Единственото, което според мен е непреодолима пречка е семейство, което не ходи по планините. Защото дори половинката да те пуска, ти е едно гадно, мъчно и хем ти се иска да си горе, хем да не си. Половинчато се получава ходенето по този начин.
quote]
Е,при мен е така-за моите хора Планината не е нещото,дето ги влече.Иначе няма проблем-"пускат" ме навсякъде,разбират ме,знаят,че ако поне в единия ден от уикенда не съм нагоре ставам нервен ,раздразнителен за щяло и нещяло...
Чета във форумът и виждам по постовете,че има хора,дето всеки уикенд са нагоре,завиждам им,но не мога да пренебрегна семейството и да ги зарежа и да тръгна нагоре още в петък вечерта,както много ми се иска.Разбира се,лятото като стане време за езерата -там ходенията ми са по 4 или 3 дена;тогава става .Понеже винаги съм с кола,като дойде ходене, гледам да ползвам обществения транспорт-така "приключението"почва с влизането в автобуса или влака.Е,тогава ходенето е повече,но то си ме кефи,защото все съм поне над 1000м.над.в,въпреки че почти винаги съм си сам-винаги съм с GPS-гледам местноста,записвам си трака,правя планове за следващи ходения ..всичко ми е интересно.
Поздрави!
_________________ Не можеш да дадеш повече дни на живота си,но можеш да дадеш повече живот на дните си.
Ама как сте се размечтали и затюхкали такива едни далечни от планини и чукари хора. София, Пловдив, Стара Загора, Хасково и т.н. Аз пък не се оплаквам. Заплюл съм си една дюна висока не повече от 2-3 метра и през ден се качвам и развявам флага. Лесна работа. Няма потене, няма раници, няма проблеми и кахъри. Закакво са ми разни там Кончета, Кутела, Купени.... Жената спокойна че не я мъкна, децата доволни че не ги юркам. Семейна идилия.....
Е това до петък. После нагоре. Започва гърча за някои. За други свободата и релакса. Въпрос на възпитание. В семейството
Сря Ное 19, 2014 1:28 am
EXIIIT
Регистриран на: 27 Юни 2013 Мнения: 1715 Местожителство: Плевен
Mariana1000 написа:
Парите са от най-малко значение при ходенето на планина. Изкарах 15 дена това лято с 200 лева, включая пътя
Най-хубавите ми ходения са били, когато най не съм имала пари и преживявах с хляб, кренвирши, бисквити и чувал за 30 лева.
Колкото до колата - мисля че всеки може да си позволи на старо, особено хората, които си купуват екипировка за няколко хиляди лева. Дори аз мога, но ме е страх да се науча да карам Определено е по-добре да имаш каквато и да е кола, да се социализираш, да я напълниш със спътници и да ти излезе по-евтино, отколкото да даваш всеки път десетки левове да ходиш сам с влакове, рейсове и прочие ужасен транспорт. Видях го последните две години
Единственото, което според мен е непреодолима пречка е семейство, което не ходи по планините. Защото дори половинката да те пуска, ти е едно гадно, мъчно и хем ти се иска да си горе, хем да не си. Половинчато се получава ходенето по този начин.
Още по-сложно е, когато има и деца, освен ако не са от онези геройчета, които ходят навсякъде още от малки, виждала съм едно момченце, което майка му постоянно го водеше и как търчеше в снега нагоре към Мусала...
Мда, това са пречки, останалото са оправдания - пари и време се намират всякак
+1
Сря Ное 19, 2014 10:04 am
Меги
Регистриран на: 06 Сеп 2013 Мнения: 43 Местожителство: Sofia
Mariana1000 написа:
Единственото, което според мен е непреодолима пречка е семейство, което не ходи по планините. Защото дори половинката да те пуска, ти е едно гадно, мъчно и хем ти се иска да си горе, хем да не си. Половинчато се получава ходенето по този начин.
И това не е задължително.
На мен никак не ми е гадно и половинчато, когато съм на планина. Защото зная, че на моите хора вкъщи не им е гадно. Друго би било ако от отсрещната страна има мрънкане , неразбиране и несъпричастност към желанието ми да ходя на планина. Естествено говоря за един период, когато децата са отраснали , имат своите занимания и приятели, дори ходят на планина с тях.
Иначе по темата-въпрос на организация и на приоритети. Аз нямам необходимост да съм всеки уик-енд в планината , на месец веднъж-два пъти ми е добре, не ми е начин на живот, както спортът примерно, но ми харесва. Предпочитам дълги преходи, високи дестинации и малки компании Понякога ми харесва и да съм сама в планината-стиска ми само на Витоша.
_________________ "Life's a journey not a destination"
В такива моменти малко се ядосвам, но се успокоявам по начина по който и предполагам и mislesht се успокоява.
Усещането ми е, че човек не трябва да прекалява с нищо, особено с нещата които харесва.
Така е, особено ако човек има и други хобита и интересни( и безинтересни) неща за правене.
