Какво и да кажа за постиженията на Стефан, все ще е малко
Стефко, нека успеха и радостта бъдат с теб и за напред !
Последната промяна е направена от t.hristov на Чет Мар 12, 2015 8:46 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Чет Мар 12, 2015 7:52 pm
starterwrc
Регистриран на: 07 Сеп 2011 Мнения: 64 Местожителство: Ст. загора
Браво бе човече, страхотен преход!
Снимковият материал и описанията са чудесни.
От тях човек придобива пълна информация за терена и опасните участъци през зимата.
Чакаме финала на х. Заврачица!
Чет Мар 12, 2015 8:31 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3370 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Рилската дузина - стъпка по стъпка, Близнак след Близнак...
Часът бе 14:20, а аз още се мотаех на Мусала... Снимах се - с пирамидата...
За спомен... Да се увековеча... поне на 1 снимка...
Ех, суета... А трябваше да се бърза...
Има нещо, което не ми харесва и мисля, че е добре да поправя - че разделих Трионите на три етапа. Не обичам числото 3.
Затова и реших да ги разделя на 4 етапа, още повече, че така се виждат от Мусала, а и ръбът към Малка Мусала е от 4 етапа:
Оставащият план за днешния ден беше: Слизане до седловина Преслапа - изкачване на Малък Близнак - слизане - изкачване на Голям Близнак - слизане - изкачване на Маришки чал - оставяне на раницата на върха и без раница - слизане - изкачване на Юрушки чал - леко слизане - изкачване на Песоклива вапа - замръкване - леко слизане - изкачване на Юрушки чал - слизане - изкачване на Маришки чал - взимане на раницата и с раница - слизане - изкачване на Манчо - ако има време и сили - изкачване на Малък Манчо - слизане - седловина Заврачица - слизане - хижа "Заврачица".
Прост и ясен план:
Поне пътят сега беше надолу (300 м денивелация)- към седловина Преслапа. Стигнах там в 14:45.
В долния край на склона срещнах 4-5 туриста, разменихме няколко думи. Казах им, че отивам към хижа "Заврачица".
Всички ми казваха, че ще замръкна. Премълчах си, че искам да качвам допълнително и Юрушки чал и Песоклива вапа.
Току виж алармирали спасителите на Мусала, че из Рила броди един луд и не дай си Боже да тръгнеха да ме търсят.
Ето ги и въпросните туристи - пъплят към Мусала. Сигурно щяха да спят горе, така че техните "мъки" скоро щяха да приключат:
А на мен ми предстоеше да "изпъпля" около 150 метра денивелация до Малкия Близнак (не вярвайте на името - не е изобщо малък ):
Пъртина имаше и снегът не се беше размекнал много, не се затъваше неприятно, а навятата козирка горе се преодоляваше лесно.
Но беше стръмно и се задъхвах, спирах често за отдих и нормализиране на дишането, чувствах, че се изморявам прекалено често:
Следва малко изкачване по гребена на козирката, кратък равен участък и финалното изкачване:
На връх Малък Близнак 2777 м (15:24) - седмият поред в Рилската дузина! Прехвърлил бях средата (поне на цифри ).
Връх Мусала 2925,40 м (вляво), Трионите и Малка Мусала 2902 м (връх Студения чал 2784 м на заден план вдясно):
Любителска панорама от връх Малък Близнак:
А това е пътят, който ми предстоеше - слизане до седловината между Близнаците и изкачване на връх Голям Близнак:
Големият Близнак с двете си връхни точки, между които е ръбът с жандармите:
А ето и Пирин - Тодорка и Вихрен, Кончето наднича от време на време:
Предстои изкачване - не е много продължително, макар и стръмно, три железни стълба от зимната маркировка само:
Споменах ли, че не обичам числото 3? Добре, че имаше и смешни моменти - някой да си познава дрешката, закачена на този кол?
Стръмно, стръмно, стръмно...
