Здравейте,
включвам се с малко закъсняло описание на едно от интересните крайни кътчета на Пирин планина - Кулския рид. Кулски рид, за любопитните - наричат югоизточното мощно разклонение, което се спуска от Албутин паралелно на Итипишката вода и Влахинска река досами познатата местност Пещерата.
Интересът ми към това място иде от две посоки. Едната е естетическата. Този рид е единственото място отдето се вижда фронтално Вихрен в цялата му хилядометрова мощ спрямо околните долини, от достатъчно голямо разстояние. Другото подобно място е Тодорка, но там липсват някои от екстрите. Едно, че е твърде близо до масива на Вихрен и Кутело, друго, че привечер долината остава в дълбока сянка, а Вихрен - в контражур на залязващото слънце.
Ниско долу Влахинска река при Черната вода, отзад билото при Кутело
Втората посока е всъщност търсене на посока. А именно - горе, при около 2400 m н.в. би трябвало да съществува голяма овчарска пътека, която прехвърля Кулския рид от Итипишката вода за Зиданицата/Загаза и село Влахи. Пътеката е дадена на някои карти и би била твърде удобна в наши дни ако искаме да стигнем от х. Яворов за х. Загаза. В него район обаче отдавна няма онова многолюдно човешко присъствие, дето е тъпкало клечасалия терен ежедневно напред-назад. Затова шансовете да се открие там пътеката изглеждаха малки.
Избрах за огледа един спокоен есенен уикенд. Заедно с група приятели - Жорката Сенокоски, Вангел, Цецо, се разквартировахме на х. Загаза. Първият ден тръгнахме по пътеката за м. Камен клет и прехвърляйки Кулския рид, тръгнахме по билото към Албутин. Следите от стара сеч по пътя показваше, че тази част някога е била добре позната. Равните части по висото обаче бяха завзети от нискостеблена хвойна, заради което ходенето горе трудно спореше. Подминахме каменната купчина при в. Червената скала и малко по-натам посрещнахме червените залезни часове. Връщането направихме бързо по същия път.
По Кулския рид - на Бабина премка
Гледка към Мраморното било
... и към Синанишко
В неделния ден заедно с Янор, уважавания хижар на х. Загаза, хванахме по потока източно от м. Плавилото (по Дългата поляна). Целта ни беше да търсим пътеката от запад на Кулския рид. При изоставените овчарници на Дългата поляна напипахме тънка изоставена пътека, която в горната си част тръгна да извива към м. Бабина премка - обратно на очакваната посока. Все пак това преминаване явно ще да е било ползвано някога, щото в гората намерихме затлачен извор, маркиран с дебела каменна пирамида.
Вихрен по залеза и на следващия ден
С Жоро Везенков и Янор на Кулския рид
Изоставихме посоката и поехме глигански през гората на големи серпентини с надеждата да открием следи от търсената пътека. Така и не видяхме такива, докато все пак не излязохме на билната част на Кулския рид - на около километър над точката, докъдето стигнахме предния ден. Докато се наслаждавахме на великолепната панорама към в. Вихрен и сгушената долина при м. Черната вода, вятърът довя изпод расовия Албутински клек последните думи на един твърде ожесточен спор. Оказаха се моите приятели Митко и Дочка - хванали прекия път от Албутин за Загаза
След срещата оставихме диренето на нашата пътека за друго време и се върнахме обратно през гората до Дългата поляна и х. Загаза.
И я доживех да видим отново снимки на Дидо.
Гледам те, Дидо, по чуждите снимки - апарат носиш, снимки не качваш. Почти ти се бях обидила. Повече да не правиш така.
Най-много ми хареса Вихрен между двете мури (ако са мури?). В топ три на форума.
Вто Апр 07, 2015 4:46 pm
W_sjankata
Регистриран на: 12 Ное 2007 Мнения: 345 Местожителство: Sofia
Ще добавя нова гледна точка ...от рида към ...
близката хижа с възможността за празнуване на именния ден на Цецко на най- приятното за това място- хижа Загаза.
Янор ни посрещна подобаващо, като предостави всички необходими условия за подготовка на празника, за което Благодарим! Благодаря естествено и на главния "виновник"- Цецко. Малко докименти в снимки.
_________________ Превръща се в поредица от нули и се надява някъде сред тях да намери своята единичка. Да намери себе си... С това са занимавам- глупости: ...занимавам се...
Живота си тече сам. Малките потоци се вливат в по- големия, преминават в реката, тя се увеличава, влизаш в мирна вода, успокояваш се.
След което идва нов пролом, тръгва водопад и отново се отправяш нанякъде...
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
