Привет на всички планинари и пантаджии!
Получи се здрав, нещо като ски-поход, който въобще не беше планиран или организиран. Бяхме с колеги на ски на Пампорово и в събота, след като се прибирахме за дома, на път от Пловдив за Калофер, като гледах красивия и заснежен Балкан и хубавото време, просто не можах да му устоя и да не тръгна. Споделих с някои от моите колеги да се приберем през планината, но никой не ми се нави и тръгнах сам. Напазарувах някои неща в Сопот и веднага на лифта, който работеше, беше около 14:30ч. Докато си сваля багажа и го пренаредя, лифта го спряха и ми казаха, че нямат да могат да ме качат по-рано от 16ч., ако не се появят други туристи. Моята цел беше х.Дерменка и всеки час беше много ценен за мен, а като план "Б" беше х.Добрила. И така в 16ч. завъртяха лифта и аз потеглих, малко преди 18ч. бях на Добрила, не съм ходил до хижата, а веднага потеглих за Дерменка. Зная от опит, че в този район пада доста сняг и е трудно и тегаво да се пробие, макар и със ски, съзнавах и за късния ми час на тръгване. Не бях сигурен, че ще успея да стигна до Дерменка същата вечер, затова идеята ми беше да пробия една част от пътя до когато се стъмни и след това да се върна на Добрила за нощувка и на другия ден да ми е по-лесно. Явно съм се движел доста добре без да го съзнавам, защото до паметника на Боряна стигнах за около 1,30ч, според мен добро време, като се има предвид дълбокия сняг, затъването и преспите. Тогава реших, че няма смисъл да се връщам назад и че пътят ми беше само напред. Скоро след това гледах и зарята до с. Иганово, но не съм и предполагал, че е авария. Нощта беше хубава и с много звезди, района ми беше много познат, но тъмнината, снега и навелищата ме затрудняваха и в много голяма степен се движех по усет и не винаги бях на пътеката. Постоянно криволичех за да съм по-близо до маркировката и да не се забия в някое дере и това ми отне доста време и сили. На х.Дерменка бях малко преди 23ч., след 5ч път от х.Добрила. Бях много доволен и щастлив. На другия ден се прикачих с въже за едно АТВ, което ме извози до Беклемето, до където стигнах много бързо, но беше и много натоварващо и изморяващо. За мен ски-похода беше много хубава емоция и преживяване, съзнавам, че човек не е хубаво да ходи сам по планината, още повече по нощите и в дълбокия сняг, но понякога се случват такива работи. Ето малко снимки:
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