На самия връх има доста колчета и колове:
На връх Голям Близнак 2779 м (16:06) - осмият от Рилската дузина!
Малък Близнак 2777 м (вляво), Мусала 2925,40 м, Трионите, Малка Мусала 2902 м, Дено 2790 м (отзад вдясно), Студения чал 2784 м (вдясно):
Любителска панорама от връх Голям Близнак:
(За съжаление трябва да тръгвам за Пирин, така че тази част остава нередактирана и недовършена. Запаметявам дотук и се надявам в неделя да продължа... по план... ).
(За съжаление доста се забавих с редакцията и с продължението, но вече имам възможност и вдъхновение да продължа).
Поздравления за хубавото ходене, завладяващия разказ и вдъхновяващите снимки! Много зарибяващо, пак ми се доходи. В града напоследък ми се случва да позабравя, колко хубаво е там горе и да измързелувам някоя неделя без никакво оправдание.
Много ми е драго, че съм станал "подстрекател" за някого за този красив маршрут.
Ще разкажеш ли до края, моля?
А ние си чакаме още , Стефчо , продължението ... продължението
Нали разбра-писането не е като `оденето-по-зор идва...
Пет Апр 24, 2015 8:07 am
ivailo.hr
Регистриран на: 22 Мар 2010 Мнения: 1355 Местожителство: София
fena73 написа:
dobrifin написа:
А ние си чакаме още , Стефчо , продължението ... продължението
Нали разбра-писането не е като `оденето-по-зор идва...
Верно по зор идва писането, вервайте ми, както казваше пришълецът / Alien, щото и главата му в профил приличаше на туй чудо... Па ако трябва освен писането да се сложи и някоя и друга снимка с обяснения, с чертане по нея, става ептен зор, ама от време на време трябва и това да се прави, защото иначе ще останат само голи лафове. Изключително много ценя хора, които си дават тоя зор и като им гледаш албумите, все едно ходиш с тях по маршрута. В snimka.bg съм абониран за двама такива (от форума са, но да не има правя реклама), в Пикасата също "следях" една камара народ, но откакто масово народът започна да си качва снимките в Гугъл+, "известяванията" от следените секнаха. Само адаша ZC..... си качва в Пикасата и винаги съм в час с новостите му.
Пет Апр 24, 2015 10:06 am
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3370 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Рилската дузина - къде са жандармите?!?
Докъде бях стигнал? А, да - току-що се бях качил на връх Голям Близнак (16:06) и бях направил обичайните снимки.
И ето ме на върха - 4 часа следобед вече беше минало, следователно - цял час след планираното в таблицата. Изоставах...
От друга страна - за 1 час и 45 минути бях стигнал от Мусала до Големия Близнак - мисля, че беше нормално. Даже наваксвах...
30-тина секунди се двоумих дали да си позволя по-дълга почивка, защото не бях много изморен, нито гладен. Трябваше да бързам...
От друга страна обаче - предстоеше сложна част - ръбът с жандармите. Накрая взех решение и свалих раницата. Трябваше ми почивка...
Не си спомням дали ядох шоколад, може би малко. Температурата беше спаднала до около 0 градуса, но не усещах да ми е студено.
Накрая - в 16:17 - реших, че е крайно време да тръгвам. 9 минути почивка - стига толкова. А ето и следващата ми цел - Маришки чал:
Помислих си, закопчавайки раницата, че ще трябва да прибера едната щека и да извадя пикела, тъй като предстоеше ръбът с жандармите.
Реших да процедирам както с останалите ръбове досега - да разделя ръба на части, определяйки приблизително тяхната трудност.
Погледнах ръба, който ми предстоеше да мина. Обективно погледнато разделих ръба на... Всъщност видях следната картина:
Нещо не можех да повярвам, че това е страшният ръб на Големия Близнак с прочутите страшни жандарми! Пак погледнах:
Грешка нямаше! Бях минавал тази отсечка зимно и не си спомнях миналите пъти да изглеждаше чак толкова лесна и... и... и лесна.
