Кораб планина - опит за един очерк

Та кой е този Душан Якшич? Биографичните данни за този човек са оскъдни – всичко, което знаем, е написаното от самия него: „skromni zadružni radnik” (сп. „Хърватски планинар”, бр. 9, 1935 г. стр. 268). Но от статиите на страниците на списанията „Хърватски планинар” и „Планински вестник”, на които той е автор или в които е действащо лице, става ясно, че този човек е посветил живота си на планината. Активен член на хърватското туристическо дружество „Sljema”, в края на 30-те и началото на 40-те години на ХХ в. той става негов секретар, а по-късно и председател. Следващият председател на това дружество е академик Бранимир Гушич – професор по медицина, доктор по география, масон, най-добрият и проникновен ранен изследовател на Проклетия... Така че за мен е вън от съмнение, че и Д. Якшич е бил човек от същата порода – широко скроен, с богата обща култура, с голяма любов към природата, запален планинар. Нека не забравяме, че в началото на ХХ в. в туристическите дружества и алпийските клубове (за разлика от днес) е членувал елитът и цветът на обществото, там са били изследователите, приключенците, пътешествениците, светлите умове. Затова не е случайно, че още през 1925 г. Д. Якшич издава енциклопедичната си книга „Planinarski kalendar”, в която описва всички югославски туристически организации, всички планини на Хърватска, Славония, Словения и Сърбия, както и основните маршрути в тях. А през 1936 г. той дарява на Хърватския планинарски музей колосалната си хербарийна колекция (1360 експоната), която е събирана из планините на Хърватска, Словения, Далмация, Херцеговина, Сърбия, Швеция и Норвегия.

Д. Якшич в подножието на Монблан, 1930 г. Снимка: сп. „Хърватски планинар”, бр. 11-12, 1985 г.

Но това, което отличава Д. Якшич, е абсолютната му отдаденост и посветеност на планината, на високата и трудна планина, т. е. той е катерач и алпинист. Ето какво пише той сам за себе си: „još jedamput došao sam do uvjerenja da je u meni jači alpinist, negoli putnik-turist. Prokrstario sam Evropu i vidio sam mnogu divne gradove i prirodne ljepote, no ipak sam se svagdje osječao kao gost. Samo u Alpama usječam se domačin” (сп. „Хърватски планинар”, бр. 6, 1932 г., стр. 177). При това катерач и алпинист в най-чистия смисъл на тази дума, защото – както самият той пише – „s vodičem ne polazim nikada na ture” (сп. „Хърватски планинар”, бр. 10, 1931 г., стр. 293). Ето как описва началото на своята кариера Д. Якшич: „Prošao sam najprije naše Alpe [имат се предвид Юлийските Алпи – бел. моя], onda Dolomite, pa Grossvenediger i Grossglockner, Ortler i Jungfrau”. (сп. „Хърватски планинар”, бр. 6, 1931 г., стр. 153). Към списъка на тези върхове трябва да добавим още Wildspitze, Similaun и Fluchtkogel. И всичко това се случва преди 1929 г.! През 1930 г. Д. Якшич заедно с партньора си по свръзка Фр. Драженович изкачва Montblanc през Grands Mulets, при това без наемането на местен гид. А през следващата 1931 г. отново без гид същата свръзка изкачва Matterhorn по швейцарския гребен, като по целия маршрут води Д. Якшич. Така той става първия въобще югославянин, стъпил на най-високия и на най-трудния върхове в Алпите. Отделно през същата 1931 г. Д. Якшич изкачва и северната стена на Триглав по т.н. „немски маршрут”.

Д. Якшич на Матерхорн през 1936 г. Снимка: сп.„Планински вестник”, бр. 3, 1937 г.

През 1936 г. той е почетен гост в алпийската експедиция, организирана от Словенското туристическо дружество. Резултатите са красноречиви: членове на експедицията изкачват Dufourspitze (по гребена от Zumsteinspitze), Dom de Mischabel (по гребена от Lenzspitze), Weisshorn (по северния гребен през Grand Gendarme), Dent Blanche, Breithorn, Klein Matterhorn, Allalinhorn и Strahlhorn. А самият Д. Якшич изкачва отново Matterhorn, както и Zinalrothorn (по по-трудния маршрут през Kanzel), Obergabelhorn и Wellenkuppe. Така се оказва, че Д. Якшич всъщност принадлежи към онова малобройно тогава войнство от най-добри алпинисти на времето си. Но той, освен че катери успешно и неуморно, също така – и то е по-важно за нас – чете, проучва предварително и знае къде отива, какво катери, какво вижда.

Д. Якшич по гребена на Зиналротхорн през 1936 г. Снимка: сп.„Планински вестник”, бр. 3, 1937 г.

Тъй като съм бил на някои от върховете, изкачени от Д. Якшич, и също като него съм чел и проучвал преди това, мога да направя някакво сравнение. Аз съм бил на Montblanc, Grossglockner, Grossvenediger, Wildspitze, Similaun, познавам добре долината на Zermatt, тъй като съм изкачвал Dom de Mischabel и Dufourspitze. Единственото, което мога да кажа за описанията на Д. Якшич, е, че в тях няма грешка. Всички те са досконално точни, безупречно пунктуални, детайлни до скрупульозност. При това аз не забравям колко далеч по-трудно е било събирането на информация през 30-те години на ХХ в., когато не е имало интернет, а и толкова книги, гидовници, пътеводители, колкото днес. Но има и нещо друго. В статиите на Д. Якшич –“Mont Blanc 4810 m” (сп. „Хърватски планинар”, бр. 6 и 7, 1931 г.) и “Matterhorn 4505 m” (сп. „Хърватски планинар”, бр. 10 и 11, 1931 г.), освен самите изкачвания, на много страници (първата част на всяка статия) в детайли е описана и историята около покоряването на тези два върха в Алпите.

Д. Якшич на заслона Солвей по швейцарския гребен на Матерхорн през 1931 г. Снимка: сп. „Хърватски планинар”, бр. 11, 1931 г.

Тъй като за нас Д. Якшич е важен що се отнася до Кораб планина, тук аз няма повече да се занимавам с неговата алпийска кариера. Нека не забравяме, че според списъка на М. Маркович за първите покорители на Кораб планина Д. Якшич фигурира на второ място, непосредствено след Д. Кривокапич, за когото знаем, че посещава Кораб през август 1927 г. На трето място в този списък е посочен Бранимир Гушич, за когото също знаем кога е посетил Кораб – през септември 1932 г. Тази информация се намира в статията на Я. Сенджерджи: „Ovdje [на превала Голема Корабска врата – бел. моя], u razgovoru s narednikom graničnog voda ovog rajona, čuo sam, da je “pred nekoliko dana ovdje bio neki doktor iz Zagreba, i umjesto pametno, da ide ovom dobrom patrolnom stazom, on se lomio preko ovjih stijena”. Kasnije se ispostavilo, da je to bio naš uvaženi pionir planinarstva dr. Br. Gušič” (стр. 39).

