Имало едно време едно кралство. През девет морета в десетото, през девет планини в десетата, през девет гори в десетата...Така започва приказката, а тези махали са олицетворение и огледален образ на неразказана, или поне за повечето от нас приказка. Потайните старци с благородна осанка, които посрещат с усмивка туристите, схлупените под тежестта на тикли върху покривите къщурки с пушещи коминчета, непристъпните и негостоприемни склонове на планината и капризното време.
Самосиндикално продължавам с разходките по пътеките на Изгубените Родопи и тази приказка. Планина пълна с тайнственост, безброй пътеки, обезлюдени махали с призрачни останки разположени върху оазиси, сред непристъпни склонове и гори... Имало едно време една планина, някъде там... През девет планини в десетата... Родопа се казвала тя... Тесен коларски път за високо проходими машини повежда стъпките, сече непристъпните и страховити дерета и навлиза бавно и несигурно в гънките на планината.
Покривите на махала Бор се открояват ясно върху склоновете. В краят на публикацията се озовахме и там, да поснимаме сред руините. До тук води тежък 14 километров офроуд път.
Пътувайки неусетно пристигаме в друг свят. В този на махала/село Три могили. Хора на улицата ни се зарадваха, подаваха ръце за здравей, а ние гледахме и се чудихме. Ние ли паднахме от небето тук, или попаднахме в чужда реалност.
Започнах приказката с една махала, стигнахме в друга, всичко до тук е някак хаотично, но основната ни цел бе една. Махалата наричана от някои хора като Кралство Мумджидам. Докато Жоро и Катя слушаха описанията за подхода от местните жители, аз поснимах на воля живота тук.
Спокойствието е изрисувано в погледа на хората. Макар и с труден бит - природата, чистият въздух, липсата на завист и омраза, ги прави изключително човечни. Материалната суета, също. Тук всички са равни!
А да изпие кафето си сутрин човек с този изглед, не се предлага и в „шест” звездните хотели.
Бабето от първата снимка се прибра смутено от щракащите фотоапарати и влезе да накладе печката...
Запитах този изглеждащ, на около 70 години старец как е, а той отвърна.
- А, добре е бе младеж, тука малко да се поразкършим и продължи да налага с мотиката по твърдата земя.
В това време с проучена пътека, поехме към царствената махала Мумджидам. Заваля ситна суграшица, която не ни остави през целият подход до там.
Разхождайки се сред иглолистните гори, преминавайки няколко билни поляни, се озовахме в подножието на махала Мумджидам. Отдавна обезлюдена, труднодостъпна по едва личащи и обрасли с растителност пътеки, сякаш скрита умишлено от осакатеният и прокажен свят. Над нея гордо се извисява труднодостъпното скално светилище Саръ Кая (Жълтата скала).
Оазис в дебрите на планината. Голямо и обширно равно пасище с накацали полуразрушени къщи и контрастните пъклени дерета наоколо. Изгуби ли се човек тук в мъгла без ориентир, компас или гпс, спукана му е работата за дни напред... Наоколо няма цивилизация, няма асвалт, няма пътища. Склонове, дерета, реки, върхове, диви животни... склонове, дерета, реки, върхове, диви животни... Мястото е страховито! И ние бяхме тук, през девет планини в десетата. С един единствен жител оцеляващ тук, отглеждайки стадата на баща си – Тунджер Шанбан Саид.
Саръ Кая все се набиваше в зрителният ъгъл на фотообектива. Дали не беше умишлено обаче? J Навремето скалата е била проучвана с хеликоптер. С труден подход от село Безводно, скоро беше проучена и от нас. Гледайки натам от тук към нея и махала Саръ Кая в подножието и, не знаех на кое небе се намираме...
Хвойната, с която както ни каза Тунджер, оцелявали неговите стада тук в суровите зимни дни.
