Регистриран на: 20 Мар 2013 Мнения: 1607 Местожителство: Хасково
Май трябва да ви разкажа за един друг човек, за да можем да се видим отстрани. Човекът е страстен рибар, не е семеен и не е закъсал с парите. Зарежда един супермаркет, стопанисва го със сестра си. Сутрин става в четири и половина и в пет е вече край Марица да маха пръчки. Към девет се прибира и тръгва към складовете да зарежда. До два следобед е свършил работа, доспива си до четири и после пак на брега до тъмно да си къпе червеите. Така от понеделник до петък, а в събота остава на язовира и се прибира късно в неделя. Има голяма лодка, Субару 4х4 за да я тегли и пръчки да се отоплява цяла седмица. Направо е създал рибарски рай. Но в очите на познатите си, включително и в моите, е минал границата на нормалното.
За мен туризмът е приоритет, да не кажа трети след работата и семейството, но трябва и домът да се наглежда, колата да се смени, а както вече писах, понякога сме длъжни да се грижим за някого. Не във всяка възраст и време можем да сме горе всеки уикенд. Сега мога, преди не можех, но и сега пропускам. Честно казано, местният връх Аида ми е толкова омръзнал, че предпочитам да ходя пеш до Димитровград. А по-далече от Аида, Монек или Бачково не всеки път може.
За мен туризмът е приоритет, да не кажа трети след работата и семейството, но трябва и домът да се наглежда, колата да се смени, а както вече писах, понякога сме длъжни да се грижим за някого. Не във всяка възраст и време можем да сме горе всеки уикенд. Сега мога, преди не можех, но и сега пропускам. Честно казано, местният връх Аида ми е толкова омръзнал, че предпочитам да ходя пеш до Димитровград. А по-далече от Аида, Монек или Бачково не всеки път може.
Местоживеенето определено е ключово -- това беше едно от посланията на моето може би твърде дълго писание. Работата и семейството също са важни фактори, но и те донейде могат да бъдат нагласени така, че да помагат или поне да не пречат. Хасково е доста удобен изходен пункт за Източните Родопи и Сакар. По-различни планини са те и понякога съжалявам че са толкоз далеч от София.
Вто Ное 18, 2014 6:46 pm
tortomanin
Регистриран на: 20 Мар 2013 Мнения: 1607 Местожителство: Хасково
Иво, можеш да ме ползваш като транспорт, когато ходя към Пирин или като базов лагер, ако ти се спи в ниското, демек в Мехомия. Разбрах че си трезвеник, но няма да те наливам зорлен с пърцуца и да ти певам "Есенна балада".
Ведрине, заповядай на гости в Хасково, място дал Господ, ще мръднем по скучните за мен места, с нови хора ще е интересно.
Иване, лесно ви е на it спецовете дето на всичкото отгоре и живеете в София.
Пробвай да живееш на няколкостотин километра от любимата планина и да се придвижваш с обществен транспорт и да те видя как ще го правиш всяка седмица.
Не че не съм ходил няколко пъти за събота и неделя на другия край на България за няколко часа преход. 20 часа пътуване в двете посоки една нощувка там и после 8-9 часа преход, прибиране с нощни влакове, а на другия ден на работа . Трудно е!
Последно си спомням че за два дена ходене дадох и 80 лева за транспорт и то при положение че част от пътя го минах на стоп. Като ида някъде за 5 дена два от които са път и хвърля близо 200 лева като половината са за път.
С държавна работа не мога да смогна финансово да хойкам всяка седмица дори и да пренебрегна другите си задължения, тоест не винаги съм свободен.
В такива моменти малко се ядосвам, но се успокоявам по начина по който и предполагам и mislesht се успокоява.
Усещането ми е, че човек не трябва да прекалява с нищо, особено с нещата които харесва.
В страна с размерите на България разстоянието по принцип не е непреодолим проблем (откъм време и цена на превоза). За жалост обаче обществения транспорт е меко казано допотопен и зле организиран, както и транспортната инфраструктура също, но в по-малка степен. Със собствен превоз е малко по-лесно, но не винаги достатъчно приятно, особено за по-отдалечените места. Това, което мен лично ме убеди да се сдобия с кола беше липсата на какъвто и да е транспорт до повечето места, които представляват интерес. Решението узря преди години след ходене пеш от х. Гоце Делчев до Добринище в голяма жега по асфалта и чакане с часове на преминаващ оттам автобус. Свободата да не се съобразяваш с неудобни разписания, когато все пак има някакъв транспорт, е много ценна.
Вто Ное 18, 2014 7:12 pm
Gamina
Регистриран на: 31 Авг 2007 Мнения: 2493
Мда, това с колата и мен ме бърка, но гледам да не се оправдавам с липсата й. Имам предвид, че нямам кола, защото аз така съм си решила и си нося последствията от това решение. Щом и ходене от х. Гоце Делчев до Добринище със зимните обувки не можа да ме убеди Някой ден ще се предам и ще се сдобием с кола, но все още не смятам, че ми е жизнено необходима.
Иначе дали успявам - ми не, не успявам, ама то щото искам да съм навсякъде и по всяко време, пък нещо не става
айде сега да си ги мерим кой какво е минал с неподходящи обувки. Гледам, че и на тебе не ти е дошъл акъла и не ползваш мпс
Не винаги има кой да ме вози. Тогава или с влак, автобус, стоп, или си седя вкъщи
П.с. Не се оплаквам хич, прочети пак горното ми мнение
Ако човек иска да прави чести и кратки ходения до всякакви места, автомобилът е задължителен, па макар и да е някакъв таралясник на цената на чифт Бестардки, вървящ на газ и използван само за "планинарска" дейност. От (вкл.) двама човека нагоре автомобилът - независимо от горивото - е по-изгоден от обществен транспорт. Нерентабилен е само и единствено ако си сам.
ПП Казвам това като човек, който предпочита винаги, когато може, да се движи с обществен транспорт, защото не обичам да се връщам в точката, от която съм тръгнал. Автомобилът ти дава свобода, но и те ограничава по посочената причина. Не че не сме правили изпълнения от рода на това да тръгнем с две коли, едната от която да оставим в крайната, а другата в началната точка (при еднодневни ходения), или да зарежем колата някъде и после да ходим да си я прибираме с обществен транспорт (при по-дълги преходи), но това са изключения.
Ако човек иска да прави чести и кратки ходения до всякакви места, автомобилът е задължителен, па макар и да е някакъв таралясник на цената на чифт Бестардки, вървящ на газ и използван само за "планинарска" дейност. От (вкл.) двама човека нагоре автомобилът - независимо от горивото - е по-изгоден от обществен транспорт. Нерентабилен е само и единствено ако си сам.
ПП Казвам това като човек, който предпочита винаги, когато може, да се движи с обществен транспорт, защото не обичам да се връщам в точката, от която съм тръгнал. Автомобилът ти дава свобода, но и те ограничава по посочената причина. Не че не сме правили изпълнения от рода на това да тръгнем с две коли, едната от която да оставим в крайната, а другата в началната точка (при еднодневни ходения), или да зарежем колата някъде и после да ходим да си я прибираме с обществен транспорт (при по-дълги преходи), но това са изключения.
Така е -- прав си. Като деца с брат ми понякога недоволствахме за еднодневните екскурзии с използване на автомобил, точно по тази причина. Той като 12 години по-голям от мен ми обясняваше че преди появата на автомобил в семейството, екскурзиите са били по-интересни и разнообразни. Все пак това се отнасяше най-вече за Витоша, до която и днес транспорта не е лош, макар и да има чувствително влошаване спрямо по-предишни десетилетия. Не след дълго баща ми продаде семейната кола по други съображения, тъй че имам база за сравнение.
За по-далечни и трудно достъпни места, както и за по-дълги екскурзии, ползите от автомобила изглеждат по-съществени. Ако маршута е поне 2-3 дневен, не е проблем да бъде кръгов със завръщане в началната точка. Дори и с еднодневен е постижимо това, но наистина вече е доста ограничаващ фактор, особено ако говорим за нормално ходене с 3-4 км/ч. Друг недостатък е че управляването на кола може да е ненужен стрес при положение че е наличен някакъв удобен и приятен транспорт. Аз лично бих предпочел да ме возят, макар и да обичам много да шофирам. Колебанието при покупката беше не дали, а какво (с каква проходимост) да бъде возилото. Все още съжалявам донейде че избрахме (между)градска кола.
Вто Ное 18, 2014 8:57 pm
Rincewind
Регистриран на: 09 Апр 2013 Мнения: 874
vedrin написа:
Колебанието при покупката беше не дали, а какво (с каква проходимост) да бъде возилото. Все още съжалявам донейде че избрахме (между)градска кола.
И ние сме с "машина времени" с нормална проходимост (не че не се е случвало да дърпам паркетни жипки, дето-няма-откъде-да-не-минат ) и честно казано не съжалявам, защото все се чудя дали бих устоял на изкушението да ида с колата маааалко по-нататък, абе я още малко, я, ей го къде е ... и прочее.
Но колата е безусловна свобода. Понякога внезапно ме хващат дяволите да се махна за няколко часа в планината, паля колата и от София за час-час и половина съм където пожелая в пространството, затворено от Кюстендил-Сапарева баня-Самоков-Копривщица-Ботевград-Своге-Петрохан-Трън. В този периметър благодарение на колата нямам проблеми дори за полудневни излети. С транспорт това е невъзможно.
Регистриран на: 20 Мар 2013 Мнения: 1607 Местожителство: Хасково
В България всичко трябва да се изчислява и след отчитане на данък Кахър. Аз също предпочитам да ме возят, ама... обикновено аз съм организаторът, колата е моя, всички викат: "Ти си профи шофьор....". Никога не бих тръгнал обаче с обществения транспорт, освен в служебна командировка. Дори и сам, пътувам с кола - стигам навреме и докъдето трябва. Каквото правя за един ден с малко зор, ще стане за три с много отвращение. Като спя някъде и се нервя, даже е по-лошо. Нося много багаж в колата, малко в раницата. Не е без значение дали тръгваш от автогарата на Разлог или от Бетоловото. Каручката форевър!
Вто Ное 18, 2014 9:34 pm
Gamina
Регистриран на: 31 Авг 2007 Мнения: 2493
ZCEZBPM написа:
Gamina написа:
айде сега да си ги мерим кой какво е минал с неподходящи обувки. Гледам, че и на тебе не ти е дошъл акъла и не ползваш мпс
Не винаги има кой да ме вози. Тогава или с влак, автобус, стоп, или си седя вкъщи
П.с. Не се оплаквам хич, прочети пак горното ми мнение
Ти с автобус в Рила? Дай ми пример за тази или миналата година.
При всички положения обаче е трудно и човек се лишава от едно нещо за сметка на друго .
п.с.
Беклемето-Кърнаре(22км) със зимни обувки и по асфалта се минава за 5 часа.
Това ако някой мисли да го прави.
Миналото лято до рилския. Тази година не е имало случай да ходя към Рила така, но пък често пътувам до банско и добринище с автобус. До балкана съм с влак. Доволен?
Последната промяна е направена от Gamina на Пет Ное 21, 2014 3:16 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Вто Ное 18, 2014 9:40 pm
Алекс.Йо
Регистриран на: 24 Мар 2013 Мнения: 303 Местожителство: София
Stanev написа:
Като не съм стъпвал в планината повече от две-три седмици не мога да си намеря място. Като зависимост ми е. Странното, е че допреди да се роди малкия не беше така. Пак обичахме да скиторим с жената, но никога това чувство не е било толкова силно. Сега ако имам време, винаги избирам планината и фотографията (планинска най-вече), всичко друго остава на заден план. С времето се научих да ценя свободното си време и да не се съобразявам с желанията на приятелите ми (не планинари за съжаление), кой къде иска да ходи и т.н. (визирам места различни от планината). В момента трудно можеш да ме навиеш да си похарча парите за екскурзия различна от тази в планината.
П.П. Какви са тези количества ракия за уикенда, на мен за година няма да ми се събере толкова твърдо гориво. Не казвам, че не пия, но като съм горе това е последното нещо за което се сещам. Изключение е зимата > чай с ром за топло и лятото > бира за дехидратация
По традиция взимам ракия за всички в групата. Един литър не е само за мен. Ако сме повече пиячите, се взимат повече литри.
Вто Ное 18, 2014 9:54 pm
Mariana1000
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
Парите са от най-малко значение при ходенето на планина. Изкарах 15 дена това лято с 200 лева, включая пътя
Най-хубавите ми ходения са били, когато най не съм имала пари и преживявах с хляб, кренвирши, бисквити и чувал за 30 лева.