Бр. Гушич на Голем Кораб. Снимка: сп. „Хърватски планинар”, бр. 5-6, 1977 г.

Така отиването на Д. Якшич в Кораб се затваря в периода между 1928 г. и 1931 г., т.е. в разгара на неговата кариера като алпинист. За съжаление аз не разполагам с негово писмено свидетелство за Кораб, ако такова въобще съществува. Но разполагам със статията му, посветена на българските планини. Тя е отпечана в цели 4 броя на сп. „Хърватски планинар” (бр. 5, 7-8, 9 и 10 от 1935 г.) и аз горещо я препоръчвам на всеки български планинар. От тази статия по аналогия могат да се направят няколко важни косвени извода, относими към Кораб. Първо, българските планини като височина и трудност са сравними с Кораб. Единствената разлика е тяхната „туристическа усвоеност” към оня момент, а и днес – наличието на хижи, ясни пътеки, карти и пътеводители. Като се имат предвид алпийските постижения и катерачни качества на Д. Якшич, става ясно, че за него практически не са съществували невъзможни за правене неща в Кораб, т.е всеки връх е бил достъпен за изкачване от него. Второ, Д. Якшич не изневерява на стила си да катери всичко, попаднало пред очите му. Нека видим какво изкачва той у нас. Той посещава Рила и Пирин, като през цялото време носи със себе си въже и катерачните си еспадрили. Ето по ред на номерата изкачените от него върхове: Мусала, северната стена на Елени връх (погрешка, смятайки я за стената на Мальовица), Мальовица, Големия Купен (отново по стената), Каймакчал, Стражите (пълен траверс в двете посоки с директно изкатерване на Голямата Стража по стената й откъм Каймакчал), Дженгала (по стената откъм Попово езеро), Тодорка, Вихрен (по Джамджиевия ръб) и Кутело. Отнесено към Кораб това означава, че той най-вероятно е постъпил по същия начин, по който постъпва в Алпите и в българските планини: изкачва всичко, което може, а той може практически всичко.

Снимка: сп. „Хърватски планинар”, бр. 9, 1935 г.

Трето, статията на Д. Якшич е изпълнена с любов и симпатия към българите и техните планини – нещо, което едва ли е било често срещано отношение от страна на един югославянин по това време, като се има предвид скорошния край на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни. Още в първата част на статията си той директно нарича враждебните тогава отношения между България и Югославия „nenormalni odnos” (бр. 5, стр. 140). По-нататък Д. Якшич добавя следното: „Pred gostinicom “Pirin” razgovarali smo sa seljacima. Kad sa čuli od kuda smo, povela se riječ o potrebi dobrih susjedskih odnosa dvaju bratskih zemalja. Aludirajuči na to, da treba prestati sa zadjevicama i činom pokazati dobru volju za zbliženje, jedan mi je starac duhovito citirao bugarsku narodnu recenicu”Ako laje tvojeto kuče, šte laje i mojeto” (бр. 9, стр. 268). Накрая, за да е ясно всичко, той възторжено цитира познатата и любима на всеки български планинар песен.

Факсимиле от статията на Д. Якшич за българските планини, сп. „Хърватски планинар”, бр. 9, 1935 г.

Отнесено към Кораб това означава, че Д. Якшич не е имал предразсъдъци – етнически, политически, исторически, верски – спрямо коренното местно българско население. Четвърто, от статията му става ясно, че той не е имал проблем с разбирането на българския език. Ето какво пише той: „Kada sam primio te dvije knjižice [имат се предвид книгите „Водач на туриста” и „Пирин” – бел. моя], doživio sam prvo ugodno iznenadenje, jer sam skoro sve razumio što sam čitao” (бр. 5, стр. 140). Отнесено към Кораб това означава, че той е бил в състояние също така бързо да се ориентира във всяка подадена му от местното българско население информация. Пето, което е най-важното за нас, той не изневерява и на стила си да чете, да проучва предварително и да знае къде отива, какво катери и какво вижда. Ето какво пише той: „Obratio sam se Blgarsko Turističeskom S’juzu u Sofiji, koji mi je dao mnoge dragocjene informacije i poslao mi svoja dva izdanija: “Vodač na turista” i planinarski vodič “Pirin” (бр.5, стр. 140). А описвайки посещението си на Рилския манастир, той цитира книгата на Антон Кавдански „Живота на Св. Иван Рилски Чудотворец”. Но най-важното е, че Д. Якшич не само чете, но и премисля, сравнява и проблематизира прочетеното. Ето какво пише той по един въпрос, който все още предизвиква полемика сред немалко български планинари – и то 80 години по-късно. Това са Стражите. Аз самият помня разговора си с Дидо (Деян Василев) отпреди 3-4 години, когато обсъждахме и спорехме кое кое е по този пирински гребен. Тук направо слагам факсимилето за повече яснота.

Факсимиле от статията на Д. Якшич за българските планини, сп. „Хърватски планинар”, бр. 9, 1935 г.

Отнесено към Кораб това означава, че предвид липсата на каквато и да е туристическа информация и инфраструктура, той със сигурност е разпитвал местното население и югославските граничари за имената на върховете, местностите, реките и т.н.

Нека сега се върнем към статията „Golemi Korab 2764 m”. Автор на текста е Д. Кривокапич, а автор на четирите снимки към нея е Д. Якшич. Както стана ясно от списъка на М. Маркович тези двама души са първият и вторият покорители-планинари на Кораб. Тази статия описва изкачването на Голем Кораб през август 1927 г., но е издадена чак през 1933 г. С други думи казано, имало е достатъчно време за контакт между двамата за обсъждане на материала. Щом Д. Кривокапич публикува снимките на Д. Якшич, той или не е направил свои (което е малко вероятно) или се е доверил на снимките на Д. Якшич. Аз смятам, че е станало точно така и обяснението за това е просто. Към момента на издаване на статията Д. Якшич определено е по-значимата, авторитетна и компетентна фигура от двамата. Постиженията му в Алпите, пътешествията му в Скандинавия, хербарийната му сбирка, енциклопедичната му книга, вече публикуваните му статии на страниците на сп. „Хърватски планинар” – всички те говорят именно за това. Към тях трябва да добавим и близката дружба и съвместни изкачвания на Д. Якшич с цвета на тогавашното хърватско и словенско планинарство, което определено е далеч по-напреднало от сръбското. Тук само ще кажа, че Д. Якшич катери в Алпите заедно с проф. Фр. Авчин, който по-късно измисля изцяло нова система за осигуряване, одобрена не от кого да е, а от Карл Прусик, а освен това създава и нов модел котки, които са използвани от френските експедиции при покоряването на Макалу в Хималаите през 1954-55 г. За сметка на това Д. Кривокапич тепърва начева кариерата си на сръбски планинарски автор, която се разгръща по един противоречив начин години по-късно. Нещо повече, нищо чудно Д. Кривокапич да е използвал снимките на Д. Якшич и неговия авторитет като „билет”, за да бъде публикуван на страниците на сп. „Хърватски планинар”. Затова не е странно, че впоследствие Д. Кривокапич се отрича от тази си първа статия за Кораб.