Като казах оазис в дебрите на планината, имах пред вид именно това. Тучни поляни, чешми по тях и овощни дръвчета, а наоколо непристъпни скали и склонове. Жоро се майтапеше по радиостанцията, че сме се озовали в Мачу Пикчу…
Едно от стадата на Тунджер. И призрачните къщи на махала Мумджидам на преден план.
Стигнахме къщата на Тунджер, него го нямаше, бил на гости на баща си Шабан в съседната Гяур махала, (Гяур от неверник, както ни поясни и преведе той, в махалата живеела една християнка, затова кръстили махалата така) чул кучето си – каракачанска порода, което лаело само при присъствие на чужди хора или мечката стръвница с малкото си, която често обикаляла тук. Прибягал разстоянието до тук.
Жоро на входа на къщата на Тунджер.
И срещата с Тунджер. Много съм чел от разкази на познати блогъри за този човек легенда, много имахме какво да научим от него, но на първо време ни поздрави с добре дошли. Каза ни!
- Вие туристите сте добре дошли - тук идват иманяри, ловци, тях отпращам по пътя.
Докато влизахме в къщата му с порутената-скърцаща врата, прозорци и свирещ през зидовете вятър, кокошките нападнаха наоколо.
За Тунджер бяхме чули, че знае много езици, бил е в Швейцария, живял е в Англия, а е завършил висше образование в Пловдив и е бил преподавател в Кърджали. Дългът към вече неспособният му да гледа стадата баща и родната му къща го върнали тук. И малката заплата. Назад във времето. Покани ни на кафе, а първите му думи бяха.
- Тук храната е чиста. Наливайте си кафе, посочи печката Тунджер. Стара, прогнила печка на дърва е, но топли.
Прозорците са прогнили, не духа ли през счупените стъкла - казвам му аз.
- Е, има тук сухи дърва, спасявам се някак.
Поздрави имаш от Александър Караджов казвам, усмихва се Тунджер.
- Поздрави го от мен, беше тук, каза че ще напише статия за мен и живота тук.
Разказа ни как навремето бил избягал в Швейцария, вървял 80 километра по границите пеша.
- Българското ми име е Гергин Гергинов Гергинов, започна той, а ние се вледенихме. Едно време учих много, бях отличник, приеха ме в университет, баща ми ми помогна с пари да замина да уча. Сега съм тук, благодарен съм му, чувствам дълг към него и стадата с животните. Прехрана са. Подава цигара. Не ходих в казарма, между нас да си остане...
Казвам му, не пуша, Тунджер, отказах ги преди пет години, но с този аромат от истинският и отгледан от теб тютюн дълго време ще ми палиш сетивата, нищо общо с пълните с боклуци и парфюм цигари по магазините, с които се тровят хората... Времената са други му казвам, няма вече казарма, усмихва се!
- Аз ги отказах преди време, но сега са ми отново другар, не мога и без кафето!
Налива на Катя кафе, а в главите ни изникват въпроси след въпроси.
- Тук има мечка стръвница, научи си и мечето да яде месо. От малко е стръвниче и прави бели. Изяде ми много животни. Държа тука една пушка, продължи Тунджер, случи се веднъж да стрелям шест пъти във въздуха, ама свикнаха с изстрелите, не се плашат вече...
Извадихме по една дреха от раницата, полазиха ни ледени тръпки.
- Взехме субсидии на времето, гледахме лешници в село Паничково с баща ми.
Сега му казвам масово хората така се препитават, влязохме в евро съюза, всеки взима субсидии за щяло и нещяло.
- Тук не е така. А вие какво правите тук, в моето кралство?
Бягаме от стръвниците в големият град – мръсотия, шум, интриги, злоба, завист, престъпност... Усмихва се и продължава с историите, налива кафе. Щастливец е Тунджер, има си две стада, стари цървули, в които със завидна бързина ни издърпваше с темпо по баира на връщане и прокъсан дъждобран без Гортекс мембрана, но всичко изброено по-горе от мен му е чуждо...
Разходи ни из махалата, показа ни подхода от махала Мумджидам до Саръ Кая.
- Тук се губят хора! И ги намират напролет оглозгани!
