Здравейте, пак, отново, всички
Продължение на темичката "Върховете около Тевно езеро".
Гледах темите, гледах снимките.. много еднакви ще има, затова тоя път ще ги подбера.
Сутринта в сряда, 15 август, си чукнахме среща всички в трапезарията на заслона след 7, 7 и нещо.. И днес очаквахме да има мекички, направо си поръчахме този път за всички, с мед, и сладко имаше.. Тоя ден не се разтакавахме много, оправихме си набързо багажа и бяхме готови за тръгване малко преди 9 ч:
По небето не плуваше нито едно облаче, деня се очертаваше доста задушен и горещ, предвид маршрута, който щяхме да поемем - през Чаирския циркус, Атмегдан и Голямо Спано поле. Тръгвайки, хванахме пътеката за Мозговишката порта, покрай езерото. Не бяхме изминали и двеста метра, когато видяхме на възвишението пред нас групичка диви кози. Стояха, не мърдаха и ни гледаха, но не можеха да ни подушат, защото вятъра духаше към нас. Когато се доближихме, припнаха обратно:
Близо до портата се отвори страшна гледка към долината на Мозговишка река и Беговишки рид, покрай реката дори в този час пасяха крави и коне..Минахме портата, пътеката ни водеше напред. Трябва да сме били близо до Превалската порта, когато на североизток се откри гледка към Превалските езера, може езерата горе в средата да са от Валявишката група, може и да не са Там някъде отзад е и Джангалската порта, Полежан и Газей по в ляво:
Поспрях се да зяпам, ама никой не ме чакаше, затова и аз се понесох напред. Пътеката се виеше през туфи клекове, които за клаустрофобиците биха се сторили доста неприятни. Отляво, по нашия път, щяхме да минем близо до Чаирските езера. Имаше едно доста голямо, в началото на групата - чудя се дали си има име.. :
След още малко следване на пътеката, пак от клековете мернах тази гледка. Чаирски езера от по - долните, над тях рида, който разделя Чаирския и Башлийските циркуси. Връхчето в дясно трябва да е Превалски чукар, а зад него продължава главното било на Пирин. Мисля, че вече разбрах / след известни обяснения де/ - за което благодарности
Нашият път минаваше покрай Бъбрека:
След него започна едно доста досадно спускане, без никакви гледки, покрай крави, храсталаци .. пътечки се срещаха и разделяха, табели ни упътваха за времето, което оставаше да изминем до съответното място... Добрахме се до заслон Спано поле - едно много симпатично местенце с бунгалца:
Заради червените точки, го наричат още "калинките", на мен малко ми приличат на отровни гъби, но пък нямат съответната форма.. все едно де Важното е, че там намерихме леща и бира, които доста добре ни дойдоха след жегата и задуха на пътя. Мен биричката малко ме позамая, и я оставих недопита, щото нямаше да мога да извървя пътя до Синанишката порта. Но не отиде зян де, веднага се намери кандидат да я употреби Тръгнахме в 13ч, веднага след хапване. Да ви кажа, доста е трудно да се върви веднага след обилно хранене, в жегата, и да ти се спи... мноого гадно, а и баира после..... добре, че имаше боровинки, които да оправдаят спирането. На портата на Синаница бяхме 15.10 някъде, поне според данните от първата снимка от мястото:
Бяхме останали последни - Герги, Светльо, Вели и аз. Започна голямото чудене кога, как и по какъв начин да качим Синаница. Бяхме убедени, че останалите са долу при хижата и опъват крака и пият бира. Обаче ние горе на портата се чудехме дали с раниците да минем по цялото било до Синаница и да слезем от страната на хижата, или да оставим багажа на портата, да идем до върха, а после да се върнем до портата, и оттам - езерото и хижата. Светльо и Вели се отказаха, ние с Герги обаче приведохме плана в действие, а именно - скатахме раниците между скалите, опънахме един дъждобран, евентуално да не запръска и да намокри китара и други вещи, и се затътрихме нагоре.
Почти цялата снимка е заета от изглед на безименния връх, отдясно на портата посока Синаница. Вижда се и част от портата. Горе на билото имаше една пътечка, която се движи близо до билото и открива гледки към урвата:
На юг склона беше доста стръмен, гледах го и се чудех, ако някой се подхлъзне надолу, къде би могъл да спре.. освен долу де:
Последните метри до най - високата точка на вр. Синаница ги изминахме в силен вятър, а под краката ни скалите се ронеха. Оттам на югоизток имаше такава гледка:
По обратния път към портата, се видяха доста ясно Муратов връх, Спанополски чукар, Бъндеришки и Башлийски чукари...
