Зимен Пирин 2015

Трудно се решавам да започна да описвам преживяното и тази зима в Пирин.
Защо ли?
По ред причини.
Първата-това беше едно преживяване преминало в много емоция и много приятни мигове ,
преодоляване на трудни моменти изобщо всичко онова,което може да предложи едно почти 10 дневно митарстване из Зимния Пирин.
Втората още искам да бъда сам с мислите си,спомените си.
Третата - Мисля си кому е нужно да знае какво си правил/и/ в Пирин.Някой ще каже -тези ни втръснаха с
техните изпълнение,всяка година едно и също.
Но пуста суета как да не го разкажеш.
Тази зима за пети пореден път излизам на дълги преходи в Пирин
и всяка година има по нещо ново,
донякъде единствено засега,едно от тях нека си остане такова завинаги.
Та и заради това се реших и този път да ви досадя с моите описания.
Замисълът и този път път бе твърде оптимистичен и натоварващ според моите виждания,той не се осъществи най-вече поради неподходящи условия.Но пък се получи прекрасен преход.
Първия ден преминава по отработена от предишни години логистика до хижа Сандански.
Там първата вечер е силна във всяко отношение.
Сутринта малко трудно палим,но след бирата и шкембето сме подгрели достатъчно и потегляме.Плана беше до х.Синаница,аз лично бях малко притеснен защото във форума видях снимките на danin94 и честно казано гледките надолу към хижата от Синанишкото било не ми харесваха.
Тръгнахме малко късничко и като че ли това предреши крайната точка за днешния ден -Спано поле.Тръгнахме по пътеката през Араутски гроб.От време на време чуваме силните пулсации на вятъра горе.Достигането до мандрата бе леко и приятно и там сложихме снегоходките за почнем да газим в лепкав и тежък сняг.Стигайки Арнаутски гроб ни застига и много силния вятър ,който ни бие през лицата със снежни пръски.Тук вече се убеждаваме,че с този вятър достигането само на Синанишкото било щеше да бъде нещо едва ли постижимо.Достигането до заслона беше кофти тръпка.На заслона се бе качил Сашо и камината напалена,бобеца и чорбичката къкрят,преобличаме се вадим си мезенца,по една биричка и света придобива други измерения,вятъра се опитва да изтръгне покрива на заслона,в лека и приятна раздумка става почти 12 и се оттегляме горе.Не спах добре поради бесните пориви на вятъра и дрънченето на покрива.
На сутринта ясно и слънчево и топло.
Тръгнахме за ... Тевно.Но не стигнахме.
В тазгодишното ни камерно трио си бях наложил да бъда безгласната буква при вземането на решения ,казвах си мнението,но каквото кажеха войводите това да бъде.
Достигайки разклона за Чаирски циркус се взе решение да продължим към Бански гроб и там ще решим дали през Белемето за Тевно или към Беговица.Снегът става все по отвратителин за ходене,лепкав,тежък,изнурително биене на пъртина до Бански гроб.Спираме малко преди това за почивка,отмаряме близо 30 минути с пиене на чай/сръбски и ирландски/ и обмисляме накъде ,макар че бе ясно ,че посоката е Беговица.Оттам до хижата маане на крачоли в лепкавия сняг и на мен пред очите ми все по отчетливо започват да се мержелеят стъклени бутилки Пиринско.На хижата имаха сбирка спасители от Сандански,които при нашия благоразположен вид вид ни подарих бутилка с повече от литър домашно вино.
Сядаме на масата,режем зелева салата,правим разбор и решаваме какво да предприемем за утрешния ден.Решаваме на сутринта рано рано през Солището за хижа Пирин.Отказваме се от Тевно за огромно съжаление.В такъв случай не ни остава нищо друго освен да се отдадем с пълна сила на благините които предлага хижата.
Ставаме в 5,45,уговорката е в 6,00 хижаря да отвори столовата да ни преготви по чорба ние да се стъкмим набързо и в 7 най-късно да потеглим.Забавихме се не по наша вина и малко преди 7,30 тръгнахме.
Само ако знаехме какъв ще го ядем нямаше да бързаме толкова.Още в първите крачки след отклонението в гората към Солището усещаме че ни чака борба със снега,клека и всяква остальная сволоч.И се започна една епична битка с гореописаните субекти ,която ни отне 6,30 часа достигане до билото.Няколко пъти се чуха възгласи да се връщаме,аз мълча,според другите не било необходимо да се обаждам на челото ми било изписано всичко по категоричен начин.На този северен склон снега като пепел,забиваш щеките и те един метър надолу се спират.Отделно такова цепене и синеене,ясно е че няма никаква спойка между пластовете.Евала на Бойко и Джо за биенето на пъртината до горе.Аз по техните следи си биех наново пак затъвах.