Лекият вятър и суграшицата ме вледениха в комбинация с думите му. Щях да му кажа, че имам гпс навигация, страшно е в мъгла по тези места, но ме прекъсна с думите...
- Познавам планината тук наизуст, всеки ръб, камък и склон, никога не съм се губил нито в мъгла, нито в сняг.
Питам го, Тунджер? Има ли начин да си купя къща тук, в тази махала? Искам да избягам от задушаващото ме ежедневие, да захвърля всичко, задушавам се като живея така.
- Еее, то хубаво, ама няма как да стане, всяка къща е с по десет наследника, един ако се съгласи, друг няма да иска, много хора живееха тук навремето, продължи той. Животни и стада оприличаваха мравките в мравуняк, сега е пусто...
Късметлия си, казвам ти честно! Смее се Тунджер, разговорихме се за швейцаркото пенсиониране, никой от нас живеещите сред радиовълни и заливани постоянно от ненужна информация, не можа да му отговори на въпросите!
Изпрати ни до склона към пътеката и потъна в мъгливата планина, а ние мълчаливо попили всяка една от думите му поехме към нашата си реалност...
Къщата на Тунджер на заден план... И неговата реалност.
С бърза крачка в мъгла и суграшица се върнахме в махала Три могили. С родопски гайди по радиото в колата скоро стигнахме до пътеките на изоставената махала Бор, с която започнах публикацията. Намира се почти до разбития път, има две-три обитаеми къщи с електромери, канализация и ПВЦ дограми, в които видимо нямаше никой, (явно младите наследници са постегнали бащините къщи и идват на почивка тук) всичко останало тънеше в разруха...
Махала Бор.
Острите клонки сочещи човекът потъващ в мъглата. Това са кадри за документален филм.
От улица „Васил Левски” в махала Бор нямаше и помен... Мъглата бе обладала околният пейзаж!
Жоро развя шумно българското знаме, което се люлееше зловещо в мъглата и придаваше страховита динамика в статичната разрухата наоколо...
Скелети и призраци обикалят наоколо.
Аз спирам до тук, мога да пиша с часове за тези забравени места, но защо са забравени, защо са обезлюдени, какво е накарало младите да избягат и да търсят в големите градове, всичко е като лабиринт от въпроси, на които няма да спирам да търся отговор след отговор! До скоро!
ГПС следата е ценна, цъкнете ТУК! Пожелавам ви да преоткриете по нея пътеката и да намерите отговор на въпросите, на които не успях да си отговоря аз. Останете със здраве и много поздрави на Тунджер и кралство Мумджидам от Мартин! Весели празници!
Имало едно време... През девет планини в десетата...
Последната промяна е направена от martin555 на Вто Фев 03, 2015 8:16 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Пон Дек 29, 2014 1:04 pm
ivailo.hr
Регистриран на: 22 Мар 2010 Мнения: 1355 Местожителство: София
Кралство Мумджидам може да е взаимствано от Кралство Чамла, което пък кой го е измислил един дявол знае, ама нейсе... Може да идва от французина, който прекарва една зима с една крава в Чамла, а може би не. Може "кръщелникът" да е нашенски. Както и да е, ама все си мисля, че щом ще се "коронясват" населени или по-скоро обезлюдени места е по-добре да се използват нашите традиции и да се ползва Царство, а не Кралство. Ми така де, достатъчно откачено е да сме уж православни, а да си празнуваме Коледа с католиците и др. такива недоразумения. Не съм специалист в областта на религиите и окултното, та може и да греша.
Кралство Мумджидам може да е взаимствано от Кралство Чамла, което пък кой го е измислил един дявол знае, ама нейсе... Може да идва от французина, който прекарва една зима с една крава в Чамла, а може би не. Може "кръщелникът" да е нашенски. Както и да е, ама все си мисля, че щом ще се "коронясват" населени или по-скоро обезлюдени места е по-добре да се използват нашите традиции и да се ползва Царство, а не Кралство. Ми така де, достатъчно откачено е да сме уж православни, а да си празнуваме Коледа с католиците и др. такива недоразумения. Не съм специалист в областта на религиите и окултното, та може и да греша.
