Проклетие, долината на Валбона и Мая Сали Исмет Бручай

Не смятах да разделям темата на две части, но разказът за драматичното ни пътуване взе че се проточи и затова реших да го прекъсна.
Първата част е за сторилото ни се безкрайно пътуване към долината на Валбона.
Във втората ще се говори за самото изкачване на върха Сали Исмет Бручай - стърчащ в средата долу на снимката.

Първа част: http://blog.igurbev.net/2014/12/Valbona1.html

Я давай нататък, че ми стана интересно. Ако разкажеш и кой е тоя Сали Исмет Бучай, че тоя лют връх му носи името.... Cool

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

Привет,
радвам се, че сте сте стигнали Албания Very Happy

Прочетох внимателно пътеписа. Били сте късметлии. Пътят Кукеш- Крума - Б. Цур не съм го минавал. Във Валбона ме отказаха от него с думите: "Едни байкъри тръгнаха да го карат, ама накрая си носили колелата на ръце". Без да съм ментор или експерт Ви съветвам друг път да питате предварително, за да не загазите пак Confused

"Чаф Морина" (Qafë Morinë) е КПП от Джаковица за Б. Цур. "Морина" е КПП между Призрен и Кукеш (Кукъс). Разликата е думата "Чаф" - буквално тя означава "врат", а се използва в планината за "превал". Това е фундаментална дума в Проклетия и във всяка друга албанска планина. Другата такава е "уй" - вода. И двете са редки като наличност в Проклетия Surprised

Колкото до това кой е Сали Исмет Бручай - даскал е и е загинал, докато отивал към училището си една зима. Очевидно е бил свестен и читав човек, посветен, щом са го запомнили.
И още нещо - забравете в Косово за старите сръбски имена, да не си изкарате боя без да искате и да без да разберете. "Генерал Янкович" е "Хани и Елезит", "Урошевац" е "Феризай", "Джаковица" е "Джакова", "Печ" е "Пея" (особено внимавайте в Джаковица , на български Дяково, и Печ, на турски Ипек - тук са били големи кланета и хората страшно мразят сърбите).
И другия път пробвайте пътя през Шар за Призрен - чуден е.
И накрая - защо не спахте при Алфред Селимай, когото Ви препоръчах като гостоприемство и познание за планината?

	Ivan`Dinkov написа:
	И накрая - защо не спахте при Алфред Селимай, когото Ви препоръчах като гостоприемство и познание за планината?

Въпросът беше отворен до последния момент. Аргументите да отседнем в хотела бяха ясни - първо, положението му в края на асфалта беше удобно и съвпадаше с изходната точка на два от трите запланувани прехода; в противен случай трябваше да бръмчим няколко километра напред-назад с колата всеки ден, което можеше да се окаже кофти, в случай, че групата се раздели. Второ, беше по-евтин. Трето - минавайки покрай къщата на Алфред Селимай на пристигане ми се видя доста оживена, мърдаха хора, отпред беше паркиран микробус, затова реших, че си има група и изобщо не спряхме, за да проучим как седят нещата, както първоначално мислех да направим.
За Чаф Морина - още щом видях табелата "Морина" над магистралата, която ми разби цялата първоначално начертана схема на пътуването, започнах да подозирам, че има нещо нередно тук. В главата ми се въртеше предположението, че "морина" е може би албанската дума за граница и че Чаф е определящото в името. Затова и спряхме, затова и като разпитвах рейсаджиите наблягах на ЧАФ Морина. Те обаче ме подведоха. А и въпрсното КПП, заложено в първоначалните ми планове (правилното) го нямаше на ГПС картите, нямаше го и на хартиената карта, малко ни трябваше да се усъмним в това, че реално съществува.
На връщане минахме както си трябва през Джаковица. Може да прозвучи тъпо, но идеята беше и да пробваме пътя през Шар, за който знаех от пътеписите, знаех и от една история с Тони и Никси отпреди няколко години, но така и не можахме да се ориентираме от къде тръгва и как минава този път.

Привет отново,
понеже виждам, че пак ще се върнете - я в Албания, я в Косово или Македония, ще опитам да Ви опиша тоя път през Шар, дето е наистина толкова хубав. След Качаник пътят май вървеше през гора. 5-6 км след града се ширва едно голямо поле с леко нанадолнище. Там има детелина - пътят за Прищина заминава отгоре, а пътят за Призрен минава отдолу (пресичат се перпендикулярно). Има само една табела преди детелината с надпис "Призрен". Като цяло пътят върти около Люботен. Обикновено има катаджии из сръбските села - сърби са и са разбрани хора. На превала Превалац има кафенета и чудна гледка към Шар - направо може да отскочите до връх Бистра (Пешкопи) - аз съм го качвал от Македония. Пътят лесно може да се проследи на Google Earth.

