Златоград, водопадите Ливадитис, водопад Св. Варвара
Гранични Родопи. Златоград, водопадите Ливадитис и водопад св. Варвара.
Пограничните райони в Гърция са естествено продължение на магнетичната планина Родопи. Хиляди километри разбит асвалт и черни пътища там, водят в непристъпните гънки на планината. Селца, градчета, хора и животни посрещат залези и изгреви, всички живеят в синхрон с природата, чистият въздух и немодифицираната храна. Така е в българската част на Родопите, зад границата всичко прелива и следва същият път. Остава само мисловната линия начертана на картата, която „разделя” планината и граничните КПП. На връх Коледа решихме да се отдадем на безкраен, като че ли автомобилен поход и да се опитаме в късият декемврийски ден да посетим три от граничните села и водопадите там – водопадите Ливадитис, водопад св. Варвара и водопад Лепида. С много ранно тръгване по тъмно от град Крумово, където оставих колата на жп гарата ни взе Жоро. Поехме към Златоград. ГКПП Златоград е ненатоварен малък планински граничен пункт поради разположението си, тесен асвалтов път от и след КПП-то с безброй завои, изкачвания и спускания не са сред предпочитаните от масата.
Тъй като Жоро имаше да отбележи няколко музея в Златоград спряхме първо там.
Златоградските котаци веднага надушиха Катя!
Минахме ГКПП Златоград и се запътихме към Ливадитис и водопадите Ливадитис. До тях и всички останали изброени тук, се стига по тесни пътища навлизащи дълбоко в планината, които в определено време на годината дори са непроходими при липса на опесъчаване и почистването им. В ранният следобед пристигнахме до наченките на пътеката. Знаехме, че денят ще се изпари скоро и се затичахме по нея. Четири километровата отсечка, която в началото е черен път преминаващ в последствие в стръмна пътека през гора покрита с кални листа и усойни серпентини, взехме за час. На гпс трака, съм цъкнал водопадите, както и подхода до селата прилежащи към тях, което май е по-важно от откриването на самите водопади, а именно да се ориентирате по нечленоразделните знаци на гърците изписани по крайпътните табели. Имам някаква що-годе детайлна карта на Гърция, ама в менюто на приемника набора езици е кирилица и латиница, а наименованията в картата са изписани с такива букви, че да им завиди човек на езиците и шаренията………
Една от множеството табели със стрелки за водопада по пътеката, такива има и по пътя до село Ливадитис!
Както и пейка с опознавателна табела на района.
Скоро се ориентирахме в каньона и чухме падащите води. Водопадите са два, ако не знаете това, бихте се озовали само на панорамната площадка с първият, който не снимах от нея заради лошата светлина, а на връщане слязохме и до него, него съм обозначил на гпс следата като водопад Ливадитис 2. И двата водопада са много красиви, хванахме ги в изключително пълноводие, но Ливадитис 1 определено влезе в класацията ми и топ десет, без компромиси и суета.
Минавате мостчето над реката и след минута пред вас в блясък и мощ се разкрива той. Намира се зад скален завой и ако не са табелите обозначаващи наличието му, надали някога бихте и предполагали за съществуването му!
Водопадът Ливадитис. Около 40 метра на водния пад, изливащ се отвесно от стените на наглед непристъпният каньон.
Жоро в подножието на водопада Ливадитис.
Катя в подножието на водопада Ливадитис.
Скалните зъбери вляво над водопада.
Водопадът отгоре до долу в пълния му блясък. Гърция се слави с ненормални водопади и силно развита каньонинг култура (екипирани каньони, групи извършващи организирано спускане на рапели по водопади и ждрела, клубове). Все скъпи и екстремни до краен предел занимания… Следя с интерес поредица от гръцки блогове, на които попаднах в годините, в които са представени интересните, непристъпни и оборудвани места.