Тунджер Шабан Саид. Щастливият владетел. Саид означава щастлив на арабски! Относно думата кралство, взаимствах идеята от сходна публикация описваща живота и бита на "владетеля" Тунджер там! Сам си е владетел на всичко наоколо и някак изплуват сходни сравнения като кралство, или царство както казваш ти, Иво! Как е правилно и дали е, не знам. Истината е, че местата са точно както са ни чели приказки на времето родителите ни докато заспиваме. Атмосферата, когато си там те връща някак назад! Весели празници!
ZCEZBPM написа:
И друг път май съм го споменавал, ама като чета такива истории и гледам подобни снимки и не знам защо една топка ми се събира в стомаха ми става едно такова тежко.Sad
Добро попадение, Мартине!.
Ивайло, мен ми е тази в стомаха вече втори месец. Изкарах близо месец в Родопите и месец в обработка на снимки, и истории. Времето бе съчетано с доста чувства и емоции, остана част от мен по тези земи! Весели празници и на теб!
mislesht написа:
На много хубаво място живее този човек!
То няма лошо в цивилизацията, ама нашата е някаква изродена.
Последната промяна е направена от martin555 на Вто Фев 03, 2015 8:16 pm; мнението е било променяно общо 3 пъти
Вто Дек 30, 2014 12:11 pm
irina
Регистриран на: 16 Сеп 2007 Мнения: 759
Весели празници Мартине! Да продължаваш и през новата година да ни стопляш сърцата с прекрасните си истории и фотоси!
Вто Дек 30, 2014 1:28 pm
Mariana1000
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
Както винаги фантастично направени снимки, Мартине, ако отидеш пак там пролетта направо не мога да си представя какви чудесни фотографии ще ни покажеш
Колкото до разказа - имам едно особено мнение по въпроса... На мен пък такива села и махали не ми харесват изобщо. Като природа - да, красиво е, но иначе е ужасно, че в днешно време има хора, които живеят по този начин. Чувала съм как им завиждате, когато отидете за няколко дена там. За чистия въздух, за красотата, за липсата на цивилизация. Но има една малка подробност, че тези хора в голяма степен са лишени от елементарни удобства, лекарски грижи, транспорт, дори ходенето до тоалетната нощем през зимата е приключение... Естествено те няма да се оплачат на случайния турист, на принципа "червата ми да се влачат, ще казвам че пояса ми се влачи" Но животът им е доста тежък и гледката не може да компенсира това. Те са си свикнали и възрастните не могат и да си представят да живеят по друг начин, но за по-младите хич не е лесно.
Така че на Тунджер пък съвсем не завиждайте. Човекът не е отишъл да пасе животни от любов към природата, студената вода, доенето, мръсните дрехи, риенето на тор, снега и самотията, а защото не е могъл да си плати парното с учителската заплата. Жалко е, че държавата е вложила пари в образованието му, а после тези пари са загубени, защото той пасе овце, вместо да упражнява професията си. Тунджер иска да живее в София и да работи като преводач, но не може. Не може, защото селскостопанската работа е такава, че го засмуква и трудно би се измъкнал от омагьосания и кръг. Приказка, но не от тези с хубав край. Като се замисля и началото не е хубаво, а и средата...
Още нещо, което даже е малко смешно - честно казано винаги съм подозирала как хората говорят с нас приятелски, но като се отдалечим си казват с насмешка и даже презрение "Много слободни ора, да земат мотиката да побуат неколко часа, шъ ги питам дали шъ имат душъ да одат като гламави." (това на нашенски, защото не знам как е на родопски ) И отнасяме и някоя псувня накрая Има моменти ми е било много неловко пред тези хора
Абе не трябваше да го пиша това, но написала съм го вече, ще го пусна, ако Мартин смята, че му разваля разказа по някакъв начин, ще го изтрия
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Яница, освен за *хора без работа* за някои от местните сме и *таласъми*.
