Регистриран на: 03 Ное 2013 Мнения: 469 Местожителство: София
Бела Беласица и следите, които изчезват в безкрая... към Рая
Преди две седмици, на 20 /вечерта/, 21 и 22 февруари, група ентусиасти решихме да се поразходим
из дивата и тайнствена планина Беласица,
в съчетание отбелязване на 5 годишнината на планинарска група „Има Бира”.
В петък след работа натоварихме раниците и тръгнахме към хижа "Беласица".
По пътя поспряхме за почерпка и малко приказки във „Воденичката” в село Долна Градешница.
Вечерта се установихме в хижа "Беласица".
Беше доста късно, затова се отказахме от идеята да се изкачим към хижа "Конгур" ("Конгуро")...
На следващия ден планът беше опознаване на планината и изкачването
на нейния първенец - връх Радомир (връх Калабак - така е известен сред местните хора).
Първоначално пообиколихме пътеките до билото.
През заслон "Розова поляна" (с алтернативно име "Гюли поляна") се насочихме към хижа "Конгур" ("Конгуро") ...
Заслон "Розова поляна" ("Гюли поляна") е разположен в едноименната местност, на надморска височина около 1050 м.
Още интересни постройки по пътя...
Хижа "Конгур", наричана още "Конгуро" (бивша застава),
се намира в източната част на Беласица на 1284 м надморска височина.
Усещане за прекрасен ден...
И така, наближаваме местността Вършилото...
Облаците още спят... сгушили се в планинските гънки...
Остров Пирин... изплува...
Синьо небе... слънчево, пъстро и дъхаво...
Крачим... по Горната земя...
... поглеждайки град Петрич и Северен Пирин от Беласица планина...
Слънчеви зайчета ни се усмихват...
от билото на Беласица към вр. Радомир (Калабак), Лозен и Тумба...
Блестящо и фирновано...
Наближаваме...
На връх Конгур, 1951 м.н.в.
На връх Конгур има наблюдателна двуетажна бетонна вишка,
а от гръцка страна могат да се видят два бетонни бункера / гранични застави.
Граничната пирамида е с номер 28.
От върха на запад по главното планинско било на Беласица...
Гледка към Бутковското езеро (Керкини), в което се влива река Струма,
на заден план - Круша планина в Гърция.
Вляво се виждат и части от гръцките застави.
Поглед към Алиботуш и планините в гръцко - Боздаг, Ченгел, Шарлия, Сминица и Кушница...
Бутковското езеро и Круша планина на заден план.
Насладихме се на гледките от върха... и продължаваме към Радомир / Калабак...
Последната промяна е направена от Лари на Чет Мар 26, 2015 12:11 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Сря Мар 11, 2015 7:53 pm
Лари
Регистриран на: 03 Ное 2013 Мнения: 469 Местожителство: София
И така, от премката под връх Конгур поемаме към връх Пункова скала...
Добра среща с групата на Шого, идваща оттам...
Връх Пункова скала, 1974 м - вторият по височина в планината Беласица.
На преден план - връх Пункова скала - при 27-ма гранична пирамида.
Към следващия връх - Дебело бърдо...
Питахме се на кого ли са тези снегоходки
Специална снимка за Форума!
И още една на фона на Беласица планина...
И към западния склон на връх Дебело бърдо...
Поглед в обратна посока - по билото на изток, към връх Конгур...
Тук може да е лавиноопасно при повече сняг...
Последното по-стръмно изкачване преди връх Радомир / Калабак...
На метри от върха...
Най-после на широкото снежно теме на връх Радомир / Калабак.
В часа на дългите сенки на най-високия връх на Беласица...
Залязващото слънце огрява Беласишкото било в посока изток.
В дъното - вляво е Алиботуш, а в дъното в средата е Боздаг...
Поглед от връх Радомир / Калабак на запад - към върховете Лозен и Тумба...
Назад към Конгур на фона на Боздаг...
Последен поглед към залязващото слънце, преди да поемем по обратния курс -
отново по билото към връх Конгур, хижа "Конгур" и хижа "Беласица"...
За съжаление пристигнахме в хижа "Беласица" по тъмно и бяхме изпуснали основната програма...,
но затова пък бяхме радушно посрещнати от нашите приятели...
Последната промяна е направена от Лари на Чет Мар 26, 2015 12:19 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Чет Мар 12, 2015 12:15 am
Тодор
Регистриран на: 09 Юни 2012 Мнения: 100 Местожителство: Петрич
Поздравления Лари! Много добър фотопис, визуализиран както винаги с чудесни снимки - радост за окото! Пък сте случили и на време... С нетърпение ще очаквам продължението за Огражден и Чуриловския манастир.
