижда хълмчето, по което се спуснахме. Както се вижда, пак камъни...

10 минути след слизането от седловината и се стига до известната местна чешма Басарка. Водата е чудесна, макар и варовита, но такъв ни е района Smile

На картата по-горе чешмата е отбелязана със синя точка.

Има и някакъв остатък от път, в интернет го срещах обозначен като римски път. Не знам дали е така, то у нас всички стари каменни пътища и мостове са римски Very Happy

Но пък звучи логично. По-нататък се разклонява от нашия път и прехвърля билото, спускайки се по северния склон в посока към Годеч. Това щях да уточня, макар и вероятно да няма нужда - малко след чешмата има разклонение, хваща се пътят надясно, така че да се държи посока изток.

На около 15-20 минути от чешмата се намира Маломаловският средновековен манастир "Св. Николай". Горе на картата е отбелязан с жълта точка. Иначе се стига до една огромна широка и почти равна поляна с маса и две пейки, с едно дърво отстрани, оградено от нисък каменен зид (не знам какво беше това..). Та на масата с пейките се свива наляво и надолу по северния склон. От пейките до манастира са буквално 2 минути слизане, но от горе от пътеката той не се вижда, понеже е скрит в шубраците. Излишно е да споменавам, че поради безстопанственото му състояние е в окаяно състояние, не без "помощта" на иманяри, които са преобърнали наопаки целия под на църквата. В момента само тя е най-добре запазена, има и постройка до нея, но е почти разрушена. Другото интересно поне за мен бяха (оброчния) кръст - номер 2 за деня; както и аязмото (поне на такова прилича), и чешмата, съградена през 1900 г. от търговец от Дебър...

След връщане на основната пътека отново продължихме надолу по пътя. Тук вече се влиза в по-гъста гора, което след почти цял ден вървене из камънаците горе си е направо рай. Предстои плавно спускане до село Василовци. На около 5-10 минути след масата и пейките при манастира има разклонение на пътеката. Едното тръгва вляво и нагоре, другото - надясно и надолу. Хваща се дясното, така или иначе това е посоката за Василовци. След това няма повече разклонения и след около 20-ина минути селото вече се вижда.
Тук оригиналната идея беше да преминем през цялото село в посока изток и веднага след последните къщи да свием вдясно по пътека, движеща се покрай някакви храсталаци и после прерастваща в черен път. Идеята беше да превалим хълма и при останките от военния полигон да хванем асфалтов път, който да ни отведе до с. Понор, от там 2 км. по асфалт до главния път към Петроханския проход и надолу по някоя пътека или по пътя - и до Беледие хан. Преходът обаче ни измори, беше около 16:00 следобед и бяхме вървели от 9:30 сутринта почти без спиране. За късмет две жени ни качиха на автостоп, точно когато се бях предала и решила в крайна сметка да премъча хълма, Понор и главния път. Закараха ни точно до махалата Беледие хан. За съжаление ресторантът точно на кръстопътя на Беледие хан - там, където пътят от Сливница и Безден се влива в главния за Петрохан, а отстрани има отбивка за Беледие хан, този път беше затворен и всъщност окончателно затворен. Но така или иначе целта за деня беше хижа Люляка - една изключително приятна изненада, без която маршрутът ни за уикенда щеше да приключи тук, на главния път, стопиращи или чакащи автобуса за София.
Та тази хижа Люляка се намира на около 30 минути пеша (за изморени планинари, за свежи е по-бързо) от главния път. Върви се само надолу по асфалта през махалата и се стига до отбивка, която си има табела. Хижата е била отдадена под наем миналата година през септември на едно семейство, които заедно с човек, който явно е и хижар, се грижат за нея и посрещат гости. Хората са вложили видимо доста пари за постягане на нещата и условията са чудесни - като за хижа и като цяло. Хижата е двуетажна, стаите са обновени, чаршафите са чисти, банята и тоалетна са общи, по една на етаж, има богат избор на храна и пиене, има си хижарски котарак и хижарски кучета, разположени са точно до реката - Крива река - какво повече да иска човек?

Това е разказът ми дотук, по-късно ще кача описание и на ден втори, за да не се получи много дълго тук, а и самите маршрути като местности и възможности за туризъм са страшно различни, както ще се разбере по-късно.