Лоша светлина, тъмно дере със светли участъци в небето, липса на статив, който в последните горски гонки с Жоро и Катя в късите зимни дни оставям умишлено в моята кола. Отпуснал съм се, а и времето далеч не е от най-подходящите за снимане на водопади, но каквото е, колекцията с гпс тракове и места за посещение в близко бъдеще набъбна значително. Когато човек цял ден е пътувал, бързал, гладувал, потил се е в гонитба с природата и малкото светлина, губил се е по пътища и пътеки, и се озове на подобно място тръпките неизменно полазват приятно по гърба. Погледах минута падащите с мощ води и мисловно се спуснах на рапел по него… Лигите ми потекоха, продължаваме напред…
До горният водопад от панорамната площадка до подножието му се стига за минути. А до площадката бягахме 900 метра по стръмните серпентини нагоре. Оставаше час и половина светлина, а ни чакаха 80 километра със завои по планински пътища до водопад св. Варвара.
Водопадът Ливадитис 2. Около 30 метра водна ивица по почти отвесна скала. Дерето е обрасло, не намерих интересна за снимка позиция.
Със силни води и мощ ни приветства и той.
А на Катя, която тръгна към колата за да не се бавим, се отчитахме по радиостанцията. С роуминг тарифи и липса на обхват в чужди държави, радиостанциите са неизменен помощник, когато групата се разпокъса!
Както споменах, оставаше по-малко от час до смрачаване. Огнен залез с хиляди завои ни изпрати към последните светлини в подножието на 12 метровият водопад св. Варвара. Пълноводен, шумен, мощен, заслужен! Това е той! Водопадът св. Варвара се намира и излива в извита като подкова скала. Наподобява българският Момин скок в каньонът на река Негованка до село Емен.
Въпреки, че събудих всички тролове, сиви джуджета, орки и т.н. горски същества с мрънкането си, че само се гоним и нищо не снимаме, останах доволен от следващото попадение. Подпрях фотоапарата, а мощният фенер на Жоро свърши останалата работа. Далеч не беше толкова тъмно, колкото изглежда на кадъра, но матрицата извади това в последствие с късата експонация на високо Исо. Минути светлина докато погледаме към все още виждащият се водопад св. Варвара и гората потъна в непрогледна тъмнина.
Изскочихме на една беседка в близкото селце, където да вечеряме. Бяхме съсипани от умора и глад, а идеята не беше да оставаме тук, а да поемем по дългият, изпълнен с хиляди завои път към България. Повярвайте, направих всичко възможно да убедя Жоро да останем тук и да извършим утре плануваният и бленуван от мен преход до водопад Лепида. Уви, не ми се получи, не и този път, а Жоро беше пред инфаркт от мрънкането ми… Ей това ако не му кажем Коледа, няма какво друго да е. Черно/бяла котка до беседката отстояща на 700 метра от водопад Лепида-40м. също посрещна богато нагостена Коледа. Нахранихме животното с промишлено количество храна, (сърми, боб, чушки – постно, но от сърце) да усети и то празника. От Гърция до Белинташ, в районът на който нощувахме, срещнахме едва няколко коли. Всички хора се бяха изпокрили в кръчми и под маси, а ние по завои, завои, завои и водопади разбира се. Рано сутринта, малко след 2ч., след поредица от смени зад шофьорското място, стигнахме. С Катя разпънахме палатката, а Жоро преоткри удобството на седалките в колата. Въздухът буквално се врязваше в белите ни дробове сред иглолистните гиганти. Весела Коледа!
Тъй като Изгубените Родопи предлагат несметни съкровища, следващият ден ни разкри много от тях. Махалите Три могили, Бор и кралство Мумджидам с единственият си жител – учителят Тунджер Шанбан Саид, неговите стада и свобода, незапомнена свобода, богат е той... Оазиси сред непристъпни дерета дълбоко в гънките на Родопа планина, за които незнам как да намеря думи. Избор ли е човек да живее по тези места или е съдба… Трудно е да се напише или нарисува животът там. В тези откъснати кътчета реалностите са чужди. До скоро!
Гпс тракове по маршрута с пътищата и пътеките до водопадите Ливадитис и водопад св. Варвара са тук http://martinpetrov555.blogspot.com/2014/12/blog-post_28.html в краят на публикацията. Ценни, лично за мен - представям ви ги най-любезно, да откриете по свой начин красотите на Родопа планина!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети