В предната тема забравих да напиша, че вечерта се събрахме с Митко, брат му и Ваня на лагера с идеята да се помотаем заедно в района. Та - заплюхме идния ден - Събота - за почивен. Speedy трябваше да дойде рано сабахле от Неврокопъ и да се помотаем заедно по Вихрен. Така и стана - къмто 8 той се изсипа от маршрутката. Събрахме по една малка раница, зарязахме палатките на припек и поехме към х. Вихрен. Там опънахме по една кола и към 10:30 се закатерихме по пътеката. Найде около Елтепския поток Митко и компания решиха да се качват нагоре през Кабата. Митко има някаква странна фобия от стръмни голи склонове, та подсичащата източния вихренски склон пътека му се видя лоша, другата - по-приемлива. Та на потока се разделихме на две. Ние - Speedy, Ива и аз поехме посока Премката през Джамджиевите скали и Големия казан.
Хвойнати връх на разсъмване.
Ива на Джамджиевите скали
Големият казан и заслона
Прочутия ледник в циркус Големият казан под североизточния склон на Вихрен
Същия ледник, отблизо. На него видяхме козето стадо на връщане.
Вървенето беше ОК, на Казаните видяхме бая хора. Не бях минавал оттам и гледката определено ме впечатли - бая градниозно и почти клаустрофобично ми се стори минаването през големия Казан. В 13:00 бяхме на Премката. Ива реши да остане там, не и се мотаеше повече. Speedy и аз тръгнахме към заслон Кончето. Там хората от парка щяха да монтират табелата на Жоро Станоилов. Подсякохме Кутелския склон и излязохме на Кончето. Там позяпахме малко навалицата - има и комични моменти при минаването На самия ръб намерихме малка скатана туфа еделвайси, поснимахме ги и продължихме към Банския суходол. Оттам бързо се спуснахме към заслона.
Еделвайс на Кончето.
Няколко минути след нас пристигнаха помагачите с частите от табелата. Появиха се Жоро левски, Катето, Жоро от Неврокопъ. Както се оказа бяха мъкнали всичко на ръка щото добитъка запънал нейде из Каменитица. Както се оказа хората от парка си бяха достатъчни за монтажа, ние позяпахме докъм 16:00 и поехме назад - Speedy гонеше последния автобус от Банско къмто 20:00.
На заслон Кончето. Жоро левски пристига с части от конструкцията на таблото.
На заслон Кончето, суматоха при монтажа на таблото.
Кончето и Бански суходол.
Котите на Кутело (не са две ) и Вихрен отзад.
На връщане аз минах през Кутело, че исках да хвърля едно следобедно око наоколо от високо. Към 17:00 се събрахме на Премката. Ива си беше заминала - малко я прекарахме че у нас беше водата и храната Както и да е тя се беше оправила някак си надолу ... На снежника в големия казан видяхме дежурни кози - цяло стадо налягало по снега. Бързо се свлякохме по пътеката надолу и към 18:45 бяхме на х. Вихрен. Оттам тръгнахме към Палатките до Бъндерица. Speedy си закъсняваше направо, та уговорката беше ако по пътя надолу не хване стоп, да го метна с колата до Банско. За късмет малко преди Байкушевата мура се появи Вангел с черния пес и качи Speedy за Банско. Е, останах да му вися с левче заем, ама ще се издължа де ...
Долу се Митко, брат му и Ваня се бяха прибрали вече, стигнали до Кабата, огледали Влахинските езера, абе харесало им беше. Искали и до Вихрен да ходят ама Митко като видял южния склон на върха и му станало зле. Другия път явно... Малко след мене пристигна и Ива - писнало и да ни чака и тръгнала надолу, нахранили я по пътя, тя пък напоила хората с вода, циркове . Късно вечерта се появиха и Жоро левски с адаш си от Неврокопъ и Катето, минали по Банския суходол, Кутело и Вихрен, прибрали се на осветление през Кабата.
Митко на палатковия лагер при х. Бъндерица.
