Друга ше се земе - ние да сме 1-во здрави и после живи.
И свободни, че у панделата живи и здрави колко щеш
_________________ "АКО ЖИВЕЕШ ВСЕКИ ДЕН КАТО ДА Е ПОСЛЕДЕН, ПОЧТИ СИГУРНО Е, ЧЕ НЯКОЙ ДЕН ЩЕ СЕ ОКАЖЕШ ПРАВ" Стив Джобс
Чет Ное 27, 2014 9:04 pm
igurbev
Регистриран на: 23 Авг 2008 Мнения: 2406 Местожителство: София
peca ти яви ли се на преброяването?
Чет Ное 27, 2014 9:39 pm
iozkan
Регистриран на: 21 Сеп 2012 Мнения: 296 Местожителство: София
Няколко думи за чудесната среща на Мечита, една седмица по късно. Обстановката и настроението бяха отлични. Изключителна организация на Ристо за срещата, за което му благодаря. Интересни гости, като проф.Аретов, като човек изчел това, което вече е издадено на Асен Христофоров, мога да кажа, че наистина за всеки от нас вътре, може да се намери по нещо, което да припознаем и за себе си. Нашите форумни професори Даутов и Колев, изобщо не му отстъпиваха и защитиха достойно перото, към първият имам лека забележка, той се сеща вероятно защо .
Много добри думи за домакина Сашо, и неговите хора. Каквото опитахме от кухнята беше чудесно приготвено. Условията в хижата са много добри, и това няма как да не радва. Чудесно е, че вече няма и спомен от това в което, беше превърнатата хижата преди години, от предишните стопани, ако изобщо могат да се нарекат така, и направили от това райско кътче свърталище на разбойници.
Специални поздрави за майсторката на сладкишите Яни, не знам коя по ред форумна торта е тази, но не спирай да ни изненадваш. Похвала и за транспортьора Атанас на тортата, голямо пазене и треперене падна. На никого не даваше дори да се докосне до нея, или пък да помогне.
И за да не помислите че съм сънувал, пускам 4 снимки за доказателство, малко, но от сърце, забравих си батериите в колата. Нагоре вървейки към Будачица, Димо ми даде резервни, но нещо нямах деян за снимане. Все пак се виждат и Отовица и Харамията, Кабула и Ташмандра и талисмана Лопушки. И така, до следващият път
Из доклада на един извънземен от ... (данните са секретни).
За мисия “Земя” ни предупредиха, че ще е трудно, но не разбирахме защо. Трябваше да наблюдаваме и да обобщаваме, без намеса. Бяха ни разделили на общности. Първо свършихме с политиците – идентични критерии при териториалните единици, наречени “държави”, предсказуеми, непроменящи се от древността. За някои други общности – например “семейството”, поискахме удължаване на срока – племена, матриархат, патриархат, клан, хомо, сингъли. Но изненадата дойде от общността “туристи-планинари”. Имахме си дефиниция, първоначално наблюдавахме сходното им поведение по всички планини на Земята, но когато трябваше да обобщим данните на отделните наблюдатели – пълен провал. Ето моята последна задача - Форумна сбирка на Планинарски форум e-psylon”. Започна обичайно с параметрите за Земята – време, място, участници. После премина в кулинарен форум, а накрая въобще не се знаеше кой от къде ще дойде и за какво. Това не притесни особено организаторите, дори не отразиха кой се записва и кой се отписва. След това започна едно групиране по превозни средства, което не схванахме - на мястото на срещата някой идваше, някой не идваше, накрая се срещнаха другаде в друго време. А един пътува от София до Самоков с китара и се върна, макар че го чакаха. При цялата неразбория хората си запазиха доброто настроение. Но изненадите за нас продължиха. Участниците трябваше да се придвижат до хижа “Мечит” по т.н. “маршрути”, това го разбрахме – ползват сателитни връзки, наблюдавахме подготовката. Тръгнаха отделните групи, интересна ни беше тази, избрала да дойде от най-далече, през най-високо, но и там не схванахме като бързаха толкова сутринта защо пиха един час кафе на бензиностанцията и нарушиха капацитета на превозното средство с един човек. Ние му викаме на това “човешки им работи”, а те “човещинка”. А после като тръгнаха нагоре от Йончево езеро и видяха, че ще им е трудно в големия сняг, решиха да си го направят още по-трудно и се разделиха – едни безстрашно към Страшното езеро и Попова капа, а другите си мереха чаталите в преспите под Лопуша. Този с най-дългите крака го оставиха да прави пъртината, а другите подскачаха по него. Бързаха да стигнат, но като видяха слънцето на залез, над ниската облачност се отдадоха на ритуал “снимане”. Пуснаха залеза по сателита и другите от хижата се зарадваха и разбраха че ще се срещнат с тях късно, по нощите. Придвижването и на други групи нямаше голяма логика. Едни тръгнаха от Говедарци вместо нагоре, на запад през коларски пътища, без пътека, през реки и дерета. Въпреки, че вървяха хаотично, съвсем прецизно засякоха другата група, която идваше от ЦПШ, в местност Овнарско, без да си уточнят разстоянието и средната скорост. Извънземните ни наблюдатели допускат, че си обменят някакви неуловими за нас сигнали. Газенето в снега ги радваше, макар че им пречеше на движението – това не го разбираме. В хижата всички се прегръщаха, а като се запознаваха се оказа, че имат различни имена (и това с “никнейма” няма за нас логика, ако се криеш, защо се показваш). Те се радваха, като разбираха кой кой е. Част от участниците ходеха нагоре-надолу по баира заради самото ходене, без да стигнат до някъде определено. Изглежда организмът им се зарежда на принципа на динамото от самото движение, макар да нямат конструктивна разлика с тези, които се зареждат в къщи на дивана. Тъмното ги прибра повечето в хижата и се започна едно ядене и пиене, не схващаме как обработват такова голямо количество продукти и дори успяват да си повишат настроението. Наблюдавахме интересно явление по групите на отделните маси. Един разказва подробно за ходенето си из някоя далечна планина и някак магически прехвърля душите и на другите там. А после се връщат с въздишка и решават, че ще трябва да посетят тази планина и с телата си. Анализирахме данните за участниците – никакво сходство по професии, възраст, произход. Какво ли ги свързва тези хора? Дойдоха и другите от високото, всички им се радваха, но не разбрахме защо, като са закъснели. После всички слушаха професорите и на тях им се радваха, дори и на този, който им каза, че връх Джангала не е Джангал, защото преди тава е бил друг. Тогава се видя, че нашата мисия върви към провал. Топографските карти бяха едно от малкото неща, за които имахме идентично измерение с тази общност на планинарите, но и тук вкараха “човешки” елемент, “местно население”, “етимологически произход” и тотално ни объркаха. Легнаха си в общи спални помещения, но сънуваха различни планини. Всички уговорки от вечерта ги нарушиха сутринта, но никой не беше сърдит. Снимаха се на обща снимка, а тръгнаха на малки групички в различни посоки. Едни ходиха до върха и обратно, други се лутаха в гората. Транспортната логистика отново беше извън нашата логика. Но някак успяха всички да се приберат навреме. Единственият общ критерий, който идентифицирахме през цялото време за всички от тази общност беше състоянието на ЩАСТИЕ. Така и не разбрахме от какво точно е породено, с което обявявам мисията за провалена. Моля приберете ме и изпратете екип с по-прецизна измервателна техника или... ме оставете завинаги тук, да стана един от тях и да си пребивавам в това състояние на щастие на планетата Земя!
фотодокументи
Пон Дек 01, 2014 1:52 am
Лари
Регистриран на: 03 Ное 2013 Мнения: 469 Местожителство: София
Re: Земя, България, Рила, Мечит, planina.e-psylon.net
Ани, много интересна гледна точка, допада ми.
Mary написа:
Браво Лари!
Страхотни снимки
Благодаря, Mary, радвам се, че ти харесват. Природата такива картини твори, аз само ги запечатвам.
Когато обектите са естествени и красиви, снимките също стават добри.
Регистриран на: 17 Юни 2012 Мнения: 685 Местожителство: Димитровград
cool
Във форума има извънземни. Винаги съм го подозирал.
Вто Дек 02, 2014 7:41 am
SHOGO
Регистриран на: 10 Окт 2014 Мнения: 229 Местожителство: град София
Еваларка Ани ! Както обикновено много добро описание, сюжет, гледна точка, нестандартност. Получаваш наградата на Шогуната за декември месец. Говорихме си ние че "не сме от тази планета", но интересно кои са другите прикрити извънземни измежду събралите се горе на Мечит. Аз подозирам Маклауд(Иван Гърбев) "планинско зомби - щурмовак" и Калата Славов - "планински фолк-денсър". Поне те ми се виждат по-съмнителни от хората които познавам по-добре.
Вто Дек 02, 2014 10:49 am
igurbev
Регистриран на: 23 Авг 2008 Мнения: 2406 Местожителство: София
SHOGO написа:
интересно кои са другите прикрити извънземни измежду събралите се горе на Мечит
А я аз да те питам, вие какви ги дирихте в храстите при наличието на толкова маркирани пътеки?
Да пусна и аз някоя и друга снимка от Мечит. В самата хижа не съм снимал, но там колегите са отразили твърде подробно станалото.