Значи никога не са сигурни кой от двата вида сме.
Става дума за помашките села, а не за българските.
Ако поискате нещо примерно да си сипете вода или да си купите нещо за ядене ще останете изненадана от гостоприемността и направо ще ви стане неудобно от усилията, които полагат да ви угодят.
За това може да има две причини, или човекът е наистина много гостоприемен и иска да помогне или по вероятната е , че има едно на ум и допуска, че е възможно да сте таласъми и ако не ви даде това което искате ще дойдете през ноща и ще го спипате.
Няма майтап, това си е истина.
Преди 50 години живях между такива хора в Родопите. Две години общувах с тях.
Никак не се плашат от "таласъми".
Добродушни са и религията им повелява да са такива. А те са много религиозни.
Страхуват се единствено от божиите наказания.
Както винаги фантастично направени снимки, Мартине, ако отидеш пак там пролетта направо не мога да си представя какви чудесни фотографии ще ни покажеш
Колкото до разказа - имам едно особено мнение по въпроса... На мен пък такива села и махали не ми харесват изобщо. Като природа - да, красиво е, но иначе е ужасно, че в днешно време има хора, които живеят по този начин. Чувала съм как им завиждате, когато отидете за няколко дена там. За чистия въздух, за красотата, за липсата на цивилизация. Но има една малка подробност, че тези хора в голяма степен са лишени от елементарни удобства, лекарски грижи, транспорт, дори ходенето до тоалетната нощем през зимата е приключение... Естествено те няма да се оплачат на случайния турист, на принципа "червата ми да се влачат, ще казвам че пояса ми се влачи" Но животът им е доста тежък и гледката не може да компенсира това. Те са си свикнали и възрастните не могат и да си представят да живеят по друг начин, но за по-младите хич не е лесно.
Така че на Тунджер пък съвсем не завиждайте. Човекът не е отишъл да пасе животни от любов към природата, студената вода, доенето, мръсните дрехи, риенето на тор, снега и самотията, а защото не е могъл да си плати парното с учителската заплата. Жалко е, че държавата е вложила пари в образованието му, а после тези пари са загубени, защото той пасе овце, вместо да упражнява професията си. Тунджер иска да живее в София и да работи като преводач, но не може. Не може, защото селскостопанската работа е такава, че го засмуква и трудно би се измъкнал от омагьосания и кръг. Приказка, но не от тези с хубав край. Като се замисля и началото не е хубаво, а и средата...
Още нещо, което даже е малко смешно - честно казано винаги съм подозирала как хората говорят с нас приятелски, но като се отдалечим си казват с насмешка и даже презрение "Много слободни ора, да земат мотиката да побуат неколко часа, шъ ги питам дали шъ имат душъ да одат като гламави." (това на нашенски, защото не знам как е на родопски ) И отнасяме и някоя псувня накрая Има моменти ми е било много неловко пред тези хора
Абе не трябваше да го пиша това, но написала съм го вече, ще го пусна, ако Мартин смята, че му разваля разказа по някакъв начин, ще го изтрия
Не го трий!!! Това е интересна гледна точка, а и е другата страна на мотиката/лопатата!
Този начин на живот ни допада, защото там откриваме някакво спокойствие, животът съвсем не им е песен на хорицата!
Някак ме привлича това в тези места, че каквото е било преди 200 години, такова е и сега, с изключение на това, че Тунджер има хубаво радио и е доста добре информиран! Поздрави!
