Регистриран на: 03 Ное 2013 Мнения: 469 Местожителство: София
Към връх Тумба откъм Македония
От 03 - 05.10.2014 г, петък до неделя решаваме да се поразходим из планината Беласица.
Организираме се набързо, четирима души в една кола и речено – сторено.
В петък пътуваме след работа за с. Самуилово.
Спим на палатки и чували покрай известната Бяла чешма, над селото, в подножието на планината Беласица.
В събота се отправяме към Македония, една млада държава, считаща себе си за „люлка на цивилизацията”.
След кратки гранични премеждия, не се отказваме, приемаме това като един от рисковете при пътуването извън граница,
и без излишни драми, след не много кратко забавяне, но все така в добро настроение навлизаме в Македония.
Постепенно се придвижваме към село Смолари, откъдето достигаме до хижа „Шарена чешма”-
там похапваме и отмаряме за кратко.
Понастоящем хижата е в реконструкция, строи се втори етаж, но въпреки това първия етаж си работи,
за да се ползва обаче, трябва да се иска ключа от стопанина - планинарско дружество „Ентусиаст”, гр. Струмица.
Това е практика за всички македонски хижи.
Мъгли са обхванали района, но това не успява да помрачи нашето добро настроение и усещането
за предстоящи приятни изживявания.
С колата се качваме до местността „Метеороложката станция”/ бивша станция/,
където понастоящем има останал метален уред за измерване на валежите.
Според пътеводителя на Евгени Динчев, на около час от хижа „Шарена чешма”
и на около десетина минути преди „Метеороложката станция", на 20 метра от пътя имало каменни останки от военен лазарет
от Първата световна война, известен на местните с името „Болницата”.
Към 14:30ч. благополучно тръгваме към върха...
Достигаме до Сечена скала, една от седловините в Беласица, подобно на Демиркапия.
През тази седловина е прокаран път от с. Смоларе към с. Палмеш.
В брошурата на Трайко Благоев "Бѣласица" от 1925 г., същия пише:
"Между върховетѣ Поле и Семеръ-кая има седловина, наречена Пресечена скала,
или Тритѣ-вѣтъра, дето непрестанно духа буренъ сѣверо-западенъ вѣтъръ, който по нѣкога е толкова силенъ,
че е рисковано минаването. Презъ тази седловина е прокаранъ хубавъ пѫть отъ с. Смоларе за с. Палмешъ."
Брошурата на Трайко Благоев "Бѣласица" от 1925г.
Движим се по билото сред гранични пирамиди и граници, които разделят и събират...
Край танцуващи облаци в слънчеви озарения и невероятно хармонични склонове...
Очите ни се радват на цветовете, а дробовете вдишват свежестта на въздуха с пълна сила...
Още малко ни остава до връх Ботра/ Борис Трайковски/, наричан с това име от македонците, при 2-ра гранична пирамида
на македоно- гръцката граница.
Така по живо, по здраво към 17ч достигаме основната цел на нашия преход- триграничния връх Тумба (1880 м н. в.),
с гранична пирамида номер 1, където се събират трите граници, българската, гръцката и македонската.
Хребетите откъм гръцко са покрити с мъгли, но затова пък от другата страна нещата изглеждат по съвсем друг начин...
Виждат се разхвърляните български и македонски градове и селца.
Поглед към град Петрич - на заден план, на преден вероятно е село Скрът.
Връхчето най- отпред някои го наричат Малка Тумба , на 2-ра българо- македонска пирамида.
Доста време оставаме горе, наслаждавайки се на планината, за някои това е първото им посещение тук,
други се отдават на спомени от качването им от българска страна, разбира се не пропускаме да обсъдим и границите.
Гледайки от горе се затвърди впечатлението ми, че българската част на върха има форма на орлов нокът, и че е най-малка.
Но това, че българският достъп до Тумба е съвсем символичен е известен факт.
Пече слънце, повява вятър...определено не ни се тръгва...
Не пропускаме да си направим и обща снимка със самоснимачка.
И докато я направим Луната изгря ...
За разнообразие слизаме не по билото, а по маркираната в червено пътека към м. „Метеороложката станция”...
И оттам продължаваме към хижа ”Шарена чешма”, където смятаме да нощуваме.