Бойко тъкмо изскочи на билото и го чувам ,че вече е човешко и степано и се почна с моето бедстване,Джо и той дръпна малко напред и аз на три пъти затънах до гърди и се почна едно ровене,едно гмуркане,псуване,викане.Мамка му точно накрая ли ще се скапя,разгеле оттървах се от тази хватка продължила близо 10 минути с малки поражения - леко схващане на крака.На билото духа сериозно ,но ясно и слънчево,пет шест снимки и газ надолу,Бойко е вече една точица в ниското.Достигайки гората спираме за втората почивка през деня,чувствам се изнемощял най-вероятно от обезводняване,вадя шишето то замръзнало,набивам гърлото на острието на пикела и започвам да отпивам ледени шушулки примесени с вода,за пусти късмет си изтървах капачката в раницата най-отдолу и си излях останалия лед и вода.Две малки парчета шоколад и потегляме.Бойко дръпва бързо надолу,мръзнат му краката.Ние с Джо доста след него.Джо ме обезвери леко като ми казва до хижата има още към три часа.Ебасиии.Стигаме хижата към 19,15 за последните 300-400 метра не искам да си спомням.Стигайки хижата питам другите избрали ли са мястото за повръщане.Заемам се с печката,след като се разпали,слагам една тенджера с чай,след малко я свалям и слагам тигана със суджука.Поглъщайки нон стоп топлите напитки се съвземам и вече не гледам толкова тъпо.Суджука е готов и на мен ми се пийва ракийка,ами вино ми нашепва другото аз,и вино отговарям за какво съм го мъкнал до тук.Ами бира пита някой- в предверието намерихме 2,5 литра Пиринско добра награда за усилния ден.В такъв случай и бира дедо попе.Въпреки всичко сме разглобени.
След вчерашното приключение решаваме,че прехода до Папазчаир ще ни дойде в повече и вместо да почиваме два дни на хижата да слезем до с.Пирин и оттам с превоз да се трансфирираме на Папазчаир,още повече,че аз май настинах и ме се обади синузита.Малко се помотахме в началото но с помощта на Г-н умника нацелихме нещо като пътека и слезнахме до пътя за около 3 часа и нещо бяхме в с.Пирин.На площада питаме за кръчмата и тя се оказва на 20 метра,пътьом засичаме един човек,питаме го за превоз да Папазчаир,той казва 20 лв.,ние ОК.Пиеме по една бира докато той дойде да ни вземе.На Папазчаир първо се отбиваме в Тихия кът където хапваме по едно шкембе и черпиме и нашия превозвач.Шкембето в това заведение е .. нямам думи.
Оказва се че там не можем да се настаним но хижата работила и се отправяме натам.Хижата има нов наемател-Димитър Пирнарев,който е вложил много средства и усилия хижата да стане едно приветливо място и го е постигнал според мен.Така че да знаете хижа Попови ливади функционира и през зимата и предлага много вкусна храна и добри условия.
Два дни почивка,чакам си лекарствата и почвам интензивно лечение придружено с поглъщане на добри количества бира,червено и бяло вино,суджуци,кървавица и разни там други мезелъци.В почивния за наш ден с Бойко ,Джо се качи на Ореляк.
Тръгваме към 9,30 за хижа Славянка, в началото около два часа се върви по утъпкани дърварски пътища,след това слагаме тарабите и позната картинка пъртинобиено в непрятен сняг и така малко достигане на Парилски проход,където чуваме на няколко пъти изстрели от пушка,почна се едно викане,свиркане.Оказа ,че бил хижаря ,който по този начин ни указва посоката към хижата.
Хижата,бивша гранична застава е реновирана изцяло по Българо-Гръцки трансграничен проект и наистина е нещо много хубаво и лъскаво но някакси се е загубил или по-точно липсва онзи хижарски,планинарски дух.Както казво Джо ,чувствам с в столовата като в операционна.
Последен ден хижа Славянка-хижа Извора също бивша застава.От прохода надолу два три километра такова треперене по покрития с два пръста сняг път,отдолу лед ,всяка крачка внимателно и въпреки всичкто внимаване така се изплющях.Малко преди Голешово решихме най-накрая на този прехода да си попиеме ей така на тиферич спокойно,последен ден не бързаме за никъде.Минавайки през Голешово ме обзе едно усещане за тъга,носталгия за нещо отиващо се без време.Оттам до хижата поне за мен мъчително маане по асфалтовия път нагоре надолу и до хижата.
За последната вечер какво да ви кажа,имаше китара и завършека бе подобаващ.
Хижарите Павлина и Тошо прекрасни хора и домакини.
Това е...
Снимките ще публикувам по-късно и ще нашаря с тях разказа да не е толкова постно.
Ето и снимките
https://plus.google.com/photos/117806924060137759635/albums/6106487900503678657