Нашата група не бе сигурна в присъствието си до последно. Накрая, благодарение на Боби, се наканихме и тръгнахме. Над Мацакурово тръгнахме заедно с морската група, с която се "гонихме" през целия ден. До хижата бе доста студено и облачно. След като се настанихме поехме към в. Мечит. Нещата горе бяха слънчеви.
Ето я и границата между двата свята
Много красиви гледки към непознати за мен върхове. Надявах се някой от по-горе писалите да ги спомене, че и аз да ги науча, но...
Стигнахме до седловината между Будачки камък и Мечит. Оттук разпознах Мусала и Скакавците.
Виждаше се (не особено добре) и едно езеро, оградено от гъст клек, което разбрах носи името Йозола. Това название е много интересно и не кореспондира особено с клекаша. Очевидно в недалечното минало този лют клек го е нямало много там. Името вероятно изначално е било Йозалан, което ще рече яловинска поляна - място (поляна) където е извеждана на паша яловината. Нещо като Яловарника в Пирин. Йоз (тур. yoz) ще рече ялов добитък, а алан (тюрк., тур. alan) - поляна, като "а" е преминало в "о". Както да е!
Ето го и Будачки камък
Витоша наподобяваше остров в облачното море
Хммм. А тоя красавец кой ли е?
Отговора дава Асен Христофоров, една от причините да се проведе тази форумна сбирка. Ще взема да го цитирам.
"Искровете" от А. Христофоров: написа:
Кой великан е раззинал челюсти вдясно от Мечитите и не там ли стърчеше Поповата капа? Уви, туй беше Попова капа!… С рядкото си упорство Павел Делирадев премести капата на попа още по̀ на запад, досам Купените и току над Поповските езерца, а тук постави Лопушкия връх. Задачата беше трудна и му отне към двадесет години. Ала накрая той успя да убеди всички в правотата си — всички картографи, почти всички планинари и дори повечето шопи от Искровете. Само побелелите хора в тия селца още наричат върха с предишното му име. Инатят се по стар навик, а може и от владиката да се боят или от архиерейския наместник в Самоков, рече ли да дойде и подири някогашната Попова капа… Всъщност Лопушняците са два върха, като Мечитите, и със стръмните си северни урви, в които се крият почти вечни преспи между тъмни скали, те наподобяват отдалеч някакъв кух, изгнил чудовищен зъб. Малка пътечка води нагоре към източния връх, смело пролазила от реката между сипеите и снежните преспи, но малцина минават по нея. Тя е същинска Голгота за туриста с по-тежка раница.
На хижата слязохме почти по тъмно.
Вечерта премина приятно. Видях се със стари приятели, запознах се с нови. Тематичната част бе много добра и полезна. Всичко бе на ниво!
На другия ден потеглихме към Неврокоп по обяд. Така и така бяхме на вълна Рила решихме да посетим още едно рилско чудо на природата. Красиво място!
Регистриран на: 10 Окт 2014 Мнения: 229 Местожителство: град София
Не се гневи драги ми Друже Маклауд.
Пробвай да минеш от ски пистите(импровизирания пяркинг) до Овнарско без да губиш излишна денивелеция и без да ходиш дълго по асфалта. Третото условие беше да се срещнем с останалите дружки за да походим заедно с тях. Въпреки това нацелих по перфектен начин повечето коларски пътища и горски пътеки, може би на късмет, но се получи.
Ако се чудиш, по принцип защо по-рядко ходя по известните и маркирани пътеки, това е защото са ми "известни" и съм ги минавал по 100 пъти през повечето годишни времена и са ме ЛЕКО скучни, както обича да казва Тони. Винаги обаче има изключения, както беше пътеката за с.Мала Църква. Въпреки че през по-голямата си част еднообразна, беше нещо НОВО за мен, а към края имаше едно връхче с уникални скали и панорами.
Като цяло съм много доволен от двата дена по нови земи и от самото събитие.
Това за "планинското зомби-щурмовак" го приеми, като Комплимент, не като нещо друго
Вто Дек 02, 2014 12:33 pm
Mariana1000
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
Speedy написа:
Много красиви гледки към непознати за мен върхове. Надявах се някой от по-горе писалите да ги спомене, че и аз да ги науча, но...
Най-общо казано, това е Отовишкото било Белия разлат връх по средата трябва да е Кабул, вляво и долу под него са Седемте езера. На живо видяхме да се подава и Харамията (освен ако не съм си въобразила кой е ), но на тази снимка не се наемам да го разпозная
Бялото петно най-вляво мисля че е Зелени рид. Чудя се кое е най-дясното връхче до борчето, но ме е страх че ще се изложа, ако си кажа предположението
Много хубава част от Рила, безброй сини минзухари пролетта, още повече боровинки лятото, гледки към Калините по всяко време... само зимно не съм ходила там, считам го за голям пропуск
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3, 4, 5, 6Следваща
Страница 4 от 6
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
.
