От Петрохан до Чупрене

След известно обмисляне и проучване на района дойде моментът и аз да се разходя из Западна Стара планина. Като начална точка избрах Петроханския проход (до там има удобен транспорт), а крайна - село Чупрене. Смятах да сляза през Светиниколския проход, но понякога се налага плановете да се променят в движение, както ще видите по-нататък.

Първия ден нещата не започнаха много добре - пристигнах на Централна автогара 3 минути, след като автобусът за Брусарци беше заминал. Добре, че имаше друг в 8.30 през Петрохан за Лом. И така - около 10 бях на прохода. Напълних малко вода и от там - по познатата пътека за връх Ком. Времето този ден беше стабилно - леки облаци, но без дъжд. Не подсякох Малък и Среден Ком по официалната пътека, за да проверя за няколко изворчета. По местата си бяха. Водата течеше за разлика от повечето застояли локви наоколо.

След Ком се спуснах до Камарски кладенец, за да заредя вода. Студена и течеше силно както винаги Smile

След подсичането на Камара пред мен се откри връх Сребърна - от него държавната граница е прокарана по Главното старопланинско било. От далече прилича на мравуняк заради изхвърления рудничен материал. Работливите мравчици са копали за сребърна руда, но май не са открили. На около километър в северна посока има голяма сграда, вероятно застава или подслон за миньорите. Изглежда изоставена, но може да се използва при нужда. След като стигнах върха се свързах с РГС Драгоман - преходът ми попада изцяло в тяхната зона на отговорност.

След Сребърна вървях по хубавия черен път, който се вие край границата. Така до връх Рога - там се изкачих и продължих по билото до Змиянците. След тях се спуснах пак на пътя. На около 1.5км след Змиянец има изворче. При нужда може да се налее вода от там. След още 800м - второ.

Малко след него пак напуснах пътя, за да се изкача до вр. Добро утро (странно име, сигурно там са се засичали нашите и сръбските гранични патрули сутрин). От тук нататък по билото често могат да се видят разрушени каменни постове. И повече от сръбска страна. Личи си кой се е страхувал от контактите между хората от двете страни.

Скоро от граничния път има отклонение за село Дива слатина, което слиза по Къси рът. Минавам пак по пирамидките през тясна и дълга поляна, изоставяйки пътя. Те са разположени плътно по североизточната и страна и по този начин по-голямата част от нея остава при комшиите. Една сърна прибяга бързо пред мен. Започна са се смрачава и аз съответно да се оглеждам за удобно място за нощувка. В крайна сметка разпънах палатката на едно снишение малко преди ГП313. Смятах, че ще е завет и няма да духа, но естествено вятърът направи всичко възможно да ме опровергае през нощта. А нямаше как да сляза по-надолу, защото от двете страни на поляната имаше хубава букова гора. Този ден - 35км.

На следващото утро станах рано - около 5.20. До 6.00 събрах багажа и смело напред. След ГП313 слязох на сръбския път, стори ми се по-удобен. Повървях по него около 700м и се качих пак по пирамидките. Тук е доста обрасло, налице беше класическата комбинация къпини+шипки+висока трева+здрава роса и се принудих да мина леко на изток през гората. Скоро на една седловинка излязох на занемарен черен път от наша страна. На места беше доста тревясал, особено след една отбивка, вероятно за Дива слатина, ползвана от секачите. Въобще в тази част гората е сечена без жал - надолу имаше доста оголени участъци, а много буки, расли почти в камъните по отвесни склонове вече ги няма. Имали са нещастието да бъдат близо до пътя. Там я порастне пак гора близките 50 години, я не.

На една седловинка преди вр. Суровичница изоставих пътя, за да се изкача. Билната поляна беше почти непроходима и затова свих през гората. Мравуняците горе бяха още там Smile

След това - бързо надолу към Каца камък. И тук полянките са обрасли, но поне посоката е надолу.