Както винаги фантастично направени снимки, Мартине, ако отидеш пак там пролетта направо не мога да си представя какви чудесни фотографии ще ни покажеш
Колкото до разказа - имам едно особено мнение по въпроса... На мен пък такива села и махали не ми харесват изобщо. Като природа - да, красиво е, но иначе е ужасно, че в днешно време има хора, които живеят по този начин. Чувала съм как им завиждате, когато отидете за няколко дена там. За чистия въздух, за красотата, за липсата на цивилизация. Но има една малка подробност, че тези хора в голяма степен са лишени от елементарни удобства, лекарски грижи, транспорт, дори ходенето до тоалетната нощем през зимата е приключение... Естествено те няма да се оплачат на случайния турист, на принципа "червата ми да се влачат, ще казвам че пояса ми се влачи" Но животът им е доста тежък и гледката не може да компенсира това. Те са си свикнали и възрастните не могат и да си представят да живеят по друг начин, но за по-младите хич не е лесно.
Така че на Тунджер пък съвсем не завиждайте. Човекът не е отишъл да пасе животни от любов към природата, студената вода, доенето, мръсните дрехи, риенето на тор, снега и самотията, а защото не е могъл да си плати парното с учителската заплата. Жалко е, че държавата е вложила пари в образованието му, а после тези пари са загубени, защото той пасе овце, вместо да упражнява професията си. Тунджер иска да живее в София и да работи като преводач, но не може. Не може, защото селскостопанската работа е такава, че го засмуква и трудно би се измъкнал от омагьосания и кръг. Приказка, но не от тези с хубав край. Като се замисля и началото не е хубаво, а и средата...
Още нещо, което даже е малко смешно - честно казано винаги съм подозирала как хората говорят с нас приятелски, но като се отдалечим си казват с насмешка и даже презрение "Много слободни ора, да земат мотиката да побуат неколко часа, шъ ги питам дали шъ имат душъ да одат като гламави." (това на нашенски, защото не знам как е на родопски ) И отнасяме и някоя псувня накрая Има моменти ми е било много неловко пред тези хора
Абе не трябваше да го пиша това, но написала съм го вече, ще го пусна, ако Мартин смята, че му разваля разказа по някакъв начин, ще го изтрия
Не го трий!!! Това е интересна гледна точка, а и е другата страна на мотиката/лопатата!
Този начин на живот ни допада, защото там откриваме някакво спокойствие, животът съвсем не им е песен на хорицата!
Някак ме привлича това в тези места, че каквото е било преди 200 години, такова е и сега, с изключение на това, че Тунджер има хубаво радио и е доста добре информиран! Поздрави!
Така, както се завъртя темата, ми извади един спомен от село Трънска Банкя от 2003 година. С моя племенник видяхме къщата, останала в Сърбия и на връщане в средата на селото срещнахме една стара жена. Досущ като моята баба, направо двойник като ръст, походка. Разговорът беше:
- Добър ден!
- Какво ви води насам, деца? (аз на 43, племенникът ми на 15).
- Да се разходим, пък и да видим какво има тука, природата, селото.
- Така е, всеки гледа да види чуждото.
С едно изречение ни занеми.
_________________ Щастие за всички даром и никой да не бъде пренебрегнат!
Редрик Шухарт
http://www.redmine.org
Вто Дек 30, 2014 8:08 pm
Mariana1000
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
Аз пък се сещам как след Орлово си вървим покрай едни лозя и някой каза, че било хубаво с цъфналите цветя. Пък аз не виждам цветя, а паламида, балур, щир, жабешки пипер, тлъстига, кощрева и прочие бурени
Наистина от другата страна на мотиката
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Вто Дек 30, 2014 10:31 pm
kibik
Регистриран на: 16 Апр 2008 Мнения: 402
преди няколко години съм се мотал на отсрещният баир зад Сарък Кая с колело и ми беше много интересно кой и как живее в тези къщи
лично за мен намерих доста интересни истини в този филм ...
Интересни препратки, kibik, не бях попадал на тях, благодаря много!!!
Тези телевизии вечно тръбят как са най-великите, че ми става смешно... Ето, следният цитат от препратката!
"Тези махали ги няма на картата, няма и път дотам. Ако попитате местните, ще ви кажат, че няма такива места.