Чет Мар 12, 2015 5:00 pm
mateev
Регистриран на: 08 Яну 2011 Мнения: 67
Браво, истинска класика!!! И страхотни снимки също. Нека само да вметна, че на първата от двете снимки на Бутковското езеро и Круша планина, по десния ръб и горния десен край на снимката, няма как да сбъркам и част от Олимп на хоризонта!!! Ако сте го щракнали и на други снимки се надявам да ги добавите и тях.
Поздрави Лари за хубавото ходене и това,че ни пренесе там...дано и аз да отида в тази планина...
Поздрави!
_________________ Не можеш да дадеш повече дни на живота си,но можеш да дадеш повече живот на дните си.
Пон Мар 16, 2015 8:57 pm
Лари
Регистриран на: 03 Ное 2013 Мнения: 469 Местожителство: София
Благодаря на всички за хубавите думи.
Непременно се разходете из Беласица, заслужава си! !
С лекинко закъснение бих искала да завърша този пътепис с разходката ни из Огражден и Чуриловски манастир.
На сутринта в неделя (след прехода в Беласица) поехме на запад към село Гега...
То трябваше да ни е изходната точка за планината Огражден и Чуриловския манастир.
Село Гега е най-голямото в района, център на разположените около него по-малки селца и махали.
Гега, Чурилово, Кукурахцево. Села с интересни имена и още по-интересно местоположение.
В близост до село Гега е изграден известният за региона манастир „Св. Георги”,
познат още като Чуриловски манастир.
Той се намира на 2 км между село Гега и село Чурилово.
Възстановен е през 1858 г. на мястото на по-рано съществувал, но разрушен от турците манастир.
Манастирът обикновено е празен, отключва го и посреща посетители отец Кирил, много благ човек,
който се придвижва пеш или на кон от селото си Кукурахцево, което е на 3 километра още по-нагоре.
„Никой не идва тук вече. И аз не идвам всеки ден. През ден-два” – казва отец Кирил.
На Гергьовден и по-големи празници край манастира имало веселби и угощения,
но сега вече все по-рядко и с по-малко хора.
Манастирът притежава съхранена стенописна украса от 1858 година със сцени и сюжети от
„Страшният съд“ и „Митарствата на душата“, изписани в открития притвор.
Отец Кирил ни обяснява сцените от "Страшния съд". Целият смисъл на тези стенописи е възпитателен.
Хората от близките села, идвайки тук, да се стреснат и да не вършат грехове.
В деня на Страшния съд - овчарят, който лъже, е с вързана овца на врата и дяволът го мъчи.
Същата сцена e и с мелничаря, който лъже – с воденичен камък на врата…
И с терзията (шивача), и с търговеца…
Кръчмарят обаче не го мъчат, той направо се е превърнал в дявол...
Манастирът е на два етажа - на горния са седели момите, а мъжете са били долу,
като един парапет с решетка пречи да се виждат моминските лица отдолу,
за да няма изкушения в храма.
Като цяло и отвътре прави впечатление с множеството изрисувани цветни колони...
На горния етаж в манастира, има един стенопис, който е нереставриран и е доста заличен.
Той представлява – мома с носия, а пред нея дяволът й държи огледало.
Като на момата й е потъмняло лицето, прилича и тя на дявола.
„Надписът гласеше: „Мома, която много се гизди и кичи, дяволът й държи огледалото”, обяснява отец Кирил.
За съжаление не ни остана време да разгледаме камбанарията и да се насладим на звука на камбаната,
но си обещахме с отец Кирил напролет отново да сме там.
Мястото е магнетично, а самият манастир изключително автентичен.
Така завърши еднодневната ни зимна разходка из планината Огражден и Чуриловски манастир,
из една гранична и интересна планина.
Един друг свят, в близост до цивилизацията...
Последната промяна е направена от Лари на Чет Мар 26, 2015 12:31 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Пет Мар 20, 2015 2:45 pm
Тодор
Регистриран на: 09 Юни 2012 Мнения: 100 Местожителство: Петрич
Чудесен завършек на вашето ходене Лари!
Огражден е интересна и запомняща се планина. Подходяща е за целогодишно ходене, но особено приятна е през пролетните месеци април и май. Южните и склонове почти не задържат сняг, а меките и форми я правят идеална за планинско колоездене, дори и през зимните месеци.
Чуриловският манастир "Св. Георги" наистина е много автентичен и определено си заслужава да се посети. Отец Кирил е живата история на манастира. Той е много сладкодумен и интересен събеседник. Той служи в манастирския храм от далечната 1967 година и е учил в старото килийно училище тук, работило до към края на 40-те години като начално училище.