Д. Якшич катери големия жандарм на Обергабелхорн през 1936 г. Снимка: сп. „Планински вестник”, бр. 3, 1937 г.

Накрая тук трябва да обсъдим и още един важен въпрос – този с авторството на надписите под снимките. Според мен автор на тези надписи е Д. Якшич. Моят аргумент ще стане ясен при разглеждането на последната снимка.

Нека сега разгледаме една по една въпросните четири снимки.

Първата от тях е на превала Шкъртец. Тя е абсолютно вярна като съотнасяне между образ и надпис под него. Както вече написах, на този превал е иззидана граничната пирамида Е-7. Той е стратегически едно от най-важните места в Кораб, тъй като е всякога отбелязван по картите. Очевидно Д. Якшич е направил пълен траверс на основното било на Кораб, след като е минал през Шкъртец, който остава далеч на юг от най-високата част на планината.

Първата снимка на Д. Якшич.

Втората снимка е на Голем Кораб. Тази снимка също е абсолютно вярна като съотнасяне между образ и надпис под него. В нея обаче е интересен ракурсът – той е от юго-запад, т.е. именно откъм върховете Мали Кораб и Дълбока река или по-точно изпод върха, който аз наричам Мали Кораб. Това означава, че Д. Якшич най-малкото е видял и минал в непосредствена близост до – ако не и изкачил – върха, който аз наричам Мали Кораб. Тази снимка се връзва с предишната като етап по пътя между Шкъртец и Голем Кораб.

Втората снимка на Д. Якшич.

Трета снимка е гледката от връх Голем Кораб към Албания. Тя също е абсолютно вярна като съотнасяне между образ и надпис под него. На нея са заснети трите (или четирите) коти, една от които е т.н. албанска кота, за която, надявам се, все още си спомняме, че е един от основните „претенденти” да бъде Мали Кораб. Но нека погледнем надписа – в него никъде не става дума за име на която и да е от тези коти. Очевидно за автора на надписа не там някъде е Мали Кораб. Също така е очевидно, че авторът на тази снимка е изкачил на връх Голем Кораб.

Третата снимка на Д. Якшич.

Четвъртата и последна снимка е всъщност моето неоспоримо доказателство, че истинският Мали Кораб е безименната кота с височина от 2737 м. Тази снимка е и доказателството, че автор на надписите под снимките е именно Д. Якшич. Тя е направена от почти същото място, от което е направена и втората снимка. Тя фиксира директно и недвусмислено един-единствен връх. Надписът под нея също е лаконичен и категоричен – „Mali Korab 2725 m”. Нека сега първо обясня защо смятам, че автор на надписа под снимката е именно Д. Якшич. Отговорът е прост. Посочената в надписа височина 2725 м. е по-голяма от посочената в текста (чиито автор несъмнено е Д. Кривокапич) височина на върха, който той смята за втори по височина – „poslje Golema Koraba najviši je vrh Duboka reka 2683 m.” Казано с други думи, ако Д. Кривокапич е автор на надписа под снимката, той със сигурност е щял да коригира това изречение в статията си и да посочи като втори по височина връх Мали Кораб. Аз обаче съм длъжен да обясня разминаването между височината от 2725 м., която дава Д. Якшич, и височината от 2737 м., която давам аз. Всички мои измервания на Голем и Мали Кораб, както и на връх Дълбока река са правени с gps Garmin Legend. Но не това е най-важното, а фактът, че всеки път, когато засичам, gps-ът дава височина от точно 10 метра в повече. Оставя ли го 5-10 минути на едно място, той се калибрира и „сваля” височината с тези 10 метра. Това се случи на Голем Кораб и на връх Дълбока река. Първоначално показваните височини бяха 2764 м. и 2693 м., докато няколко минути по-късно те вече бяха 2754 м. и 2683 м. Тези височини напълно съответстват на посочените в картите. Единствено на върха, наричан от мен Мали Кораб, аз погледнах устройството, стъпвайки на върха, и засякох височина от 2737 м. След това обаче, замаян от красотата на гледката и все още треперещ от преживяното по кулоара към върха (аз не са качих по нормалния път, а по нещо средно между кулоар и стена), аз забравих за gps-а. Така най-вероятно реалната височина на истинския според мен Мали Кораб е 2727 м. Което прави пренебрежима разлика от само 2 метра спрямо посочената от Д. Якшич преди повече от 80 години. Освен това на всички снимки от днешно време височината (очевидно измерена също с gps) на върха, макар и наричан с друго име, е именно тази – 2727 м.
Сега съм длъжен да обясня защо смятам снимката на Д. Якшич за неоспоримо доказателство. От всичко досега написано за този човек, мисля става ясно, че той проучва къде отива, знае какво вижда, разглежда критично всяка информация, има „глад” за върхове и – накрая – може да изкачи всеки връх, който си пожелае. Фронталният ракурс на снимката ми подсказва, че Д. Якшич е изкачил Мали Кораб, тъй като този ракурс ясно показва целия маршрут до върха, както и дава представа за времето, необходимо за изкачване. Аз слязох по този маршрут, знам, че в него няма никаква техническа трудност и отнема не повече от час. А фактът, че на снимката е заснет само и единствено Мали Кораб, поне за мен ясно показва фиксацията на автора на снимката към този връх, т.е. желанието му да го изкачи. Но има и нещо друго и това е височината. Как Д. Якшич е измерил височината от 2725 м.? Нека да приемем, че е имал някаква карта. Но ние вече знаем, че към оня момент е съществувала единствено югославската военна карта от 1926 г., на която нито с име, нито с височина е отбелязан този връх, който и аз, и Д. Якшич наричаме Мали Кораб. Тогава как? Единственият възможен начин е бил само този – изкачване на върха и засичането на височината му посредством анероид, носен в раницата. Това е било повече от лесно, тъй като от едната страна на Мали Кораб е Голем Кораб, а от другата – връх Дълбока река. И двата върха са били вече котирани, а височината им – нанесена на картата от 1926 г. Накрая – и на двата върха има иззидани гранични пирамиди, а като имаме предвид, че връх Дълбока река е само на някакви си 500 метра по права линия от Мали Кораб, то Д. Якшич е имал и директен визуален маркер – граничната пирамида отсреща, която дори аз с мойто късогледство ясно видях от Мали Кораб. За капак, както се вижда от снимката, времето е ясно, а сезонът – летен... Така че на Вас ни Ви ли идва също, уважаеми читателю, да го качите тоя Мали Кораб?

