Проклетие, долината на Валбона и Мая Сали Исмет Бручай

Привет,
радвам се, че споделяш преживяванията си в Проклетия.
Би ли бил по-подробен - кога сте ходили, колко пъти, къде сте били. Всяка информация би била от полза.
! NOTA BENE ! Само вземи да си оправиш снимките, че са страшен чаршаф на монитора.

С приятелите от нашия алпийски клуб Хеброс-99 се наточихме на Мая Бриасет още през 2010г., когато разбрахме, че 900метровата стена не е качвана. Германците вече бяха изкачили последната некачвана 1000м.стена на Мая Арапит в съседната долина Тет като я наковаха с болтове от горе до долу.
През септември 2011г. направихме първия опит. Четирима човека след 2 нощувки на стената стигнахме до ключов пасаж над половината от стената, който ни даде зор. Липсата на опит от големи стени, неправилна стратегия с голям чувал, който ни забавяше много ни отказа и за 10 часа рапели нощно слезнахме на бергшрунда. На председателя на клуба му стана фикс идея и опита в следващите две години още три пъти в двойка, но слизаше безуспешно.
През септември 2013г. отидохме пак вече решени за друга тактика. Две двойки свръзки в първия ден качихме близо 650м от височината на стената. Всичко вървеше добре. На втория ден се случи инцидентът. Водачът Митко Попов падна от 8 метра на площадката до мен- измъкна се френд, ударът беше много лош. В безсъзнание, установихме, че няма поражения на гръбнака, после се оказа мозъчен кръвоизлив. С последни чертички се обадихме на приятели, че започваме спускане. Те се свързали чрез консула ни с военния министър тогава Ангел Найденов да пратят ако трябва албански военен хеликоптер да ни локализира. За два дни успяхме сами да свалим ранения и нас до сипея под стената. Проблем беше каменопадите в този участък, неизвестността понеже се бяхме наврели в неизследвани кулоари без да знаем дали всеки следващ рапел стига до място за осигуряване за последващ. Постепенно Митко влезе малко в час и поне с единия крак ни подпомагаше при прехвърляне на ръбовете. Оставихме половината инвентар и нарязаните въжета в импровизации за осигуровки на поредицата рапели. През това време приятелите ни от Хасково и Кърджали се бяха организирали и видяхме фенерчетата им на втората вечер в кулоара километър надолу. Бяха тръгнали за стената, но дори да бяхме там, много трудно щяха да ни намерят. Добре, че не се разминахме, помогнаха за носилката да спуснем до черния път в долината за няколко часа.
Човекът се оправи, тайно почна да катери, след половин година пак си падна на крака, уж не можеше, но сега пак катери. Ударът само е засилил скалната му „болест“. Двата дни спускане, решенията, които трябваше да се вземат постоянно, психологическата сила на приятелите ми, не могат да се опишат, това се преживява само в такава ситуация. Като на филм, без музиката, с мислите, които трябва да спреш, защото това което правиш се случва тук и сега с теб и от действията ти зависи дали ще оцелееш.
Планината е много красива, горе си сам с птиците и животните, скалите са величествени. Скоро май това място ще е евтините Доломити за катерачи и туристи.

Привет отново
и благодаря за истинската история.
За съжаление северната стена на Мая Бриасет отдавна е изкачена.

Това е надписът под снимката, публикувана в summipost.org: "Fritz Eske, a legendary climber from East Germany who was killed near the Hinterstoisser Travese on the Eiger North Face in 1967, is picture here leading on the first ascent of the North Face of Mt. Briaset, one of the largest climbing faces in the Accursed Mountains, in July 1960. Source: Unterwegs, No. 10, 1960, p. 42." Предполагам, че е верен.

Това не означава, че няма да намерите и изкачите своята девствена стена в Проклетия. Например масивът около Коприщит зад долината Гърбая е пълен с девствени стени и дори с неизкачени още върхове, високи по над 2400 м. Там катерят сериозно поляци и аз имах късмета да си бъбря с един от тях цяла нощ в еко-катуна в Гърбая преди 3-4 години. Беше адски симпатичен момък и очевидно адски добър катерач. Правеше си по една-две премиери всяка година. Другото място трябва да Ви е до болка познато - върхът срещу Бриасет: Мая Тат. Поне за него не знам да е изкачван фронтално по стената.
Дано Вашият другар е добре. И дано някой ден се върнете в Проклетия.
Колкото до това дали Проклетия ще стане евтин вариант на Доломитите - няма да е скоро. Основните две долини - на Тет и Валбона - вече са пълни с туристи, но планината е толкова голяма, че стига да искаш винаги има къде да се скриеш. И то добре. Аз ходя в Проклетия от 5 години и имам вече към 20 изкачени върха, но не познавам дори половината планина...