Водопад Бовска Скакля - водопад Под Камико - Миланов водопад

Вазова екопътека, екопътека Под Камико, село Миланово

Искърското дефиле крие много красота. В дните на пролетта, реки и потоци се отърсват от зимата и се изливат богато в долините. От отвесните стени на непристъпните скални масиви падат шеметни водопади и всичко това само на броени минути и часове от пътя. Пролома, железницата с влака, която е описвал вдъхновен от гледката и Вазов в "Дядо Йоцо гледа", пътищата виещи се като змии в гънките на планината остават долу, а горе това... Smile

От село Гара Бов по Вазовата екопътека, е един от подходите към водопад Бовска Скакля.
Пролетните води го красят, звуците от падащите в бездната води хипнотзират. Поехме по пътеката в ранното утро. Миналата година, пролетта ни гости богато в Дивият северозапад. Само докато тази мисъл минеше през главите ни, тръпки ни побиваха! Smile

Не след дълго сме под втората каскада на 140 метровата Бовска Скакля и малко статистика. Ако водопадът не беше разделен на три части, щеше да е пръв в класацията преди водопад Райското пръскало в Централен Балкан - 124м.

Тази на вид малка каскада от Бовска Скакля, е всъщност немалък водопад. Едва видима пътечка пресича непосредствено до каскадата. С човешка фигура за мащаб. Катя под водопада - болна от грип, но доволна! Smile

Продължаваме по екопътеката към село Заселе. Излизам от очертанията на обезопасителния парапет за да снимам, докато изчаквам Катя да допълзи. Тук вече е страховито. Бездна адова зее под мен, привличайки ме с неудържимата сила на гравитацията. Бовска Скакля срещу мен се излива в пълното си величие. Ако се питате колко е висок водопада, погледнете покривите на къщите в село Заселе, червенеещи се едва в дясно над Скакля. Всъщност екопътеката минава през село Заселе покрай водопада, прави около 9 километров кръг, но и този път нямахме време да я обиколим цялата.

От години ми е мечта да останем и да пренощуваме на палатки по тучните, осеяни с пролетни цветя поляни над водопада в село Заселе, реката на водопада да ромоли покрай нас, а в близост до огъня да тлят мръвки! Smile

И тази година планът бе такъв, но затова са плановете - за да търпят промени. Smile

Останахме да спим над гара Лакатник, с респектиращите гледки от масива Лакатнишки скали, за което благодаря на нашата приятелка Мариана, която ни убеди в това и така станахме свидетели на уникалната гледка разкриваща се оттам на свечеряване и на сутринта... Smile

Цветята по пътеката също приканваха да спираме и залягаме в търсене на гледни точки.

Имахме среща с Мариана и Ивайло на панорамна площадка с пейката, откъдето се вижда Бовска Скакля, и да поемем с тях по друга наскоро открита през 2012-а година екопътека - "Под Камико" над близкото село Бов.

В село Гара Бов, насред непристъпните скали, е изграден футболен стадион. Хиляди тонове скална маса са премахнати, за да се изравни терен за стадиона там, което личи по взривените в близост скали. Тук е и началото на екопътека "Под Камико". Маршрутът по нея е кръгов, преминава през приказните водопади на реката, достига 40-е метровия водопад Под Камико и изкачвайки се в село Бов завърта през съседен рид, слизащ отново край стадиона в село Гара Бов.

С приповдигнато пролетно настроение за гледки, обсъждайки с Мариана, Катя и Ивайло за знайни и незнайни водопади, поехме по пътеката и зелено-бялата маркировка. Едно от мостчетата, по които се пресича реката. Пътеката тук минава вляво от моста, следва се зелено-бялата маркировка. Вдясно също има пътека, но е добре да се знае, че тя минава високо над реката и така от поглед се губят приказните вирове по нея...

С богато пролетно изобилие ни срещна екоътека "Под Камико". Не таях големи надежди за тази екопътека, а то какво стана... Вир след вир, пролетните води гонеха гравитацията и примамваха да издаваме странни звуци, търсейки подход по стръмните скали. Много красота е събрана тук!

Мариана се забелява как слиза до водопада.

И неусетно наближаваме черешката на тортата - водопад Под Камико-40м. Изключително красив и изливащ водната си феерия на метри от обезлюдените къщи в село Бов.

Друг водопад, който е сезонен и водите му се леят само на метри от водопад Под Камико, също немалък.

В подножието на Под Камико. Цялото дере е превърнато от местните в бунище, жалко за тази красота, която сме заринали от немърливост...

Пътеката тук качва на стръмни серпентини обикалящи покрай скалите и излиза в село Бов.

Над водопад Под Камико преминаваме по мостчето с интересна табела, на която пише - улица Водопада и поемаме по калните пътеки към село Гара Бов и стадиона, откъдето тръгнахме преди няколко часа. Стъпките ни потъват в меката кал, птиците звучно допълват пейзажа, минаваме покрай стари и обезлюдени къщи, скрити зад стени от къпинаци и славно минало...

Миланов водопад беше в плановете ми отскоро. Моментът дойде, видяхме и неговата сметка! Smile

До махала Старо село на откъснатото от цивилизацията село Миланово стигаме в късния следобед. Задух се носеше във въздуха и предвещаваше дъжд, и влошаване на времето. Трудно убедих Мариана да ми се вържат с Ивайло на акъла. Бяха изморени. С объркване на подхода, забихме в неподходящото дере. Две дерета са отбелязани на картата в района и ние поехме по първото в посока махала Старо село. То се оказа грешното. В действителност по второто, както предположих е Милановия водопад. Стигнахме билото над село Миланово по едва личаща пътека минаваща над дерето. В далечината тъмните облаци напираха вече повече от заплашително. Мариана и Ивайло ми пожелаха успех! Smile

Реших все пак да се опитам и тръгнах по склона, който да ме отведе в съседното дере, там теренът беше здрава кракотрошачка. Свличайки се екстремно, дочух падащите води и през короните на дърветата видях скалния венец! Еуфорията ме завладя. Открих го - водопад Миланов скок, един от най-непосещаваните водопади във Врачански Балкан и в България. Интересно е да се спомене, че и в двете дерета водата е само в горната им част. Тук, само на няколко метра под водопада, дерето пресъхва, водата пропада в скални пукнатини и се губи излизайки по-надолу по течението му.

Води се, водопадът да е около 20 метра, но според мен си беше поне 30, без да броим скокчето на преден план. Всъщност извадих късмет с този водопад. Ако бях слязъл от гореописания склон над скалния венец, щях да си остана с пръст в уста. Масивът е напълно непроходим без подходящо оборудване и най-вероятно щеше да се наложи да се връщам на обратно с подвита опашка.

Прикапа ме дъжд и излезе вятър. В далечината тътени отекваха злокобно. Време беше да се изнасям скоростно. Колкото и сюреалистично да звучи, шубето от падащи мълнии набързо ме изритаха в изходна позиция. Черния път свързващ махала Старо село и село Миланово, разделя двете дерета на неголямо разстояние. Мариана бяха слезли пет минути преди мен. Колкото и да се опитвах да ги изпреваря, не успях. Разделихме се при колите, те поеха към Враца, а ние с Катя към Лакатнишките скали над Искърското дефиле, където в прохладната пролетна вечер сред борова гора установихме палатката и се отдадохме на релакс...

Следва продължение! Smile

_________________
http://martinpetrov555.blogspot.com/