Репортерът Вероника Чанева обаче ги откри, а с тях и единствените им обитатели - баща и син, бай Шабан и Тунджер. Първите два епизода на "Неразказани приказки" са посветени на тях. Вижте!" А във видеo клипа ги води местен човек до въпросната махала...
"Тези махали ги няма на картата, няма и път дотам. Ако попитате местните, ще ви кажат, че няма такива места.
Репортерът Вероника Чанева обаче ги откри, а с тях и единствените им обитатели - баща и син, бай Шабан и Тунджер. Първите два епизода на "Неразказани приказки" са посветени на тях. Вижте!" А във видеo клипа ги води местен човек до въпросната махала...
Махалите ги има в картите, при това не от вчера, например в BGtopoVJ или пък BGMountains. И пътища/пътеки до тях не липсват. Ама друго си е някой драматично да заяви че е (пре)открил Америка.
Колкото до разсъжденията "колко е хубаво там", споделям думите на Яница. На много хора им допадат такива места, но много малко се заселват в тях.
Магично място!Пътеки не липсват наистина,но нито има табели нито маркировка.Много е лесно да се загубиш по тези махали.Гуне махала,Узънсърт,Карабекир...Странното е че когото съм питал,никой не знае от къде идва името"Мумджидам".Дори в самото име има мистика!Благодарности на Николай Генов,който ми разказа за този изоставен Рай.Престъпника винаги се връща на местопрестъплението !!!
Съб Яну 17, 2015 11:23 am
x100
Регистриран на: 13 Яну 2015 Мнения: 15
Преди 10 години, когато за пръв път бях в Мумджидан, бях изумен от съществуването на това запазено девствено островче. Тогава го почувствах така:
"... Както и да е прехвърлихме билото и бяхме възнаградени с чудна панорама на следващата ни цел- махала Мумджидам, а зад дълбокото дере на Боровица се изправяше основната ни цел- скалния феномен Саръкая. Над всичко това беше опънал мощна снага връх Чиляка- най-висок в района. Спускайки се към махалата, забелязахме пръснатите по зеления килим от терасовидни ливадки пасящи кози, овце и крави. Зарадвахме се, че може да срещнем някой, който да ни светне за пътеките нататък. Това се оказа бай Шабан- единствения жител в района, който заедно с кучетата си гледаше пасящия добитък. Имахме час до залез, а се оказа, че до Саръкая има два часа- тъй че приехме поканата на човека да преспим в махалата. Все бях виждал откъснати села, но тук всичко беше толкова откровено диво и истинско, навяваше носталгия за отминали времена. Изпращайки залеза на запад над веригата между Къзкая и Акватепе, се отпуснахме в сладки приказки с пенсионирания бивш учител. Злободневни теми за новосформирани правителства, трудно изкарван хляб и прочие бързо отпаднаха като неуместни за това място. Заизливаха се легенди за иманета и мистични места, някой бях чувал в съседен регион леко видоизменени, оказа се, че България е малка и много общи неща, хора и факти от миналото човек може да сподели с някой местен мислител. После до късно гледах падащите звезди и се отпуснах и разлях в безвремието и абсолютната тишина и красота на това място. ..."
Преди две години, обикалях с приятели за пореден път района, попаднах на двама закъсали по скалата на Асара, единият- американец. Едвам слезнаха от скалата, били тръгнали да видят единствения жител на махалата като видяли за него снимки на изложба пред Народния театър. Бай Шабан не беше в Гяур махала, намерих го в кръчмата в Паничково да се "лекува" след операция. Дадох му една книга за Родопите със снимките и текста на Ники в нея за него и му казах, че скоро няма да са толкова сами със сина си в махалата, да чакат гости. Така и стана, от тогава доста хора са го посетили.
Въпреки това се надявам, че мястото и хората ще си останат непроменени, защото за да стигнеш до там, трябва да си с чисти помисли. Можем да откраднем красота за себе си, да преживеем моменти, и да си тръгнем, а Мумджидан и района около Саръкая да си остане същият, все едно не сме били.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
) И отнасяме и някоя псувня накрая 