Иначе по обществения транспорт съм станал виртуоз - нямам еднодневка с издънка до сега, винаги се прибирам. Изглежда човек се научава да усети подходящия момент да направи кръгом.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Сря Ное 19, 2014 5:14 pm
Mariana1000
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
Меги написа:
На мен никак не ми е гадно и половинчато, когато съм на планина. Защото зная, че на моите хора вкъщи не им е гадно. Друго би било ако от отсрещната страна има мрънкане , неразбиране и несъпричастност към желанието ми да ходя на планина. Естествено говоря за един период, когато децата са отраснали , имат своите занимания и приятели, дори ходят на планина с тях.
Ами за съжаление гадното не идва от това доколко добре или зле е била отсрещната страна, а просто много ми е липсвал. Не ме е спирал, правила съм многодневни преходи като съм била семейна, но после и двамата сме коментирали, че ни е било мъчно и сме си липсвали. Та това си е сериозна спирачка според мене, желанието да бъдеш с любимия човек, когато не е планинар. Ако вече липсва такова желание е друг въпроса.
По темата за честото ходене - аз не изпитвам необходимост да ходя всяка седмица
Смятам, че всяко пристрастяване, дори към нещо хубаво и полезно не е добро нещо и гледам да не ми се случва. Даже се лишавам от някои работи, за да си покажа, че мога и без тях (например майонезата и Кинделчето)
Ако почна да се вманиачавам да не пропусна нито една седмица ходене, работата не е на добре и ще си самоналожа да пропусна поне една. Все пак искам да съм планинар, а не фанатик
Но такава опасност няма, толкова обичам да лежа, спя, ям и чета, че няма никаква опасност да ми стане скучно, ако не отида на планина
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Сря Ное 19, 2014 5:50 pm
Rincewind
Регистриран на: 09 Апр 2013 Мнения: 874
Mariana1000 написа:
По темата за честото ходене - аз не изпитвам необходимост да ходя всяка седмица
Смятам, че всяко пристрастяване, дори към нещо хубаво и полезно не е добро нещо и гледам да не ми се случва ... Все пак искам да съм планинар, а не фанатик
При все, че не съм от хората, които са при всяка възможност в планината, не бих искал да класифицирам онези, които са, като пристрастени, фанатици или хора без никакви други интереси.
Регистриран на: 06 Сеп 2013 Мнения: 43 Местожителство: Sofia
Mariana1000 написа:
Ами за съжаление гадното не идва от това доколко добре или зле е била отсрещната страна, а просто много ми е липсвал. Не ме е спирал, правила съм многодневни преходи като съм била семейна, но после и двамата сме коментирали, че ни е било мъчно и сме си липсвали. Та това си е сериозна спирачка според мене, желанието да бъдеш с любимия човек, когато не е планинар. Ако вече липсва такова желание е друг въпроса.
Да, друг въпрос е. По принцип, ако няма желание, нещата не траят дълго.
Идеята беше друга-че хора и светогледи-различни, двойки и отношения-различни. И че тъпото за едни, не е тъпо за други. Против съм обобщенията с една дума. Но ти ме разбра...
При теб е било така, при мен-няма чак такова липсване и драми за ден-два, просто защото после зная, че ще сме заедно и си наваксваме.
_________________ "Life's a journey not a destination"
Сря Ное 19, 2014 10:28 pm
ceckoguide
Регистриран на: 26 Фев 2014 Мнения: 144
В началото когато започнах да ходя, бях малък 10-11 год и родителите ми не ме пускаха навсякъде, въпреки че гледах почти всяка седмица да съм извън града(ходя и по пещери и алпинизъм), като станах вече на 16-7 започнах в един период да ходя всяка седмица без спирка(нямаше кой да ме спре , а и времената бяха други имаше повече средства ), обаче от 2-3 години насам колкото и да ми се ходи, жената не ходи и просто няма как да не се съобразя с нея, и или си оставам вкъщи колкото и да не ми се иска, или гледам да отидем някъде заедно дори и да не е по баирите, като освен това трябва да се вършат и разни домашни работи.Ако успея да отида 2 пъти в месеца викам ура А и гледам да ходя сега, че след някоя друга година като се разшири семейството и в началото ще трябва още повече да се намали ходенето
_________________ Човек дори и добре да катери, се жени!
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3
Страница 3 от 3
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
.Понеже винаги съм с кола,като дойде ходене, гледам да ползвам обществения транспорт-така "приключението"почва с влизането в автобуса или влака.Е,тогава ходенето е повече,но то си ме кефи,защото все съм поне над 1000м.над.в,въпреки че почти винаги съм си сам-винаги съм с GPS-гледам местноста,записвам си трака,правя планове за следващи ходения ..всичко ми е интересно.
Определено е по-добре да имаш каквато и да е кола, да се социализираш, да я напълниш със спътници и да ти излезе по-евтино, отколкото да даваш всеки път десетки левове да ходиш сам с влакове, рейсове и прочие ужасен транспорт. Видях го последните две години 
Понякога ми харесва и да съм сама в планината-стиска ми само на Витоша.