Табелата и самата отбивка вдясно непосредствено след табелата - гледайте да не я изпуснете.

Пътят за Призрен и Люботен - няма как да го объркате.

Ако хващате пътя от Призрен за Качаник, карате покрай реката (Призренска Бистрица) в посока Душановата крепост (ясно се вижда на баира над града, пада се отдясно). Пътят изведнъж се отделя наляво от реката (пътят покрай реката май е еднопосочен, но не във Вашата посока), пак има само една табела, сочеща надясно за "Брезовица", ако не се лъжа. Разклонът е непосредствено до една голяма сграда като наш социалистически ЦУМ - тя остава вляво, т.е. кръстовището е Т-образно, но е тясно и трябва да сте внимателни. После пътят върви по клисурата на реката и е бая интересен като има камиони, автобуси и прочее возила.

За албано-косовските КПП-та - няма ги по картите, защото са нови. Правени са от KFOR по време на войната, пътищата до тях също са нови. Трябва да сте го усетили. Там, където КПП-то е в планина, винаги има едно "Qaf" в заглавието - така е с "Чаф Морина", така е и със съседния "Чаф Прушит", такъв е и основното ККП между Албания и Македония "Чафасан". Между Призрен и Кукеш е долината на Бели Дрин и няма "Чаф", а само "Морина".

А щом не сте спали при Алфред, значи не сте взели трака до Чаф Жаборес от приятелката му Катрин?

	Ivan`Dinkov написа:
	А щом не сте спали при Алфред, значи не сте взели трака до Чаф Жаборес от приятелката му Катрин?

Не сме, изобщо не се видяхме на живо с него.
Благодаря за описанието на пътя. Ще го пробваме следващия път като прежалим 30 евра транзитна такса. Smile

Ето и разказът за изкачването на Мая Исмет Сали Бручай. Този връх ме впечатли особено още като прочетох пътеписа за зимното му изкачване - дали заради вида му, дали заради ефектно звучащото му име Smile

Тогава ми стори страшно далечен и недостъпен. При проучванията се оказа, че съществува туристически маршрут до горе, така че изобщо не се колебах да го включа в списъка за тази есен.

Та нашата история: http://blog.igurbev.net/2014/12/IsmetSaliBrucaj.html

Ама че варовиково приключение сте изживели. На мен снимките с мъглите най-много ми харесват, но на вас хич не ви е било леко.

След толкова прочетени пътеписи заключвам, че тази планина си е крива и името ѝ не е случайно.

ПП: Иване (Динков), благодаря за разяснението относно името на върха. Явно този учител е бил забележителна личност.

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

	Speedy написа:
	На мен снимките с мъглите най-много ми харесват, но на вас хич не ви е било леко.

За съжаление и за разлика от предните две години, този път условията за снимане бяха ужасни. Ако не беше мястото, което наистина си заслужава писането на пътеписи, изобщо нямаше да се занимавам да ги публикувам. Crying or Very sad

А за лесното, Smile

да видиш на следващия ден какво притичване до Мая Езерце беше в мъглата и между капките дъжд и с басовото боботене на гръмотевиците на заден план.

	igurbev написа:
	...да видиш на следващия ден какво притичване до Мая Езерце беше в мъглата и между капките дъжд и с басовото боботене на гръмотевиците на заден план.

Чакам с нетърпение.

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

Привет отново,
хубаво изкачване. Ето Ви липсващите описания на някои от снимките - в случай, че един ден качите и тези върхове.

Ако не е проблем, има ли как да ми изпратиш снимките на Мая Грюк е Хапт в добра резолюция. Интересно ми е дали може да се повтори нашият маршрут в летни условия.

P.S. Speedy, историята за учителя Исмет Сали Бручай научих от друг учител - моя приятел от Байрам Цур Люлцим Льогу, а той е автор на малка енциклопедия за района. Но за мен и друго е странно (освен, че само този връх в района носи името на човек) и всъщност много, много истинско - погледни годината и най-вече датата на изкачването (очевидно първото): 11 януари 1969 г.