И макар че района е беден, Огражден е магнетична планина - щом я посетиш веднъж, иска ти се отново да се върнеш тук!
Сря Мар 25, 2015 4:31 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3369 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Моята гледна точка и впечатления. Снимки на Олимп отБеласица
Ето накратко и моята гледна точка. (Накратко, защото разказът на Лари (Деси Стаменова) е много изчерпателен).
За първи път бях в планината Беласица на територията на Република България.
(Ако не броим обиколката на връх Тумба, достигнат по билото между Република Македония и Гърция).
Първите ми впечатления бяха за хубава, гостоприемна планина. Особено щом се стига с кола до хижа "Беласица".
Нощта не беше студена - около нулата - с гледка на зимните съзвездия над хижата и светлините на Петрич ниско вдясно.
Друго впечатление ми направиха многото заслони нагоре по пътя към билото - някои от тях се ремонтираха и дострояваха.
Хижа "Конгур" - интересно място, което се зарекох да посетя скоро. Гледката, която се разкрива малко над нея, след Вършилото:
Признавам си, че доста порових в интернет и с програмата PeakFinder, докато обознача всичките планини и върхове:
За съжаление като се качихме на връх Конгур и се спуснаха малко облаци, така че видимостта не беше голяма.
(Друго си е да имаш поляризационен филтър, но за съжаление на моя фотоапарат трудно би се сложил).
Гледка на юг към Бутковското езеро (Керкини), в което се влива река Струма (идваща отляво и отдолу):
В задачата се пита - вижда ли се в тази мътилка планината Олимп, отдалечена на близо 150 км? Ето отговорът:
На запад гледката беше много по-приятна:
Вляво от главното било на Беласица се виждаха някакви неизвестни за мене планини (поне докато не ги посетя):
След справка с програмата се оказа, че най-левият връх на следващата снимка е героичният Каймакчалан:
Задачата от тук нататък беше проста - имаше за качване 4 връхчета и 5-тото беше Радомир.
По половин час за всяко връхче - след 2 часа трябваше да атакуваме първенеца на Беласица.
Все пак тези връхчета бяха ниски, под 2000 метра, снегът беше фирнован, идеален за вървене...
Но действителността се оказа друга. Слизане-качване-снимки, слизане-качване-снимки, слизане-качване...
Срещнеш някого, който се връща от върха, поговорите, снимате се, срещнеш някого, поговорите, снимате се...
А понякога просто се спирах и наблюдавах, и гледах, и се радвах, че бях предпочел тази красива бела Беласица...
На Пунк(т)овата скала небето беше най-облачно, но Олимп продължаваше да наднича. Езерото ми се видя леко пресъхнало:
На моменти духаше силен вятър, който обаче не беше студен. Тези снегоходки като нищо можеше да ги отвее в Гърция.
После времето се оправи, започна да се изяснява, като ниско над повърхността се обособи интересен слой мъглива облачност.
Не знам как точно да я опиша, снимките ще я покажат. А горе беше ясно, слънчево и малко ветровито. Горната и Долната земя:
Стигнахме до подножието на острото връхче, след което ни оставаше само още едно връхче и още малко и бяхме горе.
Сега като се замисля - бяхме приблизително на средата на пътя от връх Конгур до Радомир и ни оставаше още доста вървене.
Следваше стръмно качване, после слизане, отново стръмно качване и финално изкачване... и после обратният път на връщане...
Връщане не само по назъбеното чепато било, но и надолу към хижата, която никак не беше близо... Явно щеше да се замръква...
И какво последва след тези размишления? Забързване на темпото? Тичане? Тревога? Обсъждане дали да не се върнем обратно?
Последва спокойно сядане в снега и похапване на 10 кебабчета и вкусни пържени филийки от закуската на хижата.
А залезът наближаваше. С тези "качванки и слизанки" на няколко пъти Слънцето залезе и после пак изгря:
А това ми напомня на градовете от фантастичните книги, които са под изкуствен купол, предпазващ ги от вредната атмосфера:
Планината Олимп (вляво) и връх Каймакчалан в планината Нидже (Ворас) (най-близкият до Слънцето):
За мащаб... и още нещо...
А преди години си мислех, че Беласица е ниска планина... Хайде сега да изкача тази "ниска" стеничка:
Отново залез...
... и отново изгрев...
Поне финалното изкачване вече е ясно, че ми омръзна тази игра на йо-йо в планински вариант.
Залез...
Изгрев...
Най-после на връх Радомир (Калабак) 2029 м!!! И как майсторски перфектно го "планирахме" - абсолютно точно за залеза!!!
