Харман Кая - Адам Кая - село Сладкодум - Абразивните кладенци - скалните гробници край село Пчелари - пещера Гоук Ин
Напълних Родопският форум с теми, но с интересни и според мен малко по-непознати обекти!
ИЗГУБЕНИТЕ РОДОПИ ЧАСТ 5 - Бедственото положение.
Няколко области в страната бяха в капана на зимата. В северозападна България снегове затвориха проходи и откъснаха села от света. В южна, наводненията изливаха реки по пътищата. В такова време тръгнах да търся Изгубените Родопи! В мъгла, дъжд, пълни с вода дупки по пътищата и свекли се земни маси поех по трудният път! Денят се очерта дълъг и изпълнен с предизвикателства. По прогноза, едва след обяд щеше да се отвори прозорец и да спре да вали. Запълних преди обедната дупка с ранно тръгване, минавайки покрай няколко манастира, които буквално са покрай пътя, но никога не бях посещавал.
След това, вече навъртял солиден километраж заради свлекли се пътища и търсене на алтернатива, запъплих към град Кърджали и Родопите. Едва в късният следобед стигнах в село Равен. Не знаех къде се намира "Човекът", скала нарочена за светилище, с името Адам Кая. Обикалях призрачните и пусти улици с течащи реки - питах тук, питах там, всички вдигаха рамене. Тръгнах в посока махала/село Долна Чобанка. Не щеш ли насред път срещнах пастира Лютви. Човекът се оказа сговорчив и се качи в колата да ме заведе до някои от скритите части на светилището Харман Кая, а после и до Адам Кая! Усмихваше се странно, защото му вметнах как никой не знаел за "Човекът" Адам Кая! Но не толкова странно бе това, колкото това, че още с влизането си в колата, ми подаде част от еленов рог. Очите ми буквално светнаха. Такава находка търся с години по дивите места на България, с години......... Лютви се яви като месия и просто така от сърце ми даде рогът, който явно току-що бе намерил в гората. Оставаше час до тъмнината. Без този човек щях да изгубя ценно време и да се наложи да остана в село Равен още един ден, за да търся и снимам Адам Кая, който знам че е на пет минути пеша от колата и последните къщи в селото. Но село Равен е дълго, с множество черни пътища извеждащи до последни къщи вляво и дясно......... Странно излъчване имат Родопчаните. Не искат нищо в замяна, а само се подсмихват като разберат как някой е пропътувал 500км. за една снимка на скали!
Бързо въведен в местната обстановка започнах "нащракване" в мъгливото време на светилището Харман Кая. Скали, отвори, кладенци в скалите и пещера скрита от повечето туристи в основата на масива.
Кладенци изкопани върху скалите.
Релефни форми върху скалите на светилище Харман Кая.
Скални гробници може би.
Изгледа към долината.
Тревна площадка до скалните отвеси.
С Лютви сме в подножието на скалите до пещерата между двата скални масива.
И самата пещера.
Без пътека, по хлъзгави скали минути по-късно стигнахме скалното светилище Адам Кая, по прякор "Човекът".
След по-малко от пет минути всичко потъна в мрак и непрогледна мъгла идваща от долината. Родопите, макар и на ръба на светлата част ми показаха част от своите тайни. Бях доволен! Изпратих водачът си и по тъмно поех по пътищата към село Морянци и изгубеното, обезлюдено село Сладкодум. На няколко пъти почти излязох от пътя, въпреки че се движех с 15-20км/ч. Толкова гъста и коварна беше мъглата. Стигнах в село Морянци късно през нощта. С приглушено осветление, кални улици и мъгла ме срещна обстановката тук. Всичко ми беше дошло в повече и исках само да се наспя. Разпънах си палатката. Чакаше ме ставане в 4 часът. Исках да измина двучасовият преход до село Сладкодум в тъмнината и на развиделяване пред мен да изникнат призрачни останките на някогашни домове.
Петлите изтрещяха още в 3 и изнесоха такъв концерт, на какъвто не бях ставал свидетел... Отначало грачещи като стари врани, в последствие с разпяти и меко-звучни гласове! Направи ми впечатление, че петлите са 1:1 като кучетата! Един да се обади и предава заразата към всички останали дворове! Така де, не ме оставиха да спя. Събрах си палатката и мислите, и поех по черен коларски път пълен с кал и коловози с отичащи се води... Газейки до над глезените си, оставих зад себе си мъждукащите прозорчета на село Морянци. Мъглата беше толкова гъста, че постоянно губех пътя от очи!
И точно както го бях замислил, на развиделяване бях там. Сигурно повечето от вас биха ме помислили за луд да газя в кал до уши по тъмно, далеч от дома..... Атмосферата по тези места е неповторима. Къщи, пусти пътеки, зидове, призрачни стълбове.
Улиците тънеха в кал и разруха.
Имаше един филм за атомната електроцентрала Чернобил и призрачният град ПРИПЯТ. Изписвайки думите град Припят в търсачките човек настръхва... Там са изселили принудително и без много много обяснения хората от обсега на убийствената радиация за няколко дни с десетки автобуси. Тук се разиграва същият сценарии! Бавно и сигурно!
Тогава човек, замислил се по-дълбоко имало ли е смисъл да стане толкова рано в мъглата, да се подложи на всички несгоди и да се изгуби за малко тук. И още с изваждането на статива изникват сцени в съзнанието, неизбежно е! Сладкодум не е село, в което сладки думи са се носили от уста на уста! Тук животът е бил на ръба.