Последната, четвърта снимка на Д. Якшич. Просто и ясно – Мали Кораб. Там, където е. Този, който е.

Край.

P.S. Честността ме задължава в тоя послепис да призная нещо. Докато търсех път през пластовете история, за да изчопля истината – както се надявам – за Мали Кораб, под слоя на т.н. моя хипотеза (която смятам за най-стара) аз се натъкнах на отломките на една прастара хипотеза. Тя лежи в рудиментарно състояние в първата по време книга, която се занимава изключително с района на Кораб. Това е книгата на Томо Смилянич „Мијаци, Горна Река и Мавровско поље”, издадена както вече знаем през 1925 г., т.е. преди първата югославска военна карта от 1926 г., преди първото изкачване на Кораб от Д. Кривокапич през 1927 г., преди второто демаркиране на границата от Я. Сенджерджи през 1932 г. А може би някакъв далечен и заглъхващ отглас на тази прастара хипотеза се прокрадва и в книгата на Евгений Динчев „Високите планини на Република Македония”. За какво става въпрос?

Връх Дълбока река и връх Мали Кораб, гледани от долината на река Дълбока река. Това е виждал Т. Смилянич, когато е пишел книгата си. Видяно октомври 2012 г.

За начало просто ще довърша цитата, който вече дадох по-горе в тази част от очерка. Ето го: ”На нему [има се предвид Кораб планина – бел. моя] истичу два врха као пирамиде, неприступачна и висока до 2660 м. звани Кораби Вогл [Мали Кораб на албански – превод мой] и Кораби Маде [Голем Кораб на албански – превод и курсиви мои]” (стр. 18 ). Малко по-нататък Т. Смилянич конкретизира местоположението на двата върха, макар и с техните посърбени имена: „Жужањску реку зову и Проj-Фел (Дубоки поток). Она извире из jаког врела испод самог Великог Кораба. […] Грекаjска река има неколико изворних кракова, од коjих jедан потиче са Кукуља, огранка Малог Кораба [курсивът мой]” (стр. 20). Накрая той пише следното: „Ова су села [имат се предвид Тануше, Грекай, Нивища и Завойска – бел. моя] испод самог Малог Кораба [курсивът мой]” (стр. 117). Какво означават тези думи?

Тежката сянка на Мали Кораб, октомври 2012 г.

Първо, от първата и втората част на очерка ние вече знаем, че Т. Смилянич лъже относно етническия състав на коренното население, относно неговия език и обичаи. Но каква причина би имал той да лъже относно географията и топонимията на района, които освен това са и най-неподатливи на промяна? Наистина той затваря легендата за името на планината в бележка под линия, но дори той, прозелита, посърбения българин, не посмява да посегне на името „Кораб”. Аз смятам, че Т. Смилянич няма причина да лъже относно географията и топонимията, особено когато става дума за такива безинтересни от етническа, политическа и историческа гледни точки топоними като имената на върхове. Нещо повече, именно като роден в този край българин, той най-вероятно автентично предава онова, което е чул и записал вече като възрастен, но и онова, което е чул и видял като дете, тъй като родното му село Тресонче се намира от другата страна на клисурата на река Радика. Второ, в книгата си Т. Смилянич описва само за онази част от Кораб, която е в днешна Македония. Но, както виждаме, и българи, и албанци наричат планината с нейното българско име „Кораб” и се разминават само в прилагателните „голям” и „малък” – „madhë” и „vogël” на албански. Това е още едно доказателство, че по-старото население е българското, но и доказателство за настъпващата албанизация на района. Трето, според описанието на Т. Смилянич двата върха – наречени от него Велики и Мали Кораб – се намират там, където според мен са върховете Дълбока река и Мали Кораб. Това, което е важно за нас тук обаче е, че същината на това описание – „два врха као пирамиде, неприступачна и висока до 2660 м.” – е точно и вярно само, ако тези два върха се гледат от долината на Дълбока река, от циркуса Уйткалар (Грекайска река) и след излизането от долината на река Щировица (днешният нормален път за Голем Кораб от македонска страна, от Стрезимир). Иначе казано, наименователи на тези два върха – все едно какво име носят – са българите, живели по източните склонове на Кораб, тези в днешна Македония.

Връх Мали Кораб, гледан от пътеката под рида Кабаш, октомври 2012 г. Първо се вижда той, а после връх Дълбока река.

Разбира се, в описанието на Т. Смилянич има неточности и грешки. Има и вътрешно противоречие, тъй като, ако приемем, че Кукул (всъщност това е ридът Кабаш, чиито най-нисък връх е Кукул) е „огранок Малог Кораба”, то няма как Жужанска река да извира „испод самог Великог Кораба”, тъй като въпросният Велики Кораб би бил един и същ връх с въпросния Мали Кораб. В действителност ридът Кабаш свършва на може би километър-два южно от върха Дълбока река, под който е въпросното „jако врело”, което пък всъщност е известният днес голям водопад, най-високият в цяла Македония. Най-вероятно наименоването на двата върха с имената Голем и Мал Кораб е свързано с този водопад, който е бил известен и посещаван и тогава. Дори е много вероятно да е имало и легенда, събираща в едно водопада и върховете (това, което свързва думите „кораб” и „водопад” е именно „водата”). Но не това е важното. Целта на Т. Смилянич и неговата книга не е била географска, нито дори етнографска за разлика от целта на Гьорче Петров. Целта на Т. Смилянич е чисто политическа и тя е унищожението, иждивението на българщината в Македония.

Ники на фона на Мали Кораб вдясно и Дълбока река вляво, ноември 2014 г.

Но ако приемем, че такава прастара хипотеза съществува и според нея Голем и Мали Кораб са двата съседни върха, които аз наричам Дълбока река и Мали Кораб, тогава какво се случва с онзи връх, който днес наричаме Голем Кораб и който, надявам се, доказах, че наистина носи това име и който е висок 2764 м. (2754 м.)? Тук отеква споменатия по-горе отглас, който се намира в книгата на Евгений Динчев „Високите планини на Република Македония”. Ето го: „...връх Кораб, известен и като Голям Кораб. Може да се срещне някъде и под името Кобилино поле [курсивът мой], въпреки че има високопланинска местност със същото име в близост до него”. (стр. 22) За съжаление авторът не посочва източника на тази информация, нито я обяснява. Но ако приемем, че наистина наименователи на двата върха – според Т. Смилянич Велики и Мали Кораб, според мен Дълбока река и Мали Кораб – са българите от източните склонове на планината, тогава нека погледнем как те биха видели върха, който днес наричаме Голем Кораб. За тях той би бил просто едно повишение по терена, някаква кота, тъй като, именно идвайки от Кобилино поле, склонът на връх Голем Кораб е изцяло тревист, без нито една скала.