--------------------------------
29 Юли 2007
Сутринта се събудихме къмто 07:00 и почнахме яко мотане - събирахме в дисагите нова порция манджи като за 5 дена. Отивахме към Василак като за начало. Групата на Жоро щеше да върви с нас и да слезе през Демяница до Тодорова орница. Там трябваше да се съберат с Вангел на път за София. Митко с хората си решиха да се помотаят нагоре от х. Вихрен - бяха поизгорели от ходенето и го дадоха почивен ден.
Както и да е, тръгнахме от х. Вихрен чак в 10:30 - закъснели още с тръгването. Веднага влезе в действие авариен план - Вървим заедно и се качваме на Тодорка. От върха Жорови минават посока пистите и слизат долу нейде на пътя, за да хванат Вангел до 15:30. За Демяница явно нямаше време. Пътьом минахме покрай Окото, снимки малко пощракахме и продължихме към Жабешкото езеро. На Равнако пак срешнахме Вангел с черния пес. На Жабешкото пощракахме малко снимки на Муратовия връх, скоростно се качихме нагоре и към 13:30 бяхме горе на Премката. Оттам Жоро дръпнаха нагоре към малка Тодорка.
Ез. Окото и Муратов връх отзад.
Жабешкото езеро и Муратов връх отзад.
Ние с Ива подсякохме върха и минахме над горното Тодорино езеро. Там пресипахме фотото и бутилка вода в малката раница и драснахме и ние по склона на малка Тодорка. От билото пътьом наснимах здраво циркусите Бъндеришки и Василак. При средна Тодорка се откри една великолепна гледка към Вихрен и Кутело - няма такава просто. Там яко снимане - поехме към връх Тодорка. Там ни чакаше изненада - преминаването от върха към пистите си беше проблем - гаден ръб, на запад от него склона към Бъндерица, на изток пък имаше отвесен улей към Къркъма. Жорови бяха притиснати от времето и поеха риска да минат с пълните раници по ръба. С Ива ги изчакахме, докато се уверим, че са преминали нормално и се спуснахме по склона на Тодорка посока малкото Тодорино езеро. Оттам отидох да прибера раницата и поехме по Овчата поляна към долното Василашко езеро. Там бяхме към 17:00. Опънахме шалтетата на брега, хапнахме и му ударихме една яка дрямка докъм 6-7.
Циркуса Василак от в. малка Тодорка.
Върхове .
Бъндеришки чукар и Дългото езеро от малка Тодорка.
Стражите от малка Тодорка.
Тодорините очи.
Бъндеришкия циркус с Муратов връх и голямото Муратово езеро.
Близнаците Вихрен и Кутело от Тодорка.
Ски-пистите от Тодорка. Вляво Жоро, Жоро и Катето преодоляват опасния ръб.
Къркъмския циркус от Тодорка.
Събуди ни яка суматоха откъм потока от горното езеро - там група бракониери си бяха опънали бивак и яко сечаха гората за подпалки. Бяха опънали бая въдици та сновяха насам натам да ги оглеждат. Файда йок де, тя рибата не е като водата да няма свършване Както и да е скатахме се из треволяка, опънахме палатката и се опънахме на мохабет и ракийка
Залез в Стражите, на брега на долното Василашко езеро.
--------------------------------
30 Юли 2007
Станахме почти късно. Скатахме голямата раница в клека и към 09:00 с малката раница на гръб поехме по склона южно от долното Василашко езеро, откъм полуострова нагоре. Оттам по един каменист улей за около 45 минути излязохме при едно от горните Василашки езера, разположено северно под безименния Типик. Района наоколо си е яко камънак и чукари, ама гледките към скупчените езера си бяха яки де, струва си човек да се помотае из южния Василак.
Едно от Василашките езера под Типиците.
Повечето от горните Василашки езера.
Оттам се качихме посока безименния Типик и под върха влязохме малко навътре в циркуса Валявишки дупки. Мястото е интересно за мене, не съм ходил там заради зачезналата пътека и изобилието от клек около езерата. Оттам драснахме към върха и към 11:00 бяхме горе. Гледката е мегаяка просто - вижда се целия Василак, Тодорка, Типицкия циркус и Валявишките дупки. Порадвахме се бая време на гледката и хванахме през седловината посока баш върха Типик. Оттам тръгнахме все по главното било до връх Възела, по всичките му чучки.
Типицкия циркус и езерата вътре, отзад един от Типиците.