Последната промяна е направена от Stefak на Вто Яну 20, 2015 9:58 pm; мнението е било променяно общо 7 пъти

В събота минахме по вашата пъртина от Бански гроб до мостчето преди разклона за Чаирските езера. Личеше си как сте затъвали със снегоходките поне до коляно. Голям зор е било.

	igurbev написа:
	В събота минахме по вашата пъртина от Бански гроб до мостчето преди разклона за Чаирските езера. Личеше си как сте затъвали със снегоходките поне до коляно. Голям зор е било.

Това нищо не беше в сравнение с клека към "Солището",където се движехме се със 100 м в час.

Когато снега ти е до кръста и склона пред теб е стръмен за да се движиш трябва първо да натиснеш снега с коляно,после с гърди,после с другото коляно и едва тогава опитваш да стъпиш със снегоходките.
Забивахме и щеките пред нас и правехме полукръгове за да режем и смъкваме парчета сняг.При измъкването на снегоходките от предната стъпка почти винаги се оказваха заклещени в някой клеков клон и трябваше да се дърпа с всичка сила.
Щеките вършеха някаква работа само ако се положеха на снега и се натискаха с ръка в средата.Набирахме се на всеки стърчащ клеков клон-това беше единствената опора в тая прашна каша.

След нас остана канал широк почти метър и дълбок повече от метър.

На всичко отгоре докато първия риеше снега и пухтеше ,другите двама мръзнеха на силния студен вятър.

Не ми е първия клекинг,но предишните пъти не е било на такова стръмно изкачване,а и на 20 и няколко години само си чувал за понятието"умора",но не си го усещал,докато сега сърцето ми щеше да изскочи,отделно ми дойде пресилването на проблемното ми ляво коляно.
Голямо псуване падна.До края на проявата бях разглобен.

Допълвам и ,че не се качихме на Тевно,понеже не ни се газеше клека през Белемето,а през Козия превал беше проблемно слизането от северната страна на превала - смятам,че в това топло време имаше много голяма лавинна опасност.

Колкото за прехода х.Пирин - Папаз чаир през Орелек се отказахме в последния момент ,понеже член на групата през нощта кашляше,вдигна температура и беше отпаднал.

Разбира се тая промяна беше добре дошла за коляното ми.

И това дето Стефчо пише,че е казал на х.Пирин всеки да си търси място за повръщане уточнявам,че ни се повръщаше от преумора - някой да не си помисли,че е от пиене.

Very Happy

Големи хора сме.

Пропуснахме Тевно и Мелник,което едва ли ще преглътна и може другия месец да се явим на поправителен.

И въобще,в последните години,лично за мен,като най-голям проблем на зимното ходене на планина/за разлика от по-рано/ се очертава топлото време.

Малее, като си спомня, че звънях на Стефан да го питам как е снега в района, предвид нашите планове да се качваме към Тевно, добре че нещо съм объркал телефона като съм го записвал, иначе съвсем щяхме да се отчаем Confused

	Gollum написа:
	И въобще,в последните години,лично за мен,като най-голям проблем на зимното ходене на планина/за разлика от по-рано/ се очертава топлото време.

+1.

1. голямо затъване
2. голи дълги участъци, за което трябва да се свалят и пак да се слагат снегоходки
3.тежък и мокър сняг
4.за горното - залепване по снегоходките и те стават тежки за ходене
5. по-голяма опасност от лавини

и т.н.

иначе браво за прехода в Пирин! Smile