Голем Кораб, гледан от македонска страна – полегат тревист склон, ноември 2014 г.

Тук аз смятам да спра, защото всяко по-нататъшно разсъждение би нахлуло в сферата на догадките и слепите спекулации, а аз може и да не съм „учена глава”, но не съм и екстрасенс, нито шаман. А и така оставям „края отворен” и всеки, който пожелае – ако реши – може да поеме щафетата и да продължи напред, макар и с ясното съзнание, че „кучето е заровено” някъде дълбоко в миналото.

Кораб планина, гледана от връх Лера в Бистра. Снимка: интернет

Още веднъж, поздравления за чудесния очерк, Иване!

Бих си позволил да направя едно малко допълнение, което според мен подкрепя основната ти теза с факти и от други карти.

Ivan`Dinkov написа:

...От личен опит мога да кажа, че връх Дълбока река е достъпен за кон, докато върхът, който аз наричам Мали Кораб, не е. А както знаем, на върха Дълбока река е иззидана граничната пирамида Е-6, т.е. трябвало е да се мъкнат вода, цимент, камъни и прочее материали, които могат да бъдат изнесени само на кон или муле.
[...]
Аз не знам кои са триангулационните точки от 1 ред в Кораб планина, но знам, че гранична пирамида (Е-4) има на Голем Кораб, след това (Е-5) на Мала Корабска врата и накрая (Е-6) на връх Дълбока река, който Я. Сенджерджи нарича Мали Кораб. Следващата гранична пирамида (Е-7) е чак на превала Шкъртец, далеч на юг след Цигански пролаз. Според мен, ако граничната пирамида Е-6 беше иззидана на истинския Мали Кораб, то от него не би имало видимост към Шкъртец, понеже връх Дълбока река (който както написах е на около само 500 м. по права линия) пречи. Затова и граничната пирамида е иззидана на връх Дълбока река – за да „отвори” линията на юг, към Шкъртец и оттам към Кърчин, Дешат и Дебър.

В новата топографска карта на Македония (М1:25000), изготвена от Агенција за катастар на недвижности на Република Македонија, въпросната безименна кота (или нещо в много близко съседство с нея) е означено като триангулачна точка от по-нисък ред с височина 2725м, еднаква с посочената и от Душан Якшич. За жалост, най-вероятно поради невнимание на изпълнителите, най-западното ъгълче на главното било в този район е отрязано, поне в източника, който съм ползвал:

Заслужава си да отбележим тук че на същата карта котата 2753м (гранична пирамида Е4) е ... безименна. Това е доста странно за първенеца по височина на планината, не мислите ли? За да не трупам тук още снимки, можете да се уверите сами в този сайт:

http://gis.katastar.gov.mk/arec

От друга страна, в по-стара Югославска военна топографска карта (М1:50000), на мястото на безименната кота е посочена гранична пирамида Е5/II. Забавно е да се отбележи, че в същата карта, може би от съображения за прегледност, пирамидата Е5 на седловината североизточно от върха изобщо не е отбелязана:

Доколкото разбирам от разказа и снимките ти, пирамидата Е5/II на безименната кота днес липсва, ако изобщо някога е била изградена. Според мен по-вероятно е да не е била изградена, най-вече поради трудния достъп до върха. Нищо чудно част от неразборията с имената да е обусловена именно от непристъпността на този връх. Съгласен съм с теб, че когато сравняваме мненията на различни хора е важно да имаме предвид и кои от тях са били способни да го изкачат.

Като уточнение бих споменал че между пирамидите Е6 и Е7, според същата Югославска военна топографска карта (M1:50000) би трябвало да има 11 други "междинни" пирамиди, част от които са означени на картата (напр. E6/II, E6/IV, E6/V и т.н.):

И най-сетне, в послеписа сякаш загатваш нещо, което според мен си заслужава да бъде формулирано като още една възможност, макар и тя да е изцяло в сферата на догадките, поне засега. Ако допуснем че днешния Голем Кораб е бил наричан по друг начин навремето от местното население на изток от планината (напр. Кобилино поле), тогава дали не би могло Малък Кораб всъщност да си е на по-общоприетото място (гранична пирамида E6), а безименната кота (гранична пирамида E5/II) да е истинския Голем Кораб? Така двата "кораба" биха били и в по-близко съседство, което изглеждат някак по-приемливо, поне за мен. Вярно че E5/II е по-нисък с 28м от Е4, но пък за разлика от него е труднодостъпен от всички посоки, нали?

Иване,
Поздравления за усилията и труда, който си положил. Признавам не съм запознат с тази планина, но бих искал да вметна нещо.

Пропуснал си един важен източник, прекрасното изследване на проф. Жеко Радев - "Природна скулптура по високитe български планини". Там, на страници 118-120, ще намериш подкрепа на вижданията си за тоя Малки Кораб.

Професора казва ясно: "Изворната обалст на Велешица носи името Проходи. Сама по себе си, цялата тази изворна област представлява едно грамадно задълбаване между Мали и Големи Кораб. Това е един общ циркус под седловината между двата върха, "...под Малки Кораб, въ филитираните скални материяли, съ останалите високи циркуси. Те опират гърбом о циркуса Пройфелъ, който е въ началото на Жужница.

Като за ония години по-качествено описание от това здраве му кажи Laughing

По-горе казваш, че откъм албанско ти е малко непознато, но май там е ключа на загадката коя от двете коментирани коти (югозападно от Голем Кораб) ще да е Малки Кораб.

Чакам продължението.

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

Благодаря и на двама Ви за направените забележки. Хубаво е, когато този форум наистина става форум, и в него се коментират по същество дадени теми.

