Неравна битка с Вихрен

За мен вр.Вихрен е и винаги ще бъде, в зимни условия, най-трудния и опасен връх в България, поради което ще опитам тук да разкажа за някои епизоди от неравната борба, която от години водя с него.
Правил съм опити от различни страни и места, поради което на някого може информацията да бъде полезна.
За пръв път се качих там като ученик, мисля че беше юли 1994г. Тръгнахме от Бъндерица, отидохме до Кончето, падна редовната мъгла, и връщане изкачихме върха от запад и заради облаците нищо не видях. Не беше нещо особено, нито ми произведе някакво впечатление.
На следващата година, вече в ясно време /защото беше 8 сутринта през август/, преминахме транзит, на път от з.Кончето, по траверса през Дончови караули и Типиците за Тевно езеро – амбициозната цел беше да се направи за един ден, като не се слиза в циркусите. По-късно разбрах, че по-принцип е осъществимо, но не и ако си на траверс Рила-Пирин, и не носиш палатка, чувал и храна за 2 седмици. Най-голямото дърво го ядохме по жандармите между Хвойнати и Муратов, и после на Бъндеришки чукар. Стигнахме по мрак малко преди Мозговишка порта и от умора се отказахме от още час трошене на крака по камъняците и спахме на Поленишките езера. Стана студено и имаше скреж. Навсякъде беше омазано с говежди остатъци от жизнена дейност. В главите ни беше същото. Беше предпоследен ден на траверса, времето се разваляше и ни беше все едно какво остава. От целия ден премеждия, някак встрани остана всъщност първото ми ходене там по начин да видя къде всъщност съм се качил.
На Вихрен се върнах чак на 8 декември 1997. Имаше над метър пресен сняг и продължаваше да вали, още вечерта на първия ден там, ни стана ясно, че нагоре вече е зловещ лавинарник. Отседнахме на отново на Бъндерица. Идеята беше да се изкачим на върха по Джамджиев ръб, и да продължим по Карстовото било към Яворов, понеже взехме да се правим на алпинистове. Въоръжени с пластмасови обуща и пухенки, размахвайки грозно сечива, в ранните часове на следващия ден се изнесохме към Казана. Никой не знаеше, че зиме подход от там не се прави, или ако се прави , те чака страшно премеждие с клека. Проблем се оказа новонавалелия сняг. От малък имам способността веднъж минал по една пътека, да я запомням, така че в тъмното нямахме проблем с навигацията, въпреки че маркировка никаква не се виждаше. Проблем се оказа газенето на над метър пресен сняг. До първия голям завой над Бъндерица се оказа, че сме бъхтили 2 часа, без да се губим или да въртим серпентини. После пътеката дори лятос става много завряна и естествено вродената ми способност да не се губя бързо се изпари. Все пак имахме представа къде сме и решихме да атакуваме директно Кутела, далеч преди лавинарниците на Малкия казан. С огромна мъка стигнахме до характерна триъгълна скала, на нивото между Малкия и Големия казани. Там видяхме една дива коза как затъвайки и тя като нас до муцуна, само за десетина минути със скокове слезе от мястото където ни срещна, преджапа Малкия казан и се занабира по Джамджиев ръб. В това време от там се разнесоха крясъци, които разбрахме, се оказаха на такива люде като нас, които пък щурмуват безуспешно Северната стена. Те поне знаеха точното ребро, по което се излиза и затова бяха стигнали навреме до основата на стената и дори бяха качили няколко въжета. После вероятно и те като нас психически размазани от огромното количество сняг позорно се изнасяха обратно към хижата и ракията…още един ден безуспешно щурмувахме снега, след което първият ми зимен опит на Вихрен приключи с един на нула в полза на върха. Поуката от това преживяване бе, че това което го пише по книгите за явната невъзможност понякога, на зимните изкачвания, не е лъжа. Колкото и груба сила да вложиш в едно начинание, без правилна тактика и стратегия всички планове са обречени на неуспех. А на тактика и стратегия се научаваш, както са казали римските стратези, само в бой, стига да не умреш по време на ученията.
Няколко месеца по-късно, в началото на март, след сериозно преосмисляне, траверсът от х.Яворов, съвсем закономерно, в прилично време и кристална видимост, ранният следобед на трети март, някак без особени грижи ни предложи чудесно фирново изкачване по северозападния ръб и слизане по Джамджиевия такъв. Нямаше драма, нямаше геройства. Просто проза. По-късно разбрах, че всички сериозни и успешни изкачвания обикновено протичат и най-вече трябва да протичат сиво и без никакви отклонения от предварителния план. Без геройства, просто статистика. Години след това през лятото на 2007г дни наред киснех болен в Каркара и чаках да слязат от върха Боян и Марин. След като дойдоха Боян просто каза – ние сме поредните българи, допълващи списъка на изкачилите го. Страницата се затваря и отваря нова със следващата цел… После Боян реши за отваря и затваря по няколко страници наведнъж, докато миналата година директно не пренаписа книгите.
С това моите първи битки с върха приключиха и се отвори място за бруталната зимна баталия наречена Северна стена, които опиша в следващия епизод.