Странно отражение на Слънцето ниско върху земята. Това може да бъде само повърхността на Дойранското езеро.
Северен Пирин - от връх Пирин (вляво) до връх Вихрен и Дончови караули (вдясно):
Първенецът на Среден Пирин - връх Ореляк 2099 м (с кулата):
Планините на границата между Гърция и Македония, връх Каймакчалан (най-вляво):
И разбира се - Олимп!!!
Хубаво поснимахме, хубаво погледахме, но вече беше крайно време да тръгваме обратно.
Все пак - по обратния път нямаше причина да не се обръщаме и да щракваме по някоя и друга снимка.
Например усмивката на младата Луна, с планетите Венера (ярката звезда) и Марс (на по-малко от половин градус над Венера):
Какво ли предвещаваше Марс, кървавочервената планета на бога на войната?...
Нямаше значение, тъй като ние крачехме към Юпитер, планетата на щастието...
А това е опит за заснемане на сиянието на град Солун.
За съжаление нямаше време за нощни снимки, трябваше да слизаме в хижата.
Слизането не мина без инциденти, за които съжалявам. А звездите светеха...
Втората нощ (поне малкото останали от нея часове) бях под беседката на няколко десетки метра пред хижата.
На сутринта ме събуди песента на птичките, които буквално кацаха по спалния ми чувал. Беше над нулата. И облачно, мъгливо...
В закуска, разговори и чудене как да оползотворим днешния ден (времето щеше да се развали) премина остатъкът от сутринта...
Най-после взехме решихме да посетим Чуриловския манастир близо до село Гега в Огражден. Сполучлив избор. Много сполучлив...
Накрая искам да благодаря на всички приятели, благодарение на които този забележителен излет стана реалност. Благодаря!!!
Бела Беласица... и тишина... с далечен тих камбанен звън... и следите в безкрая... към Рая...
Снимките могат да се свалят и да се ползват за некомерсиални цели при следните условия:
Първо: Да не се преиначава информацията от тях (например да се пише, че е било март месец, докато всъщност е било февруари).
И второ: Ако на снимката има хора - да се иска разрешението на същите, ако снимката ще се публикува някъде другаде - например във Фейсбук.
Логично е - ако на снимката не присъстват хора и туристи - същата да може да се ползва и без одобрението на останалите.
В полетата на Properties/Details (извикват се с десен бутон на мишката - най-отдолу, но след като снимката вече е свалена на компютъра, а не в Гугъл Снимки) съм поместил кратка информация за събитието, целите, участниците и кратко описание на маршрута.)
Последната промяна е направена от stefan_iliev38 на Сря Мар 25, 2015 8:13 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Сря Мар 25, 2015 5:21 pm
ivailo.hr
Регистриран на: 22 Мар 2010 Мнения: 1355 Местожителство: София
Е Стефане, поздравления, и ти прихвана оная болест за отбелязване на върхове и планини! То така и трябва де, иначе другото е лесно, ако човек има хубава апарат, случи на хубаво време и знае да снима или по-скоро ако поне едно от тези три условия е изпълнено.
Сря Мар 25, 2015 6:20 pm
mateev
Регистриран на: 08 Яну 2011 Мнения: 67
Браво за снимките, браво за Олимп! Винаги се радвам толкова много, когато видя Олимп от българска територия!
Иначе се вижда и Ком, а от Радомир дори Шар планина, но ние когато ходихме през февруари при много добра видимост, не можахме да ги видим заради облаци по хоризонта. Но пък видяхме Атонския двухиледник, Якубица и всичко останало. Определено гледката от беласишкото било е приказна! На всяка цена гостувайте и в х. Конгур! Няма да съжалявате, а и гледката от терасата на хижата към Рила, Пирин и долината на Струма е страхотна! Чичо Гошо от Конгур ми е любимият български хижар!!!
Чет Мар 26, 2015 7:18 pm
Тодор
Регистриран на: 09 Юни 2012 Мнения: 100 Местожителство: Петрич
Цитат:
На всяка цена гостувайте и в х. Конгур! Няма да съжалявате, а и гледката от терасата на хижата към Рила, Пирин и долината на Струма е страхотна! Чичо Гошо от Конгур ми е любимият български хижар!!! Smile
Хижа Конгур наистина е добро място. Построена е в обзорната местност Чаршиите и е бивша гранична застава. Не предлага кой знае какви луксове, но е идеален изходен пункт към високите части на планината. Домакините са много стабилни хора, а, хижаря Чичо Гошо, известен като Гошо Лимоно е прословут с тънкия си хумор. Готвят много вкусно. Напълно подкрепям мнението на колегата mateev, че няма да съжалявате, ако я посетите.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
!