Ще се опитам да отговоря. Първо ще отговоря на vedrin.
1. Благодаря за сайта на Македонския кадастър. Това, което ми прави впечатление е, че картата е доста постна откъм данни за имена на местности, реки, върхове и т.н. Дори е по-постна от югославската карта (1:50 000). Апропо, от обсъждането на тая карта тръгна полемиката между мене и Дидо къде е Мали Кораб и къде - Кепи Бар(д). Както се вижда, на тая карта Кепи Бар(д) е даден на мястото на връх Дълбока Река.
2. По проблема с граничните пирамиди и "междинните" гранични пирамиди. При ходенията си в Кораб съм "покрил" границата в следните участъци: Кепи Бар(д) - Кобилино поле - Голем Кораб, връх Дълбока река, връх Мали Кораб - Мала Корабска врата - Голем Кораб и превала северно от връх Боази - Цигански пролаз - връх Дерза - връх Супля стена - превала Шкъртец. Това, което мога да кажа е: никъде не видях т.н. "междинни пирамиди", което не значи, че във времето такива не са изграждани като гранични белези, най-вероятно купчини камъни. На терен купчината камъни може да е граничен знак, но и овчарски маркер или туристическа марка. Нещо повече - самите гранични пирамиди с номера 4, 5 и 6 са в лошо състояние. Най-зле е пирамидата на Голем Кораб (№4) - нещо, за което още Я. Сенджерджи пише в статията си и което се дължи на гръмотевиците. Най-добре изглежда пирамидата на Мала Корабска врата (№5), а тази на връх Дълбока река (№6) е иззиждана повторно на друго място, пак на върха. Като цяло пирамидите не са обновявани и поддържани поне от 20-30 години, т.е. от създаването на т.н. Република Македония демаркационни работи по границата не са извършвани - все още тук-там личи югославската абвеатура "СФРJ" по някои пирамиди. Накрая, минавайки през превала Шкъртец, аз така и не видях пирамидата №7, която трябва да е там.
3. За хипотезата на Т. Смилянич - Ж. Радев. Признавам, че тя изглежда логична и разумна - двата съседни, скалисти, импозантни върха да носят имената Голям и Малък Кораб. Проблемите пред тази хипотеза са: а/ името на превала - Мала Корабска врата и б/ фактът, че когато планината е получила своето име, българи са живеели и от двете й страни, а двата върха изглеждат така импозантно само от източната страна. Тогава кои върхове са наричали Голем и Мали Кораб българите от западната страна? Нека не забравяме, че от запад пък точно масива на Голем Кораб изглежда страшно импозантно и там има още 3 коти, които кандидатстват да са Мали Кораб. Аз съм посочил тази хипотеза, макар да е в разрез с това, което аз приемам за Мали Кораб. Аз се опитвах да се облегна най-вече на комбинирани географо-туристически източници, а не на чисто географски. Ясно е защо - планинарят гледа да изкачи върха, той щъка из планината, а не само събира информацията на терен. Например първия изследовател на Кораб - Р. Николич прави грешката с Голем Кораб, отива в циркуса Уйткалар и не пише нищо за Мали Кораб. Другото - опитвах се да хвана нещата "в движение", в тяхното историческо развитие, а не като статични и фиксирани. За съжаление, аз не разполагам с архивните данни от първите демаркации на границата. Там, само там, ще се види как се е местил Мали кораб, че и Голям Кораб. Но аз дори не знам къде са тези архиви - в Белград, в Скопие, във Флоренция или на бунището, защото вече я няма Югославия. Стигнах до библиографските данни на полк. Джайлс от демаркирането през 1922-23 г. в Британската библиотека, но трябва да отида в Лондон - те са само на хартия.

Сега ще отговоря на Speedy.
1. Благодаря за книгата на Ж. Радев. Човек винаги може да научи още нещо. Описанието наистина е много точно, особено детайлите.
2. Защо смяташ, че ключът за това кой от двата върха е Мали Кораб се намира в Албания?

Попаднах на една интересна статия от Francis Ralph Preveden (1890-1959), роден в Каменица, Хърватия, емигрирал през 1922 г. в САЩ, защитил дисертация в Чикагския университет през 1927 г. Преподавал е лингвистика и история в университетите De Paul (1926-1933) и Duquesne (1938-1941). От 1942 до 1959 г. е работил като преводач за различни правителствени служби, включително в Министерството на отбраната на САЩ. Основния труд, с който той е известен, е "История на Хърватския народ".

Статията, за която иде реч тук е:

Church Slavonic korabъ and Greek κάραβος, Francis R. Preveden, Language, Vol. 6, No. 4 (Dec., 1930), pp. 279-296, Linguistic Society of America

Достъпна е тук, но четенето изисква безплатна регистрация, а изтеглянето ѝ струва 12 USD. За улеснение, на онези, които биха я прочели, предоставям PDF.

Според мен е любопитно че темата на статията явно е представлявала такъв голям интерес в началото на XX-ти век. Изводите, до които достига F. R. Preveden, до голяма степен подкрепят тезата на Иван. Библиографията също е ценна.

Последната промяна е направена от vedrin на Пет Мар 06, 2015 8:53 pm; мнението е било променяно общо 1 път

	Ivan`Dinkov написа:
	Защо смяташ, че ключът за това кой от двата върха е Мали Кораб се намира в Албания?

Aми чета описанието на проф. Жеко Радев за цикусите на изток от билото на планината (откъм БЮРОМ):

Цитат:

Източно оть Мали Корабъ, къмъ порѣчието на Радика се е закопалъ дълбокиятъ циркусъ Пройфелъ, а съсѣдно на него отъ дѣсно е циркусътъ Юткаларъ. Отъ първи води началото си долината на Жужница, а отъ втори — нейниятъ доленъ притокъ Танушница. И двата циркуса сѫ обърнати къмъ сѣвероизтокъ и слѣдъ това долинитѣ имъ зематъ източна посока. Циркусътъ Юткаларъ има отъ лѣвата си страна в. Малки Корабъ, а отъ дѣсно — в. Лакете Джепетъ.

Не ми става много ясно май кой е Мал(к)и Кораб.

Чета описанието на долината на Велешица и циркуса Проходи (откъм Албания):

Цитат:

Изворната область на Велешица носи името Проходи. Сама по себе си, цѣлата тази изворна область прѣдставя едно грамадно задълбаване между Мали и Голѣми Корабъ. Това е единъ общъ циркусъ подъ сѣдловината между двата върха. Отдѣсно и отлѣво по циркусната тераса се редятъ добрѣ запазенитѣ високи циркуси на Мали и Голѣми Корабъ. Отъ дѣсната страна на долината се пада изградениятъ отъ мрямори Голѣмъ Корабъ, а отъ лѣвата е филитната снага на Мали Корабъ. Ледниковитѣ слѣди и по двѣтѣ страни се изразяватъ въ високитѣ циркусни форми. Въ Голѣми Корабъ тѣ сѫ по-добрѣ запазени, отколкото подъ Малки Корабъ, дѣто лесно ронливитѣ филити се подаватъ на бързо деформиране.
Високиятъ регионъ на Голѣми Корабъ е съвсѣмъ гола, най-разнообразно напукана и поцѣпена мраморна скала. По нея не се забѣлѣзватъ слѣдитѣ на никаква вегетация. Огвѣсии спускове къмъ ю-западъ даватъ началото на два сѫсѣдни циркуси. На 2400 м. тѣ сѫ оградени съ голѣми напрѣчни валове отъ едри моренни блокове. Още по-надолѣ се започва ледниковото лѣгло, което на извѣстно отстояние подъ двата циркуса става общо. Тамъ то получава коритна форма съ типични моренни надлъжни валове. Освѣнъ страничнитѣ, ясно личатъ срѣднитѣ морени, между които има и блокове до 3—4 м. височина и ширина. Отъ лѣво подъ Малки Корабъ, въ филитнитѣ скални материяли, сѫ останалитѣ високи циркуси. Тѣ се опиратъ гърбомъ о циркуса Пройфелъ, който е въ началото на Жужница.