Очевидното обяснение беше, че след трудностите на Малка Мусала и Трионите това пред мен вече изобщо не ми приличаше на ръб.
Малко ми стана смешно. И радостно. Реших изобщо да не вадя пикела, а да продължа с щеки. Просто не виждах смисъл. И продължих:
Стигнах до първата скала-жандарм, която беше заобиколена отляво (от изток). И аз я подсякох без никакви проблеми и угризения:
А след нея беше равно. Изобщо нямаше ръб, а равно снежно поле. При това леко спускащо се:
Но - чакай малко! - след това следваше нещо като ръб! Скромен и едва настръхнал, но все пак ръб. Зарадвах се и забързах към него:
От радост се качих директно на най-високата му скалиста точка, откъдето се откри хубава панорама. Поглед назад към Голям Близнак:
А това ми предстоеше по пътя - другата голяма скала-жандарм, която също беше заобиколена, този път отдясно (от запад):
Да, обаче се бях поувлякъл и не бях забелязал, че следите заобикалят и скалите, върху които се намирах в момента (отляво, от изток):
В ентусиазма си се бях увлякъл и едва сега установих, че съм стигнал до края на скалите, отвъд който следваше отвесен участък:
На пръв поглед - трудно преодолимо и опасно слизане по почти отвесни скали.
Дали да не се върна и да заобиколя по следите, както бяха направили повечето?
Но аз не бях повечето. И не ми се връщаше. И тръгнах напред. Разчитах на котките.
И котките си свършиха работата. Дори не се наложи да се обръщам с лице към скалата.
Слязох бързо и лесно. Слизането се оказа само 2-3 метра. Нищо работа, сравнено с Трионите...
Ето снимка на скалата, след като съм слязъл от нея - отдолу, за да изглежда по-страшна:
Изпитвам силни угризения, че описвам така смешно преминаването си по ръба, но просто няма друг начин.
Ето го и следващото "препятствие" по пътя:
Заобиколих го и надникнах зад него, очаквайки да се покаже нещо интересно:
А то какво се появи? Равно хоризонтално билце с няколко бабунки върху него. Жалко...
Това е една от "по-сериозните" неравности, които ми се наложи да "преодолея":
И тъкмо се бях приготвил за още - и изненада - още нямаше - следваше хубав снежен ръб до втората кота на Голям Близнак:
Поглед назад към изминатия път:
На втората кота на връх Голям Близнак (16:32):
Любителски панорами от снимки от котата:
Не направих никаква почивка тук, а веднага заслизах към седловината преди Маришки чал и дългия му склон. Ето го и него:
Юрушки чал надничаше отзад, а ръбът му се виеше като змийче, с една-две гърбици, които ми се сториха крайно неприятни:
А около Слънцето се наблюдаваше хало - резултат от пречупването на светлината от заледени частици високо в атмосферата:
Странно защо, въпреки че много добре знаех, че това е обикновен природен феномен, изпитах леко безпокойство.
Бледият кръг светлина дори ми се стори леко зловещ и заплашителен. Дали не предстоеше рязка промяна на времето?
Засега обаче всичко изглеждаше слънчево и спокойно. Големият Близнак от седловината между него и Маришки чал:
Дългият скучен западен склон на Маришки чал, с малък наклон и една-две малки гърбици:
Поглед назад - жандармите едвам се забелязват, Мусала, Трионите, Малка Мусала и Дено се подават:
А това виещо се "змийче" - ръбът на Юрушки чал - продължаваше да ми напомня, че скоро ще трябва да се изправя пред него:
Зимната маркировка подсича леко Маришки чал. Идеята ми беше да го подсека и да оставя раницата си при подходящ стълб:
Ето го и него - стълб номер 73:
Знам, че туристът не трябва да се отделя от раницата си, но в случая просто нямах друг приемлив вариант. Оставих я:
Взех само щеките, пикелът също оставих, прецених, че само ще ми пречи. От щеки имах много по-голяма нужда.