Раниците ни чакаха на същото място, на което ги бяхме оставили. Погледнах часа, близо 2 часа, след като оставихме багажа и тръгнахме към върха, се върнахме на изходната точка. Доста се бяхме помотали. Надявахме се, другите да не се тревожат. Слизането до хижата доста ни изненада. Мислехме си, че ще е леко и лежерно ходене, а всъщност много повече се уморихме от това слизане, отколкото от всичкото за днес.. Долу палатките бяха разпънати вече, по 1 лв за всеки, за удоволствието да си почиваш край езерото. Излегнахме се на полянката пред хижата и езерото. И току хвърляхме погледи към трепкащите отражения във водата. Снимката е направена почти по залез:
Малко по - късно залеза беше прекрасен:
.........
Ден четвърти от седмицата започна обичайно - ставане раничко - 7 ч, и без това нямаше бързане, и киснене пред езерото в улов на гледки и огряни връхове. Предполагам, от безименния връх на д езерото щяха да се получат много по - добри снимки, но нямах това време. Затова киснех долу и наблюдавах вълничките в езерото. Чаках и другите да се събудят, за да закусим заедно... Към 10 часа част от групата тръгнахме към портата. Там се спряхме да изчакаме другите, които катереха Синаница от към хижата с багажите. До към 12 ч се помотвахме около портата, а след като се събрахме, се запътихме по пътеката, която подсича безименния връх, към Бъндеришката порта. Имах голям мерак да се кача на Гергийца, че ми беше интересна гледката от там, ама.. го оставих за друг път. Обаче снимах езерата:
Близо до портата, гледката назад не беше много обнадеждаваща:
Но това беше зад нас, напред обаче облаци почти нямаше. Гледката е от Бъндеришката порта посока Дончовите караули, Бъндеришки чукар, Василашки чукар и езерата в Бъндеришкия циркус. Облаците са се спрели на чукарите и не го преминават:
Когато всички се събрахме на портата, се запътихме и към Муратов връх. Пътят до горе е близо 15 мин, а гледките убийствени.
Гергийските езера отгоре:
Влахинските езера и Гредаро:
Аз и най - високия пирински връх,почти в облака:
Айде още една снимка, нали не искате да гледате само каманаци
Слизането от портата надолу беше доста дълго, но ние си бяхме починали доволно. Постепенно се откри изглед към Муратовото езеро, което се нарича, според някои табелки, Хвойнато езеро.:
Както и езерото с Тодорка:
На езерото потопихме малко крака вътре, поохладихме се, някой поплува, някои наляха вода в празните шишета.. Останалото е ясно - х- Вихрен, пряката пътека за Бъндерица, банята в долната хижа, къмпинга, палатката.. и отрупаната маса с храна и напитки...
Това е за момента. Много ми се спи, така че пожелавам Лека нощ
и до скоро
Чет Авг 30, 2007 1:32 am
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6448
Браво! Чудесно си го написала, почти повярвах, че си ми дала да допия бирата на заслона малко Спано поле
Много добри кадри от Пирина и този път, поздрави.
Гледам, че езерцето под Муратов връх в Спаното поле се е напълнило. 2 седмици по-рано го прекосихме по средата, беше сухо ама сухо.
Този дъжд бая гьолове, които рано рано се изсушиха изпонапълни. Мдам.
Кате, добре написано, много добре! Само една мънинка поправчица.
Трябва да сме били близо до Превалската порта, когато на североизток се откри гледка към Превалските езера,...
Превалска порта няма. Някои наричат Мозговишката порта Превалска капия, кето е неправилно. "Превала" е седловината между циркусите Превалски и Чаира. Ако имаш предвид нея пак не става, понеже това не е "порта". Това си е "превал" - от там и Превалски езера.
Много ми харесва снимката на Бъбрека.
Последната промяна е направена от Speedy на Чет Авг 30, 2007 12:46 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Чет Авг 30, 2007 9:54 am
Kat
Регистриран на: 08 Юли 2007 Мнения: 872
Привет
Въпросното езерце под Муратов - на Спано-то поле, не го погледнах отблизо, защото маалко преди него се качих на рида между Гергийца и Муратов. Стори ми се доста плитко, а то всъщност си е такова ...
Ники, благодаря за уточнението, не знам откъде ми хрумна, обаче, че там на Превала има порта!?
В такъв случай се поправям - снимката е направена от Превала между Чаирския и Превалския циркуси
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Отляво, по нашия път, щяхме да минем близо до Чаирските езера. Имаше едно доста голямо, в началото на групата - чудя се дали си има име.. :