Тук вече до такава степен пунктуално описано е от Радев положението, че няма кой друг връх да е Малки Кораб освен този, който и ти смяташ, че е.
Та в тази връзка написах, че там е ключа - от албанската страна.

Като си зачекнал тази тема да те питам нещо. Като ходиш там не разпитваш ли местните хора какво мислят по въпроса кой връх наричат Малки Кораб - име, което, като познавам родната картинка, ми звучи доста туристическо между другото?

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

Speedy написа:

...
Като си зачекнал тази тема да те питам нещо. Като ходиш там не разпитваш ли местните хора какво мислят по въпроса кой връх наричат Малки Кораб - име, което, като познавам родната картинка, ми звучи доста туристическо между другото?

Местните хора знаят само "Чоколате" освен родния Ш(ч)ип... Very Happy

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Привет отново.
И отново благодаря и на двама Ви – Speedy и vedrin – за ценните забележки. Казано честно, не очаквам, че ще привлека такова внимание. И то от хора, които определено разбират повече от мен. Радвам се.

Статията за Кораб е наистина интересна. Тук единствено мога да добавя – относно изконно българския характер и произход на думата „кораб” – че днешните македонци не познават значението и смисъла на тази дума. Те използват за „голям кораб” сръбската дума „брод”, а за „малък кораб, лодка” – думата с турски произход „кайче”.

Сега за описанието на Ж. Радев. Ще го разгледам детайлно, като слагам коментарите си вътре в текста му.

„...по назѫбеното й било се издигатъ непристѫпнитѣ скални пирамиди Малки и Голѣми Корабъ” (стр. 118) [Първо, Ж. Радев дава същото описание като на Т. Смилянич. Тъй като по време книгата на Ж. Радев е първа, то най-вероятно Т. Смилянич преписва от него Второ, очевидно Ж. Радев не се е качил на нито едни от двата върха - независимо кои точно коти има предвид. Трето, описанието съответства на гледката от днешна Македония.]

„Височината на Голѣми Корабъ е по-вече отъ 2700 метра” (стр. 118) [Тази височина може да е както за котата 2764 м., която е днешния Голем Кораб, така и за котата 2737 м., която аз наричам Мали Кораб, а Ж. Радев най-вероятно - Голем Кораб.]

„Изворната область на Велешица носи името Проходи /Очевидно става дума за Голема и Мала Корабски врати, които са двата основни превала през Кораб планина и които са свързани със с. Радомир. Велешица е реката, оттичаща към с. Радомир, най-голямото и богато село в Кораб. Въпросът е кой от двата циркуса – циркус 1 и циркус 2 е въпросната „изворна област”. Според мен и двата са - заради името „Проходи”, както и заради думите "изворна област"/. Сама по себе си, цѣлата тази изворна область прѣдставя едно грамадно задълбаване между Мали и Голѣми Корабъ [Ако се приеме, че областта „Проходи” обхваща и двата циркуса, то въпросното „грамадно задълбаване” може да е между кота 2764 м. /днешния Г. Кораб/ и кота 2737 м. /Мали Кораб според мен/ - циркус 2, както и между кота 2737 м. /Мали Кораб според мен, Голем Кораб според Ж. Радев/ и кота 2683 м./Мали Кораб според повечето изследователи, вкл. Ж. Радев/ - циркус 1/]. Това е единъ общъ циркусъ подъ сѣдловината между двата върха (стр. 118-119) [Отново може да става дума както за циркус 1, така и за циркус 2. Седловината може да е Мала Корабска врата между кота 2737 м. и днешния Голем Копаб, така и седлото между кота 2683 м. и кота 2737 м. Но със сигурност вече става ясно, че се имат предвид и двата циркуса 1 и 2, които стават едно по-ниско]. Отдѣсно и отлѣво по циркусната тераса се редятъ добрѣ запазенитѣ високи циркуси на Мали и Голѣми Корабъ. Отъ дѣсната страна на долината се пада изградениятъ отъ мрямори Голѣмъ Корабъ, а отъ лѣвата е филитната снага на Мали Корабъ. Ледниковитѣ слѣди и по двѣтѣ страни се изразяватъ въ високитѣ циркусни форми. Въ Голѣми Корабъ тѣ сѫ по-добрѣ запазени, отколкото подъ Малки Корабъ, дѣто лесно ронливитѣ филити се подаватъ на бързо деформиране [Според мен това описание съответства по-добре на гледката откъм днешна Македония, т.е. от циркуса Прой Фел /Дълбока река/, тъй като от този страна двете коти – 2683 м. и 2737 м. – са по-изсечени и цирсусите по-изразителни].

„Високиятъ регионъ на Голѣми Корабъ е съвсѣмъ гола, най-разнообразно напукана и поцѣпена мраморна скала. По нея не се забѣлѣзватъ слѣдитѣ на никаква вегетация. [Описанието съответства на гледката от днешна Албания към котата 2764 м., която е днешния Голем Кораб. От македонска страна Голем Кораб е тревист.] Отвѣсни спускове къмъ ю-западъ даватъ началото на два сѫсѣдни циркуси [Това описание съответства на котата 2737 м., тъй като тя е обща за циркусите 1 и 2. Но аз не знам как изглежда тя от Албания]. На 2400 м. тѣ сѫ оградени съ голѣми напрѣчни валове отъ едри моренни блокове. Още по-надолѣ се започва ледниковото лѣгло, което на извѣстно отстояние подъ двата циркуса става общо”. (стр. 119) [Вече е направо написано, че циркусите са два и те се събират по-ниско]

„Отъ лѣво подъ Малки Корабъ, въ филитнитѣ скални материяли, сѫ останалитѣ високи циркуси. Тѣ се опиратъ гърбомъ о циркуса Пройфелъ [Това описание е валидно както за котата 2764 м., така и за котата 2737 м., тъй като и двете опират в крайна сметка в циркуса Прой Фел], който е въ началото на Жужница”. (стр. 119)