Шапката, шалът и ръкавиците бяха върху мен и в джобовете. Резервните оставих в раницата, също и връхното яке.
Реших да рискувам и да тръгна само по полар. В джобовете му сложих 2 шоколада и половин литрова бутилка с вода.
И тръгнах:
На връх Маришки чал - 2765 м (17:18 ) - 9-тия пореден изкачен от 12-те в Рилската дузина (но последен по височина)!
Голям Близнак, Малък Близнак, Мусала, Трионите, Малка Мусала, Дено и Студения чал:
Връх Малък Манчо и Манчо, на заден план в далечината Равни чал, Ибър, Белмекен, Сивричал, Каменити чал:
Любителска панорама от снимки от връх Маришки чал:
Планът беше прост - хапвам набързо един шоколад и потеглям без раница към Юрушки чал и Песоклива вапа.
Изкачвам ги набързо до залеза и се връщам на края на полумрака под лъчите на изгрялата почти пълна Луна.
Взимам си раницата, качвам набързо и Манчо, след което вървя още 2 часа и съм на топло в хижа "Заврачица".
Прекарвам остатъка от нощта в хижата и на следващия ден с приятелите слизаме в Боровец и с колите до София.
Хубав и елегантен план. Прост. Като че ли правен от счетоводител за счетоводител. Какво ли можеше да се обърка в него?
Един бърз поглед на запад ми показа какво можеше да се обърка.
Там Слънцето едва светеше зад облаците, като че ли едва мъждукаше зад зацапано мръсно стъкло.
Облаците се бяха сгъстили. И продължаваха да се сгъстяват. Ставаха все по-гъсти и по-гъсти, и по-гъсти...
Красиво беше, наистина - много красиво, безспорно - много красиво. Но плашещо. Такава бърза промяна на времето...
Или може би не беше бърза? Може би аз отказвах да я забележа и се мъчех да я пренебрегвам с надеждата да се размине?
Вятърът се беше усилил. Температурата спадаше. Светлината помръкваше. Слънцето щеше съвсем скоро да се скрие...
Настъпваше промяна на времето. Разминаване нямаше да има...
Rish Horror delenda est!
Освен това мисля, че Ужасът на Риш трябва да бъде унищожен!
Регистриран на: 20 Мар 2013 Мнения: 1587 Местожителство: Хасково
Стефане, не слезе ли вече?
Сря Юни 17, 2015 10:06 pm
tedi_zloto
Регистриран на: 10 Ное 2014 Мнения: 7
На някои ръбове и отвеси ми идваше да си закрия очите!
Вто Сеп 15, 2015 2:14 am
Алекс.Йо
Регистриран на: 24 Мар 2013 Мнения: 303 Местожителство: София
Стефане, да взема да те подсетя да публикуваш и последната част от прехода ти.
Сря Яну 27, 2016 1:59 am
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1976
stefan_iliev38 , това направено от теб, е нещо голямо и стойностно , дай последната серия
Чет Яну 28, 2016 3:46 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3370 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
[Необходимо уточнение и извинение:
Понеже не успях да довърша разказа си за Рилската дузина до края на зимата, а пролетта настъпи, реших да изчакам да дойде новата зима и тогава за завърша пътеписа.]
Така-а-а-а-а-а-а-а-а... Докъде бях стигнал.
В 17:26 аз все още бях на Маришки чал. Имах за изкачване още 3 + 2 върха - Юрушки чал, Песоклива вапа, Юрушки чал, Маришки чал и Манчо.
След това трябваше да стигна и до хижа "Заврачица" (още поне 2 часа). Следователно имах 5 върха и 1 хижа за 6 часа и половина.