Красиво място е този Каца камък и изглежда някак топло и приветливо на фона на мощния масив на Копрен. Тук има изградена естрада, провеждали са се събори в памет на застреляните от БЪЛГАРСКИТЕ ФАШИСТИ югославски партизани от селата Височка Ржана и Ръсовци (и двете днес населени с "прави срби"). Това е била една от малкото възможности през най-черните години да се видят роднините, останали от двете страни.

От сръбска страна има удобен път нагоре, но аз минах по пътеката край пирамидките, защото знам, че в подножието на Копрен край нея има изворче. Налях вода от него и след кратко изкачване излязох на пътеката, която идва откъм Дупни камък и Копиловци.

Повървях малко по нея, но започна да се спуска мъгла по неволя я изоставих - защото беше обрасла нагоре и не си личеше след едно отклонение, което подсича върха. На малки серпентинки с почивки стигнах до горе, придържайки се до новите пирамидки и старите каменни камарки. Копрен е масивен връх и се издига доста рязко, особено от южна страна, от където идвам. Сигурно при ясно време от тук би се виждало на далече, но гъстата като мляко мъгла почти не ми позволи да се огледам.

Не стоях дълго тук - ще се върна пак някой ден. Напред към вр. Три кладенци. Тук границата минава плътно по най-високата източна част на билото, едно скалисто ръбче. В наша територия има отвесни склонове, а в сръбска - полегати и разлати обширни поляни. След връхчето границата прави перпендикулярен завой на дясно, трябва да се внимава много. Слиза се на седловина, след която следва едно чудно място - Трите чуки.

Връхчетата са четири, но може би долу от Чипровци се виждат само трите, или едното е безименно, не знам. Но тук няколко пъти мъглата се разкъсва и се открива чудна гледка към цветето на България - китната Чипровска котловина и лабиринтът от спускащи се надолу ребра и рекички. Преди последната, най-северната чука слязох малко надолу, за да попълня водните запаси. Нямя да пропусна да кажа, че връхчетата са доста стръмни и трябва много да се внимава от къде се слиза. Най-често това става леко през комшийска територия.

От тук - само по билото, до връх Вража глава. От седловината след него може да се върви по удобен и чист черен път, идващ вероятно от Чипровци, който извежда почти до вр. Голема чука. Тук стана нещо много интересно. Падащите косо откъм билото слънчеви лъчи осветиха Чипровската котловина долу, в която явно валеше слаб дъжд. Образува се огромна дъга, издигаща се от Мартиново, над Чипровци, та чак до Трите чуки.

Скоро след Голема чука пътя подсича доста надолу, а една занемарена граничарска пътечка - по-високо. Избрах да мина по нея, защото заваля и не е много разумно човек да се движи на ръба при такова време. Още повече, че недалеч към Миджур и Оба небето беше плътно черно и често се разцепваше от ярки светкавици.

След изморително газене през мократа трева по неравната и обрасла пътечка стигнах до заветна седловина, "вкопана" и заградена от три страни, при това изцяло в наша територия. Огледах билото нататък - полегато спускане надолу по широко заравнено плато, изкачване на връх, след който билото прави чупка към Миджур. Можех да повървя още час и половина - два, но нататък не изглеждаше да има удобно място за нощуване, още повече предвид това, което предвещаваше мрачното небе. Този ден вървях по-малко - 28км, но повече по билото и по-малко по пътища. Сигурно влагата, дъжда и мъглата също казаха своята дума.

Разпънах палатката, вечерях и потърсих вода. Наблизо нямаше. На около 500 метра по хоризонтала в сръбска територия забелязах хубаво поточе, но надолу изглеждаше доста стръмно и се отказах. Още повече, че имах достатъчно запаси.