„Източно оть Мали Корабъ, къмъ порѣчието на Радика се е закопалъ дълбокиятъ циркусъ Пройфелъ [Oт това описание следва, че Мали Кораб е или кота 2683 м., или кота 2737 м.], а съсѣдно на него отъ дѣсно е циркусътъ Юткаларъ. Отъ първи води началото си долината на Жужница, а отъ втори — нейниятъ доленъ притокъ Танушница. И двата циркуса сѫ обърнати къмъ сѣвероизтокъ и слѣдъ това долинитѣ имъ зематъ източна посока. Циркусътъ Юткаларъ има отъ лѣвата си страна в. Малки Корабъ [Фактически циркусът Уйткалар няма връх от лявата си страна – той е обрамчен от тази си страна от рида Кабаш, който завършва с нещо като седло на основното било. Северно от билото в посока кота 2683 м. има скалист зъбер с приблизителна височина 2650 м. и чак след него е котата 2683 м., а след нея кота 2737 м.], а отъ дѣсно — в. Лакете Джепетъ” (стр. 120)

Всичко, което мога да кажа е, че:
1. Благодаря още веднъж на Speedy за книгата на Ж. Радев. Тя дава най-подробното и едновременно с това най-ранното описание на района. В този смисъл тя наистина е незаобиколима в изследването на Кораб планина.
2. Основният проблем е, че т.н. „изворна област на р. Велешица” всъщност са двата циркуса – 1 и 2.
Циркус 2 обхваща днешния Голем Кораб и трите /четирите/ коти по гребена в днешна Албания, които са над 2700 м. и могат да бъдат Мали Кораб. Циркус 1 обхваща кота 2737 м., която аз наричам Мали Кораб, и кота 2683 м., която повечето изследователи наричат Мали Кораб.
Най-усуканото нещо в цялата история е, че именно кота 2737 м. е обща и за двата циркуса, така че може да „играе” и в описанията, съответстващи на циркус 1, така и в описанията, съответстващи на циркус 2. Тя може да „играе” и Голем Кораб, и Мали Кораб.
3. Докато на терен не се изследват двата циркуса в днешна Албания и не се сравни дума по дума видяното с текста на Ж. Радев, не може да се твърди с категоричност коя от двете коти – 2764 м. и 2737 м. – той нарича Голем Кораб.
4. От голяма полза би било, ако Ж. Радев е оставил скица или описание на маршрута си в Кораб през 1916 г., или снимков материал. Най-вероятно тези данни се намират в доклада на Ж. Радев „Физикогеографски особености на Македония и Поморавия”, но аз не разполагам с него. За съжаление аз не разполагам с него. Податките от научния доклад на Ат. Иширков, в чиито екип е бил Ж. Радев, не описват нищо за Кораб или село Радомир. Целта на този доклад е друга.
5. Отговярйки на Speedy защо не съм питал местните, първо т.н. местни не са толкова много - в моя случай само Гариб и, второ, грешката си е моя, но с него все така е тръгвал разговора, че сме си говорили за други неща. Но следващия път ще го попитам със сигурност - той е старо куче, познава планината като петте си пръста, обикаля със стадото из нея и няма как да не знае. Но неговата гледна точка ще е албанската гледна точка - човекът си е албанец, макар да знае сръбски.

За повече яснота тук слагам карата, на което съм отбелязал двата циркуса, р. Велешица, кота 2683 м., кота 2737 м. и циркуса Прой Фел /Дълбока река/.

Циркус 2, видян от връх Голем Кораб. Вляво е реброто, обрамчващо го в посока кота 2737 м.

Циркус 1, видян от върха на кота 2737 м.

Циркус 1, видян от върха на кота 2683 м.

Най-вдясно е котата 2683 м., а най-вляво е скалистият зъбер. Снимката е важна за локализацията на циркуса Уйткалар - той се пада зад гърба на снимащия. Вижда се ясно колко далеч от него е кота 2683 м., която може да бъде Мали Кораб според Ж. Радев.

Докато се наслаждавам на чудесните гледки и разкази за тази красива планина все повече си мисля че това не са просто два кораба, ами цяла флотилия. Smile

Или казано по друг начин -- там има множество върхове, които сякаш заслужават и очакват да се сдобият със собствени имена. Може би наистина има смисъл да се направи по-подробно проучване на топонимите и всред местното население от всички страни на планината.

Между другото, в миналите дни попаднах на един албански план за управление на "Национален парк Кораб - Коритник", написан съвсем неотдавна (март 2014 г.). Решението за създаването на парка също е сравнително скорошно (декември 2011 г.). Споменавам това, защото може в доста подробния документ да има някакви полезни зрънца информация по различни въпроси, свързани с Кораб.

Извинявам се че вдигам стара тема,

Миналата година по това време посетих Кораб планина и целта ни беше Мали Корабска Порта /така ни го назова водача македонец/ или както е от една от хипотезите тук Мали Кораб. Зачетох тогава като се върнахме, зачетох се сега отново като си подготвях статията за блога. И искам да споделя моята хипотеза, тя не е базирана на научни трудове, просто на логика.

Според мен Мали Кораб е върхът с височина 2683 както си го водят по картите. Защото Голем Кораб е върхът в дясно от него - кота 2737 или сега наречена Мали Корапска Порта. Логиката е че навремето хората като не са имали точно измервания, са наричали Голем Кораб кота 2737 а Мали Кораб този с кота 2683. И двата върха са с форма на обърната лодка.

Когато са въведени по-точните измервания и се оказва, че в планината има по-висок гребен от върхове, то преместват названието Голем Кораб на най-високият връх и този, който до тогава е бил наричан Голем Кораб остава безименен, просто една поредна кота.

_________________
Личният ми блог с описания на изминатите напоследък преходи - http://www.borisandonov.com/

Привет,
радвам се, че тази тема и най-вече тази планина все още будят интерес.
Сега по същество.
1. Връх с името Мала Корапска порта врата няма. Оригиналното име е "врата", тъй като все още другата порта си се нарича - Голема Корабска врата. Именно по пътя на логиката няма как връх да е врата. Днешното погрешно име идва от превала Мала Корабска врата и понеже върхът няма име, та е сложено това на превала.
2. Както и аз съм написал, възможно е двете коти - 2683 м и 2737 м - да са всъщност Големият и Малкият Кораби. Тази хипотеза изглежда най-стара, но за нея почти не са останали следи. Проблемът пред нея е, че по времето, когато би била валидна, и от двете страни на Кораб са живеели българи, но пък от албанска страна точно тези два върха не изглеждат нито внушително, нито като обърнати лодки. От албанска страна именно гребенът на днешният Голям Кораб изглежда така - там има три коти с височини 2754 м. 2745 м и 2716 м. Но както съм написал, аз не мога да отхвърля тази хипотеза.
3. Със сигурност обаче не измерванията са променили местата на върховете и техните имена. Има достатъчно ранни текстове, които сочат, че местното население е знаело кой е най-високият връх в планината. Нещо повече, то е знаело, че в цялата планинска верига Шар - Кораб - Дешат - Кърчин, т.е. от Тетово до Дебър именно Кораб е най-висок.
А и няма как един далеч по-внушителен и по-висок връх да остане безименна кота, а съседният по-нисък и по-невнушителен да запази името си. Именно по пътя на логиката.