Поснимах доста Башлийкия циркус, но звездата на тоя район беше безспорно една - Тевното Василашко езеро. През цялото време то седи нейде долу тъмно синьо и недостъпно, предлагайки различни форми от всеки един връх на билото. Снимах го много, разбира се От в. Възела се отвори гледка към Бъндеришкия циркус, позяпахме и натам. Към 13:00 поехме по скалния ръб посока връх Василашки чукар и оттам се спуснахме по сипея до Тевното Василашко езеро. Напълнихме вода оттам и хванахме надолу по склона към горното Василашко езеро. До него слязохме по един каменист улей, при езерото пресякохме потока, идещ от Тевното Василашко и по пътеката покрай източния му бряг излязохме на царската пътека за Демяница. До долното Василашко стигнахме към 14:30, събрахме багажите и му ударихме яко следобедно излежаване и мързелуване по шалтетата покрай хората на брега.
Тевното Василашко езеро.
Башлията и Бъндеришкия чукар държат един диамант помежду си, снимката е от главното било.
Отново Тевното Василашко езеро, Ива позира.
И отново...
Бъндеришките езера от в. Възела
Стражите от брега на Тевното Василашко езеро
Горното Василашко езеро
Къмто 19:00 хората зачезнаха, останахме ние и една жена, сама тръгнала на палатка и явно я беше шубе. Присъедини се към нас, мохабет малко и легнахме да спим.
На брега на долното Василашко езеро
--------------------------------
31 Юли 2007
По прогноза на 31, Вторник, се очакваше разваляне на времето. Ние бяхме пообиколили повечето планирани места предсрочно, бяхме изморени от ходенето и решихме тоя ден да е последен. Чакаше ни качване до Каймакчал и Десилица, да хвърлим едно око в онази слабо позната Пиринска част - гористите циркуси Юлен и Перлеш.
Станахме в 05:00, малко преди 06:00 тръгнахме надолу. При Комарника се отбихме до онова скрито местенце северно от Василашкия поток, отдето се открива една величествена и потресаваща гледка към Газейския склон на изток. Порадвахме се на гигантската долина и върховете насреща и поехме към Демяница. Преди хижата хванахме моста и навлязохме в гората. Току в началото и пак пресипахме раниците и тръгнахме нагоре покрай Газейската река с леката. Тая пътека ми е фаворит направо, едва ли има друго място където да се качвам 200 нагоре без да усетя умора или досада - могъщите смърчове и напечените смолисти полянки, покрити с боровинки те отплесват здраво от ходенето
Към 08:40 бяхме изкачили основната стръмнина и навлизахме в Газейския циркус. Там пътеката се губи в треволяка, има бая драскане из хвойната и клека, но си струва усилията де - излиза се на една обширна хубава поляна, вляво тръгва стръмния южен склон на Каймакчал, на юг иде ридът от Газей. Оттам хванахме един доста стръмен улей, който извежда на седловината между голямата Стража и Каймакчал. Денивелацията беше сериозна - около 400 метра до седловината на 2650. Бая каймак излезе дето вика Speedy, ама към 10:00 бяхме горе.
Голямата стража от седловината към Каймакчал
Гледката беше добра, Голямата стража си е внушителен връх, насреща се чернееше Десилица, вляво наблизо лежеше Каймакчал. Отзад Газей тънеше в омарата. Денят си беше калпав обаче, слаба видимост навсякъде, постоянно идваха и отминаваха тъмни облаци. Безбог почти не се виждаше в маранята. Както и да е. Дръпнахме бързо до Каймакчал, огледахме района, спуснахме се по камънака към рида на Десилица. Ива остана там, аз продължих към върха и скоро се качих горе да огледам Перлешките езера и Юлен. Гора та гора, диво място е онова. Помотах се още малко по Десилица и се върнах до седловината. Оттам слязохме по улея и скоро отново се спускахме покрай Газейската река. Разбира се, утрепахме половин час в ядене на боровинки, то може ли човек да ги подмине ей така .