А времето се разваляше и Слънцето се загуби зад облаците на ветровития запад:
Излапах набързо един шоколад (от евтините от Кауфланд) и бързо започнах да се спускам на юг - по коловете:
Трябваше да изгубя много височина, която после да изкача отново. Спускането беше стръмно, но не се затъваше особено:
Отсреща ръбът на Юрушки чал изглеждаше... дълъг!!! Постепенно беше започнала да се скрива най-горната му част.
Една от гърбиците върху ръба все повече се изшиляваше нагоре и започнах сериозно да се притеснявам как ще я мина:
Не трябваше да забравям, че след Юрушки чал ме чакаше и неговия събрат - Песоклива вапа. Ето го и него - вляво (на югоизток):
Щеше ли да има много сняг и да се затъва в седловината между двата върха? Нямаше смисъл сега да си задавам този въпрос.
По-скоро ме тревожеше времето - засега нямаше особено развитие, освен все по-причудвилите форми на облаците на запад:
Накрая (17:34) стигнах най-ниската точка между Маришки чал и Юрушки чал - имаше полузаровен маркировъчен кол с табелки:
Обърнах се назад (на север) към Маришки чал и сърцето ми се сви (буквално) - на връщане този склон трябваше да го КАЧВАМ!!!
Но това щеше да стане след доста време, а сега имах друго, което да ме безпокои - извисяващият се склон на Юрушки чал:
По ръба пред мен личаха пресни следи - малка група беше подсякла Маришки чал и беше стигнала директно до тук.
Личаха следи на скиори (които сякаш бяха повече) и на няколко пешеходеца с котки. Това не можеше да не ме радва.
Започнах бързо да катеря. Без раница не беше толкова трудно и се учудих колко добре напредвах. Първият стръмен участък:
След като го изкатерих обаче, ентусиазмът ми се охлади - видях, че остава още много и много за вървене...
Поглеждайки назад с удивление видях връх Манчо - вдясно (на североизток) - последният връх от Рилската дузина:
На запад небето продължаваше да се смрачава (нормално - залезът щеше скоро да настъпи - само след около половин час:
На изток обаче небето си оставаше все така синьо и жизнерадостно. Сякаш две различни полукълба се бореха - мрак и светлина.
Тогава забелязах полупълната Луна - беше се издигнала високо и ми даваше кураж, че ще осветява пътя, след като Слънцето залезе.
Колкото повече се изкачвах, толкова се приближавах до нивото на връх Маришки чал със стърчащите по склона му камъни:
Следите пред мен не ме улесняваха особено - бяха направени от по-малки обувки, а моите бяха 48 номер.
Освен това темпото на придвижване не беше еднакво и стъпвах само в някои от следите, като правех нови.
И ето, че започна да става интересно - стигнах до първите гърбици - снежни, красиви, вълнисти...
Гърбиците се преодоляваха лесно - нямаше нищо сложно, стига да не се приближаваш съвсем до надвисналите козирки.
След изкачването на всяка гърбица следваше сравнително равен участък и после нова гърбица, нов равен участък, нова гърбица...
И ето, че стигнах Гърбицата!!! С главно Г!!!
Че беше стръмна - стръмна беше. Но нямаше почти никаква трудност да се изкачи - снегът беше достатъчно за сигурни стъпки.
Първите големи камъни заобиколих отляво (от изток), а последните малки стърчащи камъни заобиколих отдясно (от запад).
Там - точно преди върха - беше и най-голямата трудност - вече уморен трябваше да излазя по стръмното, заобиколен от пропасти:
От другата страна на Гърбицата какво мислите, че видях - други гърбици? Не - за съжаление - равно снежно поле:
Имаше все пак някакви скали по средата, а и финалното изкачване беше по доста стръмен склон, но общо взето - скука.
Лошото беше, че ми предстоеше малко слизане, което после трябваше да качвам. За сметка на това се вървеше приятно:
Поглед назад към Гърбицата - много красива наистина, но не трябваше да забравям - предстоеше ми да я минавам отново - по тъмно!