Само искам да уточня за картите - картите в първия ден почти не сме ги ползвали. Вярно е, че като местна аз горе-долу познавам района и се ориентирам най-малкото по селата наоколо, като ползвах и картите на google maps (през приложението Sports Tracker), но като цяло маршрутът е лек и всеки с достатъчно опит в ориентирането може да се оправи без никакво чудене.
Ако някой има въпроси или коментар, моля да сподели. За пръв път пускам такъв разказ във форума и подозирам, че може да пропускам важна информация.

Последната промяна е направена от dreamon на Сря Апр 29, 2015 10:19 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Здравейте отново.

Продължавам с историята за прехода ми от Беледие хан (хижа Люляка) до село Кътина. Продължавам да вярвам, че публикувам не особено интересна информация, но като се има предвид, че самата аз търсих до преди няколко дни в интернет нещо повече за пътеките между Царичина и Кътина, все някой ден пък може би някой ще попадне на този разказ и ще му е полезен с нещо Smile

Започвам с допълнението с карта на маршрута. И тук ще уточня, че имам GPS трак (със Sports Tracker за Андроид), но като старомоден ползвател на хартиени карти не съм се интересувала дали и как да ги кача някъде за споделяне. За направа на картата ползвах за модел трака (отново старомодно, но това е засега положението Smile

). С жълти цифри съм отбелязала по-ключовите места.

И така, снимка за спомен с хижата. На картата това е номер 1

Около тази хижа маркирани пътеки няма. Ние искахме да стигнем до село Градец. Според картата имаше някаква пътека, вървяща по поречието на река Крива в посока юг, изцяло заобикаляща билото и включваща се някъде там на юг в най южните махали на Градец. Само че единият хижар ни посъветва да се качим директно нагоре, на изток, през билото и да слезем надолу после към селото. Било 20 минути. Тръгнахме, в началото имаше „маркировка“ от облепени с червено тиксо дървета, която обаче при излизане от гората се изпари. Вероятно трябваше да вървим нагоре, но това означаваше провиране през всякакъв вид храсти и трънаци. Е, направихме го и криво-ляво за половин час бяхме горе. От там направих тази снимка на скалите до хижата

Пътят в посока Градец продължаваше през поляни, този път почти без тръни. Следвахме указанията на хижаря и вървяхме по посока на далекопроводите – в нашия случай точно там минават два такива – там, където излязохме над хижата, един ни минаваше отляво, а другият – отдясно на юг. Продължихме и за щастие точно където вървенето ни по права линия се засече с горния далекопровод, попаднахме на черен път. При справка с google maps си личи, че някъде там наистина има черен път, който слиза в селото. Теренът за преодоляване след далекопровода представляваше една малка падинка, при достигането на която черният път свива от посока север към посока югоизток – точно към селото. Изкачва се ниското било и първите къщи вече се виждат. Ето снимка от началото на изкачването на това ниско било

Хижарските кучета ни изпроводиха почти до Градец. Не посмяха да продължат явно заради местните кучета.

От това било се открива чудесна гледка на югозапад. Селото на снимката е Опицвет

20-те минути се оказаха час и половина за нас. Не знам човекът тичал ли е, но най-вероятно не е преценил правилно времето, когато го е вървял. Дори и да не се бяхме лутали из храстите в търсене на място за провиране, щяхме да стигнем за поне 40 минути. Така че да се има предвид.
При влизане в Градец свихме веднага вляво по асфалтовия път покрай гробищата. Този път се вие по цялото село и накрая извежда на главния път за Царичина. Решихме да вървим към Царичина по асфалт – не особено приятно, но не искахме да губим време в разпитване за пътеки и търсенето им, като имахме цивилизованата алтернатива път, при положение че ни чакаше неяснотата на Царичина-Кътина.
Снимка за спомен на последните къщи на Градец

Сега за Царичина. Мисля, че от целия маршрут Царичина може да се определи като най-интересното място и достатъчно добър обект на туризъм само по себе си. Само че едва ли има някой, който да не е чувал с какво е известна Царичина, дори и само като фраза – Царичина дупка. Smile

Честно казано, преди да отида там, имах някакви различни представи за това село, вероятно от всичките изчетени в миналото истории. Представях си го по-голямо, дупката – малко по-обозначена къде е, хората – по-мрачни и селото – също по-мрачно и сиво. Разбира се, нищо от тези неща не се оказа вярно. Smile

Беше неделя, слънчев ден, хората бяха си дошли по къщите и вилите, пивницата беше пълна и всъщност тя беше единственото със заглавие дупка, което видяхме наоколо.