Maja Ismet Sali Brucaj in Prokletije (Albania) - 19-20.09.14

Предисловие:
Предварително бяхме чули, че за Косово и Албания не трябват паспорти, а може само с лични карти. Но ние си носехме и международните паспорти за всеки случай. Пътуването бе предвидено да бъде през Македония, а не през Сърбия, както направихме миналата година. Но тогава не влизахме в Косово.
Имахме тракове и за трите върха, предвидени за качване, като изходната точка бе Валбона. Щяхме да правим еднодневни трекове с минимална денивелация над 1500 метра.

1 ден: 19.09.14г.:
Тръгнахме 4 човека от София. На границата между Македония и Косово наистина минахме само с лични карти. Спряхме в Феризай (Урошевац) да опитаме местните кебапчета.

in Ferizaj (Uroshevac), Kosovo

В Албания също влязохме само с лични карти. Само не уцелихме правилния КПП. След това направихме панорамна обиколка на Kukës в търсене на новия правилен път. Движихме се и по път само с чакъл.
Половината от пътя след Bajram Curri също е с чакъл, по скоро черен. После до Валбона е с нов асфалт. Малко преди 19.00 часа местно време бяхме на края на асфалтирания път. Там имаше две четириетажни сгради, като едната бе на фаза груб строеж, но с покрив. Нямало места в хотела, но щяха да ни настанят в две стаи над заведението до новостроящия се хотел за 10 евро на вечер за човек. Следващата вечер щяха да ни преместят. Съгласихме се, но така и не ни преместиха след това...

Guesthouse Burimi i Valbones

2 ден: 20.09.14г.:
Добре оттренираното в Алпите „ставане в 6 и тръгване в 7” бе променено на „ставане в 5,30 и тръгване в 6,30”.

Maja Ismet Sali Brucaj - 2508 m.

„Нашият връх” изглежда много стряскащо на пръв поглед. Но се знаеше, че има „път” от другата страна.
Първоначално вървяхме по черен път, който го шорткътнахе на два пъти. После продължихме по маркирана пътека. По нагоре преминахме през ниска и гъста растителност, като отдолу имаше и камъни, които не се виждаха и затрудняваха извънаредно много придвижването. След това последва сипей.

Стреснах се като видях колко надалеч са Веско и Иван, но по скоро се стреснах, като ги видях как са залепнали за скалите. После като се приближих до мястото, видях, че не е толкова страшно, с изключение на един улей, който ме затрудни и на качване, и на слизане.

Веско и Иван са доста напред...

поглед назад към изминалия път...

on Maja Ismet Sali Brucaj - 2508 m.

поглед към Мая Езерце, където е била другата българска група в този ден

На върха хапнахме, пихме бира и тъкмо се приготвяхме да тръгване, когато заваля... Веско и Иван хукнаха надолу, докато аз тръгнах бавно и внимателно. Едно похлъзване по мократа трева и камъни щеше да направи голяма беля...
Малко преди техничния участък GPS-а започна да ми дава отклонения. Иван и Веско ми викаха отдолу за да ме направляват, защото бях тръгнал в грешна посока.

на това място бе трудния участък, и на качване, и на слизане

Малко преди гората заваля пороен дъжд, загърмя и засвяткаха едни светкавици... Пътьом си мислех как ще слизам по един кален участък, който си бе такъв преди да завали... В един момент установих, че съм минал по алтернативна също маркирана пътека и съм избегнал този участък.
В резултат на дъжда, всичките ми пари бяха мокри... Казвах, че съм изпрал малко евро...

Всички снимки:

Невероятно преживяване!
Дръпнете ги август догодина тия Проклетии че да дойдем и ние(септември няма мърдане Sad

)

	Ivan`Dinkov написа:
	Ако не е проблем, има ли как да ми изпратиш снимките на Мая Грюк е Хапт в добра резолюция.

Качих ги ето тук, дано не съм пропуснал някоя.

За имената - предполагам ти е направил впечатление, че общо взето ги преписвам от твоите пътеписи, че алабанската транскрипция ме затруднява.

	fena73 написа:
	Дръпнете ги август догодина тия Проклетии че да дойдем и ние(септември няма мърдане )

Предполагам ще можем да се спазарим за 6 септември, макар че догодина около 22-ри ще се съберат повече дни и ще е подходящо.

Благодаря за снимките.
Колкото до имената - не преписвай мойте, а търси свойте Clap

Долината Валбона е невероятно място. Но само за 4 години вече почва да губи девствения си чар. Местните като усетиха интереса на германци и други туристи, развиват инраструктурата без капка мисъл за екология.
Малко снимки от там и от Мая Бриасет:

Последната промяна е направена от x100 на Чет Яну 15, 2015 9:35 pm; мнението е било променяно общо 1 път