Като стана въпрос за гърбици - ето че стигнах и последната от тях - малка група скали, гледани отдалече - нищо особено:
Отблизо обаче се оказа, че все пак има известна трудност и трябва малко усилие, за да се преодолеят отдясно последните камъни:
След това вече следва финалното изкачване към последните 2 стълба - много стръмен склон, но без скали.
Тук обаче се учудих от факта, че повечето следи не водеха директно към следващия стълб, а доста вляво (на изток), близо до козирката. Не, че имаше голяма опасност от лавини, но склонът там беше още по-стръмен и можеше за беля да се свлече нещо, което макар и малко, можеше да извади от равновесие изкачващия се. Имаше само една следа, която водеше право към металния кол - решиш да я последвам.
Финалното най-стръмно изкачване:
Последният кол и връхната точка на Юрушки чал - вече съвсем близо:
Връх Юрушки чал 2768 м (2769 м) - десетият пореден от Рилската дузина! Изкачен със залеза в 18:20!
Учудващо, но времето се беше задържало стабилно, въпреки спадналите под нулата температури и поривистия вятър.
Дали предстоящата буря се беше разминала? Най-вероятно - не. Само отложена. Дано това отлагане беше за по-дълго.
Сега обаче дори черните облаци на запад вече не изглеждаха толкова черни и страшни. Залезът на югозапад над Пирин:
Гледка на север - Мусала 2925,40 м (най-високият), вдясно - Малка Мусала 2902 м, Дено 2790 м и Студения чал 2784 м.
Вляво от Мусала - Голям близнак 2779 м, пред Мусала - Маришки чал 2765 м, най-вдясно от Маришки чал - Манчо 2771 м.
Любителска панорама от връх Юрушки чал:
За съжаление нямах много време да се любувам на гледката. Трябваше да гоня следващата цел - връх Песоклива вапа 2769 м:
От тук нататък до върха вече нямаше пъртина. Колкото и малка да беше досега, пъртината все пак вдъхваше някаква увереност...
Започнах да слизам - на изток, вдясно от скалите на предходната снимка. Както и предполагах - почти не затъвах, но докога ли?
Гледка назад (на запад) към скалите под връх Юрушки чал:
И гледка на предстоящия път - на изток към връх Песоклива вапа:
За десетина минути стигнах най-ниската точка между двата върха. Гледка назад (на запад) - към Юрушки чал:
И отново гледка напред (на изток) - към Песоклива вапа:
Тук започнах да затъвам малко повече - малко под коляното, но бързо преминах този участък. Започваше леко изкачване.
Може би тук трябваше да изпитам най-силно чувството за самота и за откъснатост. Може би тук трябваше да се разтревожа.
Бях в нищото. Около мен - сняг, сняг и сняг. Дълъг път за връщане. Несигурно време. Дали щях да стигна върха? А хижата?
Честно казано - в онзи момент повече ме тревожеше дали ще успея да направя снимки на така наречения "син час" и Луната.
Мисията невъзможна, но все пак опитах.
Следва последното финално изкачване, снегът беше малко, на места стърчаха камъни, наклонът намаля...
Вече се беше стъмнило, но Луната светеше ярко, а също и Юпитер - планетата на щастието (вляво от нея):
Още помня с какъв възторг изминах последните метри до върха, като че ли той беше последният от Дузината. Ала не беше...
Бях качил връх Песоклива вапа 2769 м (18:49) - единадесетият поред от Рилската дузина!
Ех, защо не беше последният, дванадесетият! И да ми беше тук раницата с храната, водата, примуса и спалния чувал!
Можеше да си устроя бивак, да се отдам на сладката умора и да пренощувам тук до сутринта. Сутринта щях да продължа...
Уви, това бяха само мечти - последният връх - Манчо - чакаше да бъде качен. Нямаше да има почивка, докато не стъпех и на него...