Снимка от площада с новия параклис и паметник за загиналите във войните от селото

След едночасова почивка за събиране на сили с помощта на кръчмата и изучаване на картата за пътя по-нататък, решихме да продължаваме. Почти никой от хората, които питахме, не знаеше как да ни упъти, някои дори не знаеха името на най-близкия висок връх Кълна глава, камо ли да знаят къде се намира. Положението обаче е следното – за маршрута, който избрахме към Кътина, трябваше да се подсече от север този връх Кълна глава.
Тръгва се от въпросната пивница „Дупката“, т.е. по асфалта от Градец се продължава направо нагоре. При едно заградено пространство с надпис, че влизането е строго забранено, има охрана и т.н., с един прост фургон вътре с надпис на него нещо от сорта на alien.bg, се свива веднага вдясно по черен път. В края на къщите той се разклонява. По-явната му част продължава направо и нагоре, т.е. на юг в посока някакви открити мини и Драговищица. Нашият път свива леко вляво и надолу, слиза в дерето и при тамошните последни къщи се изкачва право нагоре по билото. Това е хълмът, който после продължава във връх Кълна глава.
След 5-10 минутно стръмно изкачване в горещината се стига до Т-образно кръстовище с друг черен път. Тръгва се наляво по него. А ето снимка от Т-образното кръстовище назад към селото. Иначе мястото на снимката е отбелязано с номер 2 на картата

Тук също има малко къщи, но при последните видими се свива надясно и нагоре пак към върха. Пътят продължава и подсича някакъв връх от горе-долу запад, минава през една приятна борова горичка и стига пак до Т-образен кръстопът - номер 3 на картата. Надясно се продължава надолу към Драговищица, а двата пътя наляво се оказа, че се сливат и са нашия път, който обикаля от север връх Кълна глава. Тук вече гората става широколистна, на места има следи от дървосекачи – обичайните пластмасови бутилки, опаковки и гуми от камиони и много нарязани клони.
Имаше и някои странни образувания

Стряскането, което ни причини иначе най-запознатият човек от Царичина по отношение на пътеките, че всичко ще е обрасло, се оказа неоснователно. Широки черни пътища, личи си и, че се ползват редовно, а и високите дървета не позволяват особено формирането на храсталаци.
Когато пътеката се обърна на юг-югоизток, наближавахме вече участъците, в които имаше опасност да сбъркаме пътя и да се изгубим. Първият знак за това беше едва забележимо отклонение от пътя леко надясно. Обрасло с храсти и трева, решихме, че това не е нашият път и си продължихме нататък, а само го ползваме за ориентир, че наближаваме по-сериозното кръстовище. След 5 минути се оказахме прави и стигнахме до кръстопът, който по наше очакване трябваше да е кръстообразен, но нещата се оказаха малко по-различни. Път надясно и надолу – ясен, към Балша. Два пътя наляво – един рязко наляво, един малко по-надолу, но не достатъчно надолу, за да се води като продължение направо от нашия. Според картата трябваше да хванем левия път. Само че се усъмнихме – най-малкото защото реалността не отговаряше на картата. Поразгледах наоколо и открих едва забележим път, обрасъл с трева, който действително е нещо като продължение право надолу от нашия, от който дойдохме, но се намираше малко по-отляво от там, където бяхме излезли.
Вече подозирахме, че пътят рязко наляво не ни върши работа, а е този, който според картата трябва да свие рязко наляво метри по-надолу. Така че тръгнахме по не-толкова-резкия-наляво път. Този участък съм маркирала с номер 4 на картата.

Оказахме се прави и след няколко минути стигнахме до следващия очакван с интерес участък, където два пътя се отделят от нашия като два лъча на югозапад и на югоизток и оформят буквата Л. Е, не бяха толкова близо, колкото според картата, но този път нямахме съмнения и продължихме по най-левия.
Ето тук съм снимала втория, лъчът на югоизток (този отдясно) и нашия път (този отляво). Това място е под [img]номер 5[/img] на картата горе.

В този участък има разклонения, които ги нямаше на картата, но вероятно са на дървосекачи. А и посоката е важна, а нашата беше правилна. Попаднахме на закъсали с джип на един такъв път под нашия, но с нищо не можехме да помогнем, понеже беше технически, и продължихме. Малко след тази кратка среща попаднахме на ловджийски заслон от няколко фургона и дъсчена постройка.

5 минути след него следваше последният очакван проблемен участък. Както вече бяхме свикнали, реалността не отговаряше на описаното в картата. Според картата се стига Х-образно кръстовище, но реално е на две части. Първо се стига Т-образно и се свива перпендикулярно наляво. Споменавам перпендикулярно, понеже има някакви останки от път рязко наляво и надолу в посока север, което го няма на картата. След буквално 20-30 метра следва още едно Т-образно кръстовище. При него пак се свива наляво в посока север. Идеята е, че на юг е военното поделение до Балша, а там не е ясно дали може да се мине. Последният път, когато мъжът ми е минавал по този път, е стигнал до „задънена улица“, пътят свършил и трябвало да се връща обратно. Затова и това обикаляне, за което ще пиша след малко.
Двете кръстовища са с [img]номера 6 и 7[/img] на картата.
Ето снимка от второто Т-образно кръстовище в посока първото

Тук черният път обикаля, за да се слезе долу в дерето на Кътинска река. Обикалянето се налага, понеже е доста стръмно. Оттук нататък няма как някой да се обърка, просто се следва пътеката до долу при реката и тя ви завежда до селото.
Една снимка с пътеката и отзад през дърветата се вижда местният най-висок връх Здравчи камък.

Пътят на няколко пъти пресича реката, така че имайте го предвид през пролетните месеци. Улучихме доста голямо пълноводие, но само аз си понамокрих външната част на едната обувка, така че не е нещо особено. Следват 5 км вървене по ето такъв път.

А ето така топло ни посрещна Кътина Laughing

Ето кратко обобщение на деня – общо изминати около 18.5 км за 7 часа (не броя обяда). Една значителна част от това време беше за ориентиране през шубраци, четене на карти и оглеждане откъде е правилно да се мине. Само от Царичина до Кътина е около 12.5 км.
Надявам се да съм била полезна с нещо, за това че не бях интересна с втория разказ – това е повече от сигурно Smile

Иначе този район е като цяло леко подценяван според мен. Имам предвид Софийската планина. Има доста интересни места и пътеки, тук-там по някоя маркировка. Поне за такива като мен е интересно – такива, които обичат занемарени места, които някога са били интересни по някакъв начин, но сега вече западат и тук-там се намират поизоставени паметници, села с интересна история, почти заличена туристическа маркировка, малки природни забележителности и т.н. Не може да се сравнява с красотите на Рила и Пирин да речем, но за хора, които са наблизо и искат усамотение, това е много по-добър избор от да речем претъпканата Витоша. Smile

Последната промяна е направена от dreamon на Сря Апр 29, 2015 10:28 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Благодаря за труда по описанието и снимките.
Манастирчето от кой век е?

	Цитат:
	Имаше и някои странни образувания

Това ми прилича на стар окоп.

Манастирът не е много ясно от кой век е, би могло да е бил част от т.нар. Софийска Света гора, но това са мои предположения.
Иначе съдейки по стенописите, са от преди няколко века. В интернет четох, че по оценка са около 16-17 век. Бил е действащ до към ХХ-ти век.

И аз си помислих за окоп, имаше и други подобни наблизо, все пак районът е близо до военни поделения. Но в гората?? Вероятно съм лаик по тази тема, понеже съм виждала окопи само на открити места. Smile

Това са траншей, по Татово време имаше доста такива, в тях се разполагаха танкове и друга техника стационарна, при евентуален проблем вместо да губят време да ги карат на самоход там си стояха и само личният състав се предвижваше до тях.