В близост до хижата си спретваме огън, който доста трудно се разпали, скара и похапване на вкусни наденици...
Отдаваме се на сладки приказки за доброволчески дейности, маркиране, за филми и какво ли още не...
И така неусетно нощта се спусна над нас.
Едни разпъват своите палатки, а други чувалите и бивак- саковете.
Важното е, че всеки блажено се изтяга във тях. Единственото притеснение,
което обаче не понижи настроението ни, е че тревата беше леко влажна и около нас се стелеше мъгла...
Ставаме на следващата сутрин и след кратко суетене започваме да прибираме бивачната екипировка.
Зареждаме се с вода, хапваме набързо и поемаме в търсене на Дяволския мост.
За съжаление времето ни беше ограничено, тъй като трябваше да побързаме,
за да успеем да гласуваме, днешният ден беше изборен за България.
Достигаме само до скалите между гранични пирамиди 9-та и 10-а. Имаше интересна гледка оттам, макар и малко мъглива.
Малко съжалявам също, че не ни остана време да видим най-големият водопад на Беласица- Смоларският водопад.
На връщане се отбиваме за малко в гр. Петрич, за добра среща с Тодор от същия град.
В заключение мога да кажа, че съм щастлива, че бях, макар и за малко в тази планина.
Още ме държи беласишкото настроение...
Регистриран на: 09 Юни 2012 Мнения: 100 Местожителство: Петрич
Браво Лари! Чудесен пътепис, илюстриран традиционно с много въздействащи снимки. Македонската част на Беласица е също много красива и лесно достъпна. Така че, спокойно може да и посветите един уикенд, а Смоларският водопад наистина е внушителен.
Сря Ное 19, 2014 11:04 am
Лари
Регистриран на: 03 Ное 2013 Мнения: 469 Местожителство: София
Благодаря, радвам се, че ти допада.
Ето и джипиес трака на маршрута от съботния ден - изкачването ни към вр. Тумба.
Дам , добре сте изкарали и шарени снимки за душата има
Деси , а колко време отнема от изходната точка до Тумба и до къде се достига с кола - до с.Смолари или до Шарена чешма
Че замисляме едно декемврийско , уж зимно ( ма то не се знае времето де ) ходене до Тумбата .
Чет Ное 20, 2014 8:11 pm
Лари
Регистриран на: 03 Ное 2013 Мнения: 469 Местожителство: София
Благодаря, Добри, за хубавите думи. Добре сте го замислили, мисля, че ще ви хареса.
С високопроходима кола може да се достигне до хижа "Шарена чешма", а и по нагоре - до "Метеороложката станция".
От хижа "Шарена чешма" изкачването до вр. Тумба е за около 4 часа, а от "Метеороложката станция" за около три.
Регистриран на: 09 Юни 2012 Мнения: 100 Местожителство: Петрич
Цитат:
С високопроходима кола може да се достигне до хижа "Шарена чешма", а и по нагоре - до "Метеороложката станция".
От хижа "Шарена чешма" изкачването до вр. Тумба е за около 4 часа, а от "Метеороложката станция" за около три.
Бих допълнил само Лари, че ако оставите колата в село Смоларе, от там до планинарски дом "Шарена чешма" по маркираната в червено пътека ще ви отнеме около 2 часа и половина. А ако се отклоните и до Смоларския водопад, което си е абсолютно оправдано, ходенето ще ви коства около 3 часа.
С високопроходима кола може да се достигне до хижа "Шарена чешма", а и по нагоре - до "Метеороложката станция".
От хижа "Шарена чешма" изкачването до вр. Тумба е за около 4 часа, а от "Метеороложката станция" за около три.
Всъщност с подобна кола може да се стигне до под връх Тумба.
След като се излезе на Беласишкото било, до върха се стига за около 1:30 часа.
Дистанцията е около 5 км, 200 м качване, черен път и пътека през червените боровинки на финала. Гледам наопаки сме го направили за 1:15 часа ходене пеша. На отиване минахме стриктно по билото, което разбира се не се брои
Сколаса най после и моя милост да достигне до вр.Тумба от към Македония от вторият опит . Включихме се в традиционното зимно изкачване на върховете Ботра и Тумба посветено на годишнината от смъртта на бившият президент на Македония Борис Трайковски , загинал в самолетна катастрофа през 2004 г. и организирано от Струмското ТД "Ентусиаст" . В съботата стартирахме похода от с.Смолари и преминавайки покрай Смоларският водопад , (който заради топлото време е в стихията си) за около два часа и половина достигнахме х.Шарена чешма като използвахме многото шорткъти , маркирани добре с червена марка . Започна леко да поръсва дъждец , който впоследствие се усили , а през нощ стана леден дъжд .
Колегите от Струмица къде със помощта на спонсори , къде със свои средства са се постарали хижата да придобие съвсем различен вид , от състоянието , в което е била сградата само до преди 2-3 години . Прогнозите са , че до края на тази година ремонтът окончателно ще бъде завършен . Планинарската вечер , както винаги бе на ниво , с групите от София , Русе , Скопие и Струмица , домакините се бяха погрижили масите да бъдат отрупани с всевъзможни вкусотии , чудни вина и ракийки , песните се редяха една след друга , хора се виеха вътре и навън пред хижата , китарите почти не почиваха
Трудната част бе ставането след само няколко часа сън , но предвид тръпката от предстоящият преход меракът надделяваше и в 7 ч. вече бяхме на бойна нога по пътеките към билото . В началото се движехме по стандартният път и след около час и нещо отбихме по прекият път наречен "Пръдни конь" , защото е изключително стръмен , право нагоре през гората , но съкращава много от обиколното трасе . Постепенно картината около нас взе да става все по-бяла , предвид превалялият през нощта сняг .
Позадъхахме се , но скоростно изкачихме билото и гледките започнаха да се откриват една по една .
Излизаме от гората , а зад нас остава вр.Семир кая
Рила и Пирин се показаха
покрай каменните останки от предполагам стара гранична постройка , все по билото се упътихме към вр.Ботра
Олимп със Митикас бяха тъй близо
а зад нас оставаха Кожуф , Якупица , Шар планина
Дойранското езеро
на вр.Ботра - 1880 м.н.в.
От Ботра към Тумба
малко музика от високо
и пак към Олимп и Митикас
билото на Беласица към Тумба , Конгур , Калабак
и езерото Керкини (Бутковско езеро)
Алиботуш е също в кадър
Тумба и Алиботуш
от Тумба до Шар планина
слизането от Ботра към седловината преди Тумба е стръмничко и заради новият сняг и лед се пързаляше много , вятъра се усилваше прогресивно , (а аз имах нещастието да си забравя шапката и ръкавиците в хижата) , пръстите на ръцете започнаха да мръзнат , но все пак трябваше да направя някое и друго кадро
На Тумба
На върха вятъра стана бурен , леден , страшен ... Колкото можахме издържахме и хайде наобратно , по пътя , който следва билото покрай Сечена скала и Семир кая
да видим и Осогово
Сечена скала
После по пътя , през гората и ..... към вкъщи . До следващият път , може би лятото ... кой знае
Вто Фев 23, 2016 3:28 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6438
Поздрави Добри, за споделения преход.
Интересно ми беше да видя докъде са сколасали с ремонта на хижата при Шарена чешма. Зачудих се също дали си имал ГПС под ръка. Навремето нямах възможност да разходя пряката на черния път пътека (от Смоларе до хижата и после до билото), а е добре да влезе в картата.
Благодаря ти Дидо !
За съжаление не носих GPS-а и нямам трак , но ще питам колегите от Струмица дали някой от тях го има . Направи ми впечатление , че червената марка от отбивката за водопада до хижата е опреснена и е много добра , няма как да се загуби , постарали са се хората да е на често и да се вижда . После към билото през гората също има марка на отклонението , но вече горе на откритото си е нужен трак .
Вто Фев 23, 2016 8:53 pm
Тодор
Регистриран на: 09 Юни 2012 Мнения: 100 Местожителство: Петрич
Благодаря ти dobrifin за споделените красоти! Времето е било с вас и сте улучили чудесна видимост. Домакините от планинарско дружество "Ентусиаст" - Струмица са изключително гостоприемни и весели хора. Гледам с вас е бил и известният петрички ветеринар, певец и планинар Лозан Котоманов - гаранция, че купона е бил на ниво.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети