Ком Емине 2014 - лято

Както бях споменал в някои други теми, това лято успях да осъществя отдавнашната си мечта да прекося България по билото на Балкана от Ком до Емине. Преживях незабравими моменти, целият Път беше едно страхотно приключение! Походих си здраво. Валя ме дъжд, духа ме вятър, пече ме слънце. Ходих сам и с приятели. Срещнах интересни хора. Любувах се на разкошни гледки. Усетих планината истински и се превърнах в част от пътеката.

Написах и пътепис – на който му е интересно да научи за прехода ми, или пък просто иска да погледа снимки, да заповяда в блога ми. Публикувал съм и някои дуги пътеписи (и не само) които съм писал през годините.

Искам да благодаря на Тодор (todor__x) за напътствията за пътеката около Котел и за разчистването на пътеката и маркировките около Ришки проход (тук съзнавам, че са се включили и много други хора). Също и на Митко (mikesli) за страхотните графики и напътствия по темата "Ком-Емине – къде е водата" които бяха основните ми бележки за прехода. Но най вече Благодаря! на всички пътеписци - Ясен, Гьоко, Светлин, Балкана, Борис, Райко, Чола, Мечо Пух, Яница, Тито, Иво (извинявам се ако съм пропуснал някого) – потапях се и изживявах приключенията ви!

До скорошни срещи в планината!

Ники

nnikolaev.wordpress.com

Ники, почнах да чета пътеписа, добър е Smile

Мислех, че вече ще ми е омръзнало да чета за Ком-Емине, но не, направо не мога да се откъсна. Имаш хубав изказ, приятно и леко се чете. А и си улучил доста... хм, интересно време да направиш прехода, щом още от първия ден ти е тръгнало по вода Wink

За болката първия ден - виждам че и ти си пострадал от проклятието на Ком - Емине Wink

Незнайно как, на други планини хората вървят повече, по по-трудни терени и нищо им няма, но щом минат покрай Пробойница се появяват всякакви травми, плюски, мазоли и болки. Загадка Laughing

Благодарности за пътеписа, продължавам да чета и да се наслаждавам Very Happy

***
Хахахах, Яница пътя сбъркала, а? Laughing

По същество - значи се оказва, че в крайна сметка пак може да се обърка човек на Белия камък? Нали уж има табелки на първото дърво вляво, като се влиза в гората, но се виждат само ако знаеш къде да гледаш сигурно Sad

А и на последния кол сложихме една табелка Витиня, но не мисля че успях да я завържа добре и може да се е извъртяла Sad

Явно е трябвало да минеш през Мургаш Very Happy

Един въпрос тогава - как ти се стори маркировката Белия камък - Мургаш? Проблеми?
Странно ми е, че си се бъркал от върха до Зла поляна, ние като минавахме там си беше добра маркировката. Да не са секли дървета нещо?

Извинявам се за въпросите, но както съм казвала и друг път - не можах тази година да отида до там и обратната връзка от ком-еминейците ми е важна Smile

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

	ZCEZBPM написа:
	Ники, срещата ти с пияните аборигени, ама не австралийските, а българските, трябва да ти е държала влага до края на прехода.

Да, определено допринесе за пъстротата на прехода! Съжалявам, че няма как да споделя всички подробности, беше доста пикантно. Smile

	Mariana1000 написа:
	За болката първия ден - виждам че и ти си пострадал от проклятието на Ком - Емине

Е, чак пък проклятие... Съвсем навреме ми дойде, приземи, настрои и намести всичко на мястото си. Най странното беше че чифт чисто нови чорапи от изпитана марка с която съм тичал многократно по 1000+км се продъни на 40-тия км на Лакатник - това все още си остава загадка за мен. А и маратонките ми бяха на 500+км с няколко еднодневни 70+км в тях.

	Mariana1000 написа:
	По същество - значи се оказва, че в крайна сметка пак може да се обърка човек на Белия камък? ...как ти се стори маркировката Белия камък - Мургаш? ...Странно ми е, че си се бъркал от върха до Зла поляна

Маркировката си е супер! Единствените марки които не видях бяха тези които не исках да видя. Smile

Въпреки че бях решил да не ходя до Мургаш, когато разбрах че съм на пътеката към върха страшно много се накефих! С макрировката към върха нямах никакви проблеми, има си и пътека. Като излязох от гората вече нямаше пътека и боя, а и пилоните не се виждаха от мъглата, но пак не е проблем - право нагоре и се излиза на пътя на билото. От върха за Зла Поляна тръгнах по обясненията на метеоролога без пътека и не го нацелих явно.