Благодарско за споделеното!

_________________
Не можеш да дадеш повече дни на живота си,но можеш да дадеш повече живот на дните си.

Не че нещо, ама какъв е смисълът от този фейлетон... rakia power Question

поучително. мойта битка със северната стена пък приключи точно деведесе и пета /докога ли/. а най големия съм го ял дори не на стената, а в самия Г.Казан.
п.п. това ме подсеща, че някой път следващата зима ,няма да имам нищо против един кулоар да направя, за варианта едва ли ще ми стигне мерака, за другите да не говорим Very Happy

	Storm написа:
	Не че нещо, ама какъв е смисълът от този фейлетон... rakia power

Виж как знаеш...
цитат от едно място:
"Ако трябва да разширим тълкуванието и за пореден път да видим, че няма случайни неща и Провидението се е погрижило за всичко, ще засегнем и споменатата от Сичин “кована гривна”. Както исторически този термин е с по-малка давност от еврейското “небесна твърд”, така и описвания от “кованата гривна” ефект е по-късен етап в консумацията на ракия. Даже, смея да добавя, той е финален и се третира като следствие. След като са усетили земната твърд, консумиращите установяват едно неприятно усещане, сякаш метален обръч стяга черепа им; така стигаме до идеята за кованата гривна. Кованата гривна, в смисъла и на Астероиден пояс м/у Марс и Юпитер носи още интересни корелации, свързани с позицията и м/у 2-те планети, които в мистиката носят конкретни символики и характеристики. От една страна имаме войнствения Марс, който сякаш отдава своята енергия (често твърде агресивна) на консумиращите ракия, от друга е мъдрият Юпитер, Господаря на Боговете, който вдъхва увереност и чувство за безсмъртие на консумиращите. Нещо повече, Юпитер отговаря на черния дроб в астрологичната традиция, а черния дроб както знаем ръководи усвояването на алкохола. В тази връзка, с оглед на здравето на консумиращия е важно Юпитер на консумиращия да е силен, а Марс – слаб(за избягване на побои). Древните са създавали специални календари с най-подходящото време за консумация на ракия – а именно периодите на ретрограден Марс и антеграден Юпитер."
Малко дълго се получи, но държах да хвърля повече светлина към този културно-социално-битов феномен, какъвто е ракията, особено в България."

Това требеше да е нещо с много снимки от върха, ама нещо се прецака мястото където стоят снимките и затова така постно се получи. Че го редактирам при възможност. Инак само по себе си, прозата наистина няма особено значение за четене.

Ивайло, ти верно ще получиш приз за форумен трол. Чак ти се чудя откъде намираш време да ровиш кой, къде, кога, какво казал. Чак ме амбицира и аз да проуча кое как става и хоп що да видя - засегнал си щорма дотолкова, че вчера той взел, та си подменил снимката от "вързан до зъби на Вихрен" в "Неутрална панорама"....

то така или иначе ме нямаше на снимките, а други хора затова и са овързани. И да не е съвсем спам една снимка от преди големия сняг, сега навярно е доста отгоре