Отчетохме рилската класика и тази година :-)

Стаси ми спомена за плана на Камелия да стигне до Вазов този уикенд, само че предвид лошите прогнози за разваляне на времето и ураганни ветрове в неделя от една страна и от друга някак не особено голямото желание да посетя именно тази хижа (странно наистина, при условие, че навремето това ми беше една от любиммите хижи, но ето, хората се променят, хижите се променят, никак не ми се ходеше там) и на всичко отгоре беше на май... си. Що ли да не си измисля нещо по-лежерно с пийване и хапване както си му е реда? Накратко - почти се бях отказал.
Тогава Камелия се обади и ме убеди с няколко думи: "Ще се качваме през Мальовица." Ха! Smile

Организацията беше спретната. Двете коли пътувахме отделно, но пристигнахме почти едновременно на ЦПШ.

На хижа Мальовица Пламен ни каза, че "алпинистите са пробили" до върха, но по-натам скоро никой не е ходил.

До втора тераса си носихме снегоходките на гръб.

Около паметните плочи ги сложихме - тези които си носеха. Останалите скоро след това се отказаха.

След втора тераса подхванахме стръмното. Имаше десетина сантиметра пухкав сняг над твърдата кора, която пък от своя страна не позволяваше да се сече странично. Със снегоходките се буксуваше. Вървяхме паралелно с две момчета без, които видимо се мъчеха по-малко.

Както е обичайно да се казва в такива случаи, "релния наклон не личи на снимките":

Поради невъзможността да се варира настрани пропускахме серпентините на пътеката и на места драпахме фронтално, забивайки шиповете на снегоходките. Тук изчаквам групага да изкочи на стръмното.

А пък времето беше чудно откъм гледки. Орловец дружелюбно ни наблюдаваше.

Мальовица се подава.

Отново Орловец и Ловница зад него.

Имаше хора пред нас, които обаче бяха тръгнали по лятната пътека след Еленино езеро. Ние прегазихме езерото и хванахе зимния вариант.

Премката между Орлето и Мальовица. Чуваха се гласове по североизточния ръб. Както се оказа после, някакви гламари бяха тръгнали да го качват без екипировка, включително без котки. Засякох ги горе, единият се фалеше по телефона колко страшно било, за адреналина и т.н. Добре че не се бяха пречукали, да ни развалят хубавото ходене.

Вече на билото, преди завоя надясно към котата на Мальовица.

Поглед назад. В дъното се показва Мусала. Излезе режещ вятър.

Пирин отзад.

Дамга и Зелени рид - където ще протече сървайвър упражнението на следващия ден.

От Мальовица.

На върха се застояхме колкото да се съберем и побързхаме да продължим, защото времето напредваше.
Никой не беше ходил натам, накъдето отивахме. Усещането да пориш напред в снежната пустош е незаменимо.

Мермерите след Мальовица и Додов зад тях.

Групата се е разтегнала по Мермерите.

В подножието на ръбчето към Додов връх.

Ето го пак. Меслех си, че винаги когато е ставало дума за това ръбче през зимата се е намирало някой да подчертае, че котки си трябват, защото се фирновало. Ето че вече натрупах сериозен стаж там, като стриктно до този момент си бях носил котки, но пък също винаги дотогава се беше намирал някой в групата, койта да го мине без котки по една или друга причина. И никога не бяхме имали проблеми.

Този път всики издрапахме без да сваляме снегоходките.

Е, не се мина и без драма, след като мъглата изведнъж скри всичко наоколо на един от малкото по-криви учатъци.

Но в крайна сметка всички можехме да се похвалим, че стъпихме доволни и невредими горе на равното.

Групата на Додов връх.

А пък денят вече преваляше.

Малко по-късно мъглата ни захлупи и бе толкова гъста, че не виждахме и на два метра наоколо, да не говорим че почти нямахме шансове да се ориентираме дори от кол до кол без помощта на ГПС-а.
Пакрай залеза се поразкъса за малко, колкото да се окажем насред облаци с оранжеви отенъци. И последва аху-ихо!

....

На следващия ден, както вече споменах, си беше жив сървайвър. Гъстата мъгла поставяше едно наразличимо бяло навсякъде около нас. Силният вятър брулеше.

Колците, които уж трябваше да следваме, се бяха разположили в някакъв непонятен зиг-заг и винаги се оказваха някъде встрани от мястотот, където очаквахме да се появят.

Вятърът заличаваше следите за секунди. Отзад непрекъснато ми крещяха да вървя по-бавно, за да не ме изгубят.

За щастие горе на стеснението в началото на Зелени рид леко изсветля и се промъгнахме по-безболезнено от очакваното.

Чудесно ходене! Много непостоянно време сте случили, но важното е, че всичко е минало добре.

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

Браво на вас. Аз отивам в този район на 2.01. заедно с внуците. Имам въпрос: от къде започва снегът ,защото целта е пързаляне на шейни и ски. Е , ще отделим един ден за поход поне до втора тераса , а и зависи от времето. Има ли лавиноопасни райони по класическата пътека? До къде мога да ходя с децата? Възрастта им е 16, 9 и 4 години. Благодаря ако ми дадеш инфо относно обстановката там. ПОЖЕЛАВАМ НА ВСИЧКИ ПЛАНИНАРИ ВЕСЕЛА КОЛЕДА И ЩАСТЛИВА НОВА ГОДИНА ! НАЗДРАВЕ!

Добра разходка Clap

Преди две седмици двама приятели го минаваха билото през Мальовица до Пионерска и си е било жив екшън , с нулева видимост , мъгла , вятър , снеговалеж и затъване на места до кръста . ГПС-то е спасило положението . Това било си е много коварно по принцип Very Happy

Браво браво!Готин маршрут-както казваш-"Рилска класика",ама не ми се отваря възможност да го мина все още зимата... Sad

да разбирам ли че цялата войска е рачитала на твоя гпс да ги свали 2-я ден???доста отговорно и свързано с доста чакане-като ти знам възможностите.... Respect

dan написа:

Аз отивам в този район на 2.01. заедно с внуците. Имам въпрос: от къде започва снегът ,защото целта е пързаляне на шейни и ски. Е , ще отделим един ден за поход поне до втора тераса , а и зависи от времето. Има ли лавиноопасни райони по класическата пътека? До къде мога да ходя с децата? Възрастта им е 16, 9 и 4 години. Благодаря ако ми дадеш инфо относно обстановката там. ПОЖЕЛАВАМ НА ВСИЧКИ ПЛАНИНАРИ ВЕСЕЛА КОЛЕДА И ЩАСТЛИВА НОВА ГОДИНА ! НАЗДРАВЕ!

Снегът предната събота беше на петна до ЦПШ. На следващия ден всико беше побеляло до малко над Говедарци. Тия дни вероятно ще понатрупа.
До втора тераса е ОК и с деца, по-нагоре става по -тегаво и не е съвсе лавино безопастно.

	fena73 написа:
	да разбирам ли че цялата войска е рачитала на твоя гпс да ги свали 2-я ден???доста отговорно и свързано с доста чакане

Групата се движеше много спретнато в интерес на истината (то не че в тоя вятър и студ имаше мегдан за размотаване Smile

) и макар че ме понавикаха на няколко пъти, че съм бързал, не съм ги чакал много. Светльо също носеше ГПС.

Дайте мнение как според вас ще е маршрутът в предстоящия уикенд - 17-18 януари. Предвид прогнозата... Разбира се, в зимната планина всеки се интересува най-вече от лавинната опасност... Smile

Няма да се учудя ако е фирновано горе на билото - аз бих си взел котки този път. За лавини - вероятно е ОК все още.