Подобно на много други села като Орешари, сцените се повтарят. Трудно ми е да снимам и тук!
Детски смях е огласявал планината. Баба викаща внучетата си с топли мекици през прозореца. Въпреки, че и на децата не им е бил лесен живота и са започвали да работят от малки, направих именно тази асоциация.
Камина грееща преди Нова година във всички домове, пухкав сняг. Нали скоро е Коледа. Тези които са живяли тук, по празниците често се връщат в спомените си...
Все по-трудно намирах иначе изобилстващите позиции и композиции. Бях изморен от гледката, можеше да остана и цял ден тук. Шан Кая е скално светилище до село Сладкодум. Намира се някъде тук, в мъглата, до южната му махала. Без гпс координати на светилището, Родопите казаха последната си дума! До тук си! Хубавото е, че по тези места човек винаги оставя по част от себе си и има за какво да се връща отново и отново.
В тишина запалих колата и тръгнах към язовир Студен кладенец и абразивните кладенци там.
В търсене на отминали времена се озовах през калните терени в подножието на масива Кара Ин край село Пчелари. Масивът е интересен, но с неподдържани и с неясни пътеки.
Пещера Гоук Ин е интересна с това, че на скалите над нея са издълбани трапецовидни скални ниши. Този път с цената на сухите си крака, газещ до над колене в буйните дерета стигнах пещерата. Не ме питайте как! Природата бе като обезумяла в тези два дни, а студеният декемврийски ден ми доразказа играта! След дъждове е трудно достъпна. Има слизане от асвалтов път по неясни и немаркирани пътечки, по които по-безболезнено се качих на връщане към колата. А и имах опасения да не окъснявам пак, а да сготвя вкусни наденички с тъмно пиво в районът на село Широко Поле...
Почти по сумрак, напазарувал солидно количество кулинарни продукти, щурмувах базовият си лагер в село Широко Поле. Оказа се за пети път тази година. Приятелите ми казват, че имам любовница в това село, хаха! Черешката на тортата беше огънят, който с всички позволени и непозволени средства (стари въздушни филтри, моторно масло, хидравлична течност) не успях да запаля! Но пък цяла нощ ме валя проливен дъжд, добре че бях на сухо и топло в уютната палатка сгушен в чувала. Имах време да отпивам бавно от еликсира и да боцкам от наденичките, освежавайки мислите си за следващият ден. Починах си и се наспах хубаво. От това по-добре няма накъде. До скоро! Поредицата е с продължение!
Ако планината е удоволствие, то тракийските светилища из Родопите са ми страст.
Мартине, първоначално ти завиждах, че можеш толкова да обикаляш, но сега направо почвам да се дразня! Благородно!
С материала, който събирам покрай твоите ходения, напролет ще взема 1 седмица отпуска да обикалям тоя край.
Моля, дай координати на:
- светилище Адам Кая, по прякор "Човекът
- пещера Харман Кая
- масива Кара Ин край село Пчелари
- Пещера Гоук Ин
Ако планината е удоволствие, то тракийските светилища из Родопите са ми страст.
Мартине, първоначално ти завиждах, че можеш толкова да обикаляш, но сега направо почвам да се дразня! Благородно!
С материала, който събирам покрай твоите ходения, напролет ще взема 1 седмица отпуска да обикалям тоя край.
Моля, дай координати на:
- светилище Адам Кая, по прякор "Човекът
- пещера Харман Кая
- масива Кара Ин край село Пчелари
- Пещера Гоук Ин
ГПС координати:
-на Адам Кая - N 41 32.322'; E 025 29.554' От къщите до координатите се върви около 5 минути!
-масива Кара Ин край село Пчелари - N 41.62712; E 25.69703 - тези водят до гробницата по пътеката със стълбите! Върви се през поле, около 30мин.
- N 41.62708; E 25.69601 - тези до другата, 100 метра западно и по-долу от първата!
-пещера Гоук Ин - N41 36.361 E25 43.140' Два подхода има, както съм обяснил по-горе, по начинът по който пробвах газих до колене в кал и пясък почти до коритото на река Арда по черен път, по който приятели лятото са стигнали с джип! Не особено разумно и после почти до кръста, пресичайки Дишлик дере (лятото пресъхва) 6 пъти (пътеката го изисква, стига до непроходими у-ци). Излизането може да стане по-безболезнено покрай пещерата през скали и директно на асвалтовия път, ще се ориентираш! Сега валят дъждове, въпросният черен път, по който се стига с джип беше частично залят от реката, а и аз си знаех де, но пуста лудост да тръгна в обявено бедствено положение...
За пещерата в подножието на Харман Кая останах без батерии! Нямам координати, но ще ти обясня как да стигнеш. Разхождайки се по платото със скалите, кладенците и т.н., ще стигнеш до тревна площадка със скали.
От тук се слиза в посока реката, вижда се от това място! Вляво покрай скалички и обрасъл у-к се провираш и после стигаш малка горичка в подножието на масива. Там е пещерата
Ооо, допадат ми и още как!. Страстен любител съм на подобни обекти. Може би около 1/3 от ходенията ми из планните са до подобни места - църквища, светилища, скални образувания, изоставени села и т.н.
Друг е въпроса, че не пиша и не качвам снимки от тези ми походи.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Не знаех, че ти допадат подобни картинки, мен пък зимен Пирин ми залипсва покрай тази работа из Родопите! 
