Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
Не е важно кой не е дошъл и каква точно е бройката. Не попитах хижарката за броя на заетите легла, но аз си направих сметката, че сме били 50 човека, може би един двама по-малко. Като за такова място и такова време мисля е нормално. Факт е, че ходим почти все едни и същи хора и вече може би се изчерпваме, но видях нови лица на Узана и на Вежен, а като съдя от коментарите не сме си омръзнали и със старите дотолкова, че да не можем да се изтърпим и есента
mikesli написа:
Предлагам следващата форумна среща да е без "форумен снежен човек" ...
Има една идея за 20 и 21 юни
Ilko написа:
Имам едно въпросче към Яница, обаче. Защо на групичката, която гледаше мача, нямаше парче форумна торта?
Не знаех, че е имало някой, който е гледал мача и къде е било това. Аз само слагах сладкиша в чинийките, но накрая питахме на висок глас дали има човек без десерт, никой не се обади. Съжалявам, ако някой е пропуснат. Но това е - то не може две добрини на едно място, хем мач, хем сладкиш
Апропо, ако някой се е чудил защо тортата му прилича на сладкиш "Наполеон", то е защото беше точно това
igurbev написа:
stefan_iliev38 написа:
8 от 20 - това са 40 процента "жертви"!
Най-тежко беше положението в колата на Миро, където оцеля само шофьора (75%). Ние дадохме само една жертва.
Миро почна да си губи хората още вечерта Нещо му куца в маркетинга
А при нас беше обратното, изгубихме един човек, но се оказа че има повече желаещи, отколкото свободни легла в стаята ни
Pagane написа:
Вечерта беше с вкусна торта от Яница ,но без нейното хубаво настроение , за съжаление .
Е нали някои съфорумци все ми натякват за виртуалната шизофрения и каква е тая Mariana1000, трябвало да си бъда Яница. Ами това е, аз по принцип съм си такава...
Pagane написа:
За хижата : имаше печки и топлина , чай и кафе . Друго нямаше , бях спасена с една бира от сливенската група - голямо благодаря на Митко
Имаше и боб, ракия и вино. Както и топла вода
В тази връзка искам да кажа, че лично аз съм много доволна от хижата и от хижарката. Надявам се, че не е имало проблеми и с останалите. Стаите бяха чисти, имаше достатъчно дърва, ние даже не успяхме да изгорим всичките, съдовете които можеше да ползваме и топлата вода бяха голямо удобство. В столовата също беше топло.
Така че като изключим изненадата да има толкова много сняг накрая на март и лошото време, Вежен беше добър избор
Благодаря за парите, които събрахте, макар че не трябваше. Много повече са от себестойността на продуктите и от миниатюрните парчета, които се получиха въпреки че предвидливо направих два сладкиша този път Позволих си с част от тях да си купя три саксии с африкански теменужки (сентполии), които да са ми спомен от форума и от срещата. Останалите ще вложа в някоя доброволческа дейност тази пролет.
И за следващите организатори - хората сами всичко си правят, ходят, носят, снимат, ядат, пият и се веселят, действайте смело и дезорганизирано като мене (без да ходите 10 километра да гоните Михаля, разбира се)
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Вто Мар 31, 2015 6:36 pm
Pagane
Регистриран на: 15 Юни 2011 Мнения: 385 Местожителство: София
.
Относно събраните пари , Яница , имаше торта и на Мечит , на Узана и Амбарица не съм била - ако е имало .
Така , че дано ти живеят теменужките , те са сложна материя за отглеждане
Вто Мар 31, 2015 7:37 pm
Mariana1000
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
Знам, имам вече десет саксии, два вида лилави, бели, розови... Ама пуста лакомия, видях днес едни, които ми изглеждат различни от моите и си купих още
Ето това са, включително и новите попълнения:
теменужки
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Вто Мар 31, 2015 7:58 pm
Rain
Регистриран на: 03 Юли 2013 Мнения: 652 Местожителство: Стара Загора-София
...И понеже стана дума за "Михаля",да допълня анализа на събитието с една незначителна част от случилото се с мен.
След първоначалния ентусиазъм ,се бях отказала от срещата ,поради лошите прогнози за времето.Ала набирайки скорост събитието,видях ,че много хора ще се качват от север,при това никой ,струва ми се,не бе споменал за пътека,освен @SHOGO.Приех,че пътя към хижата ще е регламентираното трасе,от което лятото бях видяла ,че пристигат джипове.И понеже с моите спътници се очертаваше да пристигнем с едни от последните,бях убедена ,че вече има пъртина.И така,пристигнахме,повървяхме заедно нагоре и те решиха да минат по пътеката. Разделихме се и поех нагоре.За моя изненада,след като хванах разклона към хижата видях,че всички колеги бяха предпочели,явно,шорткъта,та горе нямаше пъртина.Предстояха 5 км в сняг до бедрата,които бяха непосилни за мен.Не ми е и минавало през ума да търся и да набирам по душевадката към хижата!Нямам физически сили за това.Реших веднага.Пропускам форумната сбирка. Единствения проблем беше как да предупредя хората ,които ме очакват.Батерията ми пада,обхват бездруго няма,нямам химикал ,за да извадя тел. на приятелите от хижата,не носих зарядно-ако ида до селото дали някой ще се намери да ми услужи с телефона си...За миг дори не съм се притеснила за себе си-пътя ясен,времето меко,достатъчно рано беше ,за да сляза до Рибарица.Но бях в треска как ще предупредя за неочакваната ситуация.Реших,че макар и да мразя изкачване,все пак е най добре да тръгна към х.Бенковски,откъдето да се обадим до х.Вежен.Речено -сторено.Вървях по следите на хората ,които бях засякла по пътя.Малко преди хижата ме застигнаха няколко групи весели младежи с китара,които бяха настойчиви да вървя с тях,не приемаха и извиненията ми ,че съм бавна.Аз,обаче,реших,че след като няма да бъда на форумната среща,няма смисъл да оставам при хижарски условия,по добре да сляза долу в хотела.Изтръгнах от всички обещанието да звъннат до х.Вежен и да предупредят за мен и поех надолу.Междувременно се надявах,че след пристигането на @Астика и жена му/с които се разделихме /,ще има поне час и половина толеранс-ПОНЕ!-време,в което се предполага,че аз имам път до разклона,оттам-още 5 км.,та при всички случаи тревога би била основателна след около два часа от тяхното пристигане.Време,през което от Бенковски щяха да се обадят и нямаше да се налага сформиране на спасителен отряд...
Разбира се ,благодаря на Яница за реакцията,а и на останалите ,които са тръгнали да ме търсят,вместо да си пият ракията.Един добър пример за взаимопомощ на точното място,пред точните хора и за жалост -на неточното време-празничната вечер.
За 2 ч. и 16 мин.стигнах най близкия хотел.Даже не употребих челник.По пътя срещнах още една закъсняла компания за х .Бенковски.Изненадах ги в тъмното!
Ами това беше.Не успях да стигна ,въпреки опита-както отбеляза@igurbev,ала хубавото е,че форума харесва своите форумни сбирки.Направи ги традиция и се надявам,ако ще Господ,да се срещнем на следващата.И дано да е по топло!
Поздрави!
Гледам почнала нова страница, че реших да драсна някой ред. Да не объркам класацията на Вальо де
Замисълът срещата да бъде на Вежен беше безумие. В това време, посред зима (макар уж пролет) бе непосилно за голяма част от форумните братя (и сестри). От 5000 и кусур регистрирани дойдохме 50 и кусур. Това си е 1%. Срам. Я се стегнете и догодина 99 % да сме.
Сега малко по-сериозно. Тегаво бе за нас южняците. Поне за мен. Все се каня раницата да не я пълня с глупости и пак 20 кила стана. Снега беше одврат, мъглата почти навсякъде. Нищо друго освен бъхтене два дена не видях. Стария е прав - акъла ще ни дойде като остареем още малко. Сигурно е прав.
Сега вече съвсем сериозно. С готини хора, много нови при това на едно място се получава приятно изкарване. Какво си беше според мен. Нямаше официална част - щото го нямаше Ристо. Абе Ристе ти кога ще вземе да дойдеш на някоя Старопланинска сБирка? Хапнахме, пийнахме, поприказвахме. Доволно от всичко.
Малко са щото ме мързеше да снимам. Другият път повече.
Парите които събрахме за Яница не са много, както казва тя. Даже са малко. Някои се скатаха. Ама я ги зная кои са. Така че другия път да вземат да се реваншират и пуснат по два пъти
Я сгреших - исках да кажа Mariana1000. Другия път дано да си ти. Остави я тази Яница дето се мръщи.
Вто Мар 31, 2015 9:53 pm
mirosllaw
Регистриран на: 21 Сеп 2011 Мнения: 84 Местожителство: София
Dimo Kolev написа:
Замисълът срещата да бъде на Вежен беше безумие. В това време, посред зима (макар уж пролет) бе непосилно за голяма част от форумните братя (и сестри). От 5000 и кусур регистрирани дойдохме 50 и кусур. Това си е 1%. Срам. Я се стегнете и догодина 99 % да сме.
Замисълът срещата да бъде на Вежен беше безумие. В това време, посред зима (макар уж пролет) бе непосилно за голяма част от форумните братя (и сестри). От 5000 и кусур регистрирани дойдохме 50 и кусур. Това си е 1%. Срам. Я се стегнете и догодина 99 % да сме.
Значи следващата сбирка ще е в НДК?
Така, така - защо пък не и в НДК?
Вто Мар 31, 2015 11:34 pm
mirosllaw
Регистриран на: 21 Сеп 2011 Мнения: 84 Местожителство: София
Сбирката беше страхотна. Както и всички минали досега. Не мога да опиша с думи атмосферата, създадена от толкова единомишленици на едно място. Въпреки, че не всички познавах, усещането, че имаме нещо общо, че сме от една порода витаеше във въздуха през цялото време. Всеки път от тези срещи си тръгвам с няколко нови запознанства, с няколко нови идеи, с няколко плана за нови приключения. Така, че и на следващата среща ще дойда, и на по-следващата също...Въпреки че този път екипажа ми намаля със 75% за връщането, аз съм сигурен, че още много съвместни приключения ще имаме с този екипаж
Ето поглед към събитието и от моя фотоапарат:
https://drive.google.com/folderview?id=0Bz3Ho37vguV-fjRWYlBndm41TXZqZGlpMlI5TVNpMEtVX0E1bXZyNE9FZUxpWTYxZWZXQ2M&usp=sharing
Сря Апр 01, 2015 12:01 am
Лари
Регистриран на: 03 Ное 2013 Мнения: 469 Местожителство: София
Привет, да се включа и аз с моята гледна точка за шестата форумна среща.
Най-напред да изкажа благодарностите си на инициатора за случилото се събитие
и майстор на вкусния сладкиш – Mariana1000,
на цялата група ентусиасти, участвали в спасителната акция,
на повелителите на скарата – Tsezko и Stefan,
на хижарката – за топлата и уютна атмосфера,
на моите приятели и спътници – за избора на маршрут и за прекрасното настроение,
както и на всички останали, които бяха там.
Според мен броят на хората няма значение, щом срещата носи добро настроение.
Този път условията в планината бяха не особено благоприятни откъм гледки,
но все пак решихме да се качим от юг, по-скоро „за спорта”, както се казва.
Бяхме решени на всяка цена да стигнем до х. „Вежен”, каквото и да е времето.
Затова поехме по рида Козница – напред и нагоре!
Не след дълго поспряхме в един овчарник за кратко хапване,
пийване и събиране на сили,
защото в това неприятно време нямаше къде другаде да се подслоним на сухо.
Продължихме и не след дълго от мъглата изплува цяло стадо красиви коне.
Имаше нещо доста мистично в цялата работа.
Даже като се появиха срещу нас от гъстата мъгла, се сетих за филма „Мъглите на Авалон”
и за момент си помислих, че съвсем скоро може да видя и хижата, което, разбира се,
не беше възможно, защото тя бе доста далече още...
Но затова пък за наша приятна изненада мъглата започна да се разкъсва и изплува групата на
сливналии, карнобатлии, бургазлии...
Решихме да ги поизчакаме, за да се видим с тях и да походим заедно...
Снегът постепенно започваше да се увеличава...
Някъде от 1800-1900 м.н.в. нагоре снежните петна се сляха и продължихме да вървим
изцяло по сняг (преди това беше възможно да се върви по безснежни коридори от камъни,
трева и хвойна, като само за кратко се пресичаха снежните преспи).
Тошко – милия – се поизмъчи, заради тежката раница и обувките затъваше на някои места,
но това не попречи на доброто му настроение.
Изкачването за деня беше към своя край, неусетно достигнахме връх Вежен.
А от мъглата най-неочаквано изплуваха три силуета на две жени и един мъж...
Оказа се, че се познавам с едната жена, колко е малък светът.
За кратко Слънчо се показа и последва, разбира се, фотосесия на върха.
Все пак побързахме за слезем към хижата, защото там ни чакаха приятели,
а и времето взе бързо да се разваля.
Веднага щом напуснахме билото и заслизахме на север,
мъглата се сгъсти и започна да ни поглъща...
Регистриран на: 03 Ное 2013 Мнения: 469 Местожителство: София
След като слязохме по металното въже (което въобще не беше страшно и дори не го използвахме),
с бодра крачка навлязохме в горския пояс, където на места доста се затъваше...
Не след дълго усетихме пушещия комин на хижата...
Бяхме радушно посрещнати от там присъстващите, както и от форумния Снежко –
сътворен от Mariana1000, Венко, Станислава и Светозар.
Въпросните четирима заедно със Shogo бяха сформирали спасителен отряд в издирване на Rain.
Спасителната акция беше прекратена, тъй като Rain се беше върнала към Рибарица. Много съжалявам, че не се видяхме.
Вечерта в хижата беше много приятно, срещнах се с много приятели, познати и не толкова познати.
Винаги е интересно да се научи кой се крие зад „ник нейма”или форумното име.
Имаше скара, вкусни сладкиши, печката бумтеше с пълна сила,
но по-важна за мен беше топлината, излъчвана от усмивките на всички приятели, събрани там.
Скарата и печените гъбки пропуснах да снимам, но затова пък форумния сладкиш успях.
Естествено пак останахме до късно, някои дори си поспаха по масите,
а Цецко от време на време ги успокояваше: „Спете спокойно, няма да ви будим!!!”.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Но това е - то не може две добрини на едно място, хем мач, хем сладкиш 