Минах още няколко метри на изток след върха, за да се убедя, че склонът започва да слиза, тоест - че съм качил върха.
Огледах се. Реших да не правя снимки - вече бе прекалено тъмно. Накрая все пак се изкуших за една-единствена снимка:
На североизток - закътана между белите склонове на Кози връх и Ченгенечал - тъмнееше долината на река Права Марица...
И в тази долина се криеше хижа "Заврачица". Криеше се уют и топлина. Приятели. Това бе моята цел за днес... до полунощ...
(И понеже предишните части от разказа ми все завършваха малко драматично, ето и сега "ще вкарам малко драма". )
Приготвих се да тръгвам обратно. Обърнах се на запад към върха и какво да видя - зад него се надигаше вълна от облаци! Истинска приливна вълна! Вятърът я носеше право към мен и я издигаше все нагоре и нагоре, все по-високо и по-високо. Вече беше закрила половината небе, лакомо поглъщаше звездите и лунните лъчи. Скоро - съвсем скоро, въпрос на минути беше да стигне и до връх Песоклива вапа и да го залее, да го потопи в мрак, студ и бури. Какво можех да сторя? Какво ли можех да направя?
Като за начало - една-две снимки:
И после - бегом обратно към Юрушки чал! Колкото се може по-бързо! Въпреки умората! Докато още имаше Луна!
Само след 5 минути обаче облаците пропълзяха и до източния хоризонт, обвиха Луната и светлината ѝ помръкна:
Все още различавах бегло силуета на Юрушки чал, все още следях без особено усилие дирята пред мен. Но докога ли?
Кога щеше да се стъмни окончателно? Кога щеше да падне толкова гъст мрак, че и светлината на фенерчетата да е безсилна?
Духаше насрещен студен вятър. Скоро той донесе сняг. Не беше силен - засега! Снежинките играеха във въздуха, извиваха се и се удряха в лицето, щипеха очите, хипнотизираха погледа, атакуваха ума... Задаваше се бурята, която се очакваше за утрешния ден. Беше подранила... с цели няколко часа. ( )
Равносметката: Бях в най-отдалечената от хижа (и помощ) точка от маршрута. Бях уморен (след 15 часов преход, започнал в 4 часа сутринта). Имах съвсем малко вода и само един шоколад в джоба. Беше тъмно. Валеше сняг. Задаваше се снежна буря. Температурите падаха, а бях облечен само с полар. Якето и резервните ми шапка и ръкавици, спалният ми чувал, храната и водата - всичко беше в раницата, която остана на разстояние 2 върха (поне час и половина ходене в нормални условия).
Представих си как снегът затрупва раницата - тя побелява и в тъмнината не мога да я открия. Защо не оставих раницата плътно до металния кол? Колко близо до него я бях оставил? В каква посока? Кой беше номерът на стълба? Имаше ли изобщо номер? Можех ли без раница да стигна до хижа "Заврачица"? Само по полар? В разразилата се снежна буря? След 17 часовия преход? Докога щяха да ми стигнат силите? Дори и да допусна, че успявам да откривам някак коловата маркировка в тъмнината, в гъстия снеговалеж и падналия мраз - кога умората щеше да надделее? Докога щях да продължа да пълзя, да се влача, да драскам със замръзнали безчувствени пръсти в напразни опити да стигна няколко метра по-напред към хижата, малко по-близо до помощта? По-близо до помощта? А щеше ли някой да тръгне да ме търси? И колко минимални бяха шансовете да успее да ме намери? И кога щеше да изчезне измамната надежда, че може да дойде помощ? Надеждата, че мога да избегна спускащата се бяла смърт...
Оставаше ми утехата, че бялата смърт била най-сладката смърт. Така поне казват...
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3, 4Следваща
Страница 2 от 4
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
И отново затаяваме дъх в очакване 