_________________
nnikolaev.wordpress.com

Ники, поздравления и за прехода и за пътеписа. Беше ми много приятно да се потопя отново в тази магия. За пореден път се убеждавам, че К-Е е преди всичко дълбоко лично изживяване. Няма по-ценно от това да се докоснеш до мислите и чувствата на човек тръгнал по Пътеката.

_________________
От Ком до Емине 2012
Ком-Емине GPS трак

Ники, поздрави и от мен за сбъднатата мечта!
виждам, че сте се събрали "краставите магарета" последните 2 дена Mr. Green

, ама то няма как Чатнах!

до нови срещи

п.с. не знаех, че програмистите пишат толкова увлекателно Tooth

Tito написа:

Ники, поздравления и за прехода и за пътеписа. Беше ми много приятно да се потопя отново в тази магия. За пореден път се убеждавам, че К-Е е преди всичко дълбоко лично изживяване. Няма по-ценно от това да се докоснеш до мислите и чувствата на човек тръгнал по Пътеката.

Благодаря Тито! Радвам се че си намерил нещо за себе си в разказа ми!

	kibik написа:
	виждам, че сте се събрали "краставите магарета" последните 2 дена , ама то няма как

Кибик, вярно е че двете дърти магарета се събрахме накрая, но за самата краста вина имат най-вече магаретата от този и разни други форуми – Титовци, Мечовци, Райковци, Мариани, разни дето даже името им не мога да кажа, камо ли да напиша - така ме заразиха че голямо чесане/сънуване падна! Wink

Ето я и галерията с всички снимки: Ком-Емине 2014

_________________
nnikolaev.wordpress.com

Останах без думи, без дъх и без сълзи, четейки твоя пътепис.

Много от абзаците буквално ме свалиха под масата, а цялостният разказ ме накара да се почувствам горд щастливец, че дори и за малко съм бил част от това твое преживяване.

Няма да "споил-вам" с цитиране, но усмивката ми се разширява до ушите всеки път, когато се сетя.

Безкрайно съм благодарен, че се докоснах до този дългоочакван пътепис, написан от един страхотен човек и ултра спортист, с когото имахме честта и щастието да се запознаем и крачим това лято.

Ники, за нас с Ванката наистина беше чест!!!

_________________
Какво са очите ми без гледки?
http://peshanamore.blogspot.com/

Ники, все се каня да пиша и не остава време - дочетох пътеписа, един от най-добрите по темата!

За постижението, за ходенето въпреки трудностите, за всичко - респект, макар че аз най-малко мога да давам оценки за такива постижения Respect

П.П. Един съвсем различен разказ за говедарника на Зла поляна Laughing

Досега всички разчитаха, че в случай на нужда ще получат храна, ракия и подслон. Вече ми се струва, че макар и това да единствения пътепис с негативно мнение, бъдещите ком-еминейци ще имат едно наум за това място. Макар че не е ясно докъде се простира жаждата ни за приключения... Wink

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

Поздравления за пътеписа Ники, за именния ден също!
Вчера успях да го прочета целия на един дъх,задочен маратон по К-Е.
Изживяването си е неповторимо,дано и Владо да е хванал от" болеста"

Отново много силен пътепис,страхотни сте момчета!
Два разказа за през ден, май Коледа наближава, четем си чудни приказки!
Дано не се лъжа но се засякохме с вас, вие към Добрила ние от нея в гората,с щерката бяхме на 100х24.
Разменихме по две думи,пожелах ви успех,радвам се,че сте го направили!

Бояне (SakatOrel), Яница и Тодор, благодаря за хубавите думи!

За Зла поляна - за мен случката не беше негативна, макар че носеше риск, имаше грозни моменти и ме изкара извън първоначалния ми план. Даже направо бях късметлия - кога друг път щях видя нещо толкова диво, първобитно и откачено! Smile

Единственото негативно преживяване за мен беше ходенето по шосето на Поморийския проход - там просто не е за пешеходци.

_________________
nnikolaev.wordpress.com

Забравила съм да пусна във форума този пътепис, макар че то не е точно пътепис. Даже заради това много се чудих дали да го сложа в систематизираната информация, защото е написан прекалено съветващо - "направете", "тръгнете", "качете се". А всъщност има доста грешки и непознаване на маршрута.
Сетих се сега, защото като ходихме да търсим мястото, от което за пръв път се вижда морето, Стефан ми подхвърли едно изречение от него. Като го попитах с колата ли ще се върне или само ще изтича да донесе табелката, и той ми вика - ако някой любезен човек ви предложи да ви закара до някъде - няма никакъв смисъл да отказвате Laughing

Ето го и самия блог:
http://kom-emine-e3.blogspot.com/2014/11/blog-post_87.html

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

Тоя уж пътепис верно малко дразни. Хем на моменти говори чисти глупости, хем акъл дава през цялото време, хем и правописът куца.