Mariana1000
Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2796
Местожителство: София |
|
 Люлин: вр. Дупевица и вр. Добринова скала |
 |
Има малко пътеписи за Люлин, пък тя е идеална за еднодневни и половиндневни излети. Така че реших да напиша няколко реда като реклама на тази ниска, но въпреки това хубава планина 
Излета направихме във вторник, 3 февруари, така че може да се води и за първото ни зимно изкачване на планинския първенец Дупевица 
Тръгнахме доста късно от паркинга при Бонсови поляни... т.е. сега май са Манастирски, чак в 12 часа, защото първо се наспах. Затова и казах, че планината е идеална за половиндневни излети От паркинга се виждаше Стара планина, но не много добре, имаше облаци.
Но над нас времето беше перфектно, синьо небе, слънце, под краката се слягаше снежеца, идеално за изкачване на планински първенец, пък бил той и само 1256 м. 
От паркинга имахме две възможности - по пътя към манастира "Св. Св. Кирил и Методий" или към х. Бонсови поляни. Решихме на отиване да минем през хижата, а на връщане през манастира.
На хижата видяхме двама човека, сетихме се как във форума някой беше писал че ако види повече от четирима човека, ходенето му става непълноценно и до края се майтапехме, че ако ги видим на връщане ще ни съсипят ходенето  Затова и завъртяхме през манастира и всичко си беше пълноценно
Нагоре по пътя (бивш асфалтов, сега покрит със сняг) ходенето беше лесно, макар и стръмничко. Нямаше много сняг, беше минало някакво превозно средство.
На едно открито място се спряхме да пием вода и да се насладим на изгледа към Витоша. Зад нея срамежливо надничаше Рила, за съжаление почти закрита от облаци
А по пътя бяха потекли почти пролетни ручеи, въпреки идеята ни за зимно ходене
По едно време се откри и панорама към София. Гледам го този град отгоре и все не мога да реша грозен ли е или не Ама за всеки случай винаги казвам, че е грозен, да не взема да го урочасам
Върхът е вляво от пътя, няма никакви указателни табелки или някакъв друг знак, който указва съществуването му. Или човек трябва да е ходил и да го знае къде е, или да внимава - в момента, в който усети че пътя поема надолу, значи го изпуска и трябва да се покатери вляво по склончето.
Преди на циментената пирамида имаше и дървен кол, който се виждаше по-добре, но сега го няма. Ето това е първенецът на Люлин планина
Има гледки, макар и през лятото да са по-закрити от трънките
Чувала съм, че пролетта има кокичета, но не съм виждала. Минзухари, синчец, кукуряк има много, но кокичетата не знам къде са точно.
Тръгнахме нататък, пък се сетихме че не сме си направили обща снимка на върха, та се върнахме.
От паркинга до върха се стига за час и половина, с отбиване до всяка разрушена постройка по пътя за да се наснимат за пореден път.
Продължихме с идеята да ядем на Добринова скала, следващото обзорно връхче по пътя ни. Пак се смъкнахме на пътя
Единствено тук малко се затъваше, беше навяло, та правихме пъртина. Спряхме се да погледаме и планините на запад, почти не съм ходила на там и не смея да рискувам да им напиша имената
След още 20 минути бяхме Добринова скала, където пак имаше гледка, даже към Стара планина по-хубава, че се беше поизчистило там И отново към Витоша и към София, което е повод да се започне спор, воден толкова много пъти, че не се влага никакъв хъс:
"Ейииии, много грозна тая София, много..."
"Не е грозна"
"Грозна е, няма никъде такава грозна столица. И най-грозните блокове са в Красна поляна."
Тука спора се пренася към това коя година са строени въпросните грозотии, междувременно Стефан прави снимки, аз си мисля за яденето, която е в раницата му и разговора се насочва към други теми, като например икономика, политика и че е време за обяд, ама има вятър и не става тук.
На този връх нямам спомен дали съм се снимала, така че си изпросих една снимка, но в мозъка на Стефан думата една никога не може да се свърже с думата снимка и става фотосесия
Тръгнахме да слизаме, като избрахме не пътеката, а стръмния пряк път, който през лятото е толкова супер изровен, че не вярвам да има човек, дето да иска да си троши краката по него. Но в снега се слизаше меко и лесно
Така щастливо си блъскахме в снега още 20 минути и стигайки разклона за Мало Бучино (поне предполагам, че е такъв, защото има синя табелка, на която го пише), вече се оглеждахме за място за похапване. Такова нямаше, разбира се, освен ако не искахме да седнем в снега, но никой от нас нямаше шалте. Ясно е, че ще ядем по план - на параклиса.
И по синята маркировка и покрай табелката х. Бонсови поляни продължихме да правим пътечка в снега и да си говорим за разни неща. В тази отсечка от пътя - за Хималаите. Беше ми се зародило известно желание да ходя, но миналата седмица бях на Добрила с човек, който е ходил там и на много други места, та от това което ми разказа той 80% от желанието ми се изпари. А то така или иначе не беше голямо, та почти нищо не остана Но се появиха две нови на негово място, както е известно в природата нищо не се губи
Айде след още 20 минути (ама на какви равни отсечки са ни ориентирите по пътя, а, като швейцарски часовници сме. И кукувички си имаме... в главите ) стигнахме до това място край реката, което означава че параклиса е наблизо.
Никога не сме сядали тук, винаги ми се е струвало усойно, имам чувството че за пръв път виждам да го огрява слънце 
Пътеката и маркировката продължават покрай реката
и след... неееее, не 20, а по-малко от десет минути бяхме на параклиса "Вси светии", едно страхотно място, препоръчвам го за посещения, съчетани с палене на огън и цър-пър.
За мое съжаление нямаше нито едно от двете, а само хляб, луканка, маслини и шоколад, които въпреки това лакомо излапахме. И след като се смръзнахме порядъчно, защото бяхме в сянката, пресякохме реката и тръгнахме да се прибираме към цивилизацията...
След малко се стига до една поляна, от която също има хубави гледки, като е особено хубава есента, защото е оградена с широколистна гора.
Този път покрай самотното дърво насреща води в долната част на поляните под паркинга, но решихме че сега има опасност да е много кално, пък и искахме да минем покрай манастира. Така че продължихме по пътя вдясно. И между другото на тази поляна след един месец ще е пълно с минзухари
Разбира се, калта не ни се размина, от манастира до параклиса е кошмарно за ходене, има една две непресъхващи и коварно дълбоки локви, през които обаче някакви хора продължават тъпо и упорито да минават с джипове.
Известно време ходихме в гората покрай пътя, скоро калта свърши и за има няма половин час се добрахме до манастира "Св. Св. Кирил и Методий". Манастирът е най-известен с това, че известно време в него са престояли мощите на сръбският крал Свети Стефан, които сега са в църквата "Света Неделя". И Левски го е посещавал. Манастирът е горял, възстановявали са го, по време на социализма е бил затворен. Сега има само една църква, която е отворена събота и неделя. Манастирски сгради няма... или поне досега нямаше, защото до църквата за наше учудване се беше появила нова сграда, която при предишните ни посещения я нямаше
Разгледахме я, не е ясно какво ще бъде... Също така има и нови пейки и маси, преди нямаше къде да се седне, бяха изгнили старите.
А това е църквата
Имам хубави спомени от това място, празнувала съм си там един рожден ден
В четири и половина бяхме пак на паркинга, значи за четири часа и половина сме врътнали кръгчето
Последно заглеждане по вълните на любимия Балкан...
... както е казал Смирненски на листчето, което някой е залепил в едно от навесчетата на "Вси светии"...
 ...
...и това беше края на хубавия излет. Но е ясно че пак ще се върнем, дори и да не е за цъфтежа на кокичетата
Всичките снимки: https://plus.google.com/u/0/photos/107109766459999925751/albums/6112797205346748929
А това са снимки от едно есенно ходене, септември 2013: https://plus.google.com/u/0/photos/107109766459999925751/albums/5933117055428101105
_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Последната промяна е направена от Mariana1000 на Пет Фев 20, 2015 11:45 pm; мнението е било променяно общо 1 път |
|
|
|