Благодаря за уточнението. Научих нещо ново, макар че сега като гледам, би трябвало да се познае лесно. Значи можем да ги броим към забележителностите на района Smile

Много хубав: маршрут, пътепис, снимки в комбинация с хубаво време. С една препоръка, която не се отнася само за конкретния материал, по възможност да се дава маршрутът по карта под формата на GPS трак или ръчно изчертаване.Например пътят от Драгоман по билото до Маломаловския манастир/с продължение до Годеч/ ми е познат и по написаното и фотосите се ориентирам. Във втората част независимо от описанието,трудно си представям детайлно пътят по който сте минали.
Ще допълня:от Драгоман до падината по която минава пъта между Голямо Малово/Ряновци/-Прекръсте/Каленовци/N 42 57.217 E 22 59.050, има червена маркировка, след светилището и пирамидки. /има и частично дублиране със синя/

Използвам случаят по повод запитване към мене от преди доста време/boris_borisov/Пон Фев 02, 2015 3:23 pm/ и показаната снимка
/HHristov/Пон Фев 02, 2015 6:00 pm:https://drive.google.com/file/d/0BybVLkv1CiU2VXVQb2JsQ2ZUejA/view?usp=sharing/,както и:

	Цитат:
	....маркиран от двете страни с разринати камъни. Камъни в тази планина - колкото искаш.

Това е трасе на много древен тракийски път с характерната "маркировка",трасето се почиства и камъните се нареждат от страни. Много по късно римнялите използуват някой от тези пътища, като ги "павират" и сега ние ги знаем, като "римски", подобна част от такъв е заснет на снимката:

	Цитат:

Светилището на върха е уникално, по останките се вижда, че е градено с обработени каменни блокове подобни на тези от Перперикон за съжаление не добре проучено.

В резюме,интересен маршрут, както в исторически, така и в естетически план.Чепън планина не е Рила...Алпите и Хималайте, но и те не са Чепън планина.

Благодаря за обратната връзка. Допълних и двете части с карта-снимка на Google Earth. Все още не съм убедена, че мога да направя свободно снимка на някоя от картите, които имам. Може би прекалено стриктно следя да не наруша нечии авторски права Smile

Ако смятате, че няма проблем, ще кача снимки на самите карти с отбелязани на тях пътищата, по които съм минала.
Иначе модерното си е GPS трак, но както написах и по-горе, за момента съм от по-старомодните и ползвам хартиени карти - какво да се прави, част от удоволствието Smile

Имам GPS Трак, но засега не знам как да го сваля и споделя достатъчно публично.

Аз пък мога веднага да допълня за червената маркировка - тя е на организаторите на състезанието "Байк и рън за Чепън". Не знам миналата година дали я е имало пак в този й вид, но тази година със сигурност я подновяваха и по нея състезателите се ориентираха. Както се случи, ние като пешеходци също се ориентирахме по нея. Може спокойно да се ползва за част от маршрута - от Драгоман до след вр. Ушите, където слиза под билото и в посока селата.

А за маркираните с камъни пътища - днес научих нещо ново, не знаех, че са се маркирали по този начин още от траките. При възможност ще проуча въпроса специално за тези на Чепън. Вероятно е така, най-малкото заради наличието и на споменатото от Вас светилище на Сабазий в подножието на Петровски кръст.

@dreamon,
И аз благодаря,така е много по-добре. По снимката на маршрут 2 ръчно изчертах трака/http://dox.bg/files/dw?a=1c1b465d3e/ и заедно с пътеписа и снимките стана ясно от къде сте минали.
Това за авторските права е сложен въпрос, но мисля, че показването за онагледяване на части от карти не представлява някакво нарушение. Конкретно във форума има много такива примери.
Червената маркировка и миналата година я имаше, предполагам и в предишните също. Всъщност маршрутът в частта си по билото е обгледен и спокойно може без маркировка за туристите, за спортистите е друго.

Цитат:

Хората са вложили видимо доста пари за постягане на нещата и условията са чудесни - като за хижа и като цяло. Хижата е двуетажна, стаите са обновени, чаршафите са чисти, банята и тоалетна са общи, по една на етаж, има богат избор на храна и пиене, има си хижарски котарак и хижарски кучета, разположени са точно до реката - Крива река - какво повече да иска човек?

