Регистриран на: 23 Авг 2008 Мнения: 2406 Местожителство: София
Прекосяване на Пиренеите за 7 дена
Случайно попаднах на тази статия и ме заинтригува най-вече поради случилото се подобно мероприятие у нас в изминалото лято. Пускам един доста непоръбен мой превод на написаното - оригиналът е ето тук. Откраднах и снимките (със силни утризения, разбира се).
В края на май през 2010 година 22 годишния тогава испанец Килиан Жорнет се захваща да постави рекорд по скоростно преминаване на Пиренеите. Жорнет още тогава е титулован планински бегач. Днес още повече. Освен спечелените титли, държи рекорди за скоростни изкачвания на Мон Блан, Матерхорн(!!), има и неуспешен опит на Елбрус (заради лошото време), а съвсем наскоро постави рекорд и на Маккинли в Аляска. Чува се, че догодина щял да се пробва на Еверест.
Може би в Европа мероприятия от сорта се радват отдавна на популярност. У нас добиха известност съвсем наскоро покрай Дизела. В тази връзка доста изненадаха планинарите с подхода към реализацията си. Например за комеминейците беше непонятно що за предход е това, при условие, че през няколко километра те пресреща цял екип от хора, кои масажисти, кои пейсъри (които да ти носят храната, водата и гпс-а), пък за теб не остава друго, освен да гледаш да напредваш. На мен също на пръв поглед ми се видя "странно". Ето че се оказва, че идеята никак не е нова.
Историята на Жорнет всъщност е подобно на дизеловата. Испанецът също се надценява и не успява да се придържа към предварителния график. В течение на мероприятието се вижда, че няма да стане за седем, затова добавят още един ден. В крайна сметка финишира за 8 дена и малко, като финишът се премество от най-източната точка на Испания до най-близкия бряг на Средиземно море (около 20 и няколко километра по-малко).
Приликите между двете "предизвикателства" са само формални, разбира се. Пиренеите са по-висока и много по-ръбава планина от Балкана. Според обявеното (и най-вероятно преувеличено) Жорнет трябва да премине 850 километра и 40 000 метра положителна денивелация. Рекламираното при Дизела беше 600 километра и 14 600 метра положителна денивелация.
Та случих на този пост, който представлява проследяване на събитието по дни, дописван в движение от човек от екипа на Жорнет. Ако текстът ви се види несвързан или с много правописни грешки - вината е в мене.
Цитат:
Предната година (2009-та) световният шампион по планинско бягане и двукратен победител на Ultra Trail du Mont Blanc (обиколката на Мон Блан - 166 км и 9600 метра положителна денивелация) добави към състезателния си сезон две нови предизвикателства - прекосяването на Корсика (става дума за маршрута GR 20 - около 190 км и 12500 сумарно изкачване и съответно толкова слизане.) и Tahoe Rim Trail (обиколката на езерото Тахо, намиращото се между щатовете Калифорния и Невада в САЩ - около 266 км и 7000 метра положителна денивелация).
Тази година (2010) Килиан смята да предизвика себе си с две нови приключения. През есента ще се опита да подобри сегашния рекорд за изкачване и слизане от Килиманджаро. Сега (края на май 2010) ще започне първото: прекосяването на Пиренеите от Атлантическия океан до Средиземно море. Това са 700 километра и положителна денивелация от 40000 метра, които трябва да бъдат преминати за 7 дена; приблизително 100 километра на ден.
Той ще стартира от фара Higuer на атлантическия бряг на Испания на 31 май и ще достигне най-източната точка на страната, фара Cap de Creus, на 6 юни. По пътя той ще срещне много трудности, към които ще се добави и натрупаната умора. Въпреки че Килиан познава в детайли част от маршрута, тъй като той тренира от години в тези райони, неочаквания сняг във високите части на планината са принудили екипът му на направи промени в пътя. Последното ще го принуди да изпозлва някои недостатъчно добре маркирани пътеки и това ще повиши значително риска от загубване.
От друга страна той може да се надява на помощ, каквата не е получавал преди - по време на целия път приятели, семейството му, планински бегачи и фенове от всички краища на Испания и Франция ще го аплодират и някои ще го придружават в тичането. Също така ще разчита на неоценимата помощ на тима на Саломон, който ще се грижи за логистиката, за да може приключението да достигне до успешен край.
Най-бързото предходно бягане през Пиренеите е направено за 12 дена, но в действителност Килиан не се впуска в това предизвикателтно единствено с идеята да подобри нечий рекорд. Основната му цел е да представи на бегачите по света местата, където е тренирал и където е пракарал по-голямата част от детството си.
Ден 0 - Промени в маршрута в последните минути правят приключението по-несигурно. Килиан ще стартира в 8 сутринта, като ще тича няколко километра по асфалт преди истинското предизвикателство да започне. Преди това той трябва да даде наколко интервюта и да подготви екипировката си за дългото 12 часово тичане през деня. Прогнозите се за дъжд.
Ден 1 - Някак усложнен старт. Дъжд и мъгла в ранните часове принудиха Килиан да смени маратонките и чорапите си. След първия час той загуби пътя за около час, но успя да се ориентира след това, като в крайна сметка пропиляното време беше около 30 минути. През целия ден той тичаше с приятели, които го водеха по пътя пълен с изкачвания и спусканяи, но който го радваше с ярки зелени цветове и панорами. 100 километра и 15 часа в не много бързо темпо.
Ден 2 - Първите часове бяха пробягани в бавно темпо, тъй като той не се чувстваше много комфортно. Но след хубав обяд на хижа Belagua формата му се възвърна и той ускори скоростта. При това положение придружителят му, който беше пробягал част от вчерашния и 50% от тозиденшния маршрут не беше в състояние да го следва и беше принуден да спре. Някои моменти на несигурност и бързи логистични решения, го забавят още повече. Теренът бе техничен и бавен, и Килиан изостана с 4 часа от графика. Всички се притеснихме за около час, когото той тичаше сам, без челник, а беше започнало да се стъмна. Скоро след това той се добра до Somport, където беше посрещнат от майка му, дошла, за да го изненада. В 11 вечерта беше взето решение да се нощува близо до Candanchu, така че да има повече часове за почивка и възстановяване. На следващия ден трябваше да навакса изоставането.
Ден 3 - За да компенсира по-малкия километраж от предния ден, той стартира по-рано в 6 часа. Започна се с релаксиращо, но стабилно темпо. Още в самото начало предстоеше 1000 метрово изкачване в плътна мъгла. Той пристигна до Bujaruelo около обяд, където обядва. Оттам насетене увеличи скоростта по границата на Ordesa Natural Parc и достигна до хижа Goriz, където го очакваха парковата охрана и негови приятели, за да му дадат котки и пикел. Също предварително бяха избили стъпки в снега, за да му очертаят пътя. Килиан все още беше в кондиция, макар придвижващ се по-бавно от очакваното. Мехурите по краката му правеха денят му не много приятен. Той пробяга последния километър сам през много сняг, който го забави и достигна PArador Nacional del Monte Perdido около 11 вечерта. Поради удълженото тичане (16 часа този ден) и недостатъчното време за сън, от екипа му и Килиан беше взето решение графикът да бъде променен - прекосяването на Пиринеите трябваше да стане за 8 дни.
Ден 4 - След взетото решение за удължаване на времето с един ден, Килиан стартира в 8,30 с идеята да пробяга 90 км в слънчев ден с високи температури. Заради мехурите, маратонките му бяха с един номер по-големи. Същите мехури го забавяха на спускане, но изкачванията му бяха все така силни. Може да кажете, че понягога той нарочно не се забързваше, за да не изостави тези, които тичаха с него. Същата сутрин пристигна хеликоптер, за да направи снимки на Килиан, тичащ на фона на невероятни пейзажи. Колкото повече той се приближаваше до дома, толкова повече приятели се присъединяваха към него (групата нарастна до 15 следобед). Приятелите познаваха добре района и му помагаха в ориентирането през планината. Накрая той пристигна в селцето Senet към 9,30 вечерта.
Ден 5 - Включвайки се по трасето от 7,30 сутринта, тичах 13 км нагоре до входа на националния парк. Потвърждавам, че темпото беше бързо и трябваше да се изпотя за да го поддържам. Той продължаваше да тича бързо, когато достигна Sant Maurici и подмина хижите, поздравявайки приятелите си. Снимачният екип не успя да пристигне навреме, за да направи снимки с него край езерото; когато пристигнаха, той вече беше заминал. Тенденит в десния му крак започваше да го боли все повече, но благодарение на няколко масажа, той успя да се придвижи напред без допълнителни усложнения. Задух и жега го обгръщаше, но той ни изненада с думите, че се чуства по-добре от предния ден и продължи да бяга в бързо темпо (в компанията на местни приятели), за да достигне Andorra. Цялого му семейство го пресрещна в края на деня и бяга за малко с него. Този ден бяха добавени 94 километра към общата сума.
Ден 6 - Можеше да се почуства във въздуха, че той се приближаваше по-близо до вкъщи. Майка му, сестра му и близки прятели тичаха с него в различни части и той премина през Andorra, за да влезе във Франция. Но преди това 20-те победители от конкурса на Саломон се показана, за да му кажат "здрасти" и да му дадат подарък - местни продукти от региониете, откъдето всеки от тях беше. Същата група се присъедини към него по-късно за изкачването към Font Romeu. Той поддържаще много добро темпо и в крайна сметка пристигна сам до Font Romeu, където го очакваше посрещане от приятели и хора от селото. Прокрадваше се усещането, че приключението наближава края си...
Ден 7 - Денят започна с големи усложнения: проливен дъжд и гръмотевични бури придружаваха Килиан през първия час. Според прогнозата не се очакваше подобрение на времето в близките часове и беше взето решение за спиране и преоценка на ситуацията. Екипът се събра на обсъждане в близкото село и съответно маршрутът за деня беше променен радикално. Килиан щеше да се придвижи по френския маршрут GR10, който се промъква на по-малка надморска височина, поради което е и по-безопасен от гледна точка на гръмотевичните бури. След няколко часа Килиан беше отново на път. Екипът го пресрещаше толкова често, колкото беше възможно, за да му осигури сухи дрехи и за да се убеди, че не се е загубил по новия маршрут. Във Vernet, селото, което трябваше да бъде крайна точка за деня според началния план, Килиан каза, че не бил тичал твърде много часове този ден и иска да продължи. Направи го и след още няколко часа в 9,30 вечерта достигна хижа Cortelet, в близост до връх Canigó. По удивителен начин той се появи, подскачайки от скала на скала с усмивка на лицето.
Ден 8 - Последен ден от предизвикателството. Килиан стана в 8 часа, за да се изправи пред оставащите 110 километра и поднови пътешествието си. Беше наистина горещ ден, което усили болките му повече от очакваното. Когато достигна El Pertús имаше крампи в прасеца (най-вероятно причинени от дехидратация) и изтощението беше изписано на лицето му. С течение на часовете болката започна да се премества към бедрата и по време на изкачването на Puig Neulós, страданията бяха жестоки. Килиан пристигна на прохода Banyuls около 7 вечерта. Екипът беше притеснен за него, но той пое риска и започна изкачването на последния километър с невероятно темпо. Няколко часа по-късно обаче, рискът от сериозна контузия нарастна, а състезателния сезон за тази година тепърва предстоеше. Беше взето мъдрото решение да спре в Llançà, където беше посрещнат от аплодисментите на събралите се там бегачи и предаден на физиотерапевт.
Ден 9 - На следващата сутрин той беше донякъде възстановен и в добро разположение на духа. Стартира от точката, достигната предния ден - на около 8 км от Llançà. Беше направена договорка, ако състоянието му и този ден се влоши, той да не продължава към фара Cap de Creus (най-източната точка на Испания), а да спре на брега на Llançà, още повече, че след 3 седмици му предстоеше старта на Western States (160 километров ултрамаратон в САЩ). Въпреки доброто начало беше ясно, че рискът вече прехвърля приемливите граници. Придружен от група местни бегачи, Килиан пристигна на брега и се гмурна във вълните, за да празнува прекосяването на Пиринеите. 850 километра и 42 000 метра положителна денивелация.
Последната промяна е направена от igurbev на Чет Дек 04, 2014 6:46 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Чет Дек 04, 2014 6:01 pm
Петър
Регистриран на: 20 Авг 2012 Мнения: 425 Местожителство: София
Чет Дек 04, 2014 6:42 pm
igurbev
Регистриран на: 23 Авг 2008 Мнения: 2406 Местожителство: София
Интересно е това, благодаря че ни привличаш вниманието. Като казваш "историята на Жорнет всъщност е подобно на дизеловата" явно имаш предвид две конкретни бягания. Иначе по принцип в биографията на испанеца правят впечатление и някои според мен съществени разлики, например:
-- на 12 годишна възраст се захваща със скиорско планинарство (ski mountaineering) и година по-късно се състезава в La Molina за купата на Испания (2000);
-- на 16 година възраст влиза в испанския скиорско-планинарски отбор;
Както и ти си отбелязал също, всред върховете, които изкачва скоростно, има и такива, на които не всеки би могъл да се изкатери въобще, например Матерхорн (качване от и слизане до Breuil-Cervinia за 2 часа и 52 минути по Лъвския ръб откъм италианската страна през август 2013 г., около 2500 м изкачване и още толкова слизане, категория AD III по френската система или 5.3 при използване на многобройните фиксирани въжета; подобрява рекорда от 1995 г. с 20 минути). Има и една любопитна подробност точно около това рекордно бягане. Килиан прекарва около месец в подножието на върха, изкачва го 8 пъти за разучаване и тренировки и се съветва за тактиката с човека, поставил предишния рекорд -- италианеца Bruno Brunod, който на драго сърце се отзовава и му помага. Дори го придружава в последните метри до върха, а предния ден в свое интервю предрича с точност до минута за колко време ще се изкачи Килиан. Впоследствие Килиан споделя -- "изглежда че Бруно ме познава по-добре, отколкото аз сам познавам себе си".
Един хубав разказ със снимки за преминаване по гореспоменатия маршрут има тук.
Относно книгата на Жорнет "Тичай или умри" - в нея наистина има един раздел, посветен на преминаването на Пиренеите. Самата книга не е лоша (за мен учудващо донякъде, защото що за писател може да бъде един двадесет и няколко годишен бегач?). Сравнена с безподобна боза като "Родени да тичат" например, може да се каже, че дори има литературна стойност.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