Колкото до колата - мисля че всеки може да си позволи на старо, особено хората, които си купуват екипировка за няколко хиляди лева. Дори аз мога, но ме е страх да се науча да карам Определено е по-добре да имаш каквато и да е кола, да се социализираш, да я напълниш със спътници и да ти излезе по-евтино, отколкото да даваш всеки път десетки левове да ходиш сам с влакове, рейсове и прочие ужасен транспорт. Видях го последните две години
Единственото, което според мен е непреодолима пречка е семейство, което не ходи по планините. Защото дори половинката да те пуска, ти е едно гадно, мъчно и хем ти се иска да си горе, хем да не си. Половинчато се получава ходенето по този начин.
Още по-сложно е, когато има и деца, освен ако не са от онези геройчета, които ходят навсякъде още от малки, виждала съм едно момченце, което майка му постоянно го водеше и как търчеше в снега нагоре към Мусала...
Мда, това са пречки, останалото са оправдания - пари и време се намират всякак
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Вто Ное 18, 2014 10:11 pm
packo packov
Регистриран на: 04 Юли 2013 Мнения: 1267 Местожителство: 144 м денивелация под и на 580 м или 10 мин от Витоша 100
Rincewind написа:
Ако човек иска да прави чести и кратки ходения до всякакви места, автомобилът е задължителен, па макар и да е някакъв таралясник на цената на чифт Бестардки, вървящ на газ и използван само за "планинарска" дейност. От (вкл.) двама човека нагоре автомобилът - независимо от горивото - е по-изгоден от обществен транспорт. Нерентабилен е само и единствено ако си сам.
ПП Казвам това като човек, който предпочита винаги, когато може, да се движи с обществен транспорт, защото не обичам да се връщам в точката, от която съм тръгнал. Автомобилът ти дава свобода, но и те ограничава по посочената причина. Не че не сме правили изпълнения от рода на това да тръгнем с две коли, едната от която да оставим в крайната, а другата в началната точка (при еднодневни ходения), или да зарежем колата някъде и после да ходим да си я прибираме с обществен транспорт (при по-дълги преходи), но това са изключения.
Е аз като "околостаропланински" не си представям да щурмувам Стара от юг и да не сляза в север или обратно. Тогава колата е излишна. Абе един път звъннахме на съквартиранта да вземе резервните ключове и да ходи да я прибира, а ние на стоп по друата линия, но това не трябва да се превръща в практика, скъпо излиза. Та колата дава Свобода, която ограничава обаче. Наскоро към Хайдушка песен открих кефа от 'ходенето' с кола. Особено когато коленете са прецакани. Има си го и тоя туризъм. И пак един проблем - тоя дето върти геврека не трябва да фирка последния ден. Мале как ми се иска да си пукам биричките до последно, ама пуста кола... Еххх едно време бяхме бедни студенти, пътувахме на стоп... ся не сме студенти, пак сме бедни, ама ни дадоха коли
Да вметна и аз. Ние сме ТД "Аз и жената". Тя много не обича баир, но успея ли да я замъкна горе припка като стой та гледай. Всичките ни маршрути са еднодневки и това ни стига. Аз до преди две години само си мечтаех за планините. Бях 127кг. Един ден сефтосахме Черни Връх. Все едно бях на Еверест. Даже жената ми носи раницата, като видя че полу-припадам нагоре. Това лято освен седмичните имам и доста еднодневки сам в три поредни дни и гордо нося XL размер. Не си представям да се забия да бъхтам в някой фитнес. Горе се чувствам просто човек. Дали е тишината, дали чистия въздух, дали красотата или всичко на веднъж - на кого му пука? Просто ме тегли. А и вече не ми е толкова трудно. Обичам планината.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3Следваща
Страница 2 от 3
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
) и честно казано не съжалявам, защото все се чудя дали бих устоял на изкушението да ида с колата маааалко по-нататък, абе я още малко, я, ей го къде е ... и прочее.
Определено е по-добре да имаш каквато и да е кола, да се социализираш, да я напълниш със спътници и да ти излезе по-евтино, отколкото да даваш всеки път десетки левове да ходиш сам с влакове, рейсове и прочие ужасен транспорт. Видях го последните две години 