Това добре, но:

	Цитат:
	Около тази хижа маркирани пътеки няма.

без да го вменявам в задължение мисля,че стопаните на хижите сами трябва да поддържат маркировката в прилежащите и райони.
Разбира се това е въпрос на лична инициатива свързана с посещаемостта на обектите.

Благодаря за споделянето на маршрута. Трябва и аз някой ден да отделя време и да проуча как се прави. Подозирам, че ще бъде доста полезно, като се има предвид понякога през какви непопулярни места минавам, а утре някой може да търси информация точно за тях.

Сългасна съм относно поддържането на маркировката. Надявам се с времето тези хора там да разберат, че има интерес към такава и да направят. Само че не знам как стои въпросът, когато хижите са вече частни (честно казано и ми се губи по какъв начин стават частни, земята ли се връща от реституция, заменки ли са правени, продажба ли от държавата, какво ли..?), доколко хижарите могат да имат отговорност да правят маркировка и най-малкото доколко знаят, че би било редно да поддържат пътеките, за да може да имат повече туристи?
Така или иначе тези се оказва, че са нови, от септември миналата година. Аз нямах особени очаквания към тях, като се има предвид колко близо са до главния път и до цивилизацията, така че и с това, че условията в хижата бяха повече от добри, бях достатъчно доволна. Пък след няколко години дано да видим маркировка. Smile

Синьото цвете е хиацинтела или известно още като див зюмбюл, а видът който се среща у нас е Hyacinthella leucophaea.

Поздравления за прехода. Винаги се радвам, когато някой реши да поскита из "малките" планини в Софийско - обикновено пренебрегвани и слабо познати. Също така се радвам, че хижа Люляка (отново) е функционираща. С изключение на участъка между "Люляка" и Царичина маршрутът ви съвпада с два наши прехода (Драгоман-Василовци) и (Царичина-Кътина), описани съответно тук и тук. При положение, че искате и в бъдеще да документирате ходенията си с андроидски телефон, бих ви препоръчал не Sports Tracker, а две други приложения, начина на работа с които сме описали тук.
Маломаловският манастир е от XVI-XVII в., или поне стенописите му са от това време. Самата църква и постройките около нея са може би и по-ранни, но това така или иначе никога няма да се разбере, защото иманярите са унищожили всичко, каквото може да бъде унищожено.

_________________
Планинарство за всеки
Пътят на св. Яков (Camino de Santiago)

Rincewind, оказа се, че отдавна съм свалила Oruxmaps на телефона, без да се възползвам от плюсовете. Инструкцията на Вашия сайт е доста подробна и разбираема, така че мисля веднага да се заема Smile

Следващият път ще качвам и тракове, полезно би било точно за такива слабо познати места.

А по повод маршрута Чепън - Василовци. Не знаех, че има път, който подсича северно Попов връх. Ние слязохме, както бях описала по-горе, от юг през трънаците и камъните. По този начин успяхме да минем през Басарка и там напълнихме бутилките с вода. Не знам как е положението с водата през лятото, но напролет тази чешма определено помага. Ако правилно предполагам къде северното подсичане на върха се "влива" в пътя, по който ние вървяхме в посока манастира, то от това вливане до чешмата има 2 минути пеша, така че закъсали за вода могат да слязат малко, за да си налеят.

Впоследствие разбрах, че в района, особено над Василовци, има много на брой оброчни кръстове из горите. Понеже съм фен на такива места, мисля някой път да направя експедиция в търсенето им и с удоволствие бих допълнила тукашния разказ. Smile

А един въпрос - хижа Люляка за какъв период не е работила?

	Цитат:
	А един въпрос - хижа Люляка за какъв период не е работила?

Ами преди 7-8 години ми се случи да мина два пъти през нея в рамките на половин година и на двата пъти беше затворена, а отвън изглеждаше като гробница, та реших, че е поредната погребана хижа ... Оттогава не съм минавал.

_________________
Планинарство за всеки
Пътят на св. Яков (Camino de Santiago)