Нощта беше доста бурна. В 10 чух новините, атмосферата била смутена и в Северозападна България и планините се образувала мощна купесто-дъждовна облачност. Към 10.30 задуха силен вятър. Аз обаче предвидливо бях затиснал колчетата с камъни. Малко по-късно по покрива на палатката закънтяха едри капки. Скоро единичните удари се сляха в монотонно барабанене (Берковския оркестър можеше да му завиди!), не закъсняха и гръмотевиците. Продължи до около 1.30. За чест на производителя палатката не пропусна.

На следващата сутрин изтупах набързо мократа палатка, сгънах я и към 6 без нещо тръгнах към Миджур по вече набелязаната пътека. Тревата беше доста мокра - не вярвах, че може да задържи толкова вода! Но всичко наоколо беше приказно. Мъглата от вчера се беше спуснала в ниското и вече ми изглеждаше по-скоро като инверсна облачност. Чипровското море! Безкрайни пухени топки, застинали под гордия Миджур. Връх Оба изглеждаше като остров, Бабин зуб - като полуостров. Тези млечнобели облаци бавно се процеждаха през седловините - сега от изток на запад, където нивото им беше по-ниско.

В подножието на върха пасеше стадо коне, оставени на самоотглеждане. Някои екземпляри бяха много интересни - като кравата Милка, но в кафяво-бяло. Както разбрах по-късно "сърбите" (дали в Топли дол са сърби?) си ги чували само за красота, без да ги карат да работят Smile

На върха заварих нещо интересно. На пирамидката имаше оставен сръбски денар и два евроцента. Оставих и 10 стотинки. Какво да се прави - нали се борим за обединена Европа Smile

От Миджур май е по-леко да се тръгне към Бабин зуб - на пръв поглед изглежда, че билото продължава натам. Но то слиза към дълбока седловина в посока връх Оба и там някъде в ниското се отделя пътеката за Горни лом. Тук водата започна да намалява, но на върха все още имах достатъчно. От него по хубава пътека се върви към седловината под Остра чука край красива смърчова гора. Там се отделя пътеката за хижа Горски рай и село Чупрене. Цял ден наблюдавах как мъглата пълзи нагоре и тук някъде ме настигна. Сметнах, че няма смисъл да продължавам до Светиниколския проход, още повече, че вече бяха започнали да се образуват черни облаци над билото. Хем ще разгледам резервата Smile

На отклонението изпих последните няколко глътки вода, но знаейки, че 800м надолу има поточе. Пътеката през резервата е добре очертана, следва се лесно. Мъглата не е толкова гъста и близките смърчове изглеждат като тлеещи свещици. Някакво призрачно царство! Усеща се и близостта на животните. Ще изреве елен, ще изпука клонче, птичките пеят своите песни. Оттук стигнах бързо хижата около 12.00. Можех да продължа направо за Чупрене, но отпуската, която си бях взел за следващия ден, както и хубавите неща, които бях чувал за това място наклониха везните към оставане. Какво да правя цял ден в прашна София?

И така, времето до вечерта мина в разговори със стопаните Митко и Краси, почивка и кратки разходки наоколо. Тук е мястото да кажа, че добрите думи, изписани за хижа Горски рай отговарят напълно на истината. Само като прекрачи човек прага се вижда, че мястото се поддържа с много желание. И още нещо - не съм виждал в друга хижа да готвят толкова добре.

На следващата сутрин планът беше да сляза със стопаните до поляна, на която те ще берат ягоди, а аз ще продължа надолу към Чупрене. За нещастие още към 9.00 заваля и те слязоха до дивечовъдното стопанство по-скоро заради мен, отколкото за ягодите.

Тъкмо бях сложил гетите и откъм Светиниколския проход слезе друга уазка, с дървари. Качили се сутринта, но като видели какво става горе - наобратно. До Чупрене пътувах с тях и до долу се радвах на интересния торлашки диалект, който говорят по тези места. Разбрах, че за разлика от Чипровци, където хората "орату", в Чупрене те "вреву". Само ако имаше как да ги запиша Smile

Долу в селото дъждът спря, но възникна ново препятствие. Маршрутката за Белоградчик беше в 14.40, а аз пристигнах в 11.00. Какво да се прави, въпреки, че не съм фен се наложи да пия бири в кръчмата с местните и на малки паузи между тях да разглеждам селото. Явно в събота е бил прочутият торлашки събор с наслов “Када кум прасе и ти вречу”. Работниците разглабяха сцената и един от тях като ме видя с фотоапарата ми подсказа, че малко по-нагоре има хубав паметник. Разходих се до него и действително е красив и добре поддържан, с издълбани и оцветени със златиста боя имената на загиналите през войните от селото. Има и хубава карта на България с показани селищата, където са загинали.

На центъра има още две интересни места. Часовниковата кула от 1899г, построена от дебърски майстори и възрожденската църква Света Троица от 1847г. Последната е вкопана наполовина в земята по тогавашните правила.

И да не забравя още един интересен момент - в кръчмата имаше табела "ул. Три уши". Оказа се, че е от софийската улица и е пристигнала тук "по предназначение", защото в Чупрене си имат такава местност Smile

Маршрутката пристигна почти навреме. В Белоградчик на паркинга под скалите имаше доста коли, макар че беше работен ден. Какво да се прави, маркетинг. Нали сега е модно да се ходи до там. Дано само местните не се опарят от това.

Тук имах избор - или с автобус до София, или с влак през Гара Орешец. Естествено си избрах влака. И те така те (както казват по тези краища).

ПП: Повече снимки - тук.

Последната промяна е направена от Tonysd на Пет Юни 26, 2009 12:22 pm; мнението е било променяно общо 1 път

	Tonysd написа:
	След като стигнах върха се свързах с РГС Драгоман - преходът ми попада изцяло в тяхната зона на отговорност.

Тони, защо се обади на граничните? Беше ли си извадил разрешително?

Да, една седмица предварително им бях писал какво точно смятам да правя. Върнаха ми отговора доста бързо - за 4 дни. Единственото условие беше да се свържа с РГС Драгоман, като вляза в тяхната зона, т.е. след връх Сребърна. След като говорих с тях никой не ме е проверявал - нито наши, нито сръбски граничари.

Чудесен разказ, ако може да надпишеш снимките, че не ми е много познат района ...

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Да, качи още снимки ако може Exclamation

. Въпреки, че съм от този край чак на такъв преход не бих се надъхал. Поздрави! Respect

Тези снимки, които съм качил са само от частта до Каца камък. Останалите - скоро. Ще редактирам и текста, като смятам да вмъкна в него и някои от снимките. Работя по въпроса Smile

Чакаме! Района на Чупрене най-вече.

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.

Вече качих снимките до седловината между Мартинова чука и Миджур. Някои си имат и коментари.

Пич, пак обираш овации със снимките. Respect

Вече снимките са в пълен комплект и някои от тях намериха местата си из текста. Ако някой забележи неточности да ми пише Smile

Може ли само да уточниш къде точно си им писал на граничните....предполагам на ел. поща но кой точно адрес, че аз писах преди време на един и никакъв отговор.

Very Happy

На nsgp@mvr.bg. Отговориха бързо и бяха много любезни. За първи път да съм доволен от някоя институция Smile

Много интересен преход, поздравления!

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

Между другото не знам дали сте чули, но определени кръгове искат да строят ветрогенераторен парк по склоновете на Трите чуки. Нещата са доста напреднали - бившето общинско ръководство на Чипровци е апортирало земята в смесено дружество, с което общината е придобила 5% (!) дялово участие. Има издаден и ОВОС, който е крит от РИОСВ - Монтана няколко месеца с цел да бъдат изпуснати сроковете за обжалване.

Група чипровчани се борят това да не се случи. Ако сте съгласни с тях ги подкрепете поне морално тук.

Е сега вече е друго. Супер са снимките, особено Копрен с мъглата!

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.