Перлешките езера от Десилица, долу резервата Юлен
Връх Каймакчал от седловината към Десилица
В 13:30 бяхме долу на хижа Демяница. Там направихме кратка почивка и тръгнахме надолу към Тодорова орница. Там оставих Ива да дреме на шалтето. Аз хванах асфалта нагоре и за около час и половина се качих до палатковия лагер на Бъндерица, никой не ме качи на стоп С това приключи и десетдневното ни пътешествие
Този път си харесах панорамата с Вихрен и Кутело!
Абе Дидо, все забравям да те питам, обувките улегнаха ли ти?
Съб Сеп 01, 2007 6:07 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6448
Нещо не ми харесват цветовете на мене, поне от монитора в къщи не седят добре. В бачкането май се виждат ОК, знам ли
Абе с тия обувки не е добре работата. Натъртват ми отгоре големия пръст на левия крак, в областта на проксималната фаланга. Подува ми се пръста след 2-3 дена ходене.
irmelinda, майката на снимането му е светлината, не апарата В планината това е привечер или сутрин, да е чиста атмосферата, и да не е срещу слънцето. Рецептата е проста Иначе Пирин си е Пирин, аз си го записвам целия за бъдещите посещения
Нед Сеп 02, 2007 10:41 pm
Kat
Регистриран на: 08 Юли 2007 Мнения: 872
аааа,Дидо, има ли смисъл да казвам, че снимките радват, та радват..
Оная неделя от Тодорка не ми стана ясно какво зяпам - езера, върхове - за Василашките езера, Стражите, Ушиците - все в тоя район местенца, май бях доста слънчасала, та не обърнах достатъчно внимание .. обаче сега, като се връщам чрез тез снимчици ми става доста по - чиста географията и формата на езерата и езерцата
А онова горно Василашко езеро доста си го бива...ама ще се види то, не само от снимка
ПОздрави
Пон Сеп 03, 2007 8:13 am
irmelinda
Регистриран на: 07 Май 2007 Мнения: 39
Dido: 10х, за светлината знам. Просто ми беше любопитно с какво са правени. има разлика м/у снимка с дслр и с моето апаратче...просто си личат повече детайли (казвам го, защото на мен доста често ми се иска да се виждат някой неща по детайлни).
все пак с всяка тема, снимките стават все по добри
_________________ „Нещата не се променят. Човек просто променя начина, по който ги вижда, това е всичко.“ - Карлос Кастанеда
Пон Сеп 03, 2007 11:40 pm
Viara
Регистриран на: 15 Сеп 2007 Мнения: 1
Просто останах без думи...
Невероятна красота.
Все още не съм имала възможността да изкача тези места.
Супер ММмм ама дидо и аз си имам една такава снимка с Тодорини очи само че е снимана със телефон и не е хубава кат твойта
_________________ Няма човешко сърце, което да не замре пред величавото мраморно чело на Вихрен, няма душа която да не се възхити от разнообразието и багрите на пиринските гори, няма памет, която да забрави многогласните песни...
Вто Яну 15, 2008 1:53 am
vasil111
Регистриран на: 20 Мар 2008 Мнения: 183 Местожителство: велинград
оферта
добре, доста добре с тия василашки и типицки. обаче понеже не всеки се решава да маа къде намери без път и пътека по урви и камъняк може ли да се организира това лято при положение че си обикалял все пак там, обхождане на василашки и типицки езера. аз нямам група, само с един човек сме още и сме само двама ама съм навит за тия двата цирукса щото не съм бил никога. та, идеята е от бундеришка порта да се хване вляво през дончови каруали през бъндеришки до василак и типици само по рида и билото. мислиш ли че така е възможно.
Пет Апр 25, 2008 11:19 am
buena_venista
Регистриран на: 21 Авг 2008 Мнения: 4 Местожителство: София
кончето
Здравей dido, пуснал си маниашки снимки за Кончето и аз още повече се зарибих мисля да ходя там в неделя, но аз и моите хора сме малко лаици в планинските маршрути и не знам това реално ли е за 1 ден..може ли да драснеш 2 реда докъде най-далече може да се стигне с кола, кой е най-краткия маршрут или най-хубавия?!, колко часа, възможно ли е отиване и връщане за 1 ден /приеми че групата е fit / извини ме ако всичко е описано в текстовете по-долу, но са ми малко too much инфо и се обърквам така..благодаря